№ 13638
гр. София, 12.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110112118 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.02.2024 г. на път II-86, км 0,300 е настъпило
ПТП с участието на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***** ТВ, управляван от А.Д., и
л.а. „Пежо Боксер“ с рег. № ******* при следния механизъм: водачът на л.а.
„Мерцедес“ поради неспазване на дистанция става причина за настъпване на
ПТП с л.а. „Пежо Боксер“ с рег. № *******, в причинна връзка с което на
последния са причинени щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Пежо Боксер“ е бил застрахован при
ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ (застрахователна
полица № ******* със срок на валидност 17.03.2023 г. – 16.03.2024 г.). Твърди,
че в качеството на застраховател е изплатил обезщетение в размер на сумата
от 10 119, 12 лв.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при
когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на
делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
10 119, 12 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общо за
сумата от 10 134, 12 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати:
сумата 10 лв. – частичен иск от 10 134, 12 лв., представляваща регресно
вземане по щета № 67012400383, ведно със законна лихва от датата на
1
исковата молба – 28.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 10 лв. – частичен иск от сумата 1 130, 34 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 10.05.2024 г. – 27.02.2025 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който оспорва иска за
главницата по размер. Твърди, че на 07.05.2024 г. е платил на ищеца сумата
9 415, 56 лв., с което е погасил изцяло задължението си. Оспорва иска за
мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С протоколно определение от 10.07.2025 г. е допуснато по реда на
чл.214, ал.1 ГПК увеличение в размерите на предявените искове, както следва:
на иска за главницата – до сумата 718, 56 лв., и на иска за мораторна лихва –
до сумата 79, 36 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 15.02.2024 г. на път II-86, км 0,300 е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***** ТВ, управляван
от А.Д., и л.а. „Пежо Боксер“ с рег. № ******* при следния механизъм:
водачът на л.а. „Мерцедес“ поради неспазване на дистанция става причина за
настъпване на ПТП с л.а. „Пежо Боксер“ с рег. № *******, в причинна връзка
с което на последния са причинени щети.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Пежо Боксер“ с
рег. № ******* е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“ (застрахователна полица № ******* със срок на
валидност 17.03.2023 г. – 16.03.2024 г.).
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***** ТВ е била
застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 10 119, 12 лв.
Безспорно е между страните, че ликвидационните разноски са в размер на 15
лв.
Установи се от заключението на АТЕ, че всички щети по л.а. „Пежо
Боксер“ с рег. № ******* са в причинна връзка с механизма на ПТП, както и
че стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени,
възлиза на сумата 12 139, 82 лв. Към датата на ПТП увреденият автомобил е
бил в експлоатация 8 години, 3 месеца и 30 дни, считано от датата на
първоначална регистрация – 16.10.2015 г.
Безспорно е между страните, че на 07.05.2024 г. ответникът е платил на
2
ищеца сумата 9 415, 56 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно между
страните обстоятелства.
Установи се наличието на причинна връзка между щетите по процесния
автомобил и механизма на ПТП.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 10 119, 12 лв.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото е застрахована гражданската
отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
3
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 12 139, 82 лв., която надвишава изплатеното застрахователно
обезщетение от 10 119, 12 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за
изплатеното застрахователно обезщетение от 10 119, 12 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., или общо за сумата 10 134, 12 лв.
Безспорно е между страните, че на 07.05.2024 г. ответникът е платил на
ищеца сумата 9 415, 56 лв., поради което е налице непогасен остатък от 718,
56 лв. Предвид изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен и
като такъв – следва да се уважи.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този
застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага. В случая
ищецът е отправил към ответника регресна покана, връчена на 10.04.2024 г., с
която е предоставен 15-дневен срок за плащане, изтекъл на 25.04.2024 г.
При съобразяване на горното и при спазване принципа на
диспозитивното начало за исковия период 10.05.2024 г. – 27.02.2025 г. ищецът
има вземане за мораторна лихва в размер на 79, 36 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК, посредством използване на електронен лихвен калкулатор на
НАП. Предвид изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен и
като такъв – следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 555, 50 лв. разноски по делото.
4
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 718, 56, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане
по щета № 67012400383 във връзка с ПТП, настъпило на 15.02.2024 г. на път
II-86, км 0,300, ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
28.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 79, 36, представляваща мораторна лихва за периода 10.05.2024 г.
– 27.02.2025 г.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 555, 50 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5