Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
октомври , през две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова и в
присъствието на прокурора……………… като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 3244 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е
образувано по повод исковата молба на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов, с пълномощник Б.Н.Р., със
съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Б.С.Ц., ЕГН **********,***, в която се излагат обстоятелства, че на 1.09.2017 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2713242/27.12.2016 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********.
Сочи се, че „Изи Асет Мениджмънт"
АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до Б.С.Ц., е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2713242 от 05.09.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за
паричен заем № 2713242/27.12.2016 г. Писмото се е върнало в цялост като в
обратната разписка е отбелязано, че пратката е непотърсена от получателя. До
ответника е изпратено второ писмо за станалата
продажба на вземания с изх,№ УПЦ-С-ИАМ/2713242 от 17.07.2018
г. изпратено чрез куриер на друг адрес на длъжника. Писмото отново се е върнало
в цялост, тъй като получателят не е намерен на посочения адрес.
Към настоящата искова молба е
представено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/2713242 от 17.07.2018 г., което да
бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът се позовава на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право. Освен това се
поддържа , че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по
делото безспорно се установява , че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено/ . В тази насока Определение
№987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК / .
Сочи
се още, че на 27.12.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Б.С.Ц.
/Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 2713242, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 600 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора
и Общите условия към него. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава
да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 671,94 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните
в размер на 71,94 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 25.06.2017 г. на 6 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 111,99 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 26.01.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 25.06.2017 г..
На основание сключения Договор за
паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45,00 лв. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Съгласно клаузите на договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 424,08 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на
70,68 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в размер на 182,67 лева.
На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 26.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 45,09 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Поддържа се , че длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 212,90 лв., с която са погасени както
следва: неустойка за неизпълнение: 70,91 лв., такса разходи: 30,00 лв.,
договорна лихва: 20,00 лв., главница: 91,99 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска, а именно 25.06.2017 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем. С оглед на изложеното за "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за
издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответникът Б.С.Ц. , за
всичко дължими суми по Договор за паричен заем № 2713242 от 27.12.2016 г. Съдът
е уважил претенцията им и по образуваното ч. гр. д. № 1275/2018 г., по описа на Районен съд - Пазарджик, е
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от
своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова
молба.
Във връзка с изложеното, моли съда да постанови
съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответникът Б.С.Ц.,
ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 508,01 лв., представляващи главница по Договор за
паричен заем № 2713242/27.12.2016 г.; 51,94
лв. представляващи договорна лихва: от
25.02.2017 г. до 25.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 15,00
лв. представляващи такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 353,17
лв.,представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение: за периода от 25.02.2017 г. до 25.06.2017
г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,09
лв. представляващи обезщетение за забава:
за периода от 26.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Направено е искане да им бъдат присъдени
разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал.
8 ГПК, както и разноските
направени в хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество
държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350,00 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.Представени са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК от адвокат Н.М. като особен представител на ответника Б.С.Ц. е постъпил писмен отговор в който
излага следното становище: I. Относно
допустимостта и основателността на иска.
Сочи се,
че липсва надлежно уведомяване по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената
цесия, предвид на което извършената цесия не била породила действие по
отношение на ответника. Съобщението за цесията връчено на особен представител
не пораждало действие, тъй като имал ограничен кръг права за целите на процеса
и не може да приема материалноправни изявления, каквото е съобщението за
цесията. Освен това счита, че процесното вземане не е било прехвърлено с
представения договор по делото рамков договор, тъй като предмета на последния
бил неопределен.
Оспорва исковете - по основание и размер.Оспорва представените с исковата молба:-Договор за
кредит и Приложение № 1 към него;Договор
за паричен заем № 2713242 от 27.12.2016 г. ;Предложение за сключване на договор
за паричен заем ;Уведомителните писма;Извлечение от Приложение № 1/01.09.2017
г.;Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 16.11.2010
г.Сочи, че ответника не дължи претендираните суми.
Твърди се , че съгласно чл.22, вр. чл.11, ал.1,
т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не е
налице „погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването”. Не е посочен размера на
главницата и лихвите във всяка една погасителна вноска. Размерът на главницата
във всяка една погасителна вноска бил от
съществено значение за възможността заемът да бъде върнат предсрочно.
Сочи се, че клаузата за неустойка била уговорена
в отклонение от функциите й, предвидени в чл.92 от ЗЗД, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД / в този
смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК/, предвид на което претенцията за
неустойка по чл. 4 от Договора за паричен заем не се дължи, поради нищожност,
предвид следното: От начина по който е уредено в чл. 4, ал.1 от Договора за
паричен заем задължението на ответника - особено това отнасящо се до
осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще
бъде свързано със значителни затруднения, защото от една страна, това
задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за
сключване на договора, а от друга - изискванията към поръчителите са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
тридневен срок информация. Такива са например изискванията свързани с
кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други
кредити и др. Сочи се, че ответника не дължи претендирайите суми. Не се дължат
и начислените такси за разходи и неустойки, поради нищожност на клаузите от
договора, които ги уреждат, тъй като същите противоречат на ЗПК. Предвид на
изложеното моли да се отхвърлят
исковете, като неоснователни.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е
съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1275 / 2018 г. по описа на ПзРС.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от
фактическа страна: По делото не се спори, а и от представеното заверено от ищеца
копие на Договор за паричен
заем № 2713242/27.12.2016 г. , сключен между „ Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, е видно, че на последния е предоставен заем
в размер на сумата от 600.00 лв. Договорени са
посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните
вноски, и периодите им на изискуемост, както и относно обезщетение за забава
върху всяка забавена вноска в размер на законната лихва. Посочена е в договора
обща стойност на плащанията 671,94 лева, при годишен лихвен процент 40,00 % и ГПР от 49,05 %. Отбелязано е, че сумата от 600,00 лева е получена от
заемателя. Падежът на последната 6-та погасителна вноска е 25.06.2017 г. В чл.10 е уговорено право на заемателя да прехвърли
вземанията си на избрано от него трето лице, без да е необходимо предварително
да получи съгласието на заемополучателя. Не е спорно сключването на представените
Рамков
договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и
приложение № 1 /01.09.2017 г. към рамковия договор от 16.11.2010 г., сключени между кредитора и „Изи асет мениджмънт”
АД-гр.София и ищеца. В договора е посочена общата стойност на вземанията, а за конкретизацията
им се препраща към списък -Приложение №1 към договора. Списъкът към договора е представен по делото
във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера
на вземането по
инидивидуалния договор, а именно – 945,46 лв., в това число и
лихви за просрочие в размер на 17,34 лв.
Ищцовото дружество е упълномощено с пълномощно от 09.09.2015 г. от изпълнителния директор на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, да уведоми от името
на „Изи Асет Мениджмънт” АД всички длъжници по договора за цесия от 16.11.2010 г., а по делото са
представени и две потвърждения за
сключената цесия на основание чл.99 ал.3 ЗЗД. По делото са представени два броя уведомления
до ответника за извършената цесия. От представеното
известие за доставяне от „Български пощи” ЕАД и куриреска фирма „Лео Експрес“, е видно, че същитеса върнати с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Съдът
приема ,за неоснователни възраженията на защитата на ответната страна, тъй като
с връчване на исковата молба и книжата към нея,
на ответника чрез
назначения от съда особен представител са редовно връчени уведомленията за извършената цесия / в този смисъл е установената вече съдебна практика - Р. №198/ 18.01.2019 г. по тд. № 193/2018 г. на І т.о. на ВКС /
Вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение,
че дължимата главница, договорната лихва , неустойка, разходи за
събиране са в претендирания в исковата молба размер. Размерът на
лихвата за забава за периода 25.02.2017 г. до 30.03.2018 г. според
заключението на вещото лице е 47,57 лева.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми,
видно и от приложеното ч.гр.д. № 1275/2018 г. по описа на ПзРС, по което длъжникът не е намерен на адреса и
при условията на чл. чл.47 ал.5 ГПК на
ищеца е указано да предяви вземанията си по исков ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски
заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Не се спори, че договорът поражда задължение за
връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Не се
спори също, че ответникът е извършил две плащания – 24.01.2017 г. на
сумата в размер на 182,90 лв. и на 31.07.2017 г. на сумата в размер на 30,00
лв. и е преустановил плащането на останалите суми. Според писмените
доказателства и заключението на вещото лице остатъкът от неплатената главница е
508,01 лева, която е безспорно,
че ответникът дължи на ищцовото дружество.
От договора е видно, че между страните е била договорена
договорна /възнаградителна/ лихва, каквато е допустима съобразно разпоредбата
на чл.240, ал.2 от ЗЗД и нейният
размер се установява от заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза , а именно в размер на 51,94 лв.Тази лихва е граждански плод и се дължи по
силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да
дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. Основателна се явява
претенцията за лихва за забава върху неплатената главница от 25.02.2017 г. до дата на подаване на заявлението в
съда в претендирания размер от 45,09 лв.
,в който размер прпетенцията слдва да бъде уважена. Съгласно договора за паричен заем, при забава в плащането на месечна
погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. Съдът кредитира заключението на вещото лице в тази
му част, тъй като претендираната
лихва е изчислена в по-малък от действителния размер.
Съгласно чл.4 ал.2
от договора, при неизпълнение задължение на заемателя да осигури
обезпечение по договора за заем /банкова гаранция или поръчителство/, на същия
се начислява неустойка в установен размер от 424,08 лева, разсрочена на равни
части и платима на съответните падежни дати към погасителните вноски, които
нарастват с 70,68 лева, дължими на всеки
от падежите.
С оглед на направените възражения за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, респ. тяхната
нищожност, ищецът следва да установи, че договорът е сключен на основата на
добросъвестността при спазване на добрите търговски практики като със същия се
запазва равнопоставеността на страните по сделката; да установи спазване на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и договаряне на неустоечната клауза в чл.4 от
договора съобразно изменената законова разпоредба и добрите нрави/ решение №
23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о./ Ищецът не е
ангажирал доказателства за установяване индивидуално уговоряне на клаузите на
чл.4 от договора за кредит.
В
настоящия случай представеното към договора Предложение за сключване на договор
за паричен заем е подписано на датата на
договора и макар отделено в самостоятелен документ, не установява отнапред
разясняване на потребителя клаузите във връзка с крайните задължения по
договора. Видно от съдържанието на договора за предоставяне на паричен заем ,
същият е изготвен въз основа на типизиран модел и стандартен европейски формуляр,
който не е приложен и с който заемателят е бил запознат, но без данни за
разясняване конкретните разпоредби в отклонение от изрично вписания ГПР и ФГЛП
в чл.2 от договора. В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите,
според които клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези
клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. От дефиницията на законодателя следва по аргумент за
противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени
предварително или дори и да са били изготвени предварително, потребителят е
могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран
избор, ги е приел. Клаузите, към които препраща договорът /в случая към
Стандартен европейски формуляр в чл.1, т.1/, независимо че са обективирани като
приети от потребителя при сключването му, поначало се считат, че не са
индивидуално уговорени.
Доколкото
не са ангажирани други доказателства извън самия договор с предложението към
него, съдът намира, че не е налице установяване от ищеца индивидуално
договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка неравноправността
на посочените клаузи от договора.
Дори и съдът да приеме, че е налице индивидуално
уговаряне поради декларираното от потребителя съгласие и предварително
запознаване с европейския стандартен формуляр, то отново съдът би следвало да
подложи клаузата от договора на преценка служебно за съответствието и с добрите
нрави и закона по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД.
Уговорената
в чл.4 ал.2 от договора неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за неравноправна и
недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Възраженията на ответника намира за
основателни, тъй като неустойката обезпечава изпълнението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по
размер. Със задължителна практика в ТРОСТК №1/09г., с т.3, е дадено разяснение,
че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат
от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и
размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди.
Доколкото в случая размерът на неустойката от 424,08
лева е еквивалентен на повече от
половината от заетата сума от 600,00
лева, тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната и функция. Тази
неустойка по своя характер е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да
се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият в
размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49,05 %, нараства
допълнително с размера на неустойката по чл.4 ал.2 от договора. Включена по
този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към
възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно
доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в
този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Следва да се
отбележи, че изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с
поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия
размер/, което да отговаря на изисквания създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа
на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката по чл.4 ал.2 от договора.
Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, бе следвало да са
включени в посочения в договора ФГЛП от 40.00%. Именно възнаградителната
договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че
клаузата на чл. 4 от договора въвежда
още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Тази
разпоредба противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР – 49,05 % и
посоченият общ размер на плащанията от 671,94 лева /главница и договорна
лихва/. Съгласно чл.19 от ЗПКр, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се
включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. От
една страна, неустойката е включена като падежно вземане -обезщетение на
кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на
вредите от неизпълнението, тъй като е
съизмерима с повече от половината от предоставената сума по кредита.
В този смисъл, макар да е предвидена като неустойка
в договора при неизпълнение, сумата по чл.4 ал.2 представлява предварително отчетена в
падежните вноски, сума, която не е била известна на потребителя и не е
установено да е разяснена нему. Напротив, същата е в противоречие с обявеното в
чл.2 от договора и в предложението за сключване на договора. В тях изрично е
предвидено, че общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 671,94
лева като разпоредбата очевидно не включва оскъпяването по чл.4 ал.2 от договора за кредит. В този смисъл, съдът
намира, че посочената в договора в чл.2 обща сума за плащане от 671,94 лева е
подвеждаща за потребителя и същия не е могъл да прецени действителният размер
на задължението си и последиците от забавата си. Клаузата на чл.4 ал.2 от договора противоречи на добрите нрави и
добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. /чл.143,
т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.21 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Претенцията на ищеца, наред с главница и договорна лихва, касае начислени разходи, свързани с действия на заемодател при
забава в плащанията, т.е. такса разходи представлява обезщетение на кредитора
при забавено плащане. Настоящият договор за заем е сключен при действието на
ЗПК /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от
25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, съответно нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по специално императивното правило на чл.33 ал.1 и 2 ЗПК.
Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал.2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. В настоящия случай, в клаузата на чл.16 ал.2 от договора ответникът е заявил , че е запознат и е
съгласен с Тарифа за таксите на „Изи
Асет Менидмънт“ , в която е предвидено при забава в плащането на текущо
задължение, заемополучателят да дължи заплащането на разходи , но не повече от 45,00
лв. , като в настоящото производство се претендира сумата в размер на 15,00 лв.
Съдът намира, че тази разпоредба, тълкувана в контекста и на чл.16 от същия договор, се явява в пряко
противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено изпълнение,
заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за действия по
събиране на задължението , като съдът намира, че отговорността за разноски,
въведена с клаузите на чл.16 ал.2 от
договора препращаща към съответната тарифа - представлява по същество неустойка, дължима
при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не
плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. Съгласно чл. 21 ал1. ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. С оглед изложеното съдът приема разпоредбите на чл.16 ал.2 от договора препращаща към Тарифа на
кредитодатела – раздел „вид разход / такса „ досежно разходи за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни - за нищожни и като такива същите не пораждат
права и задължения за страните по заемното правоотношение. В подкрепа на
становището си за недействителност на договорната клауза, съдът допълва, че
заявителят по чл.410 ГПК и ищец по иска е начислявал и мораторна лихва в размер
на 45,09 лв. , за периода от 26.02.2017 г. /забавата/ до подаване на заявлението.
Поради
нищожност на тези разпоредби, съдът следва да присъди остатък от сумата като
бъдат редуцирани плащанията извършени от длъжника и отнесени от кредитора за
погасяване на вземания, а съобразно заключението на вещото лице, общото задължение
на ответника включва : 508,01 лв.
(петстотин и осем лева и 01 ст.),
представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2713242/27.12.2016
г. ; 51,94 лв. (петдесет и един
лв. и 94,00 ст. ), представляваща договорна лихва за период от 25.02.2017 г. до
25.06.2017 г. / падеж на последната погасителна вноска /, 45,09 лв. (четиридесет и пет лв. и 09 ст. ), представляваща обезщетение за
забава за периода от 26.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
При
произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски както за исковото, така и за заповедното производство съгл.
т.12 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС. Тези разноски следва да бъдат съобразени
с изхода от настоящото дело, като в заповедното производство ищецът ще има
правото на разноски в размер на 46,64 лв. и в исковото производство разноски в
размер на 419,77 лв. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното
възнаграждение на юрисконусулт, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, поради което това възнаграждение се определя от съда в размера / 100,00
лв. / посочен в нормата на чл.15.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ
във връзка с чл. 78 ал.8 ГПК и чл. 37 ЗПП.
По
изложените съображения Пазарджишкият районен съд :
Р Е Ш
И :
По иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов, с пълномощник Б.Н.Р.,
със съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Б.С.Ц.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.С.Ц., ЕГН **********,***, че съществува вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София , бул. „ Д- р Петър Дертлиев „ № 25 по Заповед № 703/05.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. д. № 1275/2018 г. по описа на ПзРС за сумата в размер на 508,01
лв., представляващи главница по Договор за
паричен заем № 2713242/27.12.2016 г.; 51,94
лв. представляващи договорна лихва: от
25.02.2017 г. до 25.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,09 лв. представляваща обезщетение за забава: за периода от
26.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението 30.03.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване съществуването на
задължение на ответника към ищеца за следните суми : 353,17 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 25.02.2017 г. до 25.06.2017 г. ; 15,00 лв. , представляваща такса разходи – като неоснователен.
ОСЪЖДА
Б.С.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, с
пълномощник Б.Н.Р., със съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
сторените разноски в
заповедното производство в размер на
46,64 лв. и в исковото производство разноски в размер на 419,77 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на
обявление за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: