РЕШЕНИЕ
№ 544
Добрич, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20247100700535 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от В. М. Ц. с [ЕГН] от [населено място], бул. „25 септември“ № 52, ет. 2, офис 10-11 срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0851-000335/18.09.2024 г. на началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон. Релевира се неточно посочване в атакувания акт, че Наказателно постановление № 24-0851-000332/26.03.2024 г . на СПП Добрич е влязло в законна сила, като се твърди, че същото е обжалвано пред Районен съд-Добрич. Изложеното обуславя според оспорващия извода, че В. Ц. към момента на издаване на ЗПАМ е притежавал контролни точки, което изключва приложимостта на нормата на чл. 171, т. 4 от ЗМВР.
Като последица се прави искане за отмяна на атакуваната заповед за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна и се претендират сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник група към ОД на МВР Добрич, Сектор „Пътна Полиция“, намира жалбата за неоснователна; моли съда да потвърди атакувания акт. В условие на евентуалност, при уважаване на претенцията прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата“.
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 24.09.2024 г. и подадена жалба по пощата на 08.10.2024 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна при следните аргументи:
Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.
Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната ѝ като незаконосъобразна.
По отношение на приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно материалноправните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две - водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки, и неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
В жалбата се навежда от водача, че не е установено по делото отнемането на всички контролни точки, което да обуслови предаване на свидетелството за управление на водача.
По делото не се спори, че с Наказателно постановление № 17-0851-001678/15.09.2017 г., издадено от 02РУ Добрич и влязло в сила на 25.05.2019 г., на оспорващия са отнети 6 точки; с Наказателно постановление № 21-0255-000120/12.07.2021 г., издадено от 02РУ Добрич, влязло в сила на 11.11.2021 г. на водача са отнети 6 точки; с Наказателно постановление № 23-1717-000269/31.03.2019 г., издадено от 01 РУ Добрич, влязло в сила на 19.04.2023 г. на водача са отнети 8 точки; с Наказателно постановление № 20-0851-001866/06.11.2020 г., издадено от ОД на МВПР Добрич, сектор ПП, влязло в сила на 19.01.2021 г. на водача са отнети 6 точки; с Наказателно постановление №17-0851-001678/15.09.2017 г., влязло в сила на 08.12.2017 г. на водача са отнети 6 точки, или общо 32 точки.
Възразява се, че Наказателно постановление № 24-0851-000332/26.03.2024 г . на СПП Добрич, с което на жалбоподателя са отнети 10 точки е влязло в сила и е породило правни последици, свързани с последиците по чл. 157, ал.. 4 от ЗМВР – загубване на придобитата правоспособност и връщане на свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
По делото е постъпила справка с вх. № 13/ 03.01.2025 г., в която Районен съд-Добрич удостоверява, че по отношение на спорното наказателно постановление има образувано в съда АНД № 1164/2024 г., по което са проведени 2 съдебни заседания, а от справка с вх. № 674/07.03.3025 г. на същия съд се установява, че към същата дата няма постановено съдебно решение. Изложеното има за правна последица успешно провеждане на главно доказване относно оборване на твърдението за влизане в сила на обжалваното наказателно постановление, респ. отнемането на всички контролни точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП.
Наличието на контролните точки влече за правна последица незаконосъобразнност на постановената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка поради нарушение на материалноправните разпоредби.
Предвид развитите съображения жалбата като основателна следва да се уважи.
На основание чл. 143 от АПК и своевременно направеното искане на жалбоподателя следва да му се присъдят разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото съдът намира за основателно възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар до размер от 600 лева с ДДС.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Добрич, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0851-000335/18.09.2024 г. на началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“., с която на В. М. Ц. с [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на В. М. Ц. с [ЕГН] сумата в размер на 610 (шестстотин и десет) лв., представляваща сторените по делото разноски, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС и държавна такса в размер на 10 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |