РЕШЕНИЕ
№ 562
гр. Бургас, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:И. Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120100217 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес:
Затвора-гр.Бургас, последно уточнение с молба, вх. №42178/11.10.2024 г., против
Министерство на правосъдието на Република България, с която се иска от съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1244,34 лева,
причинени от незаконосъобразни действия на ДСИ И. К. с район на действие РС-Сливен,
ДСИ Д. К. с район на действие РС-Нова Загора и ДСИ М. Д. с район на действие РС-Нова
Загора, от които 622,34 лева по изп.дело №*** г. по описа на ДСИ И. К. и 622 лева по
изп.дело *** и ***, и двете от 2023 г. по описа на ДСИ Д. К. и ДСИ М. Д., изразяващи се в
удържане на суми от несеквестируеми доходи на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца има образувано при ДСИ И. К. с район
на действие РС-Сливен изп.д.№****** г., по което са удържани суми от несеквестируемите
му доходи, с което му причинил имуществени вреди в размер на 622.34 лева, а при ДСИ Д.
К. и ДСИ М. Д., и двете с район на действие РС-Нова Згора има образувани изп.д.№ *** г. и
изп.д. № *** г., по които са удържани суми от несеквестируемите му доходи, с което му
причинили имуществени вреди в общ размер на 622 лева. На подробно изложени в исковата
молба и уточняващите я молби аргументи ищецът моли за уважаване на исковете. В случай,
че искът срещу Министерство на правосъдието бъде отхвърлен, сумата от 1244,34 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска, се претендира от
ищеца от ГД „Изпълнение на наказанията“ – София.
В срока за отговор е депозиран такъв от Министерство на правосъдието, в който са
изложени доводи, че искът е неоснователен поради липса на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Посочва се, че ищецът изтърпява наказание лишаване
от свобода, поради което и не се намира в трудово правоотношение, съответно не получава
трудово възнаграждение по смисъла на КТ и приложими са разпоредбите на ЗИНЗС и
1
ППЗИНЗС. В случай, че съдът приеме исковата претенция за основателна ответникът прави
възразява срещу размера на претендираните от ищеца вреди. Прави искане по чл.219 от ГПК
за привличане като трети лица – помагачи на ответника на ДСИ И. К., ДСИ С. С., и двамата
с район на действие РССливен и ДСИ Д. К. и ДСИ М. Д., и двете с район на действие РС-
Нова Загора. Ангажира доказателства, претендира разноски.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК ГД „ИН“ София депозира писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на иска с аргумент, че ищецът като лице
изтърпяващо наказание лишаване от свобода не се намира в трудово правоотношение и не
получава трудово възнаграждение по смисъла на КТ. Сочи, че Затвора Бургас не е страна по
изпълнителното дело, поради което и извършва единствено фактическо действие,
изразяващо се в осъществяването на превод на удържаната сума по посочената в запорното
съобщение банкова сметка. На подробно изложени в отговора аргументи се претендира
отхвърлянето на иска. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.441 от ГПК, вр.чл.49 и чл.86 от
ЗЗД.
Първоначално ищецът е завел исковете си против отделните държавни съдебни
изпълнители и против Затвора-Бургас. За неправомерните изпълнителни действия на ДСИ
И. К. ищецът е посочил, че те са били извършвани в периода от октомври 2021г. до април
2023г. За неправомерните изпълнителни действия на ДСИ Д. К. и ДСИ М. Д. ищецът е
посочил, че те са били извършвани в периода от февруари 2023г. до октомври 2023г.
Заявено е, че искът против ДСИ К. е за 622.34 лева, а искът против ДСИ К. и ДСИ Д. е за
общо 622 лева. В последствие е уточнено, че евентуалният иск се предявява против ГДИН.
Исковата молба е пратена за отговор на ответниците държавни съдебни изпълнители, и на
ГДИН. Всички те са представили отговори, с които оспорват исковете. По-късно е уточнено,
че главният иск, който дотогава е бил насочен против тримата ДСИ, трябва да се счита за
насочен против Министерството на правосъдието. Този нов ответник също е подал отговор
за оспорване на исковете. С определението си по чл.140 ГПК съдът е конституирал тримата
държавни съдебни изпълнители като помагачи на страната на МП.
Бургаският районен съд намери следното:
Не е спорно, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено с
присъда по наказателно дело и се намира в затвора. Там той се възползва от правото си да
полага труд и работи, като за труда си получава съответното възнаграждение.
Видно е от данните по делото, че против ищеца са образувани три изпълнителни
дела.
Изпълнително дело № ***г. по описа на СИС при РС-Сливен е образувано по
изпълнителен лист, с който е присъдена издръжка, която трябва да се заплаща месечно от
длъжника. С разпореждане на ДСИ от 02.06.2021г. е бил наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. В запорното съобщение, пратено до Затвора-Бургас, е
записано, че при запор на трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при
спазване на правилата на чл.446 ГПК, както и останалите законови разпоредби, уреждащи
несекверуемостта. В резултат на запора, е започнал превод на суми по сметката на ДСИ.
Видно от резолюциите на ДСИ върху справките за постъпили суми, за периода от октомври
2021г. до април 2023г. плащанията са отнесени в полза на взискателя по изпълнителното
дело, както и за такси по изпълнението, за което няма и спор между страните. Такси по
изпълнението са удържани в общ размер от 414.10 лева за посочения период.
Изпълнително дело № ***г. по описа на СИС при РС-Нова Загора е образувано по
изпълнителен лист, с който е присъдена сума за обезщетение за неимуществени вреди от
престъпление, която длъжникът е бил осъден да заплати на правоимащото лице. В
запорното съобщение за налагане на запор върху възнагражденията за труд, пратено до
2
Затвора-Бургас, е записано, че при запор на трудово възнаграждение удръжките се правят
ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 ГПК, както и останалите законови
разпоредби, уреждащи несекверуемостта. В резултат на запора, е започнал превод на суми
по сметката на ДСИ. Видно от резолюциите на ДСИ върху справките за постъпили суми,
плащанията са отнесени в полза на взискателя по изпълнителното дело, както и за такси по
изпълнението, за което няма и спор между страните.
Изпълнително дело № ***г. по описа на СИС при РС-Нова Загора е образувано по
изпълнителен лист, с който е присъдена сума за обезщетение за неимуществени вреди от
престъпление, която длъжникът е бил осъден да заплати на правоимащото лице. В
запорното съобщение за налагане на запор върху възнагражденията за труд, пратено до
Затвора-Бургас, е записано, че при запор на трудово възнаграждение удръжките се правят
ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 ГПК, както и останалите законови
разпоредби, уреждащи несекверуемостта. В резултат на запора, е започнал превод на суми
по сметката на ДСИ. Видно от резолюциите на ДСИ върху справките за постъпили суми,
плащанията са отнесени в полза на взискателя по изпълнителното дело, както и за такси по
изпълнението, за което няма и спор между страните.
От страна на Бургаския затвор е представена по делото справка за удръжки по
запори на ищеца за периода от август 2021г. до ноември 2024г. Видно е, че и по трите
изпълнителни дела са правени удръжки, като най-големи суми са удържани по задължението
за заплащане на месечна издръжка – 2225 лева, по двете задължения за заплащане на вреди
от деликт сумите са съответно 310.50 лева и 355.50 лева.
Представена е и справка за размерите на получените от ищеца възнаграждения за
труд за периода от октомври 2021г. до октомври 2023г., като от нея е видно всеки месец
каква сума се полага на работника за изплащане, преди от нея да се удържи данък общ доход,
сума за лавка и сума за запор.
При това положение искът е неоснователен.
Съгласно чл.78, ал.1 ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и
дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена
част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. Според ал.2 частта
от възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на министъра на правосъдието.
Според ал.3 на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите
закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не
се отнася за удръжките по задължение за издръжка.
Съгласно чл. 57, ал.1 ППЗИНЗС удръжките по чл.78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват по
реда на чл.446 ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да
надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се
полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. Според ал.2
ограничението по ал. 1 не се отнася за удръжките по задължения за издръжка. В тези случаи
присъдената сума за издръжка се удържа изцяло.
В случая по изп. дело № ***г. се събира издръжка, дължима ежемесечно от ищеца,
поради което на основание чл.78, ал.3 ЗИНЗС ограничението за удръжките, а именно да
бъдат в рамките на 2/3 от възнаграждението, не се прилага. За периода от октомври 2021г. до
януари 2023г. удръжките върху трудовото възнаграждение са правени само за събиране на
задължението за издръжка, за което няма ограничения по закон за размера на удръжките,
поради което ДСИ не е допуснал нарушение на закона и не е извършвал процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. След това от февруари 2023г. до края на
процесния период октомври 2023г. вече са били удържани суми от възнаграждението на
ищеца и по трите изпълнителни дела – за издръжката и за обезщетенията от деликтите.
Видно е, че за това време ищецът е имал правото да получи 312 лева месечно за труда си, но
3
тази сума е била правомерно намалявана с удръжки за данък общ доход. Така са оставали по
280.80 лева всеки месец, от които обаче 27.80 лева са удържани за лавка и 253 лева са
удържани по трите изпълнителни дела. Удръжките не могат да надвишават 2/3 от 280.80
лева, т.е. не могат да надвишават 187.20 лева. В случая обаче след февруари 2023г. до
октомври 2023г. удръжките са по 253 лева месечно, което надвишава 2/3 от сумата. Вече
важи ограничението, понеже след февруари 2023г. са се правели удръжки не само за
вземанията за издръжка, но и за вземанията за обезщетения за деликт. Вземанията за
издръжка не са ограничени като размер на удръжки и за тях удръжките са правомерни /те са
по 200 лева/, но не е следвало да се правят удръжки за вземанията за обезщетение от деликт
/т.е. за горницата над 200 лева до 253 лева/. Така е нарушен законът, като държавните
съдебни изпълнители са удържали повече от позволеното по закон.
Независимо от това обаче, искът се преценява за неоснователен. Отговорността на
Министерството на правосъдието по чл.441 ГПК, за незаконосъобразните действия на
държавните съдебни изпълнители, е деликтна, на основание чл.49 ЗЗД. С решение № 143 от
25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2016 г., III г. о., ГК е прието следното: “длъжникът
може да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и непосредствени
вреди от провеждане на принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество,
независимо дали е обжалвал действията му. За да бъде ангажирана отговорността му трябва
да са осъществени всички елементи на деликта. С действията си ЧСИ е удовлетворил реално
съществуващ дълг на ищеца по издадената заповед за незабавно изпълнение. Неговото
имущество е било обременено с него. Един от елементите на непозволеното увреждане е
причиняване на имуществена вреда, която се изразява в намаляване на имуществото или в
пропускане на ползи, чрез увеличаването му. С изплащането на дълга имуществото на
ищеца не е намалено, той не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а е удовлетворено
едно задължение, с което то е било обременено. Претендираната вреда щеше да е
причинена, ако беше проведено принудително изпълнение върху несеквестируемото вземане
при липса на задължения.“ БРС счита, че това решение важи и за настоящия случай.
Действително то разглежда отговорността на ЧСИ, но принципът е същият, доколкото в
случая се касае до отговорност по чл.49 ЗЗД на Министерство на правосъдието за
действията на ДСИ. Независимо, че за част от периода има нарушение на ЗИНЗС, не се
доказват настъпили вреди за ищеца. С удръжките са частично погасени реални задължения
на ищеца по трите изпълнителни дела, т.е. удовлетворени са притезанията на взискателите.
Имуществото на ищеца е било обременено с тези задължения за плащане. С изплащането на
дълга /в случая дългът е погасен само частично/ имуществото на ищеца не е намалено и той
не е претърпял загуба, т.е. вреда, нито реално е обеднял, а са удовлетворени задължения, с
които имуществото е било обременено. Не става въпрос за проведено принудително
изпълнение при липса на задължения. Събраните при изпълнението такси в полза на ДСИ
също са реално дължими, тъй като те се дължат при погасяване на главното задължение.
След като част от главното задължение е погасено, ДСИ е събрал и таксата, съответстваща
на тази част. Ето защо не може да се ангажира деликтната отговорност на Министерство на
правосъдието по чл.441 ГПК вр. чл.49 ЗЗД. Искът против този ответник е неоснователен и
трябва да бъде отхвърлен.
След като главният иск е отхвърлен, трябва да се разгледа и евентуалният иск против
ГДИН. Съдът намира, че и този иск е неоснователен, по същите мотиви. Дори и да има за
част от периода нарушение на ЗИНЗС от страна на служители на дирекцията, които са
удържали сумите и са ги превеждали по сметка на ДСИ, с удръжките са погасени частично
реални задължения на ищеца, т.е. той не е претърпял вреди по смисъла на чл.45 ЗЗД, а с
плащанията към взискателите дълговете му са намалели, понеже са удовлетворени
задължения, с които имуществото му е било обременено. Затова според БРС и евентуалният
иск трябва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде
4
осъден да заплати на всеки от ответниците по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: Затвора-гр.Бургас, против
Министерство на правосъдието на Република България, за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1244.34 лева /хиляда двеста
четиридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/, причинени от незаконосъобразни
действия на ДСИ И. К. с район на действие РС-Сливен, ДСИ Д. К. с район на действие РС-
Нова Загора и ДСИ М. Д. с район на действие РС-Нова Загора, от които 622.34 лева по
изп.дело № *** г. по описа на ДСИ И. К. за периода от октомври 2021г. до април 2023г. и 622
лева по изп.дело *** и ***, и двете от 2023 г. по описа на ДСИ Д. К. и ДСИ М. Д. за периода
от февруари 2023г. до октомври 2023г., изразяващи се в удържане на суми от
несеквестируеми доходи на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: Затвора-гр.Бургас, против ГД
„Изпълнение на наказанията“ – София, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение
за имуществени вреди в размер на 1244.34 лева /хиляда двеста четиридесет и четири лева и
тридесет и четири стотинки/, причинени от незаконосъобразни действия на служители на
ответника, изразяващи се в удържане на суми от несеквестируеми доходи на ищеца във
връзка със заведени против него изпълнителни дела, от които 622.34 лева по изп.дело № ***
г. по описа на ДСИ И. К. за периода от октомври 2021г. до април 2023г. и 622 лева по
изп.дело *** и ***, и двете от 2023 г. по описа на ДСИ Д. К. и ДСИ М. Д. за периода от
февруари 2023г. до октомври 2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска.
ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: Затвора-гр.Бургас да заплати на
Министерство на правосъдието на Република България, с адрес *** сумата от 100 лева /сто
лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: Затвора-гр.Бургас да заплати на ГД
„Изпълнение на наказанията“ – София, със съдебен адрес *** сумата от 100 лева /сто лева/
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ДСИ И. А. К., ДСИ М. Н. Д. и ДСИ Д.
Г. К. като трети лица помагачи на страната на Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)____________
5