Решение по дело №6248/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение № 1057 от 26.05.2022г. по АНД 6248/2021 по
описа на ПРС-ХХІІІн.с.
С Постановление от 28.09.2021г. Районна прокуратура – Пловдив е
внесла предложение П. Г. Г. да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78А от НК за
това, че на 06.08.2020 г. в с. Белащица, обл. Пловдив по хулигански подбуди е
причинил на Г.П.И. ЕГН:**********, лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на горната устна, оток на меките тъкани на горната устна и
охлузване на лигавицата на горната устна, което е довело до болка и
страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага О.
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание „глоба” ориентирано към минималния размер.
Обвиняемият П. Г. Г. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. Защитникът на същия – адв. А. моли доверителят му да бъде
оправдан
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното
П. Г. Г. е роден на ......, ..... български гражданин, с основно
образование, неосъждан, неженен, ЕГН: **********.
Пострадалият Г.П.И. ЕГН:********** бил служител на дружеството
„..... .....“ ЕООД, като се ползвал сред колегите и ръководителите си с
репутацията на съвестен, възпитан и любезен човек. Малко преди 12:00 ч. на
06.08.2020г. същият изпълнявал трудовите си задължения, които включвали
транспорт и доставка на строителни материали на обект, намиращ се на ул.
„Даскал Лазар“ в с. Белащица, обл. Пловдив. За тази цел той се придвижвал с
товарен автомобил (пикап), марка „Форд“, в чиято задна част били
натоварени материалите.
Стигайки до ул. „Даскал Лазар“, свид. И. забелязал, че от лявата
страна има паркирани автомобили, които препятствали движението в
насрещната половина от платното. Неговата половина обаче била свободна,
поради което той навлязъл в улицата и продължил движението си в посока
към обекта. Малко преди да пристигне на местоназначението си, срещу него
се задал камион, който бил шофиран от обв. П.Г., като на седалката до него се
возел свид. Ж.Т. Поради паркираните в неговата половина от пътното платно
автомобили, обв. Г. предприел заобиколна маневра, с която частично
навлязъл в лентата за движение на свид. И.. Параметрите на улицата обаче не
позволявали двете превозни средства да се разминат, поради което те спрели
едно срещу друго, на разстояние от няколко метра. Тъй като бил с предимство
в случая, И. направил знак с ръце на обв. Г., приканвайки го да даде на заден
1

ход или да се отмести по друг начин, за да могат да се разминат.
Обвиняемият обаче не сторил това, а също започнал да жестикулира, след
което слязъл от кабината и се насочил към спрелия пикап. Свид. И. понечил
да откопчае предпазния си колан, за да излезе от автомобила. В този момент
обаче обв. Г. стигнал до пикапа, отворил шофьорската му врата и нанесъл на
свидетеля юмручен удар в дясната част на лицето, като през това време му се
заканвал на висок глас, че ще го убие и ще му разбие главата и отправял
обиди и псувни към него.
Отправяните от обвиняемия реплики били чути от двама от колегите на
И. – свидетелите И.К. и Д.Х.. По това време те работели на строителния
обект, към който пострадалият се бил запътил и който се намирал в
непосредствена близост до местопроизшествието. Чувайки отправяните на
висок глас закани и псувни, двамата свидетели се запътили към улицата,
където установили, че камионът на обв. Г. е препречил пътя на автомобила на
техния колега, навлизайки в неговата половина от пътното платно. Също така
забелязали, че шофьорът на камиона е излязъл от кабината и се намира в
близост до пикапа, чиято предна лява врата била отворена, а на шофьорското
място седял свид. И.. Последвала кратка размяна на реплики между
свидетелите К. и Х. и обв. Г., след което последният се качил обратно в
шофьорската кабина на камиона и предприел маневра назад, за да отпуши
движението. Междувременно пострадалият И. слязъл от автомобила си и
заснел регистрационната табела на камиона с мобилния си телефон.
Вследствие на нанесения му удар по лицето му имало видими наранявания –
оток на устната и лек кръвоизлив – които били забелязани от свидетелите К. и
Х.. И. им обяснил какво се е случило, като изглеждал притеснен. След това си
закупил лед на кубчета от намиращ се в близост магазин и го поставил на
лицето си, за да спадне отокът.
Около 19:00ч. на същата дата свид. И. посетил във връзка с работата си
дома на собственика на „..... .....“ ЕООД – свид. Х.Ш.. Там се намирала и
съпругата на последния – свид. З.П.. Двамата забелязали, че устната на И. е
подута и го попитали какво се е случило. Той им разказал за настъпилата по-
рано през деня конфронтация на пътя. Въпреки първоначалното му
нежелание, свидетелите Ш. и П. го убедили да си извади съдебномедицинско
удостоверение и да се обърне към органите на реда. Така било инициирано
настоящото производство, като наред с това било установено, че причинените
на свид. И. увреждания се изразяват в кръвонасядане на горната устна, оток
на меките тъкани на горната устна и охлузване на лигавицата на горната
устна.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин преди всичко от показанията на свидетелите Г.П.И. Х.С.
Ш., З.Е. П., Д.Т. Х., И.Л.К. Е.Р.П. и донякъде от тези на свидетеля Ж.Т.Т.
депозирани в досъдебната и съдебната фаза на процеса, както и от
приложените по делото писмени доказателства- заключение на съдебно-
медицинска експертиза, свидетелство за съдимост и характеристична справка,
2

находящи се по дознанието.
Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели, с
изключение тези на свид. Т. като намира същите за логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с останалите
доказателства по делото и незаинтересовани.
Във връзка с това следва да се посочи, че не следва да се даде вяра на
заявеното от свид. Т. относно главен факт, подлежащ на доказване по делото,
а именно налице ли е нанесен удар от страна на обвиняемия в лицето на
пострадалия И.. По отношение на това обстоятелство твърденията на
посочения свидетел, че Г. изобщо не е удрял пострадалия, нито дори е
доближавал до автомобила му, изцяло се опровергават от всички останали
гласни и писмени доказателства по делото, а именно твърденията на самия
пострадала, както и показанията на свидетелите К. и Х., посетили
местопроизшествието непосредствено след деянието и пряко възприели
следите от увреждане по И.. Още повече, че техните възприятия и
показанията на пострадалия директно се подкрепят и от констатациите в
издаденото на И. съдебно-медицинско удостоверение и от напълно
обективното заключение на изготвената, приета и неоспорена от страните по
делото съдебно-медицинска експертиза. Същата е категорична, че на
инкриминираната дата на пострадалия са нанесени охлузване на лигавицата
на горната устна, кръвонасядане на горната устна и оток на меките тъкани на
горната устна. Относно тях вещото лице е категорично, че същите
съответстват по време и начин да са получени на 06.08.2020г. при нанасяне на
един юмручен удар в дясната половина на лицето и по-точно – на горната
устна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че показанията на свид. Т. не
следва да бъдат кредитирани, тъй като се намират в пряко противоречия с
всички останали доказателства по делото и са депозирани не с цел изясняване
на обективната истина, а за подпомагане защитната позиция на обвиняемия с
цел да бъде той оневинен по повдигнатото му обвинение.
Настоящият състав изцяло се доверява на заключението на изготвената
по делото съдебно-медицинска експертиза, което намира за обективно,
всестранно, незаинтересовано и компетентно изготвено с необходимите
специални знания и умения, в съответствие с материалите по делото.
При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка по делото, съдът е на становище, че обвиняемият П. Г. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като на 06.08.2020 г.
в с. Белащица, обл. Пловдив по хулигански подбуди е причинил на Г.П.И.
ЕГН:**********, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на
горната устна, оток на меките тъкани на горната устна и охлузване на
лигавицата на горната устна, което е довело до болка и страдание без
разстройство на здравето .
3

От обективна страна гореописаните действия на обв. Г. изцяло попадат
в обхвата на посочената норма. Обект на престъплението хулиганство са
установеният в страната ред и общественото спокойствие. Основният признак
на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". Престъплението не може да се осъществи чрез
бездействие. С непристойните действия трябва грубо да се нарушава
общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото.
Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.
Хулиганството е умишлено престъпление. То може да се осъществи с пряк
или с евентуален умисъл, а хулиганските действия може да се извършват в
най-разнообразни форми, като освен това публичността не е задължителен
елемент от състава на престъплението. Разграничителните критерии между
дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента
на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл.
325 от НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска
обществена опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата на
конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци
с оглед на неговата обществена опасност. Квалифицираният състав на
престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 ал.2 от НК се отличава от
основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана
значително по-висока обществена опасност. В този смисъл хулиганството се
отличава с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко
оскърбление. На следващо място дали е налице съставът на хулиганството
или друго престъпление се определя от съдържанието и направлението на
умисъла на виновния, мотивите и целта и от извършените от него активни
действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните,
съответствуващи на правилата на обществото взаимоотношения. Чрез
хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички сфери на
живота и дейността на гражданите. За квалификацията на извършеното като
престъпление по чл.325 от НК необходимо да се установи наличието на
хулигански мотив за реализиране на деянието. Хулиганският мотив като
задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът
на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в
частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие,
да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго.
Същевременно съдебната практика е категорична, че е налице хулиганска
проява и в случаите, в които деецът реализира състава на това престъпление,
но при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието да постигне
друг, пряко целен резултат. Известно е, че при евентуален умисъл в рамките
на един и същ причинно-следствен процес се осъществяват два резултата:
пряко целеният и допълнително настъпилият. В обективно отношение между
4

тези два резултата съществува идентична връзка на зависимост от деянието,
което ги причинява. Те не са последователни, а едновременно следствие на
едно и също деяние. Или с други думи, при евентуалния умисъл и пряко
целения и допълнително настъпилия резултат са една комплексна и
същевременно кумулативна последица на деянието, което ги поражда.
Поради тази причина, обективно е невъзможна избирателност за допускането
или изключването на който и да било от двата резултата. В субективно
отношение обаче, такава избирателност, макар и на по-друга плоскост,
съществува: деецът, съзнавайки, че допълнителният резултат е възможно
условие на пряко целения, може да се откаже от осъществяване на последния,
за да изключи настъпването на първия. Когато не последва такъв отказ и се
предприеме изпълнителното деяние, причинната връзка е вече поставена в
действие с еднаква валидност както за прекия, така и за допълнителния
резултат. Следователно, съзнанието за възможността от настъпването и на
допълнителния (съставомерен) резултат не се е оказало достатъчен
контрамотив за въздържане от деянието. Доминиращ (решаващ) мотив за
неговото извършване в този случай не може да бъде друго, освен приоритет в
постигането на пряко преследваната цел от дееца, съчетан с безразличие към
възможните други съставомерни последици. Поради тази двупосочност на
психическия процес при евентуалния умисъл е наложително да се направи
следното разграничение. В чисто субективен план деецът взема решение за
постигане на определен резултат и това е неговата пряка цел. Деянието, като
посредник между решението и целта, създава висока степен на вероятност да
причини и друг, при това непременно съставомерен резултат. Тази
възможност произтича от конкретната особеност на обективните връзки
между деянието-причина и закономерно следващите от него изменения в
действителността извън пряко целените. Допълнителните последици от
същото деяние, когато те са съставомерни, законодателно не са включени в
пряката цел на дееца - чл. 11, ал. 2 НК. Поради тази причина допълнителните
последици, макар обхванати от съзнанието на дееца, не са подчинени на
същия психологичен механизъм: потребност, мотивация, цел, решение,
деяние и резултат, както това е при пряко целените. Различието е съществено.
Пряко преследваната цел от дееца в повечето случаи се покрива с резултата.
Формирането на целта се предхожда от проявлението на субективно осъзнати
потребности. Въз основа на тях се пораждат мотивите и подбудите, които от
своя страна конкретизират целта. При допълнителна конкуренция на
основния мотив с други допълнителни мотиви "за" и "против" се взема
решение за постигане на целта, т.е. за осъществяване на изпълнителното
деяние. Очевидна е неизменната, взаимна вътрешна връзка между мотивите и
целта. Съотношението е аналогично на кондицио сине кванон, т.е. всеки един
от тези два основни психологични елемента е невъзможен без другия, и на
следващо място - нито един умишлен човешки акт, като поведение или
конкретно действие, е невъзможен без който и да е от тях (мотиви и цел).
Това важи обаче само за деяния, извършени при пряк умисъл, както и за
5

пряко целеният резултат при евентуалния умисъл. Посоченото разрешение не
може да се приложи за допълнително настъпилия резултат при евентуалния
умисъл най-вече поради това, че този резултат е извън пряката цел на дееца. В
този случай липсва директна и неотразима връзка между мотивите на
деянието и допълнително причинения резултат. Законодателят изрично е
изключил тази връзка, защото е ограничил волевото субективно отношение на
дееца към същия резултат само до степен допускане, като евентуално
възможен наред и поради даден приоритет на пряко целения. Ето защо, само
при прекия умисъл мотивите за извършване на едно деяние могат да бъдат
въздигнати в квалифициращо обстоятелство: напр. убийство с користни цели,
за да се прикрие друго престъпление, по хулигански подбуди и др., докато
при евентуалния умисъл мотивите за деянието, причинило и допълнителния
съставомерен резултат, могат да бъдат най-различни, в т.ч. и правно
неукорими, но никога сами по себе си квалифициращо обстоятелство. При
евентуалния умисъл подлежи на изследване мотивът на деянието, предприето
за постигане на пряко преследваната цел от дееца. Допълнителният резултат е
съзнавана и възможна функция на основната субективна цел на дееца. Ето
защо, при евентуалния умисъл мотивите за извършване на деянието следва да
се отнесат не към реално настъпилия допълнителен резултат, а към
психологическите причини, предизвикали изпълнението на пряката цел. В
конкретния случай престъплението е извършено от обвиняемия именно при
такъв евентуален умисъл. Същият е воден пряко от основната си цел – да се
разправи с И. във връзка със създалата се пътна ситуация и считайки, че той е
следвало да му осигури място за преминаване. Същевременно Г. е предприел
действия за постигането на тази цел, имали за резултат нарушаване на
обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото чрез
нанасянето на юмручен удар в лицето на пострадалия. Така обвиняемият,
воден преди всичко от раздразнението си в резултат на възникналата
ситуация, е предприел действия, които са накърнили установените норми за
добро поведение в обществото и забраната за саморазправа между членовете
му. Въпреки това обвиняемият се е съгласил с настъпването на този
противоправен резултат, целейки директно да постигне основната си цел –
разправа с И..
Във връзка с горното следва да се отбележи, че е изцяло ирелевантно
собственото поведение на пострадалия, доколкото в настоящия случай, от
една страна, по никакъв начин не се доказа твърдението на обв. Г. и на свид.
Т. че пострадалият е напсувал обвиняемия преди той да слезе от камиона си.
Но дори подобен факт да беше установен, което не е така, то отново липсват
основания за отпадане наказателната отговорност на дееца. Това е така, от
една страна, с оглед .липсата на каквито и да било доказателства същият да е
изпаднал в състояние на афект по повод отправени реплики от пострадалия,
още по-малко такъв афект да е довел до стеснение на съзнанието на
обвиняемия в степен, която не му позволява да възприема извършеното и да
ръководи постъпките си, след като е разбрал тяхното свойство и значение. На
6

следващо място дори отправена обида от пострадалия под някаква форма, не
позволява на обвиняемия да му нанася юмручен удари да му причинява
телесна повреда.
От субективна страна деянието е извършено от обв. Г. при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си е и предвиждал и целял неговите последици. В частност, същият е
действал с ясното съзнание, че нанесеният от него юмручен удар е годен да
причини настъпилите телесни увреждания и е желаел именно тяхното
настъпване.
Наред с това от субективна страна е налице квалифициращият признак
по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо НК, а именно – деянието е извършено по
хулигански подбуди. Този извод следва категорично от установените по
делото факти. По-конкретно, на първо място обв. Г. е упражнил насилие и
агресия спрямо едно напълно непознато нему лице, с което е нямал
абсолютно никакви предходни лични отношения. Наред с това поводът за
възникването на конфликтната ситуация е било неправомерното поведение на
самия обвиняем, доколкото същият е нарушил правилата за движение по
пътищата, навлизайки в насрещното платно на улицата, и така практически е
блокирал движението. Въпреки това, в разрез с установения законов ред, той
е настоял да му бъде дадено предимство при разминаването и след като това
не се е случило, е прибегнал до употребата на насилие, за да се наложи в
ситуацията. Не може да не се отбележи и фактът, че деянието е извършено на
публично и общодостъпно място в рамките на светлата част на денонощието,
поради което е могло да стане (и е станало) достояние на случайно на
случайно намиращите се в близост граждани, като е предизвикало у тях
чувство на възмущение. Освен това то е било съпроводено с отправянето на
непристойни фрази на висок глас. Всички тези обстоятелства сочат на извода,
че с поведението си обв. Г. е демонстрирал грубо незачитане на установения
обществен ред, в което именно се изразяват хулиганските подбуди.
За извършеното от обвиняемия Г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до една година или „пробация“, видно от приложеното свидетелство
за съдимост същият не е осъждан за престъпление, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и не са налице
причинени с деянието съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за
приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че П. Г. Г. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност като му се наложи
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализация
размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по
делото – ниската степен на обществена опасност на дееца, отсъствието на
каквито и да било противоправни прояви до момента, полаганият
общественополезен труд. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид имотното и
7

семейно състояние на обвиняемия, най-справедливо е на П. Г. Г. да се
определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвидения, а
именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.
В хода на досъдебното производство са били направени разноски за
съдебно-медицинска експертиза в размер на 146.40 лева. С оглед
признаването на обв. Г. за виновен по повдигнатото му обвинение и на
основание чл.189 ал.3 от НПК същият следва да бъде ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ посочената сума по сметка на ОДМВР гр. Пловдив.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
8

Номер на акта:	1057
Дата:	26 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.)
Съдия:	Теофана Божидарова Спасова

Дело:	20215330206248
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 септември 2021 г.

Решение по дело №6248/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите