РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Пловдив , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитрина И. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина И. Тенева Гражданско дело №
20205330111045 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
327 от ТЗ, вр. чл. 129 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, от А. Х. Д., ЕГН ********** от г**********
чрез адв. С. против К. В. В., ЕГН ********** е адрес*******, за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 9500 лв. (девет хиляди и петстотин лева) главница,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на дялове от 19.05.2015г., както и
4719.84 лв. - законна лихва върху неплатената главница от датата на падежа -20.06.2015г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 12.05.2020 г., както
и законна лихва върху главницата от датата на подаване на това заявление до окончателно
изплащане на задължението. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2015 г. между А. Х. Д. от една страна като продавач
и К. В. В. от друга страна като купувач е сключен договор за продажба на дружествени
дялове, собственост на А. Х. Д., представляващи 100% от капитала на „Диниро“ ЕООД.
Съгласно уговореното в договора, дяловете се продават общо за сумата от 10000 лева. Част
от продажната цена, в размер на 500 лв., е платена при подписването му, а остатъкът, в
размер на 9500 лв., е следвано да бъде заплатен в срок до 20.06.2015г. Дяловете са
прехвърлени и Купувачът е вписан в ТР по партидата на „Диниро“ ЕООД като едноличен
собственик на капитана на дружеството. До момента, не е налице плащане. Поради забавата
се дължи законната лихва върху неплатената главница от датата на падежа 20.06.2015г.,
която до датата на подаване на заявлението за издаване па заповед за изпълнение възлиза на
4719.84 лв., както и законна лихва от датата иа подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата. Вземането е притендирано по реда на чл. 410 от ГПК- ч.гр.д. №
1
4958/2020 г. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договор
за продажба на 50 бр. дялове по 10 лв. на обща стойност 500 лв. в нотариална форма.
Оспорва заявеното от ищцата съдържание на договора. В откритото съдебно заседание
на18.02.2021 г. представителя на ответника, заявява, че В. е подписал договора от 19.05.2015
г. представен от ищцата без да го прочете.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства- от ищцата-договор от 19.05.2015 г. е видно, че
страните са постигнали съгласие за прехвърляне от ищцата на ответинка на притежаваните
от нея 50 дружествени дяла от капитала на „Дениро“ ЕООД за сума от по 200 лв. на дял или
общо 10000 лв., от които 500 лв. се заплащат при подписване на договора и остатъка от 9500
лв. в срок до 20.06.2015 г., както и, че сключеният между тях договор от същата дата с
нотариална заверка на подписите със същия предмет се явява привиден по отношение на
цената от 500 лв.
От представените от ответника писмени доказателства-договор за продажба на дружествени
дялове от 19.05.2015 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата, протокол за
решение на едноличния собственик на капитала на дружеството, е видно, че страните са
постигнали съгласие за продажба на процесните дялове срещу сумата от 500 лв.
От приложеното ч. г. д. 4958/2020 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане ищеца се
е снабдил с заповед за изпълнение по ч. г. д. 4958/2020 г. на ПРС, срещу която в срок е
постъпило възражение от ответника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради постъпилото възражение от длъжника по заповедното производство съда намира, че
е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на
заявителя –ищец в настоящето производство.
Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства се установя, че ищцата е
продала на ответника притежаваните от нея 50 дружествени дяла от капитала на „Дениро“
ЕООД, което съглашение е обективирано в писмен договор с нотариална заверка на подписа
от 19.05.2015 г., като е получила сумата от 500 лв., както и, че ответника е подписал в
последствие писмен документ сочещ споразумение между страните, че действителната цена
по договора е 10000 лв. Спора се състои в цената, при която е осъществена сделката, т. е.
дали се касае за сумата от 500 лв., която е отразена в нотариално заверения договор или
сумата от 10000 лв. вписана в изготвения след това писмен документ, както се твърди от Д..
Тъй като от ищцата се представя нарочно изготвен писмен документ- „обратно писмо“,
който съдържа изявление на страните недвусмислено разкриващи привидността на
отразеното в сключения договор с нотариална заверка на подписите относно цената по
сделката и действителната им воля за това, следва да се приеме, че налице относителна
симулация на обективираната във формалния документ сделка, което по аргумент на чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД налага прилагане на правилата относно прикритото съглашение. Съобразно с
2
това като дължима цена на покупко-продажбата на дружествените дялове следва да се
определи сумата от 10000 лв. и доколкото от страна на ответника не се твърди и не се
ангажират доказателства за заплащане на притендирания остатък от 9500 лв. иска досежно
това вземане се явява основателен и следва да се уважи.
Уважаването на иска в частта за главницата е предпоставка за разглеждане и на искането за
присъждане на обезщетение за забава за периода от настъпването й 20.06.2015 г. до
окончателното плащане. Доколкото в представеното „Обратно писмо“ страните са
уговорили падеж на задължението за заплащане на остатъка от цената на продажбата-9500
лв., съдът намира, че с изтичане на определения срока на 20.06.2015 г. купувача е изпаднал в
забава по отношение на това свое задължение, което по аргумент на чл. 86 от ЗЗД поражда
право за продавача да получи обезщетение в размер на законната лихва за периода от деня
на забавата. В тази връзка съдът след служебна проверка с електронно изчислителен модул
констатира, че притендираната от ищцата сума от 4719,84 лв. за периода 21.06.2015 г.
(падеж) -11.05.2020 г.(притендиране на вземането по съдебен ред) съответства на
дължимата такава, поради което и това искане се явява основателно и следва да се уважи.
Поради липса на доказателства за осъществено плащане в хода на съдебното производство
съдът намира, че притедираната главница се дължи със законната лихва и за периода от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -12.05.2020 г. до окончателното плащане.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят притендираните разноски в размер
от 285 лв. за държавна такса и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че К. В. В., ЕГН ********** е адрес *******, дължи на
А. Х. Д., ЕГН ********** от ******сумата от 9500 лв. (девет хиляди и петстотин лева)
главница, представляваща неплатена цена по договор за продажба на дялове от 19.05.2015г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на това заявление
12.05.2020 г.до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 4719.84 лв.
(четири хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 84 ст.)- законна лихва върху неплатената
главница от датата на падежа -20.06.2015г. до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-11.05.2020 г.
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН ********** е адрес ********, да заплати на А. Х. Д., ЕГН
********** от ******* сумата от 785 лв. (седемстотин осемдесет и пет лева) за разноски по
настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______________/п/_________
4