№ 413
гр. В., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100100766 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от М. Д. Й., ЕГН:**********
и постоянен адрес: ****, действаща чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. М. Д. – САК и съдебен адрес ********** ПРОТИВ
ОБЩИНА В., БУЛСТАТ **, адрес: ******, представлявано от Кмета, с правно
основание: чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и цена на искове сумата 65 000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от 19.09.2023 год. до окончателно й изплащане и
сумата от 12 725,96 лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 19.09.2023 год., в гр. В.,
вървейки по левия тротоар на ул. „**" между номера 12 и 10, с посока на
движение от ул. „**" към Морската градина, стъпва в неравност върху
тротоарната настилка, представляваща неестествено повдигнати тротоарни
плочки и липсващи такива, вследствие на което пада и получава наранявания.
Падането е настъпило в светлата част на денонощието, около 17:15 ч., при
ясно време.
От падането ищцата е получила телесни увреждания. Непосредствено
1
след инцидента, поради силни болки в десния крак и невъзможност за
движение, изправяне и запазване на равновесие, ищцата е посетила МБАЛ
„Св. Анна-В." АД, където е прегледана по спешност, поставена е гипсова
имобилизация и е констатирано, че е необходимо спешно оперативно лечение.
Поради сложността на операцията ищцата е насочена към специалисти в гр.
С..
На 01.10.2023 год. ищцата е хоспитализирана в УМБАЛСМ „Св. Анна"
АД С., където са направени необходимите прегледи, рентгенографии и скенер,
при което повторно са констатирани следните уврежданията, а именно:
депресионна фрактура на латералната тибиална ставна повърхност с фрактура
и на латералното тибиално плато.
На 02.10.2023 год. за възстановяване на травмата е проведено
оперативно лечение, изразяващо се в щателно почистване на оперативното
поле, предно-латерален достъп и се е достигнало до фрактурата по тъп и остър
начин, щателна хемостаза. Латерално се е поставила преконтурирана
заключваща плака за латерална проксимална тибия, проверен обема на
движения в колянната става, извършени са контролни рентгенографии,
шефове на тъкани по слоеве. Операцията е протекла с допълнителна сложност
поради свръхчувствителността на ищцата към Лидокаин.
Ищцата е изписана на 07.10.2023 год. като лечението е продължило с
приложено медикаментозно лечение за намаляване на болките и
предотвратяване настъпване на възпалителни процеси. Препоръчано е да се
ходи с две помощни средства без да се натоварва оперирания крак.
Към момента на депозиране на исковата молба ищцата не е в състояние
да стъпва на оперирания крайник, като лекарската забрана за натоварване е
поне до 06.01.2024 год. Последвали са физиотерапии, придвижване с
помощни средства - патерици. Лечението на ищцата е продължило в домашни
условия, като травматичните увреждания са лишили от възможността за
движенията на десния и крак за период от няколко месеца, така и до момента
на подаване на тази искова молба.
Налице е била и все още съществува обективна необходимост от
постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието, затруднено е
обслужването на личните и нужди, невъзможно е било и все още е да се грижи
дори за личния си тоалет. Налице е била забрана поради обема на раната за
2
извършване на обичайните ежедневни хигиенни грижи, като например
вземане на душ. Ищцата е била подложена на щадящ двигателен режим на
долните крайници и дълъг период след лечението е изпитвала затруднения при
задоволяване на битови и хигиенни нужди, като напрежението и болката в
областта на десния крак са създали множество трудности в нормалното й
ежедневие.
Според ищцата в случая се касае за специфична операция с костен
алографт - трансплантация на кост от друго лице, което води до изключително
повишен риск от множество усложнения като възможност реципиентът да
получи трансмисивни заболявания, както и отхвърляне на костната присадка.
Преживеният шок и уплаха от неочаквания и внезапен инцидент е
станал причина за негативни емоции на ищцата, проблеми със съня, често
изпитване на безпокойство и депресия, станала е раздразнителна и
напрегната. Силните негативни изживявания, предизвикани от инцидента,
продължават и до днес при спомена за случилото се. Инцидентът е лишил
ищцата от възможността за каквито и да било професионални и лични
контакти с обичайното и обкръжение. Отделно от горното инцидента е довел
до съществена промяна в обичайното и динамично ежедневие, като за периода
от злополуката до настоящия момент ищцата е излизала от дома си едва
четири пъти, единствено за посещение на болничното заведение, в което се
лекува. Всичко това е довело до настъпили значителни неимуществени вреди,
причинени на ищцата в следствие а инцидента. Ищцата е понесла и
имуществени вреди.
Преди настъпване на злополуката ищцата е получавала нетно
възнаграждение в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, а след настъпването и
получава обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева.
Съгласно правилата за вътрешната работна заплата и допълнителното
възнаграждение на Народното събрание в края на всяка парламентарна сесия
служителите получават по една заплата като допълнително възнаграждение,
но горецитираното допълнително възнаграждение не се начислява/получава в
случай, че служителят е в отпуск за временно нетрудоспособност.
Ищцата е заплатила 2 730 /две хиляди седемстотин и тридесет/ лева за
тибиална плака и канюлирани винтове, 875 /осемстотин седемдесет и пет/
3
лева за костен алографт, 186,16 /сто осемдесет и шест лева и шестнадесет
стотинки/ за лекарствени продукти, 500 /петстотин/ лева за помощни средства
и 34,80 лева - потребителска такса. Заплатила е и 2 400 лева за физиотерапия -
по 800 лева месечно, която е била абсолютно необходима с оглед
възстановяването на пострадалата. Тези разходи са в следствие на лекарско
предписание, поради което и са било абсолютно задължителни за лечението и
възстановяването на ищцата.
Според ищцата причина, за тези нараняванията са неизпълнението на
Община В. да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от
пътя, които са нейна собственост съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и за
който път, тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно
състояние съгласно чл.167 от ЗДвП и чл. 31 от Закона за пътищата, а
причинените неимуществени и имуществени вреди са в пряка и
непосредствена връзка от бездействието на ответника.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да
постанови Решение, което:
ОСЪДИ ОБЩИНА В. да заплати на ищцата М. Д. Й., ЕГН: **********
следните суми сумата от 65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания в резултат на наранявания на 19.09.2023 год.,
в гр. В. от падане поради неравност върху тротоарната настилка, по левия
тротоар на ул. „**" между номера 12 и 10, с посока на движение от ул. „**"
към Морската градина, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на деликта т.е. 19.09.2023 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪДИ ОБЩИНА В. да заплати на ищцата М. Д. Й., ЕГН: **********
следните суми сумата от 12 725,96 /дванадесет хиляди седемстотин двадесет и
пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
понесени от нея имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи
в резултат на гореописания инцидент, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата завеждане на исковата молба т.е. 17.04.2024 год.
до окончателното й изплащане.
Претендира направените съдебно-деловодни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
С исковата молба са направени доказателствени искания и са
4
представени доказателства.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, но се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
иска. Моли съда да уважи предявения иск в пълен размер. Претендира
направените по делото разноски
В срока по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника Община В., с който оспорва предявения иск като неоснователен
и недоказан.
Оспорва твърденията, че на посоченото място и по посочения начин е
настъпило увреждането, което впоследствие е оперативно лекувано. Оспорва
твърденията, че ищцата е претърпяла всички посочени неимуществени вреди
и имуществени вреди. Заявеното в исковата молба не се доказва по такъв
начин от представените с нея доказателства, както и от формалната и
житейска логика.
Твърди, че фактическата обстановка описана в исковата молба не
отговаря на обективната истина. Същата не се установява от представените
към исковата молба доказателства.
Твърди, че липсва причинна връзка между получените от ищцата вреди
и състоянието на тротоара.
Оспорва твърденията на ищцата за настъпили силни болки и
невъзможност за движение, изправяне и запазване на равновесие,
непосредствено след настъпване на твърдения инцидент, както и твърденията,
че е посетила МБАЛ „Св. Анна - В." АД.
Липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че операцията е
протекла с допълнителна сложност, поради свръхчувствителността към
лидокаин и риск от алергичен шок. Липсват доказателства за твърдението, че
е извършена операция с костен алографт - трансплантация на кост от друго
лице. Липсват доказателства, че извършената операция води до повишен риск
от усложнения и възможност репициентът да получи трансмисивни
заболявания и отхвърляне на костната присадка. Закупените от ищцата
лекарства не съответстват на тези, които са вписани като медикаментозно
лечение в дома в Епикризата.
В отговора ответника твърди, че съществуват съществени противоречия
в изложените фактически твърдения в исковата молба по отношение на
5
твърдението, че за периода от злополуката до подаване на исковата молба
(19.09.2023г. - 17.04.2024г.)( ищцата е излизала от дома си едва 4 пъти -
единствено за посещение на болнично заведение.
Оспорва претенциите за имуществени вреди. От приложените към
исковата молба доказателства липсват доказателства за претърпени вреди от
неполучено възнаграждение в размер на 6000 лева. Липсват доказателства и
за посочените 500 лева за помощни средства, както и за заплатени 2400 лева
за физиотерапия. Липсват доказателства също и за платени лекарствени
средства 186,16 лева, свързани с вреди, които общината е причинила -
представени са 4 броя рецепти (едната от приложените 5 рецепти се повтаря)
за лекарства на стойност 156,43 лева, някои от които считам, че не са свързани
дори с травмата, от която ищцата претендира вреди. От представените
платежни документи - 2 броя фактури от МБАЛ „Св. Анна - С." АД и
платежно нареждане за 875 лева не може да бъде направен извод какво е
заплатено и по какъв начин плащането е свързано с процесната травма.
Моли съда да отхвърлите предявените искове като неоснователени и
недоказани по основание и по размер.
В евентуалност оспорва претендираното обезщетение като завишено и
несъобразено с приетото за справедливо за такъв вид увреждания.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД прави възражение за съпричиняване,
като ищцата е допринесла за настъпването на вредите, като не е положила,
съобразно своите индивидуални особености дължимата грижа за опазване на
своето здраве.
С отговора са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ответника се представлява от процесуален
представител по пълномощие, който поддържа отговора. Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да присъди по
нисък размер отхвърли. Претендира направените по делото разноски.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
на 19.09.2023 год., в гр. В., около 17:15 ч., при ясно време, в светлата
част на денонощието ищцата вървяла по левия тротоар на ул. „**".
6
Между номера 12 и 10, ищцата стъпила в неравност върху тротоарната
настилка, представляваща неестествено повдигнати тротоарни плочки и
липсващи такива, вследствие на което паднала на тротоара.
При падането е получила следните наранявания: „депресионна фрактура
на латералната тибиална ставна повърхност с фрактура и на латералното
тибиално плато“.
Веднага след инцидента, поради силни болки в десния крак и
невъзможност за движение, изправяне и запазване на равновесие, ищцата
посетила МБАЛ „Св. Анна-В." АД, където е прегледана по спешност.
Предприето е лечение, като е поставена е гипсова имобилизация с
препоръки за спешно оперативно лечение.
На 01.10.2023 год. ищцата е хоспитализирана в УМБАЛСМ „Св. Анна"
АД С., където е потвърдено нараняването „депресионна фрактура на
латералната тибиална ставна повърхност с фрактура и на латералното
тибиално плато“.
На 02.10.2023 год. за възстановяване на травмата е проведено
оперативно лечение, изразяващо се в щателно почистване на оперативното
поле, предно-латерален достъп и се е достигнало до фрактурата по тъп и остър
начин, щателна хемостаза. Латерално се е поставила преконтурирана
заключваща плака за латерална проксимална тибия, проверен обема на
движения в колянната става, извършени са контролни рентгенографии,
шефове на тъкани по слоеве.
Операцията е протекла с допълнителна сложност поради
свръхчувствителността на ищцата към Лидокаин.
Ищцата е изписана на 07.10.2023 год. като лечението е продължило с
приложено медикаментозно лечение за намаляване на болките и
предотвратяване настъпване на възпалителни процеси.
Препоръките са ищцата да ходи с две помощни средства без да се
натоварва оперирания крак.
По делото е допусната съдебномедицинска експертиза изготвена от
вещото лице д-р Р. Б. М. и приета от страните без възражения, от която съдът
установи, че в резултат на падането ищцата е получила счупване в горния
край на дясна тибия /голямо пищялна кост/.
7
По механизма описан в исковата молба според вещото лице е възможно
да се получи това счупване - падане при ходене от собствен ръст поради
загуба на равновесие.
При лечението на ищцата е приложено е оперативно лечение,
разместените костни фрагменти са наместени и задържане с метална планка и
винтове. Проведеното лечение е съобразено с правилата за добра лекарска
практика. Обичайния срок на възстановяване за жена на възрастта на ищцата е
около 4-5 мес. Според вещото лице счупването ангажира ставната повърхност
на големия пищял. Тези счупвания ускоряват развитието на артрозни промени
и могат да доведат до подмяна на ставата с изкуствена.
Според вещото лице в медицински документи няма данни за проведено
лечение след изписване от болницата.
Според заключението не може да се получи разлика в дължината на
двата крайника, счупването ангажира половината от ставната повърхност на
големия пищял. В медицинските документи за проведената операцията на
ищцата, извършена на 02.10.2023год. в МБАЛ "Света Анна-С. " АД няма
описано поставянето на костен алографт.
В спешно отделение на МБАЛ „Света Анна"-В. са направени рентгенови
изследвания и консулти, поставена диагноза „Счупване на тибията в дясно,
поставена гипсова имобилизация, препоръчано оперативно лечение.
Травмата на ищцата се квалифицира от вещото лице като „сериозно
увреждане на ставата“ и е налице идентичност на травмата установена в
МБАЛ „Света Анна"-В. и лекувана в „Света Анна“АД- С..
От заключението на проведена съдебно-счетоводна експертиза от
вещото лице М. В. П. и приета от съда без възражения на страните, се
установи следното:
Вещото лице след извършена проверка на приложените по делото
доказателствени материали и в съответствие с отразеното в констативно-
съобразителната част на заключението, е достигнало до извода, че основното
месечно възнаграждение, които ищцата би получила за периода 18.09.2023
год. до 04.02.2024 год., ако не е била във времена нетрудоспособност би била в
размер на 7 762,88 лева, без включено като доход от работодател за м.12/2023
допълнително възнаграждение за постигнати резултати.
8
Съдът кредитира втория вариант от заключението, тъй като
допълнителните възнаграждения, които би получила ищцата от работодателя
си, се изплащат за постигнати резултати в работата и се определя въз основа
на личния принос и изпълнение на служебните задължения през конкретната
парламентарна сесия.
След като ищцата не работила през този период допълнително
възнаграждение не следва да й се присъжда.
Ищцата е заплатила 2 730 /две хиляди седемстотин и тридесет/ лева за
тибиална плака и канюлирани винтове, 875 /осемстотин седемдесет и пет/
лева за костен алографт, 186,16 лева /сто осемдесет и шест лева и шестнадесет
стотинки/ за лекарствени продукти, 500 /петстотин/ лева за помощни средства
и 34,80 лева - потребителска такса. Заплатила е и 2 400 лева за физиотерапия -
по 800 лева месечно, която е била абсолютно необходима с оглед
възстановяването на пострадалата.
По делото са събрани и гласни доказателства, разпита на свидетеля К. Л.
К., от показанията на който съдът установи, механизма на увреждането на
ищцата, като свидетеля е паркирал на ул. „**“, слязъла от колата и видя, че
ищцата пада, както си вървяла по тротоара. По късно е оказало, че си е
счупила крака. Свидетеля отишъл при нея да й окаже помощ. Помогнал й да
стане. Предложил й да я закара в болница. Според свидетеля на мястото имало
надигнати плочки на тротоара от корени на дървета. Свидетеля, когато я
надигна, десният й крак бил обездвижен. Ищцата е изпитала болки.
Неравностите на тротоара не са били обозначени или сигнализирани.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по дето гласни
и писмени доказателства, които кредитира. Съдът кредитира изцяло
заключенията на допуснатите и приети СМЕ и СИЕ, като обективни и
компетентни. Съдът кредитира и показанията на свидетеля като обективни
непротиворечиви с останалите по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
съда формира следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Предявени са осъдителни искове за заплащане на парично обезщетение
за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, против
ответника в качеството му на възложител на работата, да поддържа улиците на
9
територията на Общината.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД тоз, който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Фактическият състав за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД
включва: възлагане на работа, деяние, което се изразява в случая в
бездействие, противоправност, настъпилите вреди и причинна връзка между
бездействието и настъпилите вреди.
Отговорността на възложителя е обективна и без виновна и може да се
освободи от отговорност, ако докаже по реда на насрещното доказване, че
деянието на прекия причинител на вреди не е виновно.
Съгласно пар.7 ал.1 т.4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване, както и всички прилежащи към тях терени,
имат статут на публична общинска собственост.
По силата на чл.19 ЗП и чл.31 ЗП стопанисването, ремонтът
поддържането и другите дейности по управление на пътищата и прилежащите
им пътни банкети и тротоари се осъществяват от общините.
В чл.167 ал.1 ЗДвП на ответника е вменено задължение да стопанисват
тези участъци да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок.
В този смисъл е безспорно, че ответника е задължен да поддържа в
изправно състояние тротоарите. Предвид горепосочените разпоредби по
силата на закона на ответника Община В. е вменено задължение да поддържа
улицата и тротоарите в изправно състояние, както и да сигнализира незабавно
за наличието на препятствие.
От свидетелските показания се установява, че на левия тротоар на ул.
„**" между № 12 и № 10, в посока на движение от ул. „**" към Морската
градина, е налице неравност върху тротоарната настилка, представляваща
неестествено повдигнати тротоарни плочки и липсващи такива, което не е
било обозначено.
Липсата на обозначение на препятствие на тротоара на улицата, е
10
противоправно бездействие на служителите от Община В., които без действат
противно на законовите им задължения за активни действие да установят и
обозначат наличието на опасност на тротоар.
В конкретния случа неизвестни лице не са изпълнили задължението си
да поддържат изправна тротоара на улицата – публична общинска
собственост и да обозначат наличието на препятствие.
Наличието на необозначена неравност на тротоара, като причина за
падането и причинените вреди, изразяващи се в „Счупване на тибията в
дясно“ на ищцата, са в пряка причинно следствена връзка.
От фактическа страна, необозначена опасност изразяваща се в
съществуваща неравността на левия тротоар на ул. „**" в гр.В., между № 12 и
№10, от повдигнати и липсващи тротоарни плочки, в посока на движение от
ул. „**" към Морската градина, в която ищцата се е препънала, паднала и е
получила описаните по-горе увреждания, получени от падане при ходене от
собствен ръст поради загуба на равновесие.
Всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД са налице, поради
което и ответникът следва да отговаря за претърпените от ищцата вреди.
По отношение на обезщетението за причинени неимуществени вреди.
Предявени иск е частично основателен и доказан до сумата н размер на
15 000 лева, в останала си част да претендирания размер от 65 000 лева,
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Обезщетението за причинени неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД).
При определяне размера на обезщетение, съдът следва да съобрази вида
и характера на травматичните увреждания, продължителността на понесените
във връзка с травмата болки и техният интензитет, проведеното
извънболнично лечение, както и времето през което тя търпи неприятни
физически усещания, вследствие на полученото увреждане.
С оглед събраните по делото доказателства (отдавайки преимущество на
СМЕ), съдът приема че на ищцата са причинените увреждане изразяващо се в
„Счупване на тибията в дясно“.
Лечението е оперативно, с което разместените костни фрагменти са
наместени, като са задържани с метална планка и винтове.
11
Обичайния срок на възстановяване за жена на възрастта на ищцата е
около 4-5 мес.
Търпените от нея болки при тези увреждания и страдания са значителни
и с висок интензитет.
След преценка на всички тези обстоятелства, за репариране на
причинените на ищцата болки и страдания съдът следва да се определи
обезщетение по справедливост в размер на 15 000 лв., което е съобразено
освен с горните обстоятелства, но и с икономическата обстановка в страната и
обичайната практиката на съдилищата за сходни случаи.
Над този размер до претендирания размер от 65 000 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
Основателно се явява и искането обезщетенията неимуществени вреди
да се присъдят ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.09.2023
год. до окончателното й изплащане, тъй като на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД,
при непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава, от датата на деликта
и без покана.
По отношение на претендираното обезщетение за причинени
имуществени вреди.
Претендирания иск е основателен и доказан до размер на сумата от
11 850,96 лева, като претендирания размер над тази сума до претендирания
размер от 12 725,96 лева следва да се отхвърли, като неосонвателени
недоказан.
Като обезщетение за имуществени вреди ищцата е претендирала
пропуснати ползи от неполучено допълнително материално стимулира в
размер на 6000 лева. От заключението на проведена съдебно-счетоводна
експертиза от вещото лице М. В. П. и приета от съда е установено, че ищцата
би получила за периода 18.09.2023 год. до 04.02.2024 год., ако не е била във
времена нетрудоспособност сумата в размер на 7 762,88 лева, без включения
доход от работодател за м.12/2023 год. като допълнително възнаграждение за
постигнати резултати.
В този смисъл съдът следва да присъди сумата до претендирания размер
от 6000 лева, като в противен случай би присъди свръхпетитум.
Ищцата е претендирала сумите 2 730 лева за тибиална плака и
12
канюлирани винтове, сумата от 186,16 за лекарствени продукти, 500 лева за
помощни средства и 34,80 лева - потребителска такса, които са в пряка
причинно следствена връзка с проведеното лечение и следва да се присъдят.
Ищцата е заплатила е и сумата от 2 400 лева за физиотерапия, по 800
лева месечно, която е необходима възстановяването й. Тези разходи са в
следствие на лекарско предписание, били задължителни за лечението и
възстановяването на ищцата и са в причинно следствена връзка с причинена
вреда.
Съдът намира, че иска за обезщетение за имуществени вреди, за сумата
875 лева за костен алографт, се явява неоснователна, тъй като от заключението
на вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза д-р Р. Б. М., в
медицинските документи за проведената операцията на ищцата, извършена на
02.10.2023 год. в МБАЛ "Света Анна-С. " АД няма описано поставянето на
костен алографт.
При така изложеното се налага извод, че разноските не са направени в
причинно следствена връзка с причинената вреда и се явява неоснователен.
Върху сумата от 11 850,96 лева, ответника дължи й законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба т.е. от 17.04.2024 год. до
окончателното й изплащане.
По въведеното възражение от ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищцата на вредоносния резултат.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Според чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено от съда.
По делото не се събраха доказателства, че ищцата да е имала поведение,
което да е довело до съпричиняване.
Движението си тя е осъществявала по предвидения в закона ред, по
тротоар. Ищцата не е била длъжна да се движи с повишена внимателност и не
била длъжна да предвижда, че на тротоара е възможно да има неравност, от
която да се нарани.
По разноските.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника, съдът следва да присъди
да заплати в полза на ищцата направените разноски, съобразно уважената част
13
от иска, за които представила списък в срока по чл.80 от ГПК.
Ищцата е претендирала разноски в размер на от 3 874,04 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА В. представлявана от Кмета, БУЛСТАТ: ** и
административен адрес: гр. В., бул. „**“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Й.,
ЕГН:********** и постоянен адрес: ****, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. М. Д. – САК и съдебен адрес **********,
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата в общ размер от 15
000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, дължимо от ответника, като възложител на
работата по поддръжка на общинските тротоари, вследствие на настъпило на
19.09.2023 год., в гр. В., „Счупване на тибията в дясно“ от падане поради
неравност върху тротоарната настилка, по левия тротоар на ул. „**" между
номера 12 и 10, с посока на движение от ул. „**" към Морската градина,
изразяващи се в причинените болки, страдания, неудобства и негативни
преживявания и проведено оперативно лечение, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 19.03.20203 год. до окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛ И НЕДОКАЗАН предявения от М.
Д. Й. против ОБЩИНА В., иск за сумата над 15 000 лева, до претендирания
размер от 65 000 лева, представляващ обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В., ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Й., на основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 11 850,96 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, дължимо от
ответника, като възложител на работата по поддръжка на общинските
тротоари, вследствие на настъпило на 19.09.2023 год., в гр. В., „Счупване на
тибията в дясно“ от падане поради неравност върху тротоарната настилка, по
левия тротоар на ул. „**" между номера 12 и 10, с посока на движение от ул.
„**" към Морската градина, изразяващи се сторени разходи за медицински
консумативи и лечение, със законната лихва върху тази сумата, считано от
датата на предявява на иска 17.04.2024 год. до окончателното й изплащане.
14
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛ И НЕДОКАЗАН предявения от М.
Д. Й. против ОБЩИНА В. иск, за сумата над 11 850,96 лева, до претендирания
размер от 12 725,96 лева, представляващ обезщетение за причинени
имуществени вреди.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В., ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Й., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляващи сторени разноски в производството,
съответстваща на уважената част от иска в размер на 3 874,04 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, с въззивна жалба пред Апелативен съд - В..
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
15