Решение по дело №760/2023 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 326
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20234440100760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. гр. Червен бряг, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440100760 по описа за 2023 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг, чрез адв. И. А. от АК Плевен е постъпила искова молба от К. Т. М., с
ЕГН ********** от с. Ч., обл. Плевен, ул. „................“ № 13 против Е. М. М., с ЕГН
********** от с.с. и с.а., с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови
решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни
последици. С исковата молба са представени като писмени доказателства – у-е за сключен
граждански брак и документ за платена държавна такса. Твърди, че ответницата са
сключили граждански брак на 29.09.1985 г. – първи брак и за двамата. Твърди, че през м.
януари 2009 г. ищцата заминала да живее и работи в Италия, където и се установила за
постоянно, като изпращала парични средства за съпруга си и децата. Идвала си веднъж
годишно за кратко време. Твърди се още, че в резултат на продължителната раздяла в
отношенията им с ответника настъпило отчуждение. Живеят напълно откъснати един от
друг, без никаква емоционална и духовна връзка. Твърди се, че когато се връщала ищцата по
време на отпуските си в България живеят в един дом, но без никаква близост дори с
конфликти по между им. Твърди се още, че при разговор между ищцата и ответника той
също потвърдил отчуждението си. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
изчерпан е от съдържание и няма никакъв смисъл и възможност той да бъде заздравен.
Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между
тях, без да се произнася по въпроса за вината. От брака страните имат две деца по
настоящем пълнолетни. Не желае лична издръжка и ползуване на семейно жилище. Желае
след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Г..
1
ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. не се явява лично, за нея адвокат И. А. от АК Плевен,
който от името на доверителката си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и
гласни доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ редовно призован, се явява лично. Заявява, че не оспорва иска за развод и
също желае прекратяване на брака.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното
у-е за сключен граждански брак, че с акт № 10 от 29.09.1985 г., страните са сключили
валиден граждански брак в кметство с. Ч., община Червен бряг, от който имат две,
навършили пълнолетие деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната
легитимация на страните в процеса.
С оглед изясняване предмета на спора, по делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански
брак на 29.09.1985 г. От брака си имат навършили пълнолетие деца. Страните живеят, към
датата на постановяване на настоящото съдебно решение от години в условията на
фактическа раздяла.
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид
доказателствата по делото, изразеното от ищцата становище и процесуалното поведение на
ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в
едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи
се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило
семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не
съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при
двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на
делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните
задължения. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и изобщо нямат
контакти помежду си, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи – духовни,
физически и имуществени. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е
лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото
и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде
2
прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК.
Относно ползването на семейното жилище: Ищцата не претендира ползуване на
семейно жилище, поради което и съда не дължи произнасяне.
По отношение на фамилното име на ответницата след развода: Съпругата К. Т. М., след
сключване на гражданския брак, е приемала фамилията на съпруга си и желае след
прекратяване на брака им да носи предбрачното си фамилно име Г.. Искането е допустимо и
законосъобразно, поради което и следва да бъде уважено.
По разноските: Не следва съдът да се произнася относно разноските направени по
делото, тъй като страните са се споразумели по този въпрос, те да останат в тежест на всяка
от тях, така както са направени. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за
настоящото производството в размер на 40.00 лева, като се приспадне внесената от ищцата
сума в размер на 25,00 лв. при завеждане на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 24.06.1995 г.
граждански брак с акт № 10/29.09.1985 г. на Кметство с. Ч., общ. Червен бряг между К. Т.
М., с ЕГН ********** от с. Ч., обл. Плевен, ул. „................“ № 13 и Е. М. М., с ЕГН
********** от с. Ч., обл. Плевен, ул. „................“ № 13, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ОСЪЖДА Е. М. М., с ЕГН ********** от с. Ч., обл. Плевен, ул. „................“ № 13 да
заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в
размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3