№ 15811
гр. София, 22.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110116670 по описа за 2022 година
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 09.06.2022г. и въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист. По делото е постъпило възражение от длъжника ЗЛ. П. Х. по реда на чл. 414 от ГПК,
като съдът приема, независимо, че по делото не е постъпило придружително писмо от ЧСИ,
от което да е видно дали е образувано изпълнително дело въз основа на издадения
изпълнителен лист и дали е връчена заповедта за изпълнение, че възражението е подадено в
срок, в предвид датата на издаване на заповедта и датата на подаване на възражението.
В срока за възражение и със самото възражение е постъпило и искане с правно
основание чл. 420 от ГПК от длъжника ЗЛ. П. Х. за спиране изпълнението по заповедта.
Молителят излага, че приложените към заповедта документи не удостоверяват
подлежащо на изпълнение вземане, тъй като вземането се основава на неравноправна клауза
в договора по прекратяване на същия.
Искането по чл. 420 от ГПК е допустимо. Същото е направено от легитимна страна в
производството, в срока по чл. 414 от ГПК.
По същество същото е неоснователно. Съдът спира принудителното изпълнение когато
длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД,
съгласно чл. 420, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят-длъжник не е представил такова обезпечение
и няма доказателства за надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от
ЗЗД. Другата алтернатива за спиране на изпълнението е когато искането за спиране е
подкрепено с писмени доказателства, че длъжникът не дължи ( чл. 420, ал.2 от ГПК). Съдът
намира, че искането на молителя-длъжник не е подкрепено с писмени доказателства,
съгласно изискванията на чл. 420, ал.2 от ГПК.
Отделно от горното разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК създава възможност, съдът
постановил незабавното изпълнение, да го спре без да е необходимо обезпечение по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в три хипотези.
Първата е, когато длъжникът е направил възражение, че вземането не се дължи. Втората е
свързана с твърдение, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител. Третата хипотеза е при неправилно изчислен размер на вземането по договор,
сключен с потребител. Молителят се позовава и на втората хипотеза, а именно, че вземането
се основава на неравноправни клаузи в договора.
От представения по делото договор за наем се установява, че същият е сключен на
1
08.09.2021г. за срок до 31.10.2022г. /чл. 15, ал. 1 от договора/, като съгласно чл. 4, ал. 1 е
уговорена месечна наемна цена в размер на 1150,00 евро.
Неясни са исканията на молителката, че в договора се съдържа неравноправна клауза,
същата е посочила, че в договора е налична неравноправна клауза, а именно липса на клауза
за прекратяване на договора. Вероятно молителката е имала в предвид, че в договора е
предвидена възможност единствено за едностранното му прекратяване от страна на
наемодателя. На първо место съдът следва да позиционира вниманието на молителката, че
не са налице и останалите предпоставки на чл. 420, ал. 2 ГПК, доколкото в случая не може
да се приеме, че се касае за потребителски договор по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. и Закона за защита па потребителите. Отделно от това съгласно чл.
238 ЗЗД – ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже
от него, като предизвестни другата един месец по-рано. Ако наемът е уговорен на ден –
достатъчно е предупреждение с един ден. Видно от договора за наем, същият е сключен до
определен срок, поради което разпоредбата на чл. 238 ЗЗД се явява неприложима.
По тези съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране на
принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена по настоящото дело,
поради което искането на длъжника следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение възражение, имащо характер на молба с правно основание чл.
420 от ГПК с вх. № 127134/20.06.2022г. за спиране изпълнението на издадената на
09.06.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК срещу ЗЛ. П. Х., ЕГН ********** по ч.гр.д. № 16670/2022г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението на
страните с частна жалба пред СГС.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2