№ 11712
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110102924 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. К. К.-С.а и Х. Д. С., както следва:
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 31.92 лева за осъществено дялово разпределение за периода
01.07.2019г. – 30.04.2021г., за топлоснабден имот – апартамент на тавански етаж, находящ
се в гр.София, бул. „Янко Сакъзов“ № 3, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК-24.08.2022г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 0.08 лева – лихва за забава върху главница за
доставена топлоенергия за периода 15.09.2020г. – 30.09.2020г. и 6.50 лева – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019г.- 10.08.2022г.
Вземанията се претендират от ответниците при равни квоти от по ½.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като негови ползватели, поради което са задължени да заплатят
стойността й, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация
София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 45720/2022г. на СРС, 55 състав, срещу
която длъжниците са подали възражение в срок. Представят се писмени доказателства.
1
Правят се доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач.
Претендират се разноски.
Ответниците депозират писмен отговор. Възразяват срещу допустимостта на иска с
довод, че между страните, на същото основание и предмет съществуват две предхождащи
настоящото производство влезли в сила решения. При наличие на отвод на сила на
пресъдено нещо молят производството да се прекрати. Възразява и по основателността на
исковете с довод, че ответниците не са клиенти на топлинна енергия както като
собственици, така и като ползватели. Възразява се по допускане на исканите експертизи,
както и по приемането на писмените доказателства. Представят се доказателства. Иска се
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Бруната България“ ООД не изразява становище
по делото.
В о.с.з. по делото ищецът моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответниците, чрез своите процесуални представители, молят исковете да бъдат
отхвърлени. В срок депозират писмени бележки, в които излагат повторно заявените вече
доводи, включително в о.с.з., като акцентират върху възражението, че ответниците нямат
качеството на клиент на топлинна енергия.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на
което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и съгласно
чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в
сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.
Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на
купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./,
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно чл.150, ал.1
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2
одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Според дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г.,
постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Основният спорен между страните въпрос е дали през исковия период е съществувало
валидно облигационно отношение между ищеца и ответниците.
3
От приетия по делото нотариален акт № 36, том LVIII, дело № 11407/93 г. се установява,
че на 18.05.1993г. Х. Д. С. и Л. К. К.-С.а са дарили на сина си Десислав Х.в С. процесния
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 3 на тавански
етаж, като са запазили за себе си вещното право на ползване върху цялото жилище,
поотделно и заедно, докато са живи.
От приетата по делото молба-декларация от 03.11.2000 г. се установява, че Л. К. К. е
отправила искане да й бъде открита индивидуална партида за процесния имот, находящ се в
гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 3 на тавански етаж.
От приетата по делото заявление-декларация от 10.02.2005 г. се установява, че Десислав
Х.в С. е отправил искане да му бъде открита индивидуална партида за процесния имот,
находящ се в гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 3 на тавански етаж, като в заявлението е
посочил, че домакинството му се състои от 1 член, а предишен ползвател е била Л.
Костадина К.. Видно от приетата по делото фактура /лист 49 по делото/ именно Десислав
Х.в С. е посочен като титуляр на откритата партида за имота. Следователно, съдът намира,
че между ищеца и Десислав С. е постигнато съгласие за сключване на неформален договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, действащ и спрямо исковия период
/м.07.2019г. до м.04.2021г./.
Предвид горепосоченото съдът намира, че в случая не се установи първата
предпоставка, обуславяща основателността на предявените искове, а именно:
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответниците за доставката на
топлинна енергия през процесния период. Действително, ответниците притежават вещно
право на ползване по отношение на процесния имот, но предвид разясненията на
горепосоченото тълкувателно решение и сключеният неформален договор за продажба на
топлинна енергия между топлопреносното дружество и третото ползващо лице, задължено
лице за претендираните вземания се явява именно ползвателят по силата на възникналото
облигационно отношение. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че облигационният
ползвател фактически съвпада със собственика на имота.
По изложените съображения предявените искове спрямо ответниците следва да се
отхвърлят поради липса на облигационно отношение.
При този изход на делото право на разноски имат ответниците. На всеки един от тях
следва да бъде присъдена сумата от 400.00 лева за адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Л.
К. К.-С.а, ЕГН **********, и Х. Д. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, бул.
„Янко Сакъзов“ № 3, тавански етаж, установителни искове за следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 45720/2022г. на СРС, 55 състав, а именно:
- иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 31.92 лева за осъществено дялово разпределение за периода
01.07.2019г. – 30.04.2021г., за топлоснабден имот – апартамент на тавански етаж, находящ
се в гр.София, бул. „Янко Сакъзов“ № 3, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК-24.08.2022г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 0.08 лева – лихва за забава върху главница за
доставена топлоенергия за периода 15.09.2020г. – 30.09.2020г. и 6.50 лева – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019г.- 10.08.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Л. К. К.-С.а, ЕГН **********, сумата 400.00 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Х. Д. С., ЕГН **********, сумата 400.00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната България“ ООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5