Решение по дело №1646/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Д. Р. Д. от гр.Бургас, к-с „Възраждане“, бл.37, вх.4, ет.1, с [ЕГН], чрез адв.С. И., против Заповед №7779з-319/10.09.2024г., издадена от началник РУ Камено при ОДМВР Бургас, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, вр. чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 и чл.204, т.4 от ЗМВР, на младши експерт Д. Р. Д. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Камено при Областна дирекция на МВР – Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, както и е предупреден служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

В жалбата Д. твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява относно приетата от дисциплинарно - наказващия орган фактическа обстановка, както и констатациите, послужили за ангажиране на отговорността му, като твърди, че не извършил нарушението, което му се вменява. Изложени са доводи, че дисциплинарно-наказващият орган назначава проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР с писмена заповед по образец, като държавния служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава със заповедта, което обстоятелство се удостоверява с подпис, дата и час. В случая служителят не е бил уведомен за започване на проверката срещу него, а само е запознат с крайния резултат от нея. Изложени са аргументи, че наложеното наказание „порицание“ не съответства на вида и тежестта на нарушението, като ответникът не е отчел обстоятелството, че до момента Д. не е наказван. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. И., който поддържа жалбата. Моли заповедта да бъде отменена на основанията, посочени в нея, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Ангажира гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза. Представя подробни писмени бележки.

Ответникът – началник РУ Камено при ОДМВР Бургас, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката, моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че Д. работи в Охранителна полиция към РУ Камено при ОДМВР Бургас като младши полицейски инспектор. Със Заповед №219/18.07.2024г. /л.29 от делото/, издадена от началника на РУ Камено и в изпълнение на заповед №8121з-396/05.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи, относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, е определена комисия, която да извърши проверка на служители от РУ Камено при ОДМВР Бургас. Към заповедта е приложен списък на лицата, работещи в РУ Камено. Твърди се, че проверките са извършени с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с рег.№ ARPМ0780, като проверката започнала в 07:26:22 часа и приключила в 08:50:55 часа, за което е съставен протокол –/л.30/. Жалбоподателят Д. бил тестван за употребата на алкохол в 08:39 часа, като проба №3078/19.07.2024г. отчела наличие на алкохол в кръвта 0.18 промила. Във връзка с извършената проверка комисията съставила протокол с рег.№7779р-4148/19.07.2024г. /л.32/, с който жалбоподателят бил запознат срещу подпис, като към протокола бил приложена и разпечатка от техническото средство за извършените проби /л.31/. Резултатите от извършените проби на останалите служители били отрицателни. Със Заповед №7779з-221/19.07.2024г. /л.26-27/ срещу Дермеджиев било образувано дисциплинарно производство, като копие от заповедта е връчена на жалбоподателя за запознаване срещу подпис на 05.08.2024г. в 11:40 часа, а на 19.07.2024г. е издадена Заповед №7779з-220/19.07.2024г. на началник РУ Камено, с която е отстранен временно от длъжността мл.полицейски инспектор в група ОП при РУ Камено. В заповедта Дерменжиев изрично е посочил, че не желае да му бъде връчено копие от заповедта.

В писмени обяснения с рег.№7779р-4941 от 05.08.2024 г. /л.37 / жалбоподателят заявява, че е съгласен с показанията от техническото средство от 19.07.2024г., когато уредът е отчел 0.18 промила. Твърди, че предния ден, а именно на 18.07.2024г. за времето от 20.00 часа до 22.00 часа е употребил алкохол -узо около 100 мл., както и бира около 500 мл., но не повече. Около 22.30 часа си направил разходка на въздух, след което се прибрал в дома си и легнал да спи. Твърди, че не е предполагал, че пробата за алкохол ще бъде положителна, защото са минали повече от девет часа от употребата на алкохол.

В изпълнение на разпоредбата на 207, ал.7 от ЗМВР, за резултата от изследването дисциплинарно-разследващият орган изготвил обобщена справка с рег.№7779р-5634/20.08.2024г. /л.43-48/. На 21.08.2024г. била изготвена покана от дисциплинарно-разследващия орган за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения. Поканата била връчена срещу подпис на Д. на 21.08.2024г., като същият изрично е посочил „не желая да давам допълнителни обяснения относно случая, след като се запознах с обобщената справка“. Видно от съставения протокол с рег.№7779р-5804/23.08.2024г. след извършена справка в деловодството на РУ Камено председателят на комисията не е установил депозирани писмени обяснения или възражения.

При преглед на документите и след изискана по служебен път на документация, касаеща Д. Д., дисициплинарно-наказващият орган е констатирал, че на 19.07.2024г. се е запознал с длъжностната характеристика относно заеманата длъжност. На 11.01.2023г. се е запознал с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР и Заповед №8121з-396/05.08.2014г. на министъра на МВР относно недопускане нарушения на служебната дисциплина на служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества.

Въз основа на обстоятелствата, установени от комисията и обобщени в изготвената от нея Справка началникът РУ Камено при ОДМВР Бургас издал процесната Заповед № №7779з-319/10.09.2024г., с която, на основание чл. чл.194, ал.2, т.1, вр. чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 и чл.204, т.4 от ЗМВР, на жалбоподателя – младши експерт Д. Р. Д. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Камено при Областна дирекция на МВР – Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, както и е предупреден служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

В хода на съдебното производство е разпитан св.Г. П.-член на комисията, въз основа на която на 19.07.2024 г. е извършена проверката на всички служители, които са били редовна смяна, сред които и Д.. Свидетелят сочи, че на Д. не е указана възможността да му бъде взета кръв за анализ или доказателствен анализатор.

По искане на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице д-р М., лицето е проверено с техническо средство А. Д., при което резултатът на 19.07.2024 г. в 8,39 ч. е 0.18 промила, като Д. не е дал кръв за изследване. Вещото лице сочи, че наличието на 0.18 промила в кръвта по действащата таблица за определяне на функционални разстройства при концентрации на алкохол не дава функционални промени и лицето се води практически трезво. При тази концентрация на алкохол в заключението е посочено, че Д. е бил в състояния да изпълнява служебните си задължения и поставените задачи.

При така установените факти, настоящият съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, адресат на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед №7779з-319/10.09.2024г. е издадена от компетентен орган съгласно чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – началника на РУ Камено при ОДМВР Бургас.

Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 195 от ЗМВР, като е спазен двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание.

Процесната заповед е издадена в предвидената в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма. Изпълнени са изискванията на чл. 205, ал. 3 и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като жалбоподателят е имал възможността да защити правата и интересите си. В настоящия случай служителят е запознат с всички актове по дисциплинарната процедура – заповед за извършване на дисциплинарна проверка, писмената справка за резултатите от проверката и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Предоставена му е възможност да даде обяснения и възражения.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. От събраните доказателства по делото се установява, че формално е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание – спазени са процесуалните срокове, предоставена е възможност служителя да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище пред дисциплинарно - наказващия орган преди да му бъде наложено наказанието. Заповедта обаче е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, на жалбоподателя е наложено наказание за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на издадените въз основа на този закон подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, свързани с употребата на алкохол, установена с техническо средство.

Видно от показанията на св. Г. П.-член на комисията, въз основа на която на 19.07.2024 г. е извършена проверката на всички служители, които са били редовна смяна, сред които и Д., става ясно, че на Д. не е указана възможността да му бъде взета кръв за анализ или доказателствен анализатор. В тази насока, трябва да се отбележи, че според чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.10 от ЗМВР((Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г., предишна ал. 9, бр. 81 от 2023 г. ), концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Видно от ангажираните по делото гласни доказателства, на Д. не е указана възможността да му бъде взета кръв за анализ или доказателствен анализатор, не е налице и отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок, което е съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя и самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Освен това, в Протокол с рег.№УРИ 7778р-4148/19.07.2024г. е посочено, че комисията е извършила проверка в сградата на РУ Камено на мл.експерт Д.Д. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с №ARD№0068 /л.32 от делото/. Този номер на техническото средство е посочен и в Заповед №7779з-220/19.07.2024г. за временно отстраняване от длъжност /л.34/. В представената по делото разпечатка обаче е посочено, че „Дрегер 7510“ е с друг номер, а именно №ARD№00780, като този номер на техническото средство е посочен и в оспорената заповед. По делото за „Дрегер 7510“ с №ARD№0068 липсват данни за извършена метрологична проверка. В заповедта за назначаване на проверка и в заповедта за налагане на наказание са посочени данни за техническо средство „Дрегер 7510“ с номер №ARD№00780, което техническо средство е различно от това, което комисията твърди, че е използвала при проверката на 19.07.2024г., когато е установено нарушението, а именно „Дрегер 7510“ с №ARD№0068. Посоченото разминаване е съществено и е допълнителен аргумент за отмяна на заповедта.

Не на последно място, видно от заключението на вещото лице д-р М., изготвила съдебно-медицинската експертиза в хода на съдебното производство, жалбоподателят е проверен с техническо средство А. Д., при което резултатът на 19.07.2024 г. в 8,39 ч. е 0.18 промила, като Д. не е дал кръв за изследване. Вещото лице сочи, че наличието на 0.18 промила в кръвта по действащата таблица за определяне на функционални разстройства при концентрации на алкохол не дава функционални промени и лицето се води практически трезво. При тази концентрация на алкохол в заключението е посочено, че Д. е бил в състояния да изпълнява служебните си задължения и поставените задачи.

По тези съображения, Заповед №7779з-319/10.09.2024г., издадена от началник РУ Камено при ОДМВР Бургас, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, вр. чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 и чл.204, т.4 от ЗМВР, на младши експерт Д. Р. Д. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Камено при Областна дирекция на МВР – Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, както и е предупреден служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1215 лв., представляващи 10 - лв. заплатена държавна такса и 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ и процесуално представителство, 400 лв. – възнаграждение за вещото лице и 5 лв. – такса за призоваване на свидетел.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Р. Д. от гр.Бургас, к-с „Възраждане“, бл.37, вх.4, ет.1, с [ЕГН], Заповед №7779з-319/10.09.2024г., издадена от началник РУ Камено при ОДМВР Бургас.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Д. Р. Д. от гр.Бургас, к-с „Възраждане“, бл.37, вх.4, ет.1, с [ЕГН], разноски в размер на 1215 (хиляда двеста и петнадесет) лева.

На основание чл.211 от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.