РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Велико
Търново, 28.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на десет и осми
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим
Банев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора В.К., изслуша докладваното от съдия
Банев Административно дело № 439 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е за разглеждане на искова молба Ж.А.А. с ЕГН **********, с
настоящ адрес затворническо общежитие „Атлант“ – гр. Троян към затвора в гр.
Ловеч. А. предявява иск, който по правното си основание е такъв по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС и с който претендира заплащане от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София към министъра на правосъдието, на обезщетения за
неимуществени вреди, причинени му от лоши условия в следствения арест в
гр. Велико Търново при престоя му там в периода
от 18.09.2016 г. до 28.08.2017 г., без осигурена
благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото му
здраве. Твърди, че килиите, в които е
пребивавал са били с площ под изискуемия минимум, били са слабо осветени, без
отопление и течаща вода, хигиената в тях е била крайно занижена. В тези арестни
помещения не е имало прозорец за приток на свеж въздух и дневна светлина. На
арестантите не е бил осигуряван постоянен достъп до санитарен възел при което са уринирали в пластмасови
шишета, не им е било осигуряван и престой на открито по 1 час на ден, като
въпросният престой се е провеждал в стая с площ 15 – 20 кв. метра, с един
прозорец. Твърди и че не му е осигурявано спокойно провеждане на телефонни
разговори, вкл. такива с адвокат и запазването им в тайна, като при тези
разговори, а и при свижданията с адвокат служител на ответника се е намирал в
непосредствена близост, позволяваща му да чува разговорите. Сочи, че по този
начин са нарушени изискванията на чл. 29 и чл. 31 от КРБ, чл. 2, т. 3,
чл. 76, ал. 2, чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС,
както и посочени норми от ЕКПЧ и ХОПЕС.
Твърди, че това е рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство,
унижило го е, породило е в него чувство на отритнатост, отхвърленост,
незащитеност и страх. Причинени са му яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на
желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес
– сълзене на очите /плач/. Съобразно
цитираното описание, съдът квалифицира оплакванията на ищеца като такива за
нарушения по чл. 3, ал. 2 от ЗИНС. Ищецът заявява претенция ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение за причинените му вреди, изразяващи се в
негативни изживявания и физически дискомфорт, като оценява размера на
въпросните вреди на 7 500,00 лева. С исковата молба са направени доказателствени искания от ответника да
бъдат изискани намиращи се при него документи, както и за допускане до разпит в
режим на призоваване като свидетел по делото, на лицето Т.И.М.. В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с назначения му служебен защитник ***
С.С., вписан в Националния регистър за правна помощ, който по изложени в
исковата молба съображения моли съда, да уважи предявения иск в претендирания
размер. Допълнително навежда твърдения, че при престоя си в ареста е бил
нахапван от дървеници. Намира, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че условията, при които е пребивавал А. са били
неблагоприятни, предизвикващи унизително отношение, което поражда чувство на
страх, малоценност и неудобство. Моли, да се уважи исковата молба, като се
присъди претендираното обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Ответникът по иска – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, чрез пълномощника си по делото в писмен
отговор на исковата молба и в съдебно заседание, оспорва изцяло
предявения иск, по основание и по размер. Навежда доводи, че не
са налице елементите от фактическия състав, даващ на ищеца право да претендира
ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразни
действия или бездействия на административен
орган. Излага подробни съображения по всяко едно от твърденията
на ищеца, като аргументира липсата на незаконосъобразни действия или
бездействия на административен орган или длъжностни лица от неговата система,
липса на доказани вреди от такива действия, съответно липса на пряка и
непосредствена причинна връзка между тях. С тези съображения моли искът
за бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК претендира присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура - гр. Велико Търново, дава становище за частична основателност на
иска по основание, като счита че, са били нарушени установените норми за
минимална жилищна площ в килията, както и че от обективните условия в ареста е
бил лишен от пряк достъп до дневна светлина, от естествено проветряване на
помещението, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, както и от
гарантирания от ЗИНЗС, минимален ежедневен престой на открито. Изтъква, че
според съдебната практика, тези обстоятелства се квалифицират като унизително
отношение и третиране на задържаното лице по чл. 3 от ЕКЗПЧОС и чл. 3 от ЗИНЗС
и са основание за ангажиране на отговорността на държавата, която отговорност е
обективна и безвиновна. Позовава се и на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС,
съгласно която настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното. Намира за недоказани твърденията за нарушения във връзка с
правото на свиждания, на срещи с адвокат, като и за нарушаване
неприкосновеността и тайната на разговорите с адвокат, и претендираните въз
основа на това обезщетения за неимуществени вреди. Предлага размерът на
обезщетението да се определи по справедливост и съобразно установената практика
на съда.
Съдът, като взе предвид изложените в
наличната по делото искова молба фактически обстоятелства, на които се основава
искът и формулирания петитум, определя предявения иск, като такъв с правно
основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/, а впоследствие чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. с § 49 от ПЗР към ЗИДЗНЗС /обн. ДВ бр. 13
от
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Предвид данните от справка с рег. № 2452/ 23.07.2021
г. от Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. В. Търново, по делото е
безспорно установено, че Ж.А. Ж.с ЕГН **********
е започнал престоя си в ареста в гр. Велико Търново на 18.09.2016
година. При приемането му в ареста, на същата дата е настанен в спално
помещение № 1, заедно с и.и.и.до 12.10.2016 г., с М.М.М. от 05.10.2016 г. до
02.11.2016 г., с Н.В.А.от 18.10.2016 г. до 28.10.2016 г., с Д.Н.Х.от 28.10.2016
г. до 02.11.2016 година. На
02.11.2016 г. е изпратен в СБАЛЛС към Затвора гр. Ловеч за извършване на
комплексна психолого-психиатрична експертиза. На 16.02.2017 г. е върнат в
ареста и настанен в спално помещение № 4, с Й.И.К.до 21.03.2017 г., с Д.И.Т.до
06.07.2017 г., с М.Д.Ж.до 03.04.2017 г., с Н.П.Н.от 04.04.2017 г. до 04.05.2017
г., с Й.К.Й.от 03.05.2017 г. до 19.05.2017 г., с В.Н.В.от 11.05.2017 г. до
19.05.2017 година. От 19.05.2017 г. до 30.05.2017 г. е пребивавал в спално
помещение № 1 с Т.Ц.П.. От 30.05.2017 г. до 28.08.2017 г. отново е бил в спално
помещение № 4, заедно с: В.Н.В.до 27.06.2017 г., Й.К.Й.до 03.07.2017 г., Б.С.Б.от
06.07.2017 г. до 28.08.2017 година. Видно от справката, арестът е в
експлоатация от 1982 г., а арестните помещения са с площ по 8 квадратни метра.
В тях са разположени две „вишки“ с по 2 легла, масичка, две столчета и шкаф.
Леглата са стандартни единични. Масичката и столчетата са неподвижно закрепени
към стената и пода, шкафът е пластмасов, с чекмеджета за съхранение на личните
вещи на задържаните. В спалните помещения няма тоалетна и течаща вода,
задържаните лица ползват общ санитарен възел, намиращ се на същия етаж.
Достъпът до него за вода и тоалет се осъществява денонощно. Къпането е
покилийно, по предварително изготвен седмичен график, най-малко два пъти в
седмицата. В спалните помещения няма външни прозорци, достъпът до дневна
светлина и чист въздух се осигурява чрез отваряне на плътните врати към
арестния коридор и чрез прозорци в арестния коридор. Задържаните лица в ареста
ползват ежедневен престой на свеж въздух в помещение, намиращо се на четвъртия
етаж, където чрез два прозореца /с решетки/ се осигурява проветрение и достъп
до естествена светлина. Там, в рамките на работния ден, по график, същите
извършват раздвижване и разходки. Задържаните лица провеждат телефонни разговори,
както със свои близки, така и с адвокати. При срещите с адвокат, не се нарушава
неприкосновеността им, тъй като постовият застава максимално далече, за да не
чува разговорите, но да има визуален контрол върху действията в мястото за
срещи.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, представени от ответника с писмо вх. № 3486/ 27.07.2021 г.
на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр. Велико Търново, съгласно
съдържащия се в писмото опис, както и документите, представени с отговора на
исковата молба, съгласно съдържащия се в отговора опис.
В хода съдебното производство са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г.Й.Г. – началник
сектор Арести в ОСИН – Велико Търново и свидетеля Т.И.М. – пребивавал в ареста
в гр. Велико Търново в периода от септември до октомври 2016 година.
Свидетелят Г.Й.Г. посочва, че работи
като началник сектор Арести в ОС„ИН“ – Велико Търново от 2012 г. до настоящия
момент. Посочва, че битовите условия в килиите през 2016 г. - 2017 г., не са
били много по-различни от сегашните, с изключение на това, че капацитетът на
ареста е променен в изпълнение изискванията за осигуряване на минимална жилищна
площ от 4 кв. метра на задържан в ареста. Спалните помещения са 11 на брой,
еднотипни с площ на всяко едно от около 8 кв. метра, като в тях се настаняват
по двама и много рядко трима души. Оборудването е с 2 двойки двуетажни легла в
килия, закрепени неподвижно чрез метална връзка, трайно закрепена метална маса
и метални столчета, заработени в пода, имало и шкаф - пластмасова клетка с
възможност за поставяне и съхранение на личните вещи на задържаните лица в това
помещение. До вратата има ниши, в които могат да съхраняват вещи и предмети,
разрешени за ползване под наблюдението на надзорно-охранителния състав. Арестът
разполагал със санитарен възел, който е с 3 тоалетни места и е общ за
задържаните лица, баня с душ и умивалник с две смесителни батерии и два крана,
които се ползвали от задържаните лица. Осветлението в спалните помещения било с
луминесцентни лампи. Във всяко помещение имало такава лампа, която е над
вратата на помещението, а естественото осветление, се постигало със задържане
отворена вратата на помещението. Осветлението било денонощно, тъй като
надзорно-охранителният състав трябва да следи поведението и през нощта е
необходимо да се наблюдават през шпионките на вратата в спалните помещения. За
тоалетната ползването на санитарния възел се осъществявало по желание на
задържаните лица по килиен способ, а когато нямало повече места в санитарния
възел, тези които желаели едновременно от няколко спални помещения се налагало
да изчакват. Ползването на санитарния възел и тоалетната се извършвало през
цялото време на денонощието, по необходимост на задържаните лица, понякога с
условия за изчакване, тъй като други ползват тоалетната. Имало забрана да се
водят арестанти до тоалетната, когато има конвоиране или извеждане, целта е
постигане на сигурност на лицата и на надзорно-охранителния състав. Относно
твърдяното ползване от арестантите на пластмасови бутилки за уриниране,
свидетелят сочи, че това не е практика на надзорно-охранителния състав. Така
практикували лица, които не им се ходи до тоалетна и на които не може да се
забрани държането на пластмасови бутилки, защото са в списъка за разрешените
вещи. Не е виждал лично арестанти да се облекчават в бутилки. По отношение на
твърденията за наличието на дървеници сочи, че това действително е сериозен
санитаро-хигиенен проблем, във всички пенициарни заведения, като самите инсекти
се пренасяли от задържаните лица, които се конвоират до ареста в гр. Велико
Търново. Посочва, че ГД „ИН“ има сключен договор за обработка срещу инсекти на
всички помещения, като след всяка обработка се издава протокол, от екипа който
я е извършил и този протокол се съхранява за определения срок. Активността на
инсектите намалявала след обработката, но с течение на времето отново се
възобновявала. Свидетелят посочва че е виждал след пръскане умрели дървеници,
но единици, има карантинен период, в последствие се увеличавали умрелите
инсекти. За конкретния случай с Ж.А., свидетелят няма спомен същият да е спал
на земята за да се предпази от дървеници. Осигурявало се медицинско обслужване
в работно време, като в ареста гр. Велико Търново има назначен медицински
специалист – фелдшер, оказващ необходимата медицинска помощ. Желаещите да бъдат
прегледани или да посетят медицинския специалист се записвали от дежурния по
арест в специална книга и до 24 часа им се осигурявала тази възможност. Той
назначавал лечение, а ако счете че не е достатъчно компетентен се обръщал към
общопрактикуващия лекар на ареста и се издавало направление за специалист.
Свижданията се провеждали от задържаните лица с техни близки и познати по
определен ред, който е регламентиран в заповед на началник Сектор „Арести“. За
целта имало оборудвано място на партерния етаж в ареста, като задържаното лице
се довеждало в това място и се провеждало свиждане по определен ред. Поради
факта, че се предавали различни
разрешени вещи, служителят, който присъства от надзорно-охранителния състав има
качеството на постови и следи за спазване на законността, съгласно ЗИНЗС. При
това положение, той нямало как да не чуе разговорите, към които нямал отношение, освен ако се случи така, че
разговорът да бъде свързан със сигурността в ареста. Същото било и при
телефонните разговори, като отстоянието от провеждащия разговор отново не е
голямо, поради липса на площ, а освен това трябвало да има визуален контакт.
Свидетелят описва механизма на провеждане на разговорите по следния начин:
задържаното лице, което се намира в помещението, има възможност да ползва
предплатена карта, която се поставя в телефона, а служителят набира номера и
подава през решетката телефонната слушалка. Относно присъствието и чуваемостта
на разговорите, свидетелят уточнява, че не могат да се избегнат личните
разговори, които са между клиент и негов защитник, но значение биха имали само
тези, които имат отношение към сигурността в ареста или лицата в него.
Задължение на самите задържани лица било да поддържат хигиената в спалните
помещения /т.е. килиите/, като им се осигурявали уреди за почистване, кошчета
за смет, а също миещи препрати и дезинфектанти. След ставане било предвидено да
се почистват спалните помещения от задържаните, като има и чистачи, които с
найлонови чували събират кошчетата, сметта се събира и се изхвърля. Престоя на
открито бил регламентиран в закона и в заповед за вътрешния ред, осъществявал
се в неголямо помещение, около 18 кв. метра, оборудвано с пейка за почивка, за
цигара и кафе, като имало възможност и за разходка, и за изпълняване на друга
двигателна активност, проветрението се извършва с два прозореца. Посещението в
това помещение се извършвало по график, покилийно, до две спални помещения
едновременно можели да ползват това място. На всеки един задържан се полагал
минимум един час престой, за непълнолетните и за бременните, времетраенето било
два часа минимално. Подчертава, че двигателната активност е по желание на
задържаните лица - едни използват времето за разходка, други изпълняват
упражнения.
Свидетелят Т.И.М., пребиваващ в ареста в
гр. Велико Търново от септември до октомври 2016 г. сочи, че не са били с А. в
една килия. Запознали са се при престоя на открито. Твърди, че ищецът е
започнал да му се оплаква от условията в ареста - нямал достъп до светлина,
имало дървеници, нямал достъп до тоалетна, спал е на земята. Потвърждава, че
осветлението е с луминесцентни лампи. И според него килиите са идентични -
около 7 кв. метра е цялата килия - две вишки с по две легла, метална масичка,
метални столчета. Няма течаща вода, няма тоалетна, няма достъп до пряка
слънчева светлина, тъй като няма външни прозорци. Над вратата има прозорец
около 70 см на 40 см., който гледа към коридора. Посещенията в тоалетната
стават след почукване по вратата, случвало се е да чака 15, 20, 40 минути. За
тоалетната се чакало и защото понякога има хора в коридора и няма как да се
излезе. Които не могат да чакат толкова, надзирателите са казали да се
облекчават в пластмасови бутилки от минерална вода или от безалкохолно,
свидетелят твърди че такива бутилки са били раздавани именн с цел уриниране в
тях. Самата тоалетна се намирала в дъното на коридора на ареста, може да се
ползва от двама души едновременно. Там била и банята, където имало душ,
посещението в нея е покилийно, като се изчакват един друг. За престоя на
открито, свидетелят М. твърди, че се провежда в една стая на последния етаж с
два прозореца, от които единият не се отварял. Прозорците в тази стая били с
размери около 120 на 30 см., от там влизала светлина, самата стаята била с площ
около 15-20 кв. метра, като там имало и пейка. По-често на престоя са били повече
от десет души едновременно. Вратите на килиите към коридора били затворени –
някой път ги отваряли за обяд, вечеря или събота и неделя - зависи от смяната и
дежурния състав. Телефонните разговори се провеждали по време на престоя на
открито, като на около 50-70 см от задържания стои дежурен надзирател, набира
номера и има възможност да слуша разговора. Практически надзирателят не е имал
и възможност да се отдалечи много, защото едновременно е трябвало да наблюдава
и другите задържани, които са на предстоя на открито. Свижданията с адвокат пак
се слушали и били в помещение, в което задържания го затваряли в кабинка. В
килиите имало дървеници. През 2016 г., когато свидетелят бил в ареста започнали
да се появят дървеници. Казвали са на командира на отделението, че има
дървеници - пръскали, но не било качествено пръскането, поради което свидетелят
е спал и на земята, защото там няма дървеници, те ходели по стената. Не може да
каже, дали се е случвало на ищеца да спи на земята, тъй като не е можел да го
види. По-късно А. е споделял, че може от ареста зрението да му е отслабнало, но
при самия престой в ареста в гр. Велико Търново не е имал такива оплаквания,
свидетелят не знае по него време ищецът да е ходил на лекар.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс
въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ /по арг. от чл. 203, ал. 2 от АПК/.
Разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се
предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с
оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2
от АПК/, а в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия,
незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът
/ал. 4 на чл. 204 от АПК/.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК. В конкретния
случай ответникът ГД „ИН“ - София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част
от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“
съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. Главната дирекция е пасивно
легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Ж.А..
В контекста на посочените по-горе правни разпоредби
съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
във връзка с чл. 203 от АПК за обезщетение за неимуществени вреди, за които се
твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействие
на длъжностни лица от следствения арест в гр. Велико Търново. Последните
извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването
й са длъжни да спазват изискванията на този закон.
Исковата молба е предявена пред родово и
местно компетентния съд. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е
допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишението от свобода
и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС
е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в
алинея втора от същата норма е разяснено, че за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателността на
иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и
настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. В случая не се твърдят действия на длъжностни
лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а единствено поставяне на
ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, които неблагоприятни условия са резултат от бездействието на
администрацията на следствения арест. За да бъде едно бездействие
квалифицирано като незаконосъобразно, е необходимо да бъде
установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията.
По твърдения на ищеца, неимуществените
вреди се изразяват в яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот,
сълзене на очите /плач/, причинени в резултат на неосигурена благоприятна среда
и условия за съхранение на физическото и психическото здраве, като нормална
жилищна площ в килията, постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода,
дневна светлина и проветрение, ежедневен едночасов престой на открито, тайна на разговорите, както и поради наличие на
дървеници в килиите.
По основателността на отделните
оплаквания на Ж.А. за неблагоприятните условия, при които е бил поставен при
престоя си в следствения арест в гр. Велико Търново:
Съдът намира за основателно оплакването на А.,
че не му е осигуряван престой на открито при пребиваването в ареста в гр.
Велико Търново. Всъщност същият твърди, че на арестантите и конвоираните лишени
от свобода, е провеждана разходка в сравнително малко закрито помещение. От
изисканите и представени от ответника писмени доказателства, както и от
изслушаните свидетелски показания се установява, че престоят на открито се
провежда на малки групи, покилийно, в помещение на четвъртия етаж на сградата с
отворен прозорец. С разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е
установено правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от
един час на ден. Съгласно чл. 256, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗИНЗС, такова право
имат и лицата пребиваващи в арестите, като времето за престой на открито се
определя със заповед на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“. В
случая от становището на ответника и представените доказателства се установява
/това обстоятелство е и служебно известно на съда по повод дела със сходен
предмет/, че през процесните периоди в ареста в гр. В. Търново, не е имало
обособено открито пространство за провеждане на престой на открито. Разумът на
закона е този престой да се провежда на открита площ, т.е. извън
пространството, затвореното между външните стени и покрива на съответната
сграда. Помещение вътре в ареста, макар и с прозорец за пряк достъп на светлина
и въздух, не изпълнява посоченото изискване, поради което провежданият престой
на задържаните лица в такова помещение поначало не представлява „престой на
открито“ по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.
Доказано е и твърдението на ищеца за
липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения. Съгласно чл. 20,
ал. 3 от ППЗИНЗС /Доп. – ДВ, бр. 14 от 2017 г./, на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от
закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения. От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира
като безпристрастни и взаимно кореспондиращи, а също от становището на
ответника, и справката от Началник
сектор „Арести“, ОС „ИН“ – гр. В. Търново се установява, че в килиите не
са изградени самостоятелни санитарни възли, а задържаните лица имат възможност
да ползват общ такъв с осигурена течаща вода, през цялото денонощие, след
сигнализиране на охранителния състав. От показанията на св. Г. обаче се
установява, че има случаи, в които се налага изчакване за ползване на
тоалетната, било поради това че същата в момента е заета, било поради спазване
на необходимите мерки за сигурност при наличие на други арестанти или
конвоирани вв коридора. Необходимостта от извеждането на арестантите във всеки
отделен случай до тоалетната и то само при обективна възможност за това,
несъобразена с физиологичните нужди на всеки арестант, вкл. и на ищеца,
безспорно нарушава посоченото по-горе нормативно изискване. Твърденията на
ответника за липса на отказ за извеждане до санитарния възел са ирелевантни, тъй като те обективират усилията
на служителите на ответника да минимализират вредните въздействия на
помещенията, които са предоставени и е извън правомощията им преценката, дали
да бъдат експлоатирани като арест или не. При липсата на течаща вода в
помещението основателно се явява и оплакването на ищеца, за затруднена
възможност за поддържане на лична хигиена.
Основателно е и оплакването за липсата
на естествено проветрение и дневна светлина в килиите, в които А. е пребивавал.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, в приложимата редакция, в спалните помещения
се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Според становището на ответника, справката от Началник сектор „Арести“, ОС „ИН“ – гр. В.
Търново и приложените схеми, а и от изслушаните свидетелски показания се
установява, че във всяка от килиите има изкуствено осветление от
луминесцентни тела, които светят денонощно. Естествена светлина се осигурява
чрез отвор над вратите на килиите и при възможност – чрез отваряне на масивните
врати на килиите, които са дублирани с решетка. Килиите не разполагат със
собствени прозорци, тъй като са разположени между два коридора, а видно от
представената схема на ареста, килия № 1 и килия № 4 /в които е пребивавал А./
са разположени така, че да се осигурява приток на светлина от прозорците на
външния южен коридор, към който са вратите им. Съдът обаче, не намира
въпросното разположение да осигурява естествено проветряване и приток на дневна
светлина, отговарящи на изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. Освен това, липсват доказателства за отварянето на плътните врати на
килиите, в които е пребивавал ищеца при престоя му в следствения арест.
За неоснователно съдът намира
оплакването на А., че наличното постоянно изкуствено осветление в килията е
дразнело очите му. Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции
Съдът, намира за доказано по основание и
оплакването на ищеца за неосигуряване на минимална жилищна площ в различни
периоди от престоя му в ареста. От посочената по-горе справка се установява, че
килиите, в които пребивава ищецът са с площ от 8 кв. м. и са предназначени за 4
човека. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС
(Нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да е
по-малка от 4 кв. метра. Ищецът, не сочи броят на задържаните лица, с които е
бил настанен в помещение през процесния период, но от представената от
ответника справка се констатира, че в съответната килия, в различни периоди, А.
е настаняван с още двама или трима
задържани. От събраните доказателства се установява, че площта, която обитава
ищеца в помещенията, в които е бил настанен с повече от един задържан, е била
близо три пъти по-малка от минимално допустимия размер - 4 кв. метра.
Ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил
на ищеца минимално изискуемата жилищна площ, която да съответства на човешките
представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава,
задоволявайки своите елементарни и необходими за съществуването му потребности
от сън, хигиена, преобличане и хранене. В случая, не се касае за необходимост
от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото
наказание поставя, а за изисквания, които биологичното съществуване на човек
предполага. Не е проведено специално нарочно доказване на емоционалните
преживявания, които липсата на тази жилищна площ е произвела у ищеца, но съдът
счита, че самия факт установен по делото, сочещ за непредоставяне на такава
минимална площ за обитаване, води до извода, че при всяко психично здраво
човешко същество, липсата на минимално пространство, което да му позволява
спокойно биологично съществуване, би произвела негативните емоционални
преживявания, които ищецът твърди, че е изпитал и би основал извод за наличие
на унизително отнасяне. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС.
Недоказани са твърденията за наличие на
дървеници в килиите конкретно в периодите на престой на А.. От изслушаните
свидетелски показания се установи, че са предприемани мерки по обработване на помещенията
в ареста против паразити, насекоми и всякакви други вредители. В тази връзка,
макар ищецът да поддържа, че многократно
е бил нахапван от дървеници, то от представената справка от Началник сектор „Арести“, ОС „ИН“ – гр. В.
Търново се установява, че той не
е потърсил нито веднъж медицинска помощ поради физически дискомфорт, причинен
от паразити или инсекти. Липсват твърдения, а още по-малко доказателства,
ищецът да е заявявал оплаквания за наличие на паразити, въпреки осъществяваните
дезинсекция и дератизация, по които оплаквания ответникът да не е предприел
необходимите мерки.
Що се отнася до оплакванията относно
неосигуряването на неприкосновеност при провеждането на телефонни разговори и
срещи с адвокат, съдът намира, че същите останаха недоказани в хода на
съдебното производство. Съобразно представената справка от Началник сектор „Арести“, ОС „ИН“ – гр. В.
Търново, не се установява за времето, в което ищецът е пребивавал в
ареста в гр. Велико Търново да е провеждал телефонни разговори или срещи с
адвокат, липсват доказателства и А. да е желал провеждането на такива, които да
са му били отказани. Доказателства за обратното не са ангажирани от ищеца, в
чиято тежест е да установи от фактическа страна така твърдяните обстоятелства,
като основание на претенцията му за претърпени от тях вреди. При недоказаното
провеждане на телефонни разговори и/или на срещи с адвокат от ищеца, обективно
невъзможно е да е била нарушена неприкосновеността на такива разговори/срещи,
от което обстоятелство конкретно Ж.А. да е претърпял вреди.
С оглед на изложеното съдът приема за
доказани като факти неосигуряването на
Ж.А., на престой на открито, липса на санитарен възел и течаща вода,
минималната жилищна площ в спалното помещение в различни периоди от престоя му
в ареста, на естествено проветрение и дневна светлина в килиите на
ареста в гр. Велико Търново, в които Ж.А.А. е пребивавал за времето от
18.09.2016 г. до 02.11.2016 г. и от 16.02.2017 г. до 28.08.2017 година. Съдът намира, че претенцията на ищеца за
периода от 03.11.2016 г. – 15.02.2017 г. е неоснователна, доколкото в този
период същият не е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново, а е бил изпратен в
СБАЛЛС към затвора гр. Ловеч за извършване на комплексна психолого-психиатрична
експертиза. Неоснователни са и всички останали оплаквания на ищеца, относно битовите
и санитарно-хигиенни условия, при които същият е бил поставен при пребиваването
му в ареста през посочените по-горе периоди.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира, че някои от битовите и санитарно-хигиенните условия, при
които Ж.А. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново в посочените по-горе
периоди, накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република
България и респ. от страна на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията”
е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, както и на чл. 2, т. 3, и чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗИНЗС. Липсата на минимална жилищна площ в спалното помещение, на осигурени
хигиенни и битови стандарти от гледна точка на липсата на санитарен възел и
течаща вода в спалните помещения, както и липсата на пряка дневна светлина и на
осигурена възможност за престой на открито, са обстоятелства, които в своята
съвкупност, неминуемо водят до потискане и неблагоприятно засягане на
личността. Действително по делото няма данни и не се установява конкретно
увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на ищеца, което би
могло да бъде разглеждано като последица от условията, при които е бил поставен
при престоя му в ареста в гр. В. Търново. В контекста на съдебната практика на
ЕСПЧ обаче, изложеното по-горе от фактическа страна, не може да не доведе до
неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и
до психически болки и страдания. В този смисъл е и коментираната по-горе
разпоредба на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която при поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката „задържане под стража”, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, условия за
двигателна активност, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. За ангажиране отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че съществуват
обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с
изискванията и европейските стандарти за условията в арестите. Необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване
на вреди -
неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на
защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и
основни ценности, което засягане следва закономерно от обективния факт на
наличие на незаконосъобразна административна дейност. Липсата на
ресурси или други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или
намаляват отговорността на държавата, тъй като задължение на същата е да
организира своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето
на лишените от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо
от финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото „Нешков и други срещу България“/. Отделно от това, разпоредбата на чл.
43, ал. 2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при
съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД, по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ и
чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само
по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, по
начин че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. В случая, от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на
незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция -
времето, през което ищецът е пребивавал в следствения арест в гр. В. Търново
/240 дни/. От друга страна се вземат предвид характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания – липсват данни за конкретно
физическо или психическо увреждане на здравето, не се твърди, че ищецът не е
бил извеждан своевременно до тоалетна, въпреки изрично поискване или че не му е
осигурено ползването на баня по приетия график, признава се постоянното наличие
на изкуствено осветление при недостатъчна дневна светлина, както и извеждането
за престой макар и на закрито. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал.
2 от ЗИНЗС, съдът приема, че справедливото обезщетение, което следва да се
присъди на ищеца, възлиза на 2 872,80 лева. За тази си преценка съдът
съобрази и практиката на Европейския съд по правата на човека и тази на
националните съдилища. ЕСПЧ при спазване на същите принципи за справедливост
многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите
в Република България, които до голяма степен съвпадат и с условията в ареста в
гр. Велико Търново. Така например в пилотното решение Нешков и други срещу
България на г-н Нешков е присъдено обезщетение от 6 750 евро /13 230
лв./ за период от 3 години и 10 дни или 11,97 лв. на ден. В останалата му част,
над посочената сума, до заявената от Ж.А. такава от 7 500,00 лв., ищцовата
претенция се явява недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, заявената в писмения отговор и поддържана в съдебно заседание претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Съгласно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Следователно разноски в полза на ответника се присъждат единствено при изцяло отхвърлен или оттеглен иск. В настоящия случай искът е частично уважен, като ищецът не е претендирал за репариране на направените от него разноски. Нормата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед на което, независимо от частичното отхвърляне на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разноски на ищеца също не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Водим от горните съображения и на
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на
правосъдието, с адрес гр.София, ул. „Ген. Николай Столетов“ № 21, да
заплати на Ж.А.А. с ЕГН **********, с
настоящ адрес затворническо общежитие „Атлант“ – гр. Троян към затвора в гр.
Ловеч, сумата от 2872,80 лв.
/две хиляди осемстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходими
битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, санитарен възел и течаща вода в помещението,
един час престой на открито на ден, проветрение и пряк достъп в килията на
дневна светлина/ при престоя на Ж.А.А.
в следствения арест в гр. Велико Търново, в периодите от 18.09.2016 г.
до 02.11.2016 г. и от 16.02.2017 г. до 28.08.2017 година.
Отхвърля предявеният иск на Ж.А.А. с ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
министъра на правосъдието - гр.София, за обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от престоя му в следствения арест в гр. Велико Търново, за
разликата от 2 872,80 лева до пълния предявен размер от 7 500,00 лв.,
вкл. за престой в периода от 03.11.2016
г. – 15.02.2017 г., като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Велико Търново, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: