РЕШЕНИЕ
№ 2696
гр. Пловдив, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330111592 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
.......със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против
О... А... Я...., ЕГН **********, с адрес: гр. П...., ул. „С............. с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено
приемане. Обектът на ответника, находящ се в гр. П.... ул. „С.... бил снабдяван с ел. енергия,
като същият се индивидуализирал с измервателна точка № ......, а за ответника бил открит
клиентски номер....... Потребителят имал задължението да заплаща консумираната ел.
енергия в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен
снабдител, ищецът доставил за периода 23.01.2020 г. – 22.04.2020 г. такава на обща стойност
187.34 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал. 1 от общите условия,
клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която в конкретния случай възлизала на
сумата от 19.62 лева за периода 11.03.2020 г. – 28.04.2021 г. За неплатените задължения
били издадени фактури, в които били посочени падеж за плащане, период, размер на
дължимата сума, както и размер и период на обезщетението за забава.
С уточняваща молба от ......, ищецът посочва, че издадените фактури са за
консумирана ел. енергия от клиента по заявените от него две тарифи на отчитане – дневна и
нощна. В цената за консумирана ел. енергия по всяка една от тарифите били включени
мрежови услуги като компонент от крайната цена на ел. енергията. Сочи, че тази цена се
определя от КЕВР и тъй като клиентът е битов, какъвто е ответникът, цената е обща и
крайна, като включва консумираната ел.енергия и ползваните мрежови услуги, доколкото
последните се заплащат, само и доколкото се ползва ел.енергия.
Предвид неизпълнение на задълженията, ищецът се снабдил със Заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №...... връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2021 г., до
окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен
представител.
На първо място, счита, че указанията на съда, дадени с Разпореждане от...... не са
изпълнени от ищеца, поради което моли производството по настоящото дело да бъде
прекратено.
Евентуално, оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер.
Оспорва, че ищецът е доставял до обекта на ответника, ел.енергия на обща стойност 187.34
лева. Твърди, че ответникът няма задължения към ищеца, свързани със снабдяване с ел.
енергия и консумиране на такава от негов обект. Поради което и, оспорва, че дължи
претендираната лихва за забава.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №..... вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.
5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за
изпълнение.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за нередовност на исковата
молба, е неоснователно, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК
и при проверка съдът констатира, че предявените искове са допустими. Ищецът е изложил
всички обстоятелства, на които основава исковете си, като е посочил основанието, както и
по какъв начин е формирана претендираната главница и обезщетение за забава, които
вземания съответстват точно на заявения петитум, като е налице пълен идентитет между
предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и Заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ......., имаща за предмет същите вземания.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК
са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът има качеството на клиент на ел.
енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че имотът му е електрифициран,
както и изправността си – че през процесния период е доставял договореното количество и
качество ел. енергия в него, но съответната услуга, както и цената за предоставените
мрежови услуги, не са били заплатени в определените срокове, т.е. да докаже, както по
основание, така и по размер дължимостта на претендираните суми от ответника.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. онези
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, а при доказване на
всички предпоставки на вземането – да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира главния иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Няма спор по делото, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на
2
Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № .... издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД - чл. 2, ал. 1, чл. 3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР № .... Според
нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на
оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко - продажба на ел. енергия, не
е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика
на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. За
възникване на облигационна връзка, обаче и за пораждане на задължение, за който и да е
субект, да заплати стойността на потребени услуги за консумирана електроенергия, е
необходимо да се установи, че той има качеството на клиент - потребител на тези услуги.
Според нормата на чл. 1, т. 4 от ОУ, „клиент” на ел. енергия е потребител физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, респ. потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на
държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или
обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство.
Доказателства за това, че ответникът е собственик на имота, или потребител на
услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не бяха ангажирани по делото. От
писмото от Община П......Дирекция „М..., се установява, че ответникът не е подавал
декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот.
Ищецът не установи една от необходимите предпоставки за възникване на
облигационна обвързаност между страните и пораждане на задължения за заплащане на
претендирани суми за доставена електроенергия.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа ответникът да има качеството на
клиент /потребител/ на предоставените от него услуги за исковия период – той не е
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията, като не се установява да е
собственик или ползвател на обекта, до който е доставена и впоследствие начислена ел.
енергия, чиято стойност се претендира за установяване в настоящия процес.
Предвид изложеното, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, както по отношение претендираната главница, така и по отношение на
акцесорния иск за мораторно обезщетение.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, поради
което не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК........против О...А... Я..... ЕГН **********, обективно съединени искове с правно
3
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че О.... А... Я..... дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД следните суми: 187.34 лева – главница, представляваща стойност
на доставена електрическа енергия в обект на потребление, находящ се в гр. П.... ул. „С......,
ИТН: ............ за периода 23.01.2020 г. – 22.04.2020 г.; 19.62 лева – обезщетение за забава за
периода 11.03.2020 г. – 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.04.2021 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
............ по ч.гр.д. № .......
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
4