№ 3191
гр. *****, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110105418 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Д. С. С. и
Й. С. Ф., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ул. „********“ № 96, бл. 3, вх. В, ап. 28, аб. № ******. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не
е заплатена дължимата цена. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди
всеки от ответниците да му заплати следните суми: сумата от 1600,35 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 238,49 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г., сума в размер на 18,25 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата в размер на 3,48 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
1
от 15.02.2021 г. до 03.01.2024 г. Претендира разноски.
Ответницата Й. С. Ф. не е подала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК.
Ответникът Д. С. С., чрез назначения по делото особен представител адв. А. Н.,
е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, в който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ответника въз основа на качеството собственици или ползватели на
процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете
срещу ответника Д. С. са частично основателни, а срещу Й. С. - неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
2
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата
за продажба на жилища от държавния жилищен фонд (л.12) на 01.03.1969 г., Е. М. Д. и
Д. Н. Д. са придобили правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр.
*****, ул. „********“ № 96, бл. 3, вх. В, ет. 2, ап. 28.
От представеното удостоверение за наследници, изх. № 21/04.01.2024 г.,
издадено от **********, Район „*******“ (л.124-125) се установява, че Е. М. Д. със
семейно положение „вдовица“ е починала на 30.10.1970 г., като е оставил за свои
наследници по закон Д. Н. Д. (дъщеря).
От представеното удостоверение за наследници, изх. № 63/04.01.2024 г., издадено
от **********, район „*******“ (л.123) се установява, че Д. Н. Д. е починала на
3
26.02.1989 г. и е оставил за свои наследници по закон ******* С. С. (син).
От представеното удостоверение за наследници, изх. № 62/04.01.2024 г., издадено
от **********, район „*******“ (л.122) се установява, че ******* С. С. е починал на
14.10.2022 г. и е оставил за свои наследници по закон Д. ******** С. (еднокръвен
брат) и Й. С. Ф. (еднокръвна сестра).
При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че със смъртта на
Е. Д. на 30.10.1970 г. Д. Н. Д. е станала изключителен собственик на процесния
недвижим имот на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. Със смъртта на последната на 26.02.1989
г., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН апартаментът е станал изключителна собственост на
сина й ******* С. С.. С неговата смърт на 14.10.2022 г., и доколкото по делото няма
твърдения и доказателства наследниците му да са направили отказ от наследство, на
основание чл. 8, ал. 1 ЗН правото на собственост върху апартамента е преминало върху
неговите еднокръвни брат и сестра – Д. С. С. и Й. С. Ф. при равни квоти.
Тези изводи на съда са подкрепени по безспорен начин от становището на
ответницата Й. Ф. (л.211-212), която не оспорва предявените искове, като навежда
твърдения и представя доказателства за извършено в хода на процеса плащане на
своята част от задълженията за имота за топлинна енергия за процесния период.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза (л.222-228), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено
от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дружеството „Б.“ ООД е извършвало разпределение на топлинната
енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла
вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата. По данни на фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ през процесния период в апартамента не е имало монтирани
отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има
щранг лира за отопление на банята, за която се начислява служебно топлинна енергия.
За процесния период от 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. не е осигурен достъп до
апартамента на ФДР, за което са попълнени протоколи за неосигурен достъп. По данни
на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомера за топла
вода, разходът за топла вода се начислява за 1 бр. потребител при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие. Процесният апартамент е с отопляем обем от 201 м3,
на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация.
Разпределението на топлинна енергия в сградата е по прогнозни данни от предходен
изравнителен сезон. След извършване на отоплителния период се извършва отчитане
от ФДР на индивидуалните уреди в имота на потребителите и се изготвят
изравнителни сметки. В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответниците са начислявани в съответствие с действащата
4
нормативна уредба.
По делото е изслушано и заключението на съдебно-счетоводна експертиза (л.233-
237), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист,
притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да
се пораждат съмнения за неговата правилност. Вещото лице посочва, че в
счетоводството на ищеца са налице данни за извършено на 23.12.2024 г. плащане в
размер на 2060,79 лева по създадената съдебна сметка на процесния абонатния номер,
която ищцовото дружество е отнесло за погасяване на задълженията както следва:
1600,35 лева за главница за топлинна енергия, 18,26 лева за главница за услугата
„дялово разпределение“, 238,49 лева за погасяване на мораторната лихва за забава
върху главницата, 3,48 лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение и 200 лева законна лихва към датата на плащането. Вещото лице
посочва, че задълженията за топлинна енергия за имота за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2023 г. са в размер на 3200,71 лева, за услугата „дялово разпределение“ за
периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г. са в размер на 36,51 лева. Мораторната лихва за
периода 15.09.2021 г. – 03.01.2024 г. върху главницата за топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. е в размер на 446,67 лева, мораторната лихва за периода
15.02.2021 г. – 03.01.2024 г. върху задължението за възнаграждение за услугата
„дялово разпределение“ е в размер на 7,08 лева. Вещото лице посочва, че начислените
суми за главница за топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г. е в
размер на 2904,53 лева, а обезщетението за забава върху тази сума за периода
15.08.2021 г. – 03.01.2024 г. възлиза на 370,59 лева.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
По отношение на обема на отговорността на всеки от ответниците съдът намира
следното:
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съобразно с частта си. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са
приели наследство отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават. Предвид изложеното, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН и чл. 30,
ал. 3 ЗС всеки от ответниците следва да отговаря за 1/2 от задълженията за периода.
По възражението за погасяване по давност, направено от ответника Д. С.:
В настоящото производството ответниците са обикновени другари. При
обикновеното другарство делата на другарите не са идентични, поради което могат да
бъдат решени различно съобразно различното материалноправно положение на
другарите. Процесуалните действия и бездействия на един от другарите нито ползват,
нито вредят на останалите. Всеки другар води сам своя процес в рамките на общото
производство.
В случая различното материалноправно положение на ответниците следва от
различното им процесуално поведение, предвид извършеното пащане от ответницата
Й. С. и релевираното своевременно от ответника Д. С. възражение за изтекла
погасителна давност, като възражение за изтекла погасителна давност не е релевира от
другия ответник – Й. Ф. в законоустановения срок по чл. 133 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Ето защо, съдът следва
да разгледа възражението за изтекла погасителна давност и евентуално да приложи
последиците на давността само по отношение на задълженията на ответника Д. С..
5
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. В настоящия случай искът е предявен на 30.01.2024
г. Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази
дата, като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност,
доколкото спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 30.01.2021 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020
г. – 30.11.2020 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.12.2020 г. –
30.04.2023 г.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.237) начислените
суми за главница за топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г. за целия
имот са в размер на 2904,53 лева.
Предвид гореизложените изводи, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ по отношение на ответника Д. С. С. следва да бъде уважен за сумата от
1452,27 лева, представляваща ½ от задълженията за процесния имот за периода
01.12.2020 г. – 30.04.2023 г., а над тази сума до пълния предявен размер от 1600,35
лева искът следва да бъде отхвърлен като частично погасен по давност.
Поради изложените по-горе съображения, задължението за топлинна енергия на
ответницата Й. Ф. за процесния период възлиза на 1600,35 лева. Изявленията на
ищците за заплащане в хода на производството на претендираните суми е подкрепено
от потвържденито на процесуалния представител на ищеца, че непогасени са останали
разноските по делото, което плащане следва да се съобрази от съда като новонастъпил
факт. С оглед становището на ищеца, имащо характера на признание на неизгоден
факт и ползващо се с висока доказателствена стойност, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК сумите предмет на процесните искове следва да се приемат като погасени поради
извършено плащане в хода на процеса, респективно исковете като неоснователни
следва да се отхвърлят.
Предвид изложеното, съдът приема, че задължението на ответницата Й. Ф. в
размер на 1600,35 лева е изцяло погасено с извършеното от нея плащане в общ размер
от 2060,79 лева.
6
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
ответника Д. С. е основателен, а срещу Й. С. - неоснователен. Съображенията за това
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.235) се
установява, че начислената сума за услугата дялово разпределение за периода
01.12.2020 г. – 30.04.2023 г. е в размер на 36,51 лeва.
Предвид релевираното от ответника Д. ******** възражение за изтекла
погасителна давност, съдът намира, че неговото задължение не е погасено по давност.
Предвид изложеното, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло по отношение на ответника С. за сумата от
18,25 лева.
Съдът намира, че с извършеното от ответницата Й. Ф. плащане е погасено и
задължението й от 18,25 лева за главница за услугата „дялово разпределение“.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г. съдът взе предвид, че в
този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“
ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
7
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза задължението за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., изчислена за периода 15.09.2021 г. – 03.01.2024 г. е в размер на 446,67
лева.
На първо място на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. ответникът Д. С. не дължи
мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД. Според заключението по съдебно-
счетоводната експертиза (таблица № 5 – л.237, стр. втора), мораторната лихва върху
задълженията за периода от 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г., изчислена за периода
15.09.2021 г. – 03.01.2024 г., възлиза на сумата от 370,59 лева.
Предвид изложеното искът срещу ответника Д. С. следва да бъде уважен за
сумата от 185,30 лева, представляваща ½ от задълженията за мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. – 03.01.2024 г., изчислена върху непогасената по давност
главница за топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г., като за разликата
над 185,30 лева до пълния предявен размер от 238,39 лева искът следва да бъде
отхвърлен като частично неоснователен и частично погасени по давност.
Съдът намира, че с извършеното от ответницата Й. Ф. плащане е погасено и
задължението й от 223,34 лева за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия.
Исковете за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърлят като неоснователни по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 3,48 лева, следва да
се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съразмерно на
уважената част от исковете срещу ответника Д. С.. Предвид отхвърляне на исковете
срещу Й. Ф. поради плащане в хода на процеса, при което същите са признати за
доказани по основание и размер, ищецът има право на разноски съразмерно на тази
част от исковете, която би била уважена, ако не беше извършено плащане.
Ищецът претендира разноски за държавна такса – 148,85 лева, такса за издаване
на съдебно удостоверение – 5 лева, депозит за особен представител – 400 лева, депозит
8
за изготвяне на съдебно-техническа експертиза – 250 лева, депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза – 250 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ, или общо 1153,85 лева.
По отношение обема на отговорността за разноски на всеки от ответниците,
съдът намира, че по отношение на Й. Ф. същата следва да бъде сметната единствено на
база съответната част от държавната такса за предявяване на иска и за издаване на
съдебно удостоверение и юрисконсултското възнаграждение – т.е. върху сумата от
126,93 лева /1/2 от 253,85 лева/. Предвид извършеното плащане в хода на процеса
същата е дала повод за образуване на делото, но доколкото не е оспорила дължимостта
на сумите, не следва да понася отговорността за разноски за експертизи, назначени
единствено във връзка с оспорването, направено от особения представител на другия
ответник. Наред с това, не следва да отговаря и за разноските за деподит за особен
представител на другия ответник.
От друга страна отговорността за разноски на Д. С. следва да бъде сметната
върху сумата от 1026,93 лв. /126,93 лева + 500 лв. депозити за експертизи + 400 лв. за
особен представител/.
При съобразяване, че с извършеното плащане от ответницата Й. Ф. на
23.12.2024 г. на сумата от 2060,79 лева, с която са погасени двете главници,
мораторната лихва върху главницата за реално доставена топлинна енергия и
законната лихва върху двете главници от 30.01.2024 г. до 23.12.2024 г. съответно на
стойност от 200,43 лева и 2,29 лева /изчислени служебно съгласно общодостъпен
калкулатор/, или вземания на обща стойност от 2059,81 лв., то като надплатена е
останала сумата от 0,98 лева, която следва да бъде приспадната от дължимите от нея
разноски. Ответницата Й. Ф. поначало дължи разноски в размер на 126,69 лева, а след
приспадане на сумата от 0,98 лева – 125,71 лева, за която сума следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца.
С оглед на изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. С. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 905,77 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, ул. „Я.“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 1452,27
лева (хиляда четиристотин петдесет и два лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.12.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 30.01.2024 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 18,25 лева
(осемнадесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
забава от 30.01.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 185,30 лева (сто осемдесет и пет лева
9
и тридесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
03.01.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. *****, ул. „********“
№ 96, бл. 3, вх. В, ап. 28.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу Д.
С. С., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150
ЗЕ за разликата над сумата от 1452,27 лева до пълния предявен размер от 1600,35 лева
и за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. като частично погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу Д.
С. С., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 185,30 лева до пълния предявен размер от 238,49 лева като частично погасен
по давност и частично неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу Д.
С. С., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,48 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово
разпределение“ за периода 15.02.2021 г. – 03.01.2024 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу Й.
С. Ф., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за сумата от 1600,35 лева, представляваща ½ от задълженията за имота за
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., като погасен чрез плащане
в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
Й. С. Ф., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за сумата от 18,25 лева, представляваща ½ главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу Й.
С. Ф., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 238,49
лева, представляваща ½ от мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г.,
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу Й.
С. Ф., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,48
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово
разпределение“ за периода 15.02.2021 г. – 03.01.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. С., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б, сумата от 905,77 лева. разноски по
делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. С. Ф., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б, сумата от 125,71 лева разноски по
10
делото.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11