№ 1135
гр. София, 17.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20211100902179 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. АЛ. Н. насочена
срещу Б.Е.Х. ЕАД, с която се иска установяване на нищожност на решенията
на министъра на енергетиката, в качеството му на упражняващ правата на
държавата като едноличен собственик на капитала на БЕХ ЕАД,
обективирани в решение по Протокол № Е-РД-21-36/05.11.2021 г. за
приемане на нов устав и избор на нови четирима допълнителни членове на
съвета на директорите на ответното дружество, установяване на нищожност
на решения на Съвета на директорите на БЕХ ЕАД от 05.11.2021 г. за
определяне на нов изпълнителен член и промяна в представителството на
дружеството, както и искове за установяване несъществуване на вписаните
въз основа на горните решения обстоятелства в търговския регистър по
партидата на БЕХ ЕАД въз основа на заявление А5№202111108101316.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е член на Съвета
на директорите на БЕХ ЕАД и до вземане на оспорените решения и негов
единствен представляващ, като взетите решения на едноличния собственик са
нищожни поради противоречие с разпоредбите на Закона за публичните
предприятия и Правилника за приложението му относно избор на
представители на Държавата в органите на управление на публични
дружества, а решенията на Съвета на директорите относно избор на нов
изпълнителен член, наред с ищеца и промяна на начина на представителства
от двамата изпълнителни членове „заедно и поотделно“ са нищожни, тъй като
новоизбраните членове, включително втория изпълнителен член, не са
валидно избрани поради нищожност на решението за избора им.Поддържа, че
по отношение на решенията на едноличния собственик на общо основание са
приложими правилата относно едностранните сделки, респективно чл.26 ЗЗД
и разрешенията, дадени в ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС не намират
приложение. Исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ са обосновани с твърдяната
1
нищожност на решенията, въз основа на които са вписани несъществуващи
обстоятелства. Правният си интерес от търсената защита ищецът извежда от
обстоятелството, че се касае за публично предприятие, чиято дейност е в
публичен интерес, а ишецът, в качеството си на член на управителния орган
на дружеството има задължения да брани този публичен интерес, като взетите
решения накърняват и правото на глас на досегашните членове, включително
ищеца.
Предявените искове са недопустими, поради което и исковата молба
подлежи на връщане на основание чл.130 ГПК.
По исковете за отмяна на решения на едноличния собственик:
По отношение недействителността на решенията на органите на
търговски дружества, регистрирани в Република България, е налице
задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение
№1/2002 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че квалифицирането на
порочните решения на общото събрание като нищожни е допустимо
единствено по критериите на Търговския закон, като общите правила за
недействителност на гражданско-правните сделки е изключено от наличието
на специалните такива. Останалите решения на Общото събрание са
единствено отменяеми и то само при посочените в Търговски закон
основания, срокове и по иск на член на дружеството. В случаите на
еднолични дружества, решението на едноличния собственик замества
решението на общото събрание на съдружниците/акционерите, поради което
и към тези решения са приложими съответно правилата за общото събрание,
включително дадените разрешения в Тълкувателно решение №1/2002 г. на
ОСГК на ВКС, което се основава на разбирането, че специалните правила на
ТЗ изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно
недействителност на сделките, поради особения характер и значение на
решенията на управителните органи, които пораждат последици в правната
сфера на трето за волеизявленията лице – съответното дружество. Тезата на
ищеца, че в зависимост от собствеността върху капитала, за решенията на
органите се прилагат различни правила за защита и решение на едноличния
собственик на капитала, което противоречи на закона е нищожно, а ако
същото решени е взето от общо събрание на съдружниците, то би било
отменяемо е несъстоятелна и не намира опора в закона и задължителната
съдебна практика.В същото тълкувателно решение е прието, че нищожност на
решение на Общото събрание, в Тълкувателно решение №1/2002 г. на ОСГК
на ВКС може да се релевира безсрочно чрез иск и от всяко лице, което има
правен интерес, тъй като съответното решение засяга конкретни негови
субективни права.
В настоящия случай изложените твърдения са такива за
незаконосъобразност на атакуваните решения, тъй като ищецът се позовава на
противоречие с правни норми, които счита за императивни, което поради вече
изложените съображения обуславя съответен петитум единствено за отмяната
2
им, но ищецът, който не е съдружник, не е измежду легитимираните да
предявят искове за отмяна на решението лица, респективно никакви указания
не биха могли да доведат до възникване надлежна процесуална легитимация
по искове, основани на изложените в исковата молба факти и доводи.
По същите съображения защита срещу решения на органите на
управление на търговски дружества, каквото е решението на Съвета на
директорите на ответното дружество, е допустима единствено за лица, които
се намират в членствено правоотношение със съответното търговско
дружество по аргумент от чл.71 ТЗ, като ищецът не е такова лице и съответно
не е легитимиран да търси такава защита.
Следва да се посочи, че дори и да се приеме тезата на ищеца, че
твърдените от него пороци, биха могли да доведат до нищожност на
решенията на органите на управление, то за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на искове за нищожност. Такива решения касаят управлението на
ответното дружество и може да рефлектират единствено в правната сфера на
лице, което по силата на отношението си с дружеството има признато от
правния ред право да участва в управлението му като определя начина и
субектния състав на това управление, каквото лице ищецът по делото не е, и
следователно няма как промяната в устава и изборът на нови членове на
управителния орган на ответното дружество да засяга негови права във
връзка с управлението на дружеството. Ако има засегнати права, то те могат
да касаят съдържанието на мандатното му отношение и подлежат на защита с
други средства, а не чрез оспорване на решенията на едноличния собственик
на капитала.
Що се отнася до публичния интерес, на който се позовава ищецът, то
извън мандатното му отношение с ответното дружество, което е производно
от решение на едноличния собственик на капитала и се ограничава до
действия по осъществяване на управлението и дейността на дружеството,
ищецът не е измежду лицата, на които е възложено да защитава обществения
интерес, каквито правомощия са предвидени например за прокурорите.
Недопустими са исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ по вече изложените
съображения за липса на твърдения, които да обосноват нищожност на
оспорените решения, респективно несъществуване на вписани обстоятелства,
като липсата на легитимация на ищеца да оспорва материалната
законосъобразност на решенията и невъзможността за осъществяване на
косвен контрол за такава извън исковете за защита на членствени права води
до невъзможност ищецът да формулира допустим петитум и по тези искове.
По изложените съображения и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 26379/10.11.2021 г. на В. АЛ. Н. , по
която е образувано т.д. № 2179/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-21
3
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на определението препис от него да се изпрати
незабавно на Агенция по вписвания – Търговски регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4