№ 20551
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110128077 по описа за 2022 година
С искова молба, ведно с молба-уточнение от 18.07.2022 г., ищецът Е. Д.
М. претендира от ответника С.г.с., правоприемник на С.н.с., заплащане на сумата
20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 09.09.2016 г. до 30.05.2022 г., настъпили от бавно правосъдие за
посочения период, в който не е налице произнасяне по н.о.х.д. № 1006/2016 г. по
описа на С.н.с. (чийто правоприемник е ответникът), довело до нарушение на
правото на ищеца за разглеждане и произнасяне в разумен срок, което
продължавало в съдебна фаза вече 6 години. Налице била пряка причинно-
следствена връзка между посоченото бездействие на ответника и настъпилите
неимуществени вреди за ищеца. Изрично е уточнено, че производството по
НОХД № 1006/2016 г. по описа на СпНС не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт и все още е висящо. Изброени са и вредите, които са настъпили за
ищеца – психически тормоз, вследствие нарушаването на правото му делото
срещу него да бъде разгледано и решено в разумен срок, поставянето на ищеца в
унизително положение като подсъдим за един изключително дълъг период,
изтезаването му, тормоз, стрес и др.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявеният иск като
недопустим с довод, че не е проведена административна процедура за
обезщетяване на вреди по реда на глава трета „А“ от ЗСВ, а изчерпването на
посочената процедура представлявало абсолютна предпоставка за предявяване
на иск по чл. 2б от ЗОДОВ. Оспорва иска като неоснователен с доводи, че
преценката за това дали е допуснато нарушение за правото за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок се прави въз основа на критерии, посочени
примерно в разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ, сред които са: общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. Поддържа, че н.о.х.д. № 1006/2016 г. по описа на
СНС-закрит е с фактическа и правна сложност и не е налице забавяне на
1
разглеждането и произнасянето по делото в разумен срок. В тази връзка излага
твърдения, че производството по н.о.х.д. № 1006/2016 г. по описа на СНС-закрит
започнало през 2016 г. и била постановена присъда № 460000 от 20.10.2022 г., а
мотивите към същата били постановени на 03.01.2023 г., като с решение от
20.11.2024 г. на АС–София присъдата на първоинстанционния съд (СНС-закрит)
била отменена и делото било върнато за ново разглеждане в първа инстанция.
Следвало да бъде отчетено, че делото е образувано и водено срещу 12
подсъдими с повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, чл. 339 и чл. 199
от НК, а на ищеца било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление
по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Отделно от това били разпитани 64 свидетели и били изслушани 26 вещи лица. В
досъдебното производство били извършени множество процесуално-следствени
действия – претърсвания и изземвания, огледи, разпитани били множество
свидетели, били назначени експертизи, а в съдебната фаза били разпитани
посочените от страните свидетели, били изслушани назначените експертизи и
били проведени очни ставки. На следващо място твърди, че производството по
н.о.х.д. № 1006/2016 г. по описа на СНС-закрит, 16 с-в продължава и към
настоящия момент, като по делото се работи системно и ритмично. Навежда
довод, че настоящият иск е преждевременно предявен, доколкото делото не било
приключило и същото подлежало на касационнен контрол. На следващо място
сочи, че в някои случаи неразумната продължителност на производството може
да причини минимални или дори да не причини неимуществени вреди, като
настъпването на вредите представлявало оборима презумпция. Твърди, че
посоченият от ищеца период на увреждане е прекомерно дълъг. Оспорва ищецът
да е претърпял и да продължава да търпи каквито и да е неимуществени вреди,
които да са в пряка причинна връзка с поведението на ответника в качеството му
на правораздавателен орган. Оспорва и наличието на пряка причинна връзка
като елемент от фактическия състав на деликта; а дори при ищеца да е налице
засягане на блага от нематериален характер, то не би могло да се разграничи
причината за това, тъй като, от една страна, ищецът бил участник в множество
съдебни производства, част от които инициирани от самия него, а друга част с
наказателен характер, а от друга страна, същият се намирал в място на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, вкл. през исковия период.
Оспорва искът по размер, като твърди, че същият е прекомерен и не отговаря на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за законна
лихва за забава.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Исковата претенция е допустима, съобразно указанията по Определение
№706/2025 г. по в. ч. гр. д. №390/2025 г. по описа на СОС. Ищецът заявява, че
иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вреди от нарушение правото по чл.
6, § 1 от КЗПЧОС е по висящо производство. В този случай изискванията на чл.
8, ал. 2 от ЗОДОВ не са приложими, като формален аргумент е разпоредбата на
с.з. и практиката по приложението й (решение по гр.д. № 4658/2017г. на ВКС),
освен ако от доказателствата по делото не се установи друго.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. Възникването на претендираното от ищеца материално право се
обуславя от следните предпоставки: наличие на съдебен спор, при който е
нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок; настъпване на
2
преки и непосредствени вреди за ищеца; и причинна връзка между вредоносния
резултат и решаването на делото извън разумния срок. Тези обстоятелства
подлежат на доказване от ищеца, за които съдът по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК
указа, че не сочи доказателства. При условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК до края
на съдебното дирене ищецът в срок и по указанията на съда не заяви
доказателства, от които да се установят правнорелевантните факти за
образувания наказателен процес и неговата продължителност, настъпването на
неимуществени вреди и наличие на пряка причинна връзка между тях и
вредоносния резултат. Ето защо исковата претенция съдът приема за недоказана
и неоснователна, а като такава подлежи на отхвърляне. При този изход на спора,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски за сумата
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 от НЗПП.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., с ЕГН:**********, с адрес:
************, срещу С.г.с., като правоприемник на С.н.с., с
Булстат:***********, с адрес: **********, осъдителен иск по чл. 2б, ал. 1, във
вр. чл. 2б, ал.3,пр. I от ЗОДОВ, за заплащане на сумата 20000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на НОХД №1006/2016 г.
по описа на СГС /СНС/, за периода от 09.09.2016 г. до 30.05.2022 г.
Решението може да се обжалва пред С.г.с. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3