Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 09.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретар АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12/2019 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод постъпила искова молба от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД
солидарно против М.Д.Н. и М.Х.С. за връщане на сума
по предоставен кредит, за заплащане на договорна лихва за заплащане на неустойка
за забава и суми по договор за застраховка.
Твърди се, че между страните е постигнато съгласие
за сключване на договор по силата, на който ищецът е предоставил на ответниците
кредит в размер на 15 000,00 лв. за текущо потребление и рефинансиране на
текущ дълг към „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД. Изпълнението по договора е обезпечено с ипотека върху недвижим
имот и издаден запис на заповед от М.Д.Н., авалиран М.Х.С..
В договора страните са уговорили краен срок за връщане на кредита 11.12.2021 г.
Между ответниците и ЗК „Евроинс“ е постигнато съгласие и сключен договор, по
силата на който ЗК „Евроинс“ се задължила срещу заплащането на премия и при
неплатежоспособност на ответниците да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение. Премиите по този договор ищецът твърди, че е погасил вместо
ответниците и е встъпил в правата им по договорната връзка. Твърди се, че
ответниците не са изпълнявали задължението си за погасяват вноските по него и
към 08.01.2019 г. задълженията им възлизат на сумата от 9 054,96 лв., от
която 8 713,01 лв. главница, в това число просрочена в размер на
3 744,85 лв. и редовна в размер на 4 968,16 лв., договорна лихва в
размер на 144,57 лв. за периода 15.10.2018 г. до 07.01.2019 г., наказателна
лихва за забава в размер на 40,37 лв. за периода 11.12.2018 г. до 07.01.2019
г., 24,84 лв. – такса за периода 15.12.2017 г. до 15.12.2018 г. вкл.;
застрахователна премия по застраховка живот и застраховка имущество в размер на
132,17 лв.
Поради
просрочие на вноски банката прави изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и претендира присъждане на вземанията по партидата на
ответниците.
Отправя се
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 8 713,01 лв. – главница, от която
3 744,85 лв. – просрочена и 4 968,16 лв. – редовна; 144,57 лв. –
възнаградителна лихва за периода 05.10.2018 г. до 07.01.2019 г. вкл.; 40,37 лв.
– наказателна лихва за периода 11.12.2018 т. до 07.01.2019 г. вкл.; 24,84 лв. –
годишни такси за периода 15.12.2017 г. до 15. 12. 2018 г. вкл.132,17 лв. –
платени застрахователни премии по застраховка живот и застраховка имущество и
сторените разноски по делото.
По делото е ангажиран отговор от назначения от съда
особен представител на ответника М.Х.С.,
в който той заявява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчване
препис от исковата молба на 28.03.2019 г. при наличието на обективни
предпоставки за това – забава при заплащането на вноски по кредита.
В
хода на делото ищецът се представлява от адв. П., който не участва в хода на
устните състезания и не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът
М.Н. участва лично в хода на делото, а по същество не взема становище,
предоставя решението на съда.
Ответникът
М.Х.С. участва в производството по делото чрез назначен му от съда особен
представител – адв. Д., която не взема участие в хода на устните състезания и
не изразява становище по същество.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който ищецът се е задължил да предостави на ответника Н. сумата от 15 000,00 лв. за текущо потребление и рефинансиране на текущ дълг към Банка ДСК. Ответниците са се задължили да отговарят солидарно за връщане на сумата по кредита. Сумата по кредита са договорили да се предостави по сметка, открита на името на ответника Н.. За ползвания финансов ресурс страните договорили възнаграждение при променлива годишна лихва, формирана от сбора от тримесечния SOFIBOR, но не по-малко от 3,68 % плюс надбавка от 5 % за кредит в лева. При просрочие на погасителни вноски, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, просрочената главница до погасяването ѝ се олихвява с лихвен процент, формира от сбора на договорения и надбавка от 4 пункта. При промяна на тримесечния SOFIBOR с минимум 0,25 пункта в сравнение с равнището му към сключване на размера на договорната лихва се намалява или увеличава автоматично и остава непроменен до следващата промяна на тримесечния SOFIBOR с 0,25 пункта в сравнение с предходното равнище. Във връзка с кредита кредитополучателя заплаща на банката такса за обслужване на кредита в размер на 1,25 % при отпускането му и по 0,5 %за всяка следваща година от срока на договора. Изпълнението по кредите е договорено за се обезпечи с ипотека върху недвижим имот и запис на заповед, издадено от М.Н., авалиран от М.С., за сумата от 26 874,00 лв. По договора Н. се е задължила да сключи договор за застраховка живот и трайна неработоспособност и договор за имуществена застраховка в полза на банката ищец, като при настъпване на застрахователно събитие банката има право да се удовлетвори от застрахователната сума. По отношение изпълнението по договора е уговорен 6-месечен гратисен период Погашенията ще се извършват на равни месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, съгласно погасителен план, приложение към договора в срок до 11.12.2021 г. Уговорена е възможност за банката да прекрати договора, като преустанови усвояването на суми по него и изиска незабавно пращане на дължимите главница, лихви и всякакви други задължения ако не изпълни което и да е свое задължение, разписано в раздел трети и пети от договора. В раздел трети от договора кредитополучателят се е задължил да издължава кредита по реда и в сроковете и при условията разписани в него. При неизпълнението на задълженията по него банката може след писмено предупреждение, без да дава срок, едностранно да прекрати договора и да обяви вземанията по него за предсрочно изискуеми.
Ответниците са дали съгласие, във връзка с отпуснатия кредит от „Банка Приеос България” АД върху живота им да бъде сключена застраховка живот между „Банка Приеос България” АД и ЗАД „Булстрад” АД, като са заявили, че са запознати с общите условия на застрахователя, които са им предоставени.
Между „Банка Пиреос България” АД и „Застрахователно дружество Евроинс живот” АД е сключен договор по силата, на който „Застрахователно дружество Евроинс живот” АД е поело задължение да застрахова съгласно ”Специални условия за застраховка живот на кредитополучателите на съдебни кредити на „Банка Пиреос”и групова застрахователна полиц, сключена между „Банка Пиреос България” със застраховани лица М.С. и М.Н. по ипотечен кредит № 0010014300000000011, предоставени в български лева за рискове злополука и заболяване, пълна трайна неработоспособност над 70 % в следствие на заболяване и злополука при застрахователна сума от 5 169,07 лв. и премия от 53,97 лв. за срок от 12 месеца, считано от 00,00 часа на 10.11.2018 г., което се установява от два броя застрахователни сертификати, издадени от Застрахователно дружество Евроинс живот” АД.
Сумата по
кредита е преведана по сметка на ответника Н. на 15.12.2006 г. На същата дата
от сметката е изтеглена сумата от 14 623,20 лв. В периода 18.12.2015 г. до
15.12.2018 г. ответниците не е предлагано изпълнение по договорените вноски в
пълен размер. В периода 15.12.2006 г. до 15.12.2018 г. е предложено изпълнение,
с което са погасени задължения по главница в размер на 6 286,99 лв. или
108 погасителни вноски до 15.12.2015 г. Необслужено е задължение по главница с
настъпила падеж за периода 15.12.2015 г. до 15.12.2018 г. в размер на
3 744,85 лв. Поради просрочи на вноски на 26.10.2018 г. вземанията по
кредита са отнесени в съдебни, а до съда е отправено искане за издаване на
заповед за изпълнение с датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
25.04.2018 г. Към тази датата по партидата на ответниците са отразени
задължения в размер на 8 713,01 лв., от които 5 203,30 лв. – редовна
главница, 3 509,71 лв. – просрочена; 358,78 лв. – договорна лихва, от
която 129,56 лв. – редовна и 229,22 лв. – просрочена и 119,10 лв. – наказателна
лихва. Издадения по делото изпълнителен лист е обезсилен. В периода от
26.10.2018 г. /датата на която вземанията по договора са отнесени в съдебни/ до
датата на подаване на исковата молба по договора е предложено изпълнение/на
19.11.2018 г. е постъпила сума в размер на 200,00 лв., а на 10.12.2018 г. в
размер на 180,00 лв./, като с тях са погасени задължения за възнаградителна
лихва /260,90 лв./ и наказателна лихва /119,10 лв./. След обезсилване на
изпълнителния лист дълга е преизчислен към 07.01.2019 г. /датата на подаване на
исковата молба/, както следва: 8 313,01 лв. главница, от която
4 968,16 лв. – редовна и 3 744,85 лв. – просрочена, 144,57 лв. –
договорна лихва за периода 15.10.2018 г. до 07.01.2019 г.; 40,37 лв. – наказателна
лихва за периода 40,37 лв. за периода 11.12.2018 г. до 07.01.2019 г., 24,84 лв.
такси за периода 15.12.2017 г. до 15.12.2018 г.; 132,17 лв. – застрахователна
премия. В хода на процеса /в периода 07.01.2019 г. до 09.08.2019 г. – датата на
изготвяне на заключението/ е предложено изпълнение за сумата от 1 560,00 лв., с
които е погасено вземане по главница в размер на 452,50 лв., възнаградителна
лихва от 97,88 лв. и обезщетение за забава от 08.01.2019 г. до 09.8.2019 г. в
размер на 1 009,62 лв., начислено върху главницата от 8 713,01 лв.
Счетоводството на ищеца е водено редовно, като всички първични документи във
връзка с извършените плащания са осчетоводени. Изложеното се установява от
заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза.
При
установените факти съдът прави следните правни изводи:
При
условията на първоначално обективно съединяване на искове съдът е сезиран с
претенции за реално изпълнение с правна квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ – за
връщане на сума по предоставен кредит, с правна квалификация чл. 430, ал. 2 ТЗ -
за заплащане на договорна лихва и с правна квалификация чл. 92 ЗЗД - за заплащане
на неустойка за забава, за заплащане на такса с правна квалификация, чл. 10а ЗПК и за заплащане на суми по договор за застраховка с правна квалификация чл.
183, ал. 1 КЗ, вр. чл. 74 ЗЗД.
Страните по спора са сключили договор за потребителски кредит. Сумата по кредита е усвоена. В деня на отпускане на кредита тя е преведена по сметка на ответника Н. и изтеглена. В периода 2015-2018 г. кредитът не е обслужван редовно. Предлаганото от длъжниците изпълнение не е било достатъчно за погасяване на вноските, което е дало възможност на банката кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем тя е направила в искова молба. Препис от нея е връчен на кредитополучателя Н. на 25.01.2019 г. със съобщение от 09.01.2019 г. С получаването на изявлението е завършен фактическия състав на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като договорната връзка е изменена. От този момента длъжниците дължат изпълнение не на части, както е уговорено в договора, а за всичко – главница, договорна лихва, такси и др. вземания.
В хода на висящото производството ответникът Н. е предложила изпълнение за сумата от 1 560,00 лв. С нея ищецът е погасил вземане за заплащане на обезщетение за забава, натрупано в рамките на висящия процес, част от вземането за възнаградителна лихва и главница. Съдът приема, че при погасяване на вземанията ищецът неправилно е определил размера на вземането за обезщетение за забава и не е приложил правилно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Обезщетението за забава /т. нар. правоувеличаващи последици/, които длъжникът дължи следва завеждане на исковата молба, при основателност на главната претенция, е начислено върху целия размер на главницата /просрочена и дължима след получаване на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуема/ начиная от датата на подаване на исковата молба до датата на изготвяне на заключението на вещото лице /09.08.2019 г./. Към датата на подаване на исковата молба изискуема е била само част от главницата, по вноски с настъпил падеж. Цялото задължение по главницата е станало изискуемо на 25.01.2019 г. – след получаване на препис от исковата молба, в който е обективирано изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. За този период /от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до датата на изготвяне на заключението обезщетението за забава е в размер на 479,79 лв., а не в размер на 1009,62 лв., за каквато сума е взета счетоводна операция при ищеца.
Предложеното от длъжника изпълнение в хода на процеса не е било достатъчно за покриване на главницата, договорната и наказателна лихва и обезщетението забава, поради което и с оглед правилото на чл. 76,ал. 2 ЗЗД е следвало да се погасят вземанията за лихва /мораторна и договорна/, след което да се пристъпи към погасяване на вземането по главница /главницата вече е дължима в общ размер, тъй като кредита в хода на процеса е обявен за предсрочно изискуем/. От казаното следва, че с предложеното изпълнение в хода на процеса /общо сумата от 1 560,00 лв./ е погасено вземане за обезщетение за забава в размер на 479,79 лв., договорната лихва в размер на 144,57 лв. и неустойка за забава или общо сумата от 664,67 лв., а с разликата част от вземането по главница в размер на 895,33 лв. Така към датата на изготвяне на заключението е останала непогасена част от главницата в размер на 7 817,68 лв., ведно със законната лихва от 10.08.2019 г. до изплащането ѝ. Вземането за заплащане на договорна лихва и неустойка за забава са погасени изцяло. Непогасено е останало вземането за такса за обслужване на кредита, което страните са уговорили в договорната връзка, което е в размер на 24,84 лв.
По отношение на вземането за застрахователна премия съдът намира, че същото не е дължимо.
При сключване на договора за кредит ответниците са дали съгласие да бъдат застраховани за посочени рискове по договор, който ще бъде сключен между ищеца и ЗАД „Булстрад“ АД, като са заявили, че са запознати с общите условия на застрахователя и ги приемат. В кориците на делото няма доказателства за сключването на такъв договор. Представени са застрахователни сертификати от застрахователно дружество, различно от онова, за което ответниците са заявили съгласие да бъдат застраховани /“ЗД Евроинс живот“ АД/ във връзка с договор за кредит, които не е идентичен с процесния /с друг номер/ и то с покритие в период от 12 месеца от 10.11.2018 г. Дори по тази договорна връзка да е предложено изпълнение от страна на ищеца, то не е във връзка с договора, по който се търси изпълнение, поради което и искането за присъждането ѝ не се следва да се уважава.
От казаното следва извода, че заявените искове се явяват основателни до размер на сумата от 7 817,68 лв. – главница и такси в размер на 24,84 лв. За вземанията за договорна лихва, неустойка и обезщетение за забава за периода от обявяване на кредита за предсрочно изискуем /25.01.2019 г./ до датата на изготвяне на заключението от вещото лице, длъжникът е предложил изпълнение в хода на процеса, поради което претенциите за тяхното присъждане следва да се отхвърлят. Неоснователни са и исканията на ищеца за присъждане на вземане по заплатени от него суми по застрахователен договор.
В производството по делото ответникът С. е представляван от особен представител. В съответствие с постановката на т. 6 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС преди назначаването особен представител на ответника, призован чрез лепене на уведомление, съдът е задължил ищецът да внесе депозит за процесуално представителство, размерът на който е определен при минимума, съгласно Наредба № 1 за минималните размири на адвокатските възнаграждения.
Съобразявайки тълкуването, дадено в т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, настоящия състав, приема, че не е обвързан от разписаните в коментираната наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения. Установяването на минимални размери на възнагражденията е допустимо ако това отговаря на легитимна цел. Минималните адвокатски възнаграждения са определят от ВАС, без ясно разписани критерии в обществен интерес, установени било в закон, било в приет от тях акт въз основа на делегирани им право за това. По отношение на оценяеми права, предмет на заявена претенция, възнагражденията се определят по прогресивна таблица, на база интереса. По-високият материален интерес обуславя и по-висок минимум на възнаграждението, т. е. интересът, а не фактическата и правна сложност, който предполагат поведе време и усилия, като обективни критерии, служат като база. Позицията, то която се изхожда при определяне на минимумите, не обслужва интереса на обществото, в частност този на гражданина, който търси съдействие за решаване на спора му, нито обезпечава нормалното упражняване на адвокатската професия. От казаното следва, че така разписаните минимуми на адвокатските възнаграждения /в частност при искове с определен материален интерес/ не преследва определена легитимна цел, с оглед на което те не обвързват съда.
В хода на производството особеният представител на ответника С. е депозирал отговор, в който е признала част от фактите от предмета на доказване, а по размера е заявил становище за основателност на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Той е взел участие в първото по делото съдебно заседание, в което делото е докладвано, изслушано е заключение по допусната експертиза, като са поставени допълнителни въпроси към вещото лице счетоводител. В следващото заседание, в което е изслушано допълнителното заключение на вещото лице и е даден ход на делото по същество, особеният представител на ответника С., не е участвал. В тази фаза от процеса той е следвало да изложи тезите си по основателността на заявените претенции.
Изхождайки от обема свършена работа, съобразявайки условията в страната, в частност в града, в който особения представител упражнява преимуществено професията, в това разходите за поддържане на такава, съдът определя възнаграждение за процесуално представителство на адв. Д. в размер на 300,00 лв., за изплащането на което следва да се издаде РКО. Разликата до внесения размер от ищеца, следва да се върната при поискване, след влизане в сила на решението.
Ищецът е заявил искане за разноски, като не е представил списък на сторените. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 702,16 лв. От тях, с оглед изхода на спора, в тежест на ответниците следва да се възложи за заплащане сума в размер на 695,14 лв. /при определяна на разноските съдът не взема предвид направените от ответниците плащания в хода на производството, тъй като с поведението си те са дали причина за завеждане на делото/. В тежест на ответника С. следва да се възложи заплащането на сумата от 297,00 лв. – разноски за процесуално представителство, съобразно уважената част от исковете.
Ответниците не са заявили искания за разноски, на които съдът да отговори с решението си.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ М.Д.Н., с ЕГН **********, с адрес *** и М.Х.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят солидарно на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е сумата от 7 817,68 лв. /седем хиляди осемстотни и седемнадесет лева шестдесет и осем стотинки/ - главница по договор за кредит обезпечен в ипотека № 3426/R/2006 от 11.12.2006 г., ведно със законната лихва от 10.08.2019 г. до изплащането ѝ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 8 713,01 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявената от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр. София,
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е солидарно против М.Д.Н.,
с ЕГН **********, с адрес *** и М.Х.С., с ЕГН **********, с адрес *** иск с
правна квалификация чл. 430,
ал. 2 ТЗ за присъжда а сумата от 144,57 лв. /сто четиридесет и четири лева
петдесет и седем стотинки/ - договорна лихва за периода 15.10.2018 г. до
07.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявената от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е солидарно против М.Д.Н., с ЕГН **********, с адрес *** и М.Х.С., с ЕГН **********, с адрес *** иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД за присъждане на сумата от 40,37 лв. /четиридесет лева тридесет и седем стотинки/ - неустойка за забава за периода 11.12.2018 г. до 07.01.2019 г.
ОСЪЖДА М.Д.Н., с ЕГН **********, с адрес *** и М.Х.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят солидарно на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е сумата от 24,84 лв. /двадесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/ - такси по договор за кредит обезпечен в ипотека № 3426/R/2006 от 11.12.2006 г. за периода 15.12.2017 г. до 15.12.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявената от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е солидарно против М.Д.Н., с ЕГН **********, с адрес *** и М.Х.С., с ЕГН **********, с адрес *** претенция за присъждане на сумата от 132,17 лв. /сто тридесет и два лева и седемнадесет стотинки/ - застрахователна премия по застраховка живот и застраховка имущество.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Д.Н., с ЕГН **********, с адрес *** и М.Х.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят солидарно на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е сумата от 695,14 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ - сторени разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Х.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е сумата от 297,00 лв. /двеста деветдесет и седем лева/ - разноски за процесуално представителство.
ДА СЕ ЗАПЛАТИ на адв. Д. – особен представител на М.Х.С. възнаграждение в размер на 300,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: