РЕШЕНИЕ
№ 959
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501450 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.В.А. против Решение № 820/15.03.2022г.,
пост. по гр.д.№ 17395/2021, ПРС, с което е да заплаща на В.А.А. издръжка на осн. чл.
144 от СК в размер на 300лв. месечно, считано от 03.11.2021г. за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане.
Жалбоподателят А.А. е обжалвал решението като постановено в нарушение на
материалния закон и при неправилно обсъдени или необсъдени доказателства. Сочи, че
съдът се е произнесъл за дължимост на издръжка за два периода – до завършване на
средно образование и до завършване на висше образование. Развива съображения
свързани с *** на ищеца, постиженията му в ***и наличие на вредни навици и
укоримо поведение. Поддържа, че съдът не е изследвал материалното състояние на
ищеца и възможносттите му да се издържа от доходите си. Навежда и съображения, че
ищецът работи нерегламентирано. В същото време не е установил и неговото
1
материално състояние и не е отчел факта, че се грижи за непълнолетното дете Г. Не е
отчетено и здравословното му състояние. Моли съда да отмени обжалваното решение
и да постанови ново такова, с което отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна В.А.А. е подал отговор на въззивната жалба, в който я
оспорва и поддържа правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита,
че съдът правилно се е произнесъл с оглед нормата на чл.144 от СК. Счита за
неотносими доводите за „успеваемостта“ му в училище. По отношение на имотното си
състояние сочи, че е вярно, че е ***, но че рентата от същия се получава от ответника.
По отношение на дарени в миналото парични суми от неговите баба и дядо сочи, че те
са получени далеч в миналото, когато е бил на *** година. По отношение на
предположението, че работи, счита, че липсват каквито и да било доказателства в тази
насока. Твърди, че баща му няма здравословни проблеми, които да го препятстват да
му осигурява издръжка, както и че реализира добри доходи, които не биха го
поставили в затруднение да дава исканата издръжка. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ответник, чийто е осъден с постановено атакуваното съдебно решение за
заплащане на посочените в решението суми, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав. Постановеното решение, обаче,
излиза извън рамките на предявения иск – за определяне на издръжка на навършило
пълнолетие лице, което продължава средното си образование. Диспозитива на
постановеното решение съдържа присъждане на издръжка на пълнолетно лице,
продължаващо средното си образование за срока на обучение до навършване на 20г.
възраст, както и за срока на обучение във висше учебно заведение до навършване на
25 год. възраст. В исковата молба нито са изложени обстоятелства, че лицето *** във
висше учебно заведение, нито е формиран петитум за присъждане на издръжка за
период, в който лицето *** във висше учебно заведение. В тази част решението е
постановено свръх петитум, поради което следва да бъде обезсилено като процесуално
недопустимо. В останалата си част, решението е постановено в рамките на иска, с
2
който съдът е бил сезирал. При това положение следва да се приеме, че в тази част
решението е валидно и допустимо.
Обжалва се решение, с което е уважен иск за определяне издръжка на
пълнолетно лице, продължаващо средното си образование, дължима от негов родител.
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 144 от СК.
От фактическа страна по делото се установява от представеното удостоверение
за раждане, че В.А. е родена на ***г. и има за свои родители Н.К. и А.А.
Съгласно чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,
ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок
на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите
могат да я дават без особени затруднения за себе си. Издръжката, която дължат, следва
да е съобразена с възможностите на родителите и следва да осигурява нормалните
условия за живот и развитие на детето.
За установяване нуждите на ищеца В.А. по делото е представено удостоверение
от учебното заведение, в което ***, от което се установява, че за учебната *** г. е
записан дневна форма на обучение в *** клас. Представено е и свидетелство за
завършен *** гимназиален етап, от което се установява, че В.А. е завършил с много
добър успех, има много добри резултати на НВО и защитено ниво на владеене на
английски език В1.
По делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите А.А.,
сестра на бащата А.А. и Г. К., баба на В.А. по майчина линия.
Свидетелката А. твърди, че брат й отглежда по-малкото дете – Г., която е на
***г. Тя е ***във ***. Брат й се грижи изцяло за издръжката на Г.Самата свидетелка
също му помагала, т.к. брат й не работел. От предходната година прекратил дейността
си в ***, който държал и безуспешно си търсил работа. Свидетелката твърди, че е дала
заем на брат си 4 000лв., който той още не е започнал да й връща.Свидетелката твърди
че му помага като закупува хранителни продукти. От две години брат й развил
заболяване – подагра, което изисквало лечение, като самата свидетелка често е
изпълнявала рецептите. Свидетелката твърди, че знае голямото му дете В. да е ***. Не
знае бащата да го е подпомагал финансово. Не знае дали В. работи.
Свидетелката К. твърди, че В. е ***в ***клас и че не работи, а ***. Издръжката
му била поета изцяло от майката. Тя упражнявала свободна професия и нямала
постоянни и твърди доходи, живеела под наем и заплащала по 400лв. Заплащала и по
80лв. месечно за телефон и интернет, който бил необходим за ***, което се провежда
онлайн. До навършване на *** г. на В. било определена издръжка от 270лв., дължима
от баща му. След като навършил пълнолетие бащата престанал да му дава средства за
3
издръжка. Когато Г. идвала при майка си, тя й давала пари за храна и дрехи.
Бащата А. е отговорил по реда на чл.176 от ГПК, че не е регистриран в БТ и не
получава обезщетение за безработица, т.к. е бил самоосигуряващо се лице и не е внасял
такива осигуровки. Признава че е получавал рентата от нивата притежавана от В. до
навършване на неговото пълнолетие. В тази пари е водил детето на море. Не е
получавал и рента от собствената си нива, т.к. върху това вземане бил наложен запор
заради задълженията му за издръжка.
По делото са представени копия от съдебни актове за прекратяване на брака
между А.А. и Н.К., предоставяне на родителските права и присъждане на издръжка на
непълнолетните деца, като в годините тези права и издръжка са присъждани на единия
родител, а след това на другия. От представените документи може да се направи извод,
че към момента детето Г. се отглежда от бащата , а майката Н.К. е осъдена да заплаща
издръжка в размер на 160лв.
По делото е представено копие от амбулаторен лист за извършен преглед на А.
А. през ***г., като е назначена и съответна терапия.
Приложени са и копия от декларации до НАП от А. А. за прекратяване на
дейността си като самоосигуряващо се лице , считано от 01.04.2021г.
Представен е и договор за заем между А. и сестра му за сумата от 4 000лв., като
във въззивното производство е приложен още един договор за заем.
По делото е изискана справка от НАП за осигурителния доход на двамата
родители, от която се установява, че за предходни години и двамата са се осигурявали
на минимална работна заплата. Относно декларираното имущество – А. А. има
деклариран имот в с. ***, в гр. *** и три МПС.
Пред въззивната инстанция е представено и писмо от Виваком АД, в което се
удостоверява, че в периода 11.21-06.22г. е изплащана наемна цена на А.А. по договор
за наем помежду им в размер на около 300лв., както и че върху посоченото вземане са
наложени запори от ЧСИ М. и ЧСИ Д.
Представено е и уведомление от ЧСИ М. за изготвено постановление за
възлагане на имот на А. А., а именно нива от 6,792дка, продадена за 18224лв., без
данни същото да е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция е представена и разпечатка от Школо- електронен
дневник, от която е видно, че В. А. има 4,5 неизвинени отсъствия и 140 извинени.
С оглед на така установените факти, съдът намира, че нуждите на пълнолетния
учащ се са съизмерими с обичайните за ученик на неговата възраст, като се преценява
необходимостта от средства за съществуване /храна , облекло , обувки и т.н. битови
нужди/ , учебници и пособия, транспорт. Доказателства за особени нужди на ищеца не
4
са ангажирани. Предвид редовната форма на обучение, не може да се приеме и
възможността В.А. да се издържа от трудова дейност. Събраните доказателства на 140
извинени отсъствия не могат да обосноват извод за упражнявана трудова дейност, т.к.
този брой отсъствия е нормално и възможно да се получи при боледувания по време на
учебната година, при участие от някакви извънкласни форми, при които се пише
отсъствие, но то е по уважителни причини и т.н. В случая няма данни какви са били
причините за тези отсъствия, но това не е равнозначно на отсъствие от училище, за да
се упражнява труд. По отношение на притежаваната от него земя, не са ангажирани
доказателства за реално получаваната рента, но доколкото и ответната страна
признава, че се касае за една нива, то с оглед обичайните плащания за региона, съдът
приема, че не може да се реализира доход от рента, който да покрива издръжката на
един човек дори за задоволяване на екзистенц минимума. Отделно от това, по
признания на самия жалбоподател, рентата е получавана от него, а не от вече
пълнолетния му син.
Установява се, че В.А. има сестра – Г., която е на ***г. и също е *** в
гимназиален етап на образование. Следователно родителите им имат задължения за
издръжка на още едно дете, която издръжка при това е безусловна. По отношение на
материалното им състояние по делото не се доказа реализиран доход от трудова
дейност на бащата. В предходни години той е декларирал и се е осигурявал на
минимална работна заплата, а от 2021г. е прекратил дейността си. Не се установява,
обаче, бащата да е неработоспособен и да не може да реализира доходи от трудова
дейност. Соченото от него заболяване, действително е хронично такова, но не води до
неработоспособност , а само изисква съответно лечение. По отношение на имотното
му състояние се установява, че има няколко имота / в гр. *** и в с. ***/, както и три
МПС. За майката Н.К. се установява, че също се осигурява на минимална работна
заплата. От показанията на свид. К. се установява и че майката и В. живеят под наем,
като майката заплаща по 400лв. месечно.
Твърденията във въззивната жалба на бащата А. А. за някакъв влог, разкрит от
бабата и дядото на В. остават недоказани .
С оглед на тези факти по делото, съдът намира, че плащането на издръжка не би
съставлявало особено затруднение на бащата, който е в работоспособна възраст и би
могъл да реализира поне средно за страната трудово възнаграждение. Следва да се
отчете обстоятелството, че и двамата родители имат алиментно задължение към друго
ненавършило пълнолетие дете. Не може да се направи извод, че ищецът В. като
пълнолетен може да се издържа сам от някакви доходи от труд или имоти, доколкото е
дневна форма на обучение и притежаваната нива, не е в състояние да му донесе
доходност, която да задоволи нуждата му от издръжка. По отношение на наведеното в
последното съдебно заседание възражение за наличие на провинение от страна на
5
лицето търсещо издръжка спрямо родителя си, изразяващо се в липса на активно
поведение до сега да осъществява контакти с баща си, съдът намира, че това е ново
възражение, срокът за предявяване на което е отдавна преклудиран. Отделно , обаче,
намира за необходимо да посочи, че при определен режим на лични отношения между
лица, ненавършили пълнолетие и техните родители, инициатива и активно поведение
за изпълнението му следва да има на първо място самия родител и не може да се
очаква детето само да инициира тези контакти. Следователно в тази насока не може да
се търси провинение на непълнолетното дете.
С оглед на така очертаните нужди на ищцата от издръжка и възможности на
родителите да я осигуряват, съдът намира, че месечно са необходими и възможни за
издръжката на пълнолетната, но продължаваща средното си образование ищец по
300лв., от които майката, с оглед възможностите си може да осигурява по 100лв., а
бащата – 200лв. Същата издръжка се дължи от навършване на пълнолетие до
настъпване на предвиденото в закона основание са спиране или прекратяване на
плащането – до завършване на срока на обучение на средното образование, но до 20
годишна възраст на лицето.
Първоинстанционното решение в частта, в която е присъдена издръжка над така
определения размер като неправилно следва да бъде отменено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на адв. П. сумата от
100лв., определена по съразмерност на отхвърлената част от жалбата и по реда на
чл.38 от ЗА.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 820/15.03.2022г., пост. по гр.д.№ 17395/2021, ПРС, В
ЧАСТТА, в която А.В.А., ЕГН **********, е осъден да заплаща издръжка на
пълнолетния си син В.А.А., ЕГН **********, за периода на обучение във висше
училище или до навършване на 25г. възраст, като недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение № 820/15.03.2022г., пост. по гр.д.№ 17395/2021, ПРС, В
ЧАСТТА, в която А.В.А., ЕГН **********, е осъден да заплаща издръжка на осн. чл.
144 от СК на пълнолетния си син В.А.А., ЕГН **********, НАД 200лв. до
присъдените 300лв. месечно, считано от 03.11.2021г. за предвидения срок на обучение,
до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно учебно заведение,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.А., ЕГН **********, против А.В.А., ЕГН
**********, иск за присъждане на заплаща издръжка на осн. чл. 144 от СК НАД
200лв. до претендираните 300лв. месечно, считано от 03.11.2021г. за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно
учебно заведение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното изплащане,
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 820/15.03.2022г., пост. по гр.д.№ 17395/2021, ПРС
в останалата му част.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН **********, на адв. Д.Л. П., БУЛСТАТ ***, сумата от
100лв. за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7