Решение по дело №490/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав, в закрито заседание на 14.06.2023 г.,  в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря ………, като взе предвид докладваното от съдия П. Колев т. д. № 490 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

         Депозирана е молба за допълване на решението от „К.“ ООД, чрез адв. П.. В молбата се сочи, че в диспозитива на решението съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив по отношение истинността на оспореното в производството удостоверение, изх. № 54056/15.08.2022 г. по изп. дело № 20128380409252, по описа на ЧСИ М.Б..

По молбата е постъпило становище от страна на ищеца „Юробанк България“ АД, с което оспорва нейната основателност. Счита, че не са налице предпоставките за допълване на решението, тъй като инцидентен установителен иск не е бил приет за съвместно разглеждане по делото и моли съда да отхвърли молбите.

Като разгледа направеното с молбата искане, съдът намери молбата за недопустима, поради следното:

С определение от открито заседание по делото, проведено на 05.10.2022 г. съдът е открил процедура по оспорване истинността на представено от ответника удостоверение, изх. № 54056/15.08.2022 г. по изп. дело № 20128380409252, по описа на ЧСИ М.Б., в което е посочено изложение на всички действия, извършени по изпълнителното дело в периода 02.10.2012 г. – 18.03.2019 г., след изрично възражение на ищеца срещу истинността на документа.

В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Особеностите на производството по чл. 193- чл. 194 ГПК са предмет на разглеждане в две тълкувателни решения: Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС.

В контекста на посочената тълкувателна практика, приложение намира разрешението дадено с  Определение № 115 ОТ 17.03.2020 Г. по гр. д. № 3425/2019 г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, с което е прието, че  оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия указанията на ВС, дадени в ТР № 87/1954 г. на ОСГК, за произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на това производство е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. В цитирания смисъл са решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на четвърто г. о. и определение № 251/20.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3506/2013 г. на второ г. о.

В мотивите на постановеното съдебно решение съдът е  приел отразените в оспорения документ факти и обстоятелства за достоверни. Обсъдил е правни му последици, като е градил своите изводи върху него. Следователно не е приел, че материалната му доказателствена сила е била опровергана, съответно  не го и изключил от доказателствения материал. Същевременно това не налага произнасяне в диспозитива на съдебния акт и той не е непълен.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

                                                           Р   Е    Ш    И   :  

                 

                ОТХВЪРЛЯ молба  вх. № 269670 от 22.03.2023 г. за допълване на решение № 260103/27.02.2023 г.  по т.д. № 490/2019 г., депозирана от „К.“ ООД, относно оспорване на удостоверение, изх. № 54056/15.08.2022 г. по изп. дело № 20128380409252, по описа на ЧСИ М.Б..

Решението подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                   СЪДИЯ: