№ 45
гр. Стара Загора , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530201309 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-
004347 от 28.01.2021 година на началник сектор Пътна
Полиция при ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното
административно наказание моли съда да го отмени. Оспорва
наказателното постановление и приложението на
материалния закон.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з. и не
взема становище по делото.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща
представител в с.з. и не взема становище по делото.
1
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени,показанията на
свидетеля– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че на 29.11.2020 г. година около 16.41
часа в град Стара Загора на ул. „ Христо Ботев „ срещу № 80
жалбоподателят В. Д. паркира автомобил марка „ Мицубиши
Паджеро “ с рег. № СТ 9065 ВР като нарушава пътен знак В
27.
Престоява на място, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението.
2
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св. А.К. / актосъставител / и по същество не
се оспорва.
При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел , че е нарушен
чл. 6 т. 1 ЗДП и чл. 98, ал. 1 т. 1 ЗДП и съответно е
наложил административно наказание – на основание чл. 183,
ал. 2 т. 1 ЗДП– глоба 20 лева и на основание чл. 180, ал. 1 т. 1
ЗДП – Глоба в размер на 50 лева.
В обстоятелствената част на наказателното
постановление се излагат факти за нарушение на пътен знак
В 27. При описание на нарушението / посочването на
фактическия състав/ административното обвинение е за
нарушение на пътен знак В 27 или В 28.Така описано
нарушението от една страна създава противоречие между
обстоятелствената част на наказателното постановление и
описанието на нарушението, а от друга страна е допуснато
алтернативно обвинение / В 27 ИЛИ В 28 /, което е
недопустимо. Административното нарушение и съответната
правна квалификация са винаги конкретни и без
3
алтернативи. В противен случай се ограничава правото на
защита – да научи нарушителя в какво точно е обвинен.
Съставите на чл. 6 т. 1 ЗДП и чл. 98, ал. 1 т. 1 ЗДП се
намират в съотношение общ към специален, което означава
че са в съотношение на алтернативност – приложението на
единия състав изключва приложението на другия. В случая на
жалбоподателя е наложено административно наказание и за
двете административни нарушения, които са
взаимноизключващи се и това води до нарушение на
материалния закон.
От друга страна жалбоподателят е обвинен, че е
извършил едновременно паркиране в нарушение на пътен
знак В 27 / чл. 6 т. 1 ЗДП / и едновременно с това престой /
чл. 98, ал. 1 т. 1 ЗДП/.
Законодателят влага различен смисъл в съдържанието
на понятията престой и паркиране, поради което и
нарушенията са на различен правен режим. В този смисъл е
невъзможно да с едно деяние едновременно да се извърши
административно нарушение свързано с престой и с
паркиране, което ги прави взаимноизключващи се.
В обстоятелствената част на наказателното
4
постановление и при описание на нарушението по чл. 98, ал.
1 т. 1 ЗДП отново е допуснато алтернативно
административно обвинение и са описани алтернативни
факти – създава опасност ИЛИ е пречка за движението.В този
случай отново е ограничено правото на защита – да научи
нарушителя в какво е обвинен. Последното е функция на
конкретно, ясно и точно формулирано обвинение, което в
случая не е сторено.
Изложеното до тук дава основание да се направят
обобщени изводи в две насоки :
С приложението на два алтернативни състава на
административни нарушения и съответно налагане на
административни наказания е нарушен материалния
закон.
С допускането на алтернативни факти и алтернативни
административни обвинения е ограничено правото на
защита и е нарушен чл. 57, ал. 1 т. 5,6 ЗАНН- от една
страна ограничават правото на защита / нарушителят да
научи в какво е обвинен и да организира защитата си /, а
от друга опорочават формата на наказателното
постановление – последното не отговаря на изискванията
на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
5
Тези процесуални нарушения могат да се окачествят
единствено като съществени, неотстраними в съдебната фаза
и даващи повод за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Следователно поради нарушение на материалния и
процесуалния закон наказателното постановление подлежи
на отмяна, което прави жалбата основателна.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 20-1228-004347 от 28.01.2021 година на началник сектор
„Пътна Полиция „ при ОД на МВР град Стара Загора, с което
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
20 лева и ГЛОБА в размер на 50 лева на В. Б. Д. от град Стара
Загора, бул. „ М. М. Кусев“ № ***, ЕГН – ********** и
съдебен адрес – град Стара Загора – ул. „ Екзарх Антим 1“ №
24, ап. 6.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7