№ 159
гр. Ихтиман, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200425 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от П. Р. Г., ЕГН
**********, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбата е постъпила в съда на
08.08.2024 г., като е била изпратена от наказващия орган ведно с административната
преписка.
Посредством депозираната жалба се твърди, че оспореният електронен фиш е
неправилен и незаконосъобразен, като се настоява за неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не изпраща
и процесуален представител.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Районна прокуратура Самоков, Териториално отделение - Ихтиман, е надлежно
уведомена за делото, но не изразява становище и не изпраща свой представител.
Жалбата е допустима, като са налице предпоставките за разглеждането й по същество.
Като част от административната преписка е представено доказателство - известие за
доставка, в което изрично е отразено, че електронният фиш е връчен на 17.04.2024 г. В
същото време жалбата е депозирана чрез административнонаказващия орган на 29.04.2024 г.
- на 29.04.2024 г. е получила входящ номер при наказващия орган.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, а съображенията за това са
следните:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. чл.
102, ал. 2, във вр. чл. 179, ал. 3, във вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш е
посочено, че на 19.09.2020 г., в 09:05 часа, е установено нарушение №
AFA763A057315D4FE053041F160A7E53, с ППС ЛЕК АВТОМОБИЛ фолксваген пасат,
регистрационен номер ********, с обща техническа допустима максимална маса 1990, брой
1
оси 2, в община Ихтиман, по път А-1 км 43+448. с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.
10. ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Допълнено е, че нарушението е установено с устройство № 10012, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-1 км 43+448. Конкретизирано е, че собственик, на когото е
регистрирано ППС, е П. Р. Г., ЕГН **********. Предвид горното, на физическото лице е
наложена глоба в размер на 300 лева.
Издаденият електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, посочени в текста
на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство, а ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В текста на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е разписано, че движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП гласи, че водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лева.
В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е записано, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3
- 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Според нормата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното
превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция,
както следва: по чл. 179, ал. 3 - в размер 300 лева, по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лева и по
чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лева.
Посочената по-горе нормативна уредба налага извод, че за да бъде санкционирано лице,
за това, че превозно средство се е движило без заплатена винетна такса по път, предполагащ
заплащането на такава, което нарушение е установено в отсъствието на нарушителя,
необходимо е санкционираното лице да е собственик на моторното превозно средство към
момента на извършване на деянието. Дори собственикът да е юридическо лице, съгласно
цитираните текстове от ЗДвП, също може да се наложи административно наказание -
имуществена санкция.
В настоящия случай от приложените по делото писмени доказателства и по-
конкретното от справка, находяща се на лист 12 от делото, се установява, че автомобил с рег.
№ ******** е собственост на П. Р. Г..
От доказателствата по делото, включително от разпечатката на лист 9, е видно и че
2
процесното нарушение е извършено и заснето на 19.09.2020 г. в 09:05 часа.
Според Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и
II колегия. Посоченото тълкувателно решение дава отговор на въпрос, касаещ давността
относно изпълнението на наложено административно наказание, а не давността, отнасяща се
до самото наказателно преследване. В мотивационната част на това тълкувателно решение
изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да
тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването
на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал. 1.“ Също така в мотивационната част на Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд е посочено следното: „За целта е важно да се
направи разграничение между погасяване на възможността на администрацията да
реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността
й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар
погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 от
ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на
правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в сила, и имат различно правно
значение - в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да
било от правомощията си по правоотношението, а във втория - да реализира изпълнението
на наложената санкция.“
Изложеното дотук налага извод, че в случая за момента са неприложими давностните
срокове по чл. 82 от ЗАНН, защото същите започват да текат след влизане в сила на
съответния акт, с който е наложено административното наказание, а процесният електронен
фиш, с който е наложена глоба, все още не е влязъл в сила, понеже своевременно е подадена
жалба срещу него, която жалба е поставила началото на настоящото съдебно производство.
В чл. 34 от ЗАНН са предвидени и давностни срокове относно съставянето на акт за
установяване на нарушение и съставянето на наказателно постановление, чието неспазване
също води до прекратяване на производството. Тези срокове, обаче, не са приложими при
електронните фишове, защото при издаване на електронен фиш не се съставя нито акта за
установяване на нарушението, нито впоследствие се съставя наказателно постановление. В
този смисъл са и част от мотивите към Решение № 919 от 12.07.2023 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 162/2023 г.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че
разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. В мотивите на тълкувателното постановление е отчетено, че „в чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН“.
Както бе посочено по-горе, чл. 34 от ЗАНН е неприложим спрямо електронните
фишове относно давностните срокове, касаещи издаване на актовете за установяване на
нарушението и издаването на наказателното постановление. Именно поради това и вземайки
предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, а така също отчитайки и мотивите към т. 2 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
3
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав
приема, че при електронните фишове следва да намерят приложение давностните срокове по
чл. 80 и чл. 81 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, като в последната норма изрично е посочено,
че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тоест, при електронните
фишове субсидиарно приложаение намира НК не само относно абсолютната давност от
четири години и половина по чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но и относно
давността само по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която давност е три години. В подобен смисъл са
и част от мотивите към Решение № 12541 от 22.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
5013/2024 г., Решение № 2496 от 15.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 12305/2023 г. и
Решение № 1968 от 21.10.2022 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 432/2022 г.
В настоящия случай нарушението е извършено на 19.09.2020 г., а електронният фиш е
връчен на санкционираното лице на 17.04.2024 г. Няма данни по делото преди 17.04.2024 г.
лицето /жалбоподателят/ да е търсено за връчване на електронния фиш и същото да не е
било открито. От извършване на нарушението - 19.09.2020 г., до връчване на електронния
фиш - 17.04.2024 г., не е изминал абсолютният давностен срок от четири години и половина.
В този времеви интервал, обаче, е изминал обикновеният давностен срок от три години, тъй
като не се установява преди връчването да са извършвани други действия от наказващия
орган, които да са били насочени срещу жалбоподателя и които да са довели до прекъсване
или до спиране на давността.
Предвид изложеното дотук, оспореният електронен фиш подлежи на отмяна.
Електронният фиш подлежи на отмяна и на още едно основание. В жалбата е
посочено, че при закупуване на винетката е допусната грешка, като вместо рег. № ********
е бил изписан друг регистрационен номер – *******. По настоящото дело е изискана
информация от ОДМВР – Хасково, като с нарочно писмо /лист 35 от делото/ е отговорено, че
лек автомобил Опел Астра с рег. № ******* е бил регистриран на 14.10.2014 г. на името на
М. П. К., като на 21.10.2019 г. регистрацията е била прпекратена, а табелите са били
предадени. Уточнено е и че регистрационен номер ******* не е обявяван за откраднат или
изгубен. По този начин става ясно, че към 19.09.2020 г. не е имало надлежно регистрирано
моторно превозно средство с рег. № *******. От приложените към жалбата два броя
разписки е видно и че електронната винетка е била закупена на 16.01.2020 г., която дата
също е след датата на прекратяване на регистрацията. По този начин се установява, че
действително е била допусната техническа грешка при изписването на регистрационния
номер при заплащането и закупуването на винетка. Следва да се отбележи и че към
19.09.2020 г. не са съществували разпоредбите на чл. 10, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП в сегашната
им или в предходната им редакция и жалбоподателят, дори и да е знаел, че един от
символите на регистрационния номер е объркан, не е имал възможност да извърши веднага
необходимата корекция, с каквато възможност сега разполагат лицата, които закупуват
електронни винетки. Впоследствие, от 2021 г., посредством приемането на новите
разпоредби на чл. 10а, ал. 3а и ал. 3б от ЗП е предоставена възможност за корекция на
регистрационните номера по отношение на закупените електронни винетки. Липсата на
такава възможност преди 2021 г. и наличието на подобна опция от 2021 г., обаче, не следва
да се приема като обстоятелство, което следва да е в нежест на лицето, което е закупило
винетка и е допуснало техническа грешка при изписването на част от регистрационния
номер /в случая става въпрос само за един символ от него/. От данните по делото е видно, че
действително жалбоподателят е собственик на лек автомобил с рег. № ********, а
регистрацията на автомобил с рег. № ******* е била прекратена още преди 2020 г. Именно
поради това съдът приема, че макар действително управляваният от жалбоподателя
автомобил да не е имал валидна винетка към датата на нарушението, то това обстоятелство
се е дължало поради допусната техническа грешка при изписване на регистрационния
4
номер. Тоест, установява се, че поведението на собственика и водач на превозното средство
не е било виновно.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, видно
от приложения препис от договор за правна защита и съдействие, находящ се на втората
страница на лист 4 от делото. Именно тази сума от 400 лева следва да бъде репарирана от
Агенция „Пътна инфраструктура“ в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на П. Р. Г., ЕГН **********
сумата от 400 /четиристотин/ лева – сторени съдебни разноски по делото.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5