Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 13
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2515 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.146, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„Гаранционен фонд България“ ЕООД, гр.Бургас твърди, че е търговец, осъществяващ гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на
„Фреш Кредит" ЕООД, което било регистрирано като финансова институция по
ЗКИ и предоставяло потребителски кредити и свързани с тях допълнителни услуги.
Между „Фреш Кредит" ЕООД и длъжника били сключени Договор за потребителски
кредит № 0003188 от 21.05.2018 г. и свързания с него Договор за допълнителни
услуги от 21.05.2018 г., ведно с Общи условия към тях. Между длъжника,
кредитодателя „Фреш Кредит" ЕООД и трето лице - „Гаранционен фонд
България“ ЕООД като поръчител, бил сключен и Договор от 21.05.2018 г. за
гаранционна сделка (поръчителство) за задълженията на длъжника към
кредитодателя по горепосочените договори. На датата на подписването им на
длъжника била предоставена заемната сума от 650 лв. Предвид това длъжникът се
задължил да погасява разсрочено, с краен падеж 25.09.2018 г., съгласно
подписаните от него погасителен план и график на плащанията, дължимите по двата
договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва и допълнителната
услуга по т.1 от Договора за допълнителни услуги - финансиране възнаграждението
от 345,24 лв. на трето лице - поръчител „Гаранционен фонд България" ЕООД
при съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т.2 от Договора
за допълнителни услуги (с настоящото се претендират такива за „СМС
известяване"). По двата договора до 06.02.2019 г. и след тази дата
длъжникът не извършил плащания. Съгласно чл.3, ал.2 от ДПК - „Обезпечения/гаранции"
- в случаите, когато кредитополучателят не осигури обезпечение на кредита,
изразяващо се или в двама поръчители, отговарящи на определени изисквания, или
банкова гаранция, се сключвал договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя
трето лице - дружество-поръчител (в настоящият случай - ищецът „Гаранционен
фонд България" ЕООД). Поемането от третото лице на поръчителството било
срещу възнаграждение в полза на поръчителя, посочено като размер в чл.3, ал.2
ДПК, което кредитополучателят се съгласил да изплаща на равни месечни вноски за
негово удобство. С договора за поръчителство третото лице се задължавало солидарно
за задълженията на кредитополучателя към кредитора по ДПК и по ДДУ срещу
посоченото възнаграждение. Кредитополучателят заявил желанието си (чл.4 от ДПК)
да ползва предоставена от кредитодателя „Фреш кредит" ЕООД допълнителна
услуга по договор, изразяваща се във финансиране па възнаграждението на
поръчителя на разсрочено плащане. Ищецът твърди още, че ползването на
допълнителната услуга не било условие за
предоставяне на кредита, съответно извършването на разходите по тях
не било задължително за приемане и ползване от кредитополучателя и в този смисъл не се включвали в „общите разходи
по кредита" по см.на § 1, т.1 от ДР към ЗПК. Поради това и въз основа на отделно искане от длъжника с него бил сключен договор
за допълнителни услуги (ДДУ), съгласно който кредитодателят „Фреш Кредит"ЕООД
предоставил на кредитополучателя допълнителна услуга, като поел задължението да
заплати на вноски (вместо кредитополучателя) на третото лице - поръчител
(„Гаранционен фонд България"' ЕООД) дължимото му се възнаграждение по
договора за поръчителство. Съгласно ДДУ, кредитополучателят връщал/изплащал на
Кредитодателя така предоставената сума на равни месечни вноски, заедно със
сумите по ДПК - съгласно График за плащанията, неразделна част от ДДУ. Върху сумата по ДДУ не се начислявала възнаградителна лихва. Така длъжникът следвало да заплати на третото лице–поръчител възнаграждение (по
Договор за поръчителство), но нямал средства за това и желаел кредиторът да му
услужи със средства и да заплати вместо него това възнаграждение (чл.4 от ДПК и
ДДУ). Кредиторът пък бил задължен да заплаща на вноски на третото лице, а на
свой ред длъжникът - да връща тази сума на кредитора. Предвид просрочието на
задълженията по ДПК и ДДУ, кредиторът изискал плащане. „Фреш Кредит" ЕООД
упражнило правото си на вземане към поръчителя (ищеца по настоящото дело), като
на 06.02.2019 г. писмено го поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията,
съгласно представена справка, в общ размер 1115,04 лв., която сума била сбор от
остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва
по договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до
датата на поканата за плащане. На 06.02.2019 г. ищецът погасил към „Фреш Кредит“
ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника, съобразно поканата за
плащане. Предвид това и на основание на чл.74 от ЗЗД, ищецът, изпълнявайки
чуждото задължение, встъпил в правата на кредитора по горепосочените договори
относно заплатената сума и сам станал кредитор на длъжника за същата. За нейното
заплащане по ч.гр.д.№ 853/2019 г. по описа на РС-Русе била издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид
горното, моли да бъде постановено решение, което да се признае за установено,
че ответникът дължи на „Гагарниоцен
фонд България" ЕООД сумата 1115,04 лв., от които: 650 лв. остатъчна
главница и 47.32 лв. договорна лихва за
периода 21.05.2018 г. - 06.02.2019 г. – по Договор за потребителски кредит №
0003188/ 21.05.2018 г., 345,24 лв. остатъчна главница по т.1, 31 лв. главница
по т.2 (за „СМС известяване") по Договор за допълнителни услуги от
21.05.2018 г. и 41.48 лв. лихва за забава по договора за потребителски кредит
за периода от 30.05.2018 г. до 06.02.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените в производствата
разноски.
В
отговора на исковата молба, назначеният на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответника В.В.Д. счита предявените установителни искове за неоснователни.
Твърди, че кредиторът на ответника и ищецът по делото били пряко свързани лица.
Двете търговски дружества имали един и същ законен представител и адрес на
управление. В случай, че се докаже авторството на подписа, положен под горните
договори, възразява срещу действителността на договора за гаранционна сделка
поради недействителността на договора за потребителски кредит като противоречащ
на чл.10, ал.2, чл.11, т.10, т.11 и т.27 от ЗПК. Счита, че чрез сключването на трите сделки е
заобиколена забраната и на чл.19, ал.4 от ЗПК. Тези свързани сделки съдържали неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, поставяли длъжника в неравностойно положение и
накърнявали добрите нрави.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 21.05.2018 г. между
„Фреш Кредит“ ЕООД като кредитодател и ответника – кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № 0003188, по силата на който на В.В.Д. е
предоставена в заем сумата от 650 лв. (за получаването на която ответникът
подписва разписка), която се задължава да върне на 18 равни седмични вноски,
всяка от които по 38,74 лв., включващи главница и договорна лихва. Уговореният ГПР
по кредита е в размер на 46,80 %. Според чл. 3 от договора кредитополучателят
се задължава в срок 48 часа от подписването на контракта да осигури обезпечение
по кредита, представляващо поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни
трудови договори с минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1500 лв.
за всеки или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка. В случай, че кредитополучателят не предостави едно от тези
обезпечения, с подписването на договора дава съгласие и упълномощава кредитора
да сключи от негово име и за негова сметка, в. т.ч. и при условията на чл. 38 ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител,
което да предостави обезпечаване задълженията на кредитополучателя, с
възнаграждение за поръчителя в размер на 345.24 лв., което ще се заплаща от
кредитополучателя на равни месечни вноски.
На същата дата между
ответника и кредитора е сключен и договор за допълнителни услуги на обща
стойност 345.24 лв., включващи финансиране, разсрочване и заплащането на
поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договора
за поръчителство за кредита, като задължението по този договор е разсрочено на 18
седмични вноски, всяка в размер на 19.18 лв.
Между „Фреш
Кредит“ЕООД, В.Д. и „Гаранционен фонд България“ЕООД е сключен и договор за
гаранционна сделка от 211.05.2018 г., по силата на който последното
дружество-поръчител предоставя на първото-кредитор поръчителство, като се
задължава спрямо него да отговаря за изпълнението на всички задължения на
длъжника по договора за потребителски кредит № 0003188. Договорът влиза в сила
два дни след сключването му при условие, че длъжникът не е предоставил на
кредитора някое от обезпеченията по чл.3 от договора за кредит. За предоставяне
на тази гаранционна услуга длъжникът дължи на поръчителя възнаграждение в
размер на 345.24 лв. за целия период на действие на потребителския договор,
платимо на седмични вноски от 19.18 лв.
„Фреш Кредит“ ЕООД е
изпратило покана до „Гаранционен фонд България“ ЕООД, в качеството на поръчител
на ответника по договора за кредит, като е изискал плащане в 30-дневен срок на
сумата от 1115,04 лв., включваща, съгласно приложената справка от кредитора към
поканата сумите: 650 лв. остатъчна
просрочена главница, 47,32 лв. договорна лихва, 345,24 лв. – остатъчна сума по
допълнителен пакет, 72,48 лв. обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение по т.6 и 31 лв. такси СМС известяване.
С платежно нареждане
от 06.02.2019 г. „Гаранционен фонд България“ ЕООД е изплатило на „Фреш Кредит“Е
ООД сумата от 1115,04 лв. по посочена в поканата банкова сметка.
*** „Гаранционен фонд
България“ЕООД заявление по чл.410 ГПК е
образувано ч.гр.д.№ 853/2019 г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумите: 1026,24 лв. главници
по договор за потребителски кредит № 0003188/21.05.2018 г. и договор за
допълнителни услуги от същата дата, ведно със законната лихва от 11.02.2019 г.
до окончателното плащане на вземането, 47,32 лв. лихва за периода 21.05.2018 г.
- 06.02.2019 г., 41,48 лв. лихва за периода 30.05.2018 г. - 06.02.2019 г.,
както и сумата 25 лв. разноски по делото – заплатена държавна такса. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване
вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
предявен в срока по чл. 415 ГПК, след като заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените и
неоспорени по делото писмени доказателства установяват наличието на твърдяното
в исковата молба облигационно отношение между страните по договор за паричен
заем и сключените към него договор за допълнителни услуги и договор за
поръчителство. Доказателствата по делото установяват и реалното предаване на
ответника на заемната сума и условията, при които тя следва да бъде върната на
кредитора. Ищецът заявява, че по договорите до 06.02.2019 г. и след тази дата ответникът
не е извършвал никакви плащания. Неоспорените по делото доказателства
установяват, че кредиторът е претендирал неизплатеното задължение на ответника
от поръчителя – ищец в настоящото производство, който е изплатил изцяло
дължимото по договорите.
На основание чл. 146,
ал.1 ЗЗД, с извършеното плащане поръчителят е встъпил в правата на кредитора
срещу ответника – кредитополучател, дори и той да не е знаел за даденото
поръчителство.
Що се отнася до въведените с
отговора на исковата молба възражения, поддържани и в съдебно заседание, същите
се споделят от съда за основателни в частта, в която се твърди, че договорът за потребителски кредит
от 21.05.2018 г. е сключен в нарушение
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в посочената за погасяване обща сума не е
включено възнаграждението на поръчителя. Съдът счита, че по този начин
кредиторът е заобиколил изисквинията на закона за точното посочване финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, касаещи общата
сума за погасяване и годишният процент на разходите, в който не са включени допълнителните
услуги, са нищожни. Това от своя страна води до неговата недействителност, по
аргумент от текста на чл.22 от ЗПК и извод за приложение на чл.23 от ЗПК,
съгласно който когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност и не дължи лихва и
други разходи по кредита. В случая ответникът дължи единствено главницата по договора за
потребителски кредит от 650 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК на 11.02.2019 г. Претенциите за: 47.32 лв. договорна лихва за периода 21.05.2018 г. -
06.02.2019 г. и 41.48 лв. лихва за забава за периода от 30.05.2018 г. до
06.02.2019 г., 345,24 лв. остатъчна главница по т.1 и 31 лв. главница по т.2
(за „СМС известяване") по Договор за допълнителни услуги от 21.05.2018 г.,
следва да се
отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски,
съразмерно с уважената
част от иска.
При съобразяване задължителните
указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,
бл. 161, партер, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, сумата 650 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № 0003188/21.05.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.02.2019 г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет
на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 853/2019 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за дължимост на сумите: 345,24 лв. остатъчна главница по т.1 и 31.00 лв. главница по т.2 (за „СМС
известяване") по Договор за допълнителни услуги от 21.05.2018 г. и 41.48
лв. лихва за забава по договор за потребителски кредит № 0003188/21.05.2018 г. за периода 30.05.2018 г. - 06.02.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, гр.Бургас, ЕИК *********, 325
лв. разноски за настоящото производство и 25 лв. разноски
за заповедното производство - ч.гр.д.№ 853/2019 г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: