Решение по дело №15310/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3980
Дата: 6 юни 2017 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20151100115310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

06.06.17г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 20.04.17г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 15310/15г. и констатира следното:

Предявени са искове от „Б.И.“ АД против П. Б. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД за сумата 80 000 евро, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10 от ЗЗД за сумата 7 000 евро и чл. 92 от ЗЗД за сумата 7 000 евро.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 31.10.13г. - „Г.А.Т.“ ЕООД /заемодател/ и П. Б. /заемател/ са сключили договор за заем, по силата на който посоченото дружество се е задължило да предостави на ответника сума в размер на 80 000 евро. Възражението на ответника, че посочената сума не е получена реално е – неоснователно /това възражение се опровергава от съдържанието на представените по делото писмени доказателства и констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза – преценени в съвкупност/. На 30.04.15г. – заемодателят /„Г.А.Т.“ ЕООД/ е прехвърлил /цедирал – надлежно в хипотезата на чл. 99 от ЗЗД/ вземанията си по процесния договор /за главница, за лихва и за неустойка/ в полза на „Б.И.“ АД. Възражението на ответника, че договорът за цесия не му е съобщен надлежно /при условията на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД/ се явява – неоснователно /допуснатото в тази връзка доказателство на П. Б., а именно – графологична експертиза не бе „събрано“ поради процесуално бездействие на ответника/. Размерът на процесните вземания /визирани в договора за заем – главница, лихва и неустойка/ е удостоверен от приетата по делото счетоводна експертиза. Доказателства /и твърдения/ за погасяване на дълга от страна на ответника – не са ангажирани /заявени/ по делото. Към момента процесните вземания се явяват цедирани от ищеца в полза на „Процес“ ООД /на основание договор за цесия от 10.06.16г./. Това обстоятелство не съставлява пречка ищецът /предишният кредитор/ да поддържа иска /предвид правилото на чл. 226 от ГПК/.

Исковете са неоснователни:

В процесната хипотеза е налице конкретна и принципна пречка за уважаване на исковете:

Договорът за цесия от 30.04.15г. съдържа изрична /категорична/ клауза /чл. 2 от договора/, която постановява, че същият влиза в сила /поражда правен ефект/ едва след заплащане на цената по сделката /цесията е била сключена като „възмездна“ – в хипотезата на чл. 100 от ЗЗД/. Приложението към договора за цесия съдържа изрична /категорична/ клауза, която постановява, че цената следва да бъде платена в определен срок, а неизпълнението на това задължение влече автоматично – прекратяване на договора. Доказателства /и твърдения/ за извършване на такова плащане /въпреки изрично заявеното възражение на ответника в тази насока/ – не са заявени /ангажирани/ от ищеца /този факт не се установява и от приетата по делото експертиза/. В такава хипотеза следва да се приеме, че сделката /договорът за цесия от 30.04.15г., съответно и следващият такъв договор от 10.06.16г./ не са породили правен ефект /не са прехвърлили права, вземания в полза на цесионерите, в това число и в полза на – ищеца/. С оглед това – надлежно легитимиран кредитор /в материално-правен аспект/ в случая се явява самият заемодател - „Г.А.Т.“ ЕООД /процесните вземания са останали в патримониума на това дружество/. Посоченото обстоятелство съставлява основание /единственото в случая/ за отхвърляне на исковете /спрямо всички вземания, доколкото и трите претенции – за главница, за лихва и за неустойка произтичат от същия договор/.

Възприемането на обратната логика в настоящата хипотеза би довело до опасността длъжникът /ответникът/ да плати на ненадлежен кредитор, а така процесният дълг би останал непогасен.

Доказателства за сторени от ответника съдебни разноски – липсват.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание  чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД за сумата 80 000 евро, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10 от ЗЗД за сумата 7 000 евро и чл. 92 от ЗЗД за сумата 7 000 евро на „Б.И.“ АД против П.Х.Б. ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател: