№ 34813
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110164200 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ЕАД "Д. М.", с която поддържа, че неправилно е
определена разноската на адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и настоява в
полза на адвокатското дружество да се пресъди сумата 2143,74 лв. с ДДС за
уважените установителни искове и 1920,00 лв.с ДДС за осъдителните искове.
Насрещната страна оспорва молбата.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, доказателствата по
делото и приложимия закон, приема следното:
Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е
процесуално допустима. Разглеждана по същество молбата е неоснователна.
Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката,
обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на
страните за съдебните разноски. Съдът не намира основание да пресъди
възнаграждение на адвоката в размер по-голям от определения - сумата 550,00
лв. Съдът, както е посочил - определянето на размера на възнаграждението на
процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на
равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални
представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за
различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този
принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални
действия. С Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. ,
т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Предвид това съдът не е обвързан от НМРАВ, тъй като има
право да определя размера на възнаграждението, в хипотезите, в които законът
1
му възлага това (в т.ч. чл. 38 от ЗАдв). Правната защита на ищцата касае
самостоятелно възникнали облигационни правоотношения по сключени с
ответника четири договора за потребителски кредит. Тя може да се реализира с
една искова молба или с воденето на отделни производства, според фактическата
и правна сложност на спора, обема на работата, която е необходимо да се
извърши във връзка със съдебното производство от ангажирания адвокат. В
настоящия случай съдът е приел, че предметът и естеството на спора по
четирите дела не са усложнени от фактическа и правна страна, поради което
същите се разглеждат в едно общо производство. Адвокатът обаче трябва да
прояви еднакво дължимата грижа за водене на делата в контекста на правната
сложност и при аналогични фактически положения. Съдът намира, че за да се
определи какъв е размерът на разумното адвокатско възнаграждение трябва да се
съобрази, че от една страна правната защита е по различни кредитни
правоотношения между едни и същи страни, поради което формално нямат
връзка помежду си, и следва да се разграничи хипотезата, когато всички искови
претенции почиват на едно правно основание (един и същи правопораждащ
юридически факт). От друга страна – преценени заедно споровете определят
наличието общи икономически интереси за двете страни. Действителната
стойност на положения труд от адвоката се определя и от това как са били
разпределени процесуалните действия по защитата. В конкретния случай не са
положени някакви по-специални усилия по образуване и водене на съединените
в настоящото производство граждански дела, доколкото от предметното
съдържание на исковите молби е видно, че са изложени идентични правни
съображения за недействителност на оспорената клауза на чл. 6.2, както и за
недействителност на всяко съглашение в цялост. Положените от адвоката
фактически усилия в изпълнение на мандата – арг. от чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл.
280 и сл. от ЗЗД, в т.ч. отделеното време за изготвяне на исковите молби и
необходима за подготовка по очакваните процесуални действия, като се
съобразят и кратките интервали от време между подаване на исковите молби,
дава основание на съда да определи едно общо възнаграждение за защита по
всички искови претенции – сумата 550,00 лв. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №245124/29.07.2024 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 248 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2