Решение по дело №15897/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3048
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110215897
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3048
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гл СТ. Г.
при участието на секретаря Ил Р. Ал
като разгледа докладваното от Гл СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110215897 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Гл Г.

при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №15897 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-025167/19.10.2023 г. на
началник сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на М. Г. С. са
наложени следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на
основание чл.185 от ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба М. Г. С. твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, визира съществени процесуални
нарушения.
Иска отмяна на постановлението.
Жалбоподателят М. Г. С., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.С., който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган е изразил становище по жалбата в
писмени бележки на юрк.Х., с които моли съдът да остави в сила
постановлението и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 08.10.2023 г. около 11:40 ч. в гр.С. М. Г. С. управлявал автобус ”БМЦ
320 ПРОСИТИ ЦНГ” с рег.№*******по ул.“Л*********“ с посока на
движение от ул.“*******“ към бул.“Б******* и на спирка от МГТ
Метростанция „Изток“ поради недостатъчен контрол върху управлявания
автобус причинил ПТП, удряйки пешеходеца *********, който се намирал на
тротоара, след което напуснал местопроизшествието и се завърнал на мястото
на ПТП около 12:40 ч.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който е написано: нямам възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите П., И. и И., и от писмените доказателства, събрани по делото.
Не са установени противоречия в показанията на разпитаните по реда на
съдебното следствие свидетели и другите доказателства, поради което не се
2
налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и
изключването на други доказателства.
Страните не са посочили други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови
решение.
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Жалбоподателят М. Г. С. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Жалбоподателят М. Г. С. е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП,
защото водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС по чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са съобразени с тежестта на нарушението и вината на жалбоподателя.
Наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е
наложено за минималния срок от един месец, а глобата - в близък до
3
минималния размер, поради което не следва съдът да ги намали.
Глобата по чл.185 от ЗДвП е наложена в размера, определен от
законодателя за съответното нарушение, като този размер е точно фиксиран.
Горното не позволява съдът да намали нейния размер.
Правилно са определени нарушените материалноправни норми, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушенията, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на
жалбата.
С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът следва да осъди М. Г. С. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №23-4332-025167/19.10.2023 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-025167/19.10.2023 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на М. Г. С. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба М. Г. С. твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, визира съществени процесуални
нарушения.
Иска отмяна на постановлението.
Жалбоподателят М. Г. С., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.С., който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган е изразил становище по жалбата в
писмени бележки на юрк.Х*, с които моли съдът да остави в сила
постановлението и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 08.10.2023 г. около 11:40 ч. в гр.София М. Г. С. управлявал автобус
”Б*****Г” с рег.№****** по ул.“Л*******“ с посока на движение от ул.“****“
към бул.“Б*****“ и на спирка от МГТ Метростанция „И****“ поради
недостатъчен контрол върху управлявания автобус причинил ПТП, удряйки
пешеходеца ******* който се намирал на тротоара, след което напуснал
местопроизшествието и се завърнал на мястото на ПТП около 12:40 ч.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който е написано: нямам възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите П., И. и ********, и от писмените доказателства, събрани по
делото.
Не са установени противоречия в показанията на разпитаните по реда на
съдебното следствие свидетели и другите доказателства, поради което не се
налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и
изключването на други доказателства.
Страните не са посочили други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови
решение.
1
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Жалбоподателят М. Г. С. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Жалбоподателят М. Г. С. е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, защото
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС по чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са съобразени с тежестта на нарушението и вината на жалбоподателя.
Наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е
наложено за минималния срок от един месец, а глобата - в близък до
минималния размер, поради което не следва съдът да ги намали.
Глобата по чл.185 от ЗДвП е наложена в размера, определен от
законодателя за съответното нарушение, като този размер е точно фиксиран.
Горното не позволява съдът да намали нейния размер.
Правилно са определени нарушените материалноправни норми, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушенията, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на
жалбата.
С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
2
Съдът следва да осъди М. Г. С. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.

3