РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. гр. Хасково, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200467 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „ИЗПАУ-2008” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: ***, чрез адв. К.Г. от Софийска адвокатска колегия срещу
Наказателно постановление № 700135 – F699594/19.04.2023 г. на Директора
на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП, град Пловдив, с което на
основание 261, ал. 1, предл. 3 - то от Закона за корпоративно подоходно
облагане на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 261, ал.1, вр. чл. 246, ал.
1, вр. чл. 242, ал. 1 от ЗКПО. В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на процесния санкционен акт, тъй като
при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че дадената
правна квалификация на деянието била неправилна, а видно от представените
писмени доказателства, допуснатата техническа неточност била отстранена, а
интерпретацията на този факт навеждала на довода, че процесният случай не
1
можело да бъде отнесен към хипотезата на 246, вр. чл. 261, ал. 1 от ЗКПО.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление на Директора на офис Хасково при ТД на НАП,
град Пловдив. Претендира присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството -
жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител по делото.
Административнонаказващият орган - Директорът на Дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП, град Пловдив, чрез упълномощения по делото
представител – юриск. Н.З. оспорва жалбата и в хода по същество и в
представени писмени бележки развива конкретни съображения за
неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да
бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, разполагащо с необходимата на представителна власт
да ангажира с действията си дружеството – жалбоподател, легитимирано да
атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
В периода 01.03.2021 г. до 30.06.2022 г. била извършена от свид. М. Г.
И., на длъжност „главен инспектор“ по приходите в ТД на НАП – Пловдив
проверка, във връзка с подадена на 11.10.2021 г. от името на „ИЗПАУ-2008”
ЕООД, град Л. Декларация за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от
ЗКПО за трето тримесечие на 2021 г. с вх. № 26000213181754/11.10.2021 г. в
хода на проверката било установено, че „ИЗПАУ- 2008“ ЕООД, с ЕИК
*********, било с декларирана дейност – организиране на хазартни игри, с
код по НКИД: 92.00 и били вписани два обекта за игри с игрални автомати в
землището на с. Й., ПИ № 000473, м. „Кереч дере“, край АМ „Марица“, км.
88+970, вляво, съгласно Удостоверение № 000030-9471/17.07.2019 г. и в
землището с. Й., обл. Хасково, ПИ 34014.172.472, местност „Орта Бунар“, АМ
„Марица“ км. 82+310 вдясно, съгласно Удостоверение № 000030-
2
3374/02.08.2021 г. Въпреки, че всеки от обектите бил с по 15 игрални
автомата /15 места/, като данъчнозадължено лице по чл. 243, ал. 1 от ЗКПО
/организатор на хазартни игри/, от името на дружеството, било посочило в
подадената от него в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, Декларация за
данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО за трето тримесечие на
2021г. с вх. № 26000213181754/11.10.2021г. дължим данък върху хазартната
дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, съгласно чл.
242, ал.1 от ЗКПО, в размер на 7500 лв., вместо следващия се 15 000 лева.
Това, според контролните органи, довело до определяне на данъка в по-малък
размер с 7500 лв. Тези констатации били обективирани в Протокол № П-
16002622114503-073-001/20.01.2023 г., приет като писмено доказателство, а
след достигнат извод за извършено нарушение по чл. 261, ал.1, вр. чл. 246, ал.
1, вр. чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, на 15.03.2023 г., срещу дружеството –
жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F699594 от същата дата.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
свид. М. Г. И. в присъствие на свидетелите Д. Ж. Г. на длъжност „ст.
инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Пловдив и Г. Д. Д. на длъжност
„инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Пловдив и на законния
представител на дружеството – жалбоподател, който, след като му предявен,
подписал съставения АУАН, без да впише възражения в съответната
предвидена за това графа.
Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение,
в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от него,
осъществено на дата 15.03.2023 г., според отбелязването в приложената
разписка, е постъпило Възражение, вх. № ВХК-2328/23.03.2023 г., с което се
сочи, че видно от приложените доказателства, се касае за инцидентно
проявление на този пропуск в дейността на дружеството, който бил отстранен
от самото дружество и в срока за подаване на декларацията
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО наложил процесната административна
санкция.
3
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. Г. И. относно
обстоятелствата, изложени в АУАН, както и тези, свързани с неговото
съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Поради това, ги възприема като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи, а относно последната група факти, свързани с
процедурата по съставяне на процесни АУАН по целия комплекс от
съображения по – горе, съдът дава вяра на изложеното и от свидетелите Д. Ж.
Г. и Г. Д. Д..
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане, хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в
игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е
окончателен. Според чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица
декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по
образец в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. По силата на
чл. 261, ал. 1 ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по
този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или
обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер
или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от
данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на
“ИЗПАУ - 2008” ЕООД, град Л., е обявено от закона за наказуемо с
административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
не са допуснати нарушения във връзка със съставянето му в присъствие на
законния представител на санкционираното дружество - “ИЗПАУ - 2008”
ЕООД, град Л., след като се установи наличието на законните предпоставки
4
за това. Препис от АУАН е надлежно връчен на управителя на дружеството.
Факт, удостоверен с неговия подпис в приложената разписката. На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че „ИЗПАУ - 2008” ЕООД, град Л., в качеството си на
задължено по ЗКПО лице е подало за третото тримесечие на 2021 г.
декларация за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО, станало
на 11.10.2021 г. в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, откъдето следва
извода, че това действие, действително, е предприето в рамките на
законоустановения срок, но в отклонение от изискването за вярно
деклариране на обстоятелствата от значение за коректното определяне на
окончателния данък върху хазартната дейност по чл. 242, ал. 1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане от игри с игрални автомати и игри в
игрално казино. Именно това, всъщност, е конкретна форма на
изпълнителното деяние по чл. 261, ал. 1, предл. трето от ЗКПО, за която е
ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател и доводите за
неправилна квалификация, изтъкнати от жалбоподателя следва да бъдат
прието за неоснователни. Редакцията на чл. 261, ал. 1 от ЗПКО е ясна и не
създава необходимост от нейното тълкуване, а използваните законови
привръзки с нормите на чл. 242, ал. 1 и чл. 246, ал. 1 от ЗКПО не е особено
прецизно, но се постига целеният ефект - да се внесе яснота за какъв данък се
касае в процесната хипотеза, как и в какви срокове се декларира и какъв е
обектът на облагане. Размерът на този данък е законовоустановен и е вписан в
обстоятелствената част на наказателното постановление, както и останалите
факти от значение за определянето му, поради което пропускът да се цитира
разпоредбата на чл. 245, ал. 1 ЗКПО, определяща го по размер, не води до
извод за допуснато процесуално нарушение, още по – малко до съществено
такова.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 261, ал. 1, вр.
5
чл. 246, ал. 1, вр. чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, както правилно деянието е
квалифицирано от административнонаказващия орган, с направеното
уточнение по – горе.
В случая не са представени доказателства за наличие на обективна
причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението.
Действително, нарушението е отстранено на по – късен етап и макар, че не са
събрани данни, че са допускани и други нарушения на данъчното
законодателство от дружеството – жалбоподател, не би могло да се
възприеме, че същото се отличава с липсата или с явно незначителна степен
на обществена опасност в сравнение с други случаи. Още повече, че
коректните данни са вписани в последващо подадена декларация на
21.12.2022 г., едва след изпратена Покана по чл. 103 от ДОПК № П-
16002622114503-177-001/19.12.2022 г. Следователно, не са налице
материалноправните предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен и за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Поради тези
съображения, аргументите в насоката, изложена от страна на жалбоподателя
за изключително ниска степен на обществена опасност на нарушението се
явяват несъстоятелни. От друга страна, наложената административна санкция
се явява справедлива и съответстваща на извършеното нарушение. То, още
веднъж следва да бъде отразено, че макар и отстранено, това е станало след
покана от контролните органи и е индивидуализирана съобразно установения
в закона минимум, което е и най – благоприятният за санкционираното
дружество режим, съответстващ и на събраните по делото доказателства за
смекчаващите и отегчаващи отговорността факти.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление -
потвърдено. Предвид изхода на спора и новелата на чл. 63д от ЗАНН, в
тежест на дружеството – жалбоподател следва да бъдат възложени
направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен
юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ в минимален размер съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от
6.01.2006 г.
6
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 700135 –
F699594/19.04.2023 г. на Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на
НАП, град Пловдив.
ОСЪЖДА „ИЗПАУ-2008” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Х.Д.Ч. да заплати на ТД на НАП
– Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото
разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
7