№ 100
гр. Плевен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело
№ 20254400900061 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от П. П. П., ЕГН ********** чрез адв. Д. Н. и
адв. П. Е. и двамата от Адвокатска колегия - гр. Плевен, със съдебен адрес:
*** срещу „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ вр. чл.52 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД с цена на иска 40 000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
претърпяно ПТП на 25.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
25.08.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 25.08.2023 г. около 17.30 часа в гр.
Плевен, ***, М.К.К., като собственик и водач на лек автомобил „***" не е
възприел опасността от сблъсък с мотоциклет „***“ и при маневра завой
надясно за преминаване от лява в дясна пътна лента не пропуска движещият
се мотоциклет и го удря. Твърди се, че мотоциклетът с пострадалия е бил в
техническа невъзможност да предотврати ПТП-то.
Ищецът твърди, че при удара е получил голяма разкъсно контузна рана
на дясна ръка - гърба на дланта. Приет е в операционна и е зашит, като е имал
големи болки няколко месеца в ръката, като при зарастването, ръката с дланта
1
се е намирала в определена позиция, докато оздравее. Твърди, че е получил
още една рана, при която е засегнат палеца и има лекостепенно ограничение
на движението в проксималната става на палеца и слаба болка още при
палпация. Твърди, че е бил в болнични общо 54 дни. Твърди, че към момента
има постоянни белези на зарасналата рана с дъговидна форма от средната
фаланга на палеца с посока назад и навън, като има дължина 12,5 см.
изпъкнал 4,5 мм., която го загрозява и понякога боли, като не може да
извършва определени движения. Има също напречно отпечатъци от конци - 9
броя. Белегът е видим, голям и груб, а задният белег е с размери 1,9 см.
Ищецът твърди, че е провел лечение с лекарства и физиотерапия, но до днес
няма промяна в състоянието му. Твърди, че е претърпял продължителни болки
и страдания с разстройство на здравето временно и неопасно за живота, като
самият груб белег на видимо място го приема като причинено загрозяване,
което остава завинаги.
Ищецът твърди, че вследствие на травмите дълго време е спазвал режим
на покой, не е натоварвал ръката, има ограничени движения и оплаквания за
болки. Наложило се е известен период от време да разчита на близките си за
задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието - да му
закопчаят панталона, да му обуят обувките, при обличане и други ежедневни
действия. Твърди, че е получавал обезщетение по болест, което е било в малък
размер и крайно недостатъчно като сума. Твърди, че преди процесното ПТП е
бил здрав и работоспособен мъж, но вследствие на инцидента за дълго време
бил лишен от обичайния си начин на живот, бил лишен от динамика, от
контакти с приятелите, дълго време изпитвал неудобства и не се чувствал
добре, бил изоставен от приятелката си. След ПТП-то не е могъл да изпълнява
трудовите си задължения за период от 54 дни. Ищецът твърди, че момента не е
възстановен и продължава да изпитва болки в увредените места, като среща
редица неудобства в ежедневието си, оздравителният процес продължава и
към настоящия момент, има нарушение на съня, напрегнат е, не е в състояние
да се натоварва психически и физически. Освен болките, твърди, че е
преживял и силен стрес от процесния пътен инцидент, който ще остане за цял
живот в съзнанието му.
В исковата молба се твърди, че процесният лек автомобил „***", с рег. №
***, управляван от М.К.К. има застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG 06123001452485, към деня на ПТП - 25.08.2023
2
г., валидна до 16.05.2024 г.
Ищецът твърди, че застрахованият водач виновно е причинил описаните
телесни повреди, като за извършеното от него деяние е образувано досъдебно
производство, но няма постановена присъда. Твърди, че лечението му е
продължило около 6 месеца, като и в момента понякога има болки. Ходил е
дълго време и на физиотерапия, въпреки това и до днес има проблем с
движението.
Ищецът твърди, че е подал уведомление до застрахователя, по което е
образувана щета № 43071412300006. По образуваната щета на ищеца е
изплатена частична сума от поисканата 50 000,00 лв. за неимуществени вреди,
а именно 10 000,00 лв. през 2024 г. Твърди, че застрахователят не е отчел при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди критериите,
предвидени в ППВС № 4/1968 г., разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и
съдебната практика по сходни случаи.
Ищецът моли, да му бъде заплатено обезщетение в размер на 40 000,00
лв. за причинените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
получените травми, а именно голяма разкъсно контузна рана на дясна ръка -
гърба на дланта, операция на ръката с дланта, която се е намирала в
определена позиция до оздравяване, друга рана при, която е засегнат палеца и
има леко степенно ограничение на движението в проксималната става на
палеца има и слаба болка още при палпация, белези на зарасналата рана с
дъговидна форма от средната фаланга на палеца с посока назад и навън, като
има дължина 12.5 см. изпъкнал 4,5 мм., белези от напречно отпечатъци от
конци - 9 броя и заден белег с размери 1.9 см, ведно със законната лихва от
25.08.2023 г. - дата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира
направените разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** чрез юрк. Р. И., в който се изразява становище, че
предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен.
Ответникът твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея
липсват данни за банкова сметка на ищеца, съгласно изискванията на ГПК.
Ответникът не оспорва наличието на действаща към датата на ПТП-то
Застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска
3
отговорност" на автомобилистите № BG/06/123001452485, сключена в „ДЗИ-
0З" ЕАД относно лек автомобил „***" с peг. № ***.
Ответникът прави искане да бъде прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че въз основа на посочената застрахователна
полица и отправена от пострадалия извънсъдебна претенция, „ДЗИ-ОЗ" ЕАД е
изплатило обезщетение в размер на 10 500,00 лв. за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. Ответникът твърди, че
изплатеното на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди отговаря на критерия за справедливост в чл.52 от ЗЗД, съобразено е с
характера на причинените физически увреждания, с интензитета и
продължителността на болките и страданията на ищеца и с периода на
възстановяване, като при определяне на застрахователното обезщетение е
отчетено как уврежданията са се отразили на пострадалия, с оглед на
личността му и начина му на живот, съобразена е и възрастта на пострадалия
към датата на ПТП-то /32 години/, която според ответника е способствала за
по-бързото му възстановяване. Ответникът твърди, че дружеството е
изплатило обезщетение за следните травматични увреждания, свързаните с
тях болки и страдания, като е съобразен лечебния и възстановителен период
при пострадалото лице, с оглед получените травми, а именно: Разкъсно-
контузна рана на дясна длан дорзално в областта на основата на 1 и 1 пръст с
размери 10 см., без данни за сухожилни и съдови увреди; Малка рана на
лявото коляно; Остатъчни явления от травмата; Голям белег на дланта на
дясната ръка; Слабо ограничени и болезнени движения в първата става на
палеца. Твърди, че обезщетението е съобразено с практиката на съда при
компенсиране на вреди, сходни с тези на ищеца, като счита, че с изплащането
на визираната сума дружеството е изпълнило в срок всичките си задължения
като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, ищецът е обезщетен справедливо за претърпените от ПТП-
то вреди и към момента на подаване на исковата молба е напълно
възстановена, поради което не дължи исканото по делото допълнително
обезщетение.
Ответникът оспорва размера на предявения иск за сумата от 40 000,00
лв., като счита претенцията от допълнително 40 000,00 лв. към по-рано
получените 10 000,00 лв. или общо за 50 500,00 лв. за претърпените от ищеца
телесни повреди за прекомерно завишена и несъответстваща на действително
4
претърпените болки и страдания от заявените за настъпили травматични
увреждания, както и не съответства на критерия „по справедливост", визиран
в чл.52 от ЗЗД. Твърди, че уврежданията, които ищецът е получил от ПТП-то
не са наложили продължителен възстановителен период, оздравителният
период от травмите, настъпили е резултат на ПТП-то е приключил и към
момента ищецът е възстановен напълно. Изминали са близо две години от
претърпяната травма, време, през което организмът на пострадалият се е
възстановил напълно.
С оглед плащането на сумата от 10 500,00 лв., която счита за
справедлива и достатъчна да компенсира ищеца за болките и страданията от
причинените му телесни увреждания, ответникът заявява, че настоящата
претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Заявява, че
неоснователността на главния иск, води неоснователност и на претенцията за
лихва от претендираната дата.
Ответникът оспорва претенцията за изплащане на обезщетение за забава
от датата на ПТП-то, като посочва, че съгласно КЗ лихва за забава се дължи от
изтичането на тримесечния срок от предявяване на извънсъдебната претенция
пред застрахователя. Твърди, че извънсъдебната претенция е предявена в
дружеството на 29.09.2023 г., като е образувана щета 43071412300006.
Ответникът моли, да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск изцяло, като неоснователен и недоказан, ведно с
всички законови последици. Претендира направените по делото разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от П.
П. П., ЕГН ********** чрез адв. Д. Н. и адв. П. Е. и двамата от Адвокатска
колегия - гр. Плевен, със съдебен адрес: ***, в която ищецът пояснява
причинените му увреждания във връзка с отговора на ответника. Ищецът
оспорва твърдението на ответника, че дружеството е изплатило обезщетение
за описаните в отговора травматични увреждания в размер, отговарящ на
действителните болки и страдания, за който се претендира. Изразява
становище, че ответното дружество, при изплащане на обезщетението, не е
съобразило лечебния период, възстановителния период, както и че е имал
голяма разкъсно контузна рана на дясна ръка - гърба на дланта, операция на
ръката с дланта, която се е намирала в определена позиция до оздравяване,
5
друга рана, при която е засегнат палеца и има лекостепенно ограничение на
движението в проксималната става на палеца, има и слаба болка още при
палпация,белези на зарасналата рана с дъговидна форма от средната фаланга
на палеца с посока назад и навън, като има дължина 12,5 см. изпъкнал 4,5 мм.,
белези от напречно отпечатъци от конци - 9 броя и заден белег с размери 1,9
см. Твърди, че никъде в отговора няма посочено, че той е претъпял операция,
нито са посочени размерите на причинените му увреждания. Твърди, че
ответникът не е изпълнил всичките си задължения като застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът оспорва твърдението на ответника, че е обезщетен справедливо
за претъпените от ПТП-то вреди и че не се дължи исканото допълнително
обезщетение. Твърди, че при изплащането на обезщетение в размер на
10 500,00 лв. от ответника не са взети предвид характера и тежестта на
телесните увреждания; продължителността и характера на лечението (вкл.
операция); ограничения в движения, остатъчни болки, трайни изменения;
козметични дефекти (белези) и тяхното влияние; психично и физическо
страдание; пречки за трудова дейност /социална активност/.
Ищецът уточнява, че е претърпял тежки телесни увреждания: Голяма
разкъсно-контузна рана на дясната ръка, локализирана по гърба на дланта.
Твърди, че е проведена хирургическа интервенция, изискваща фиксирана
позиция на дланта до приключване на оздравителния процес - обстоятелство,
което е наложило продължително обездвижване и е довело до временна загуба
на функционалност на дясната ръка. Твърди, че увредата е придружена от
допълнителна рана с ангажиране на палеца, довела до: ограничение в
движението на проксималната става на палеца (лека степен); продължаваща
болка при палпация (при натиск); функционален дефицит на ръката, особено
при фини двигателни дейности. Твърди трайни видими увреждания (белези):
основен белег с дъговидна форма, простиращ се от средната фаланга на
палеца назад и навън, с Дължина: 12.5 см и Изпъкналост: 4.5 мм над нивото
на кожата, създаващ ясно видима, козметично деформираща следа; 9 бр.
напречни белега от шевове (конци), също видими и разположени по гърба на
дланта; допълнителен заден белег с размери 1.9 см, допринасящ за цялостната
травматична деформация на ръката. Твърди, че е изтърпял интензивна болка в
острата фаза след травмата, изискваща обезболяваща терапия, продължителни
страдания във връзка с възстановителния период, обездвижването на ръката и
6
ограниченията в ежедневието, психологическо натоварване и стрес, свързани с
вида на ръката след травмата и ограничената й функция, особено при
извършване на рутинни действия (държане, писане, захват), остатъчната болка
при допир (палпация) продължава и към настоящия момент, което сочи за
непълно функционално възстановяване. Твърди, че тези телесни увреждания,
вкл. проведеното лечение, оперативната намеса, трайните козметични дефекти
и остатъчният функционален дефицит обосновават настъпили трайни
негативни последици за здравето му, които не са взети предвид от ответника
при определяне на обезщетението, не взето предвид и намаленото качество на
живот и дълготрайни физически и емоционални страдания за ищеца.
В срока по чл.373 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба от ответника.
В съдебно заседание, ищецът П. П. П., редовно призован, не се явява.
Процесуалният му представител – адв. Д. Н. от ПлАК моли, да бъде уважен
предявения иск. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80
от ГПК.
В съдебно заседание, ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД не се представлява. В постъпила молба-становище, пълномощникът –
юрк. Р. Г. моли, да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен.
Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, същият е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица рег. № 316000-36958 от 25.09.2023 г., съставен от мл. автоконтрольор
А.Й. в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Плевен е видно, че на 25.08.2023 г. около
17,30 часа в гр. Плевен, ***, М.К.К., като собственик и водач на лек
автомобил „***" с рег. № ***, извършвайки маневра, при която навлиза
частично от лява в дясна лента, не се е съобразил с мотоциклет „***“ с рег. №
***, като го удря, вследствие на което водачът на мотоциклет „***“ с рег. №
7
*** – П. П. П. пада надясно и се удря в паркирания лек автомобил „***“ с рег.
№ ***. Образувано е досъдебно производство № 7460/2023 г. по описа на РП –
Плевен. С Постановление от 31.03.2025 г. е прекратено досъдебно
производство № 7460/2023 г. по описа на РП – Плевен, водено срещу М.К.К. за
извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Посочено е, че на 25.08.2023 г., М.К. е реализирал ПТП, поради
неподсигуряване при извършване на маневра завой надясно за преминаване от
лява в дясна лента от него, като водач на лек автомобил „***" с правилно
движещия се мотоциклет „***“, управляван от П. П., като вследствие на
възникналото ПТП е причинена средна телесна повреда на П. П.. Посочено е,
също така, че е представена нотариално заверена декларация от П. П., в която
същият категорично заявява, че няма никакви претенции спрямо обвиняемия
М.К. и желае воденото наказателно производство да бъде прекратено.
По делото е безспорно установено, че по отношение на лек автомобил
лек автомобил „***" с рег. № *** е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ***,
полица № BG/06/123001452485, валидна към датата на процесното ПТП.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „***" с рег. № ***, ответното дружество е
покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността на застрахованото лице
по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл, ищецът П. П. П. има
качеството на увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответното дружество е изплатило на ищеца
сумата от 10 000,00 лв. за причинените му телесни увреждания, вследствие на
8
ПТП, настъпило на 25.08.2023 г.
Във връзка с твърдяните от ищеца травматични увреждания, по делото,
като писмени доказателства са представени Талон за медицинска експертиза
от 13.09.2023 г.; Талон за медицинска експертиза от 02.10.2023 г.; Лист за
преглед на пациент от 25.08.2023 г.; Платен преглед от 25.08.2023 г.;
Амбулаторен лист от 12.09.2023 г. на д-р М.К.; Амбулаторен лист от
12.09.2023 г. на д-р М.К.; Амбулаторен лист от 14.09.2023 г. на д-р М.К.;
Амбулаторен лист от 09.10.2023 г. на д-р М.М.; Медицинско удостоверение за
пред съда № 510/2023 г.; Медицинско удостоверение за пред съда № 631/2023
г.; Болничен лист, издаден на 28.08.2023 г.; Болничен лист, издаден на
13.09.2023 г.; Болничен лист, издаден на 03.10.2023 г.; Рецепта; Справка за
извършени прегледи на П. П. П.; Справка за извършени МДД на П. П. П.;
Справка за извършена стоматологична дейност на П. П. П..
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорен по делото е въпроса досежно размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели,
както и са допуснати и назначени съдебно-медицинска експертиза и съдебна
автотехническа експертиза.
Като свидетели по делото са разпитани П. А. И. и П. И. И..
От показанията на свидетеля П. А. И., който е приятел на ищеца се
установява, че през месец август 2023 г. П. П. е претърпял ПТП и е бил в
болница „Сърце и мозък“. Свидетелят твърди, че е пострадала дясната ръка на
ищеца, като в първите дни е ходил да му носи храна. Твърди, че и до ден
днешен П. има болки в ръката, не може напълно да си стиска ръката и избягва
да я натоварва. Твърди, че белегът се вижда и е ужасен, на видимо място.
Няма спомен, но твърди, че ръката на П. е била обездвижена за дълъг период
от време. Свидетелят посочва, че работата на ищеца е да зарежда кафенета с
безалкохолни и сега с него винаги има втори човек, който носи стековете,
които преди е носил П..
От показанията на свидетеля П. И. И., който е приятел на ищеца се
установява, че ПТП-то е станало в края на месец август 2023 г. Свидетелят
твърди, че в деня на инцидента се е наложило да се направи операция на
9
ищеца и ръката му е била обездвижена, дълго време е бил в болнични и не е
работел, много пъти се е оплаквал, че има болки. Твърди, че към днешна дата
има ограничение в дясната ръка, има болки при промяна на времето и не може
да извършва фини моторни движения. Твърди, че ищецът не се чувства добре
психически от това, че има голям белег, който го загрозява. Свидетелят
твърди, че се е случвало да купува храна на П. и да го вози, но не му е купувал
лекарства.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д.,
което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
приложената по делото медицинска документация, вещото лице е установило,
че в резултат на процесното ПТП ищецът П. П. П. е получил една много
голяма и една малка разкъсно-контузни рани на дясната ръка, в областта на
гърба на дланта. Поради големите размери на първата рана, е извършена
първоначална хирургическа обработка, т.нар. „дебридман“ - почистване и
дезинфекция на раните и след това зашиване с хирургични конци. Вещото
лице е посочило, че ищецът е провел курс на физиотерапия и рехабилитация,
лекувал се е продължително и е ползвал три болнични листа за временна
нетрудоспособност с обща продължителност 54 календарни дни за времето от
28.08.2023 до 20.10.2023 година. При извършен преглед на 08.11.2023 г., като
„остатъчни явления“ от първоначално причинените при ПТП-то травми са се
оформили два белега (ръбци, цикатрикси) на дланта на дясната ръка: Първият
голям ръбец (белег) е на гърба на дясната длан, има дъговидна форма, с отвор
на дъгата напред, започва от средната фаланга на палеца с посока назад и
навън (надясно). Белегът е изпъкнал над околната незасегната кожа около 2-3
милиметра, има широчина около 4-5 милиметра и дължина 12,5 см. Напречно
личат отпечатъци от 9 броя хирургични конци. Белегът е мековат и еластичен,
не е сраснал с подлежащите меки тъкани, има тъмен червеникавокафеникав
цвят и добре видим (забележим за околните). Втория по-малък белег е
разположен зад първия има неправилна форма с размери 2 см на 1 см. и същия
червеникавокафеникав цвят. С оглед тези данни, вещото лице е приело, че
посочените травматични увреждания и тяхното лечение са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от 25.08.2023 г. Вещото лице е посочило,
че оздравителния процес е продължил около два месеца, като през този период
ищецът е търпял болки и страдания, които са били силни през първите 1-2
10
денонощия, средни през следващите 3-4 седмици и слаби за още около един
месец. Периодът на претърпените болки и страдания на ищеца съвпада и с
периода на лечение и оздравителния процес. Периодът на възстановяване е
продължил около два месеца, като вещото лице е посочило, че не се очаква
влошаване на здравословното състояние в бъдеще. На 20.08.2025 г. вещото
лице е извършило преглед на ищеца, при който е установено, че описаните
белези (ръбци, цикатрикси) имат същия вид и размери, но личат малко по-
слабо, отколкото при прегледа на 08.11.2023 г. Мускулната сила на палеца и
останалите пръсти е запазена. Няма ограничени и болезнени движения. По
повод съобщеното от ищеца, че при продължително физическо натоварване и
при промяна на времето започва да чувства слаби болки и тежест в областта
на палеца, вещото лице посочва, че не изключва подобно субективно усещане,
но тези болки нямат съществено практическо значение за ежедневната трудова
и битова дейност на ищеца. Според вещото лице, лечението, което е довело до
практическо възстановяване на функциите на ръката е продължило около два
до два и половина месеца максимум. Колкото до белезите (ръбци, цикатрикси)
по кожата те ще останат завинаги и за цял живот.
При изслушване в съдебно заседание, вещото лице заявява, че белегът
личи съвсем леко и незначително, поизбледнял е след сваляне на конците, като
след този период остава за цял живот. Заявява, също така, че няма отклонения
в активността на палеца и практически, функцията на ръката е възстановена, с
изключение на козметичния дефект. Отново вещото лице заявява, по повод
съобщеното от ищеца, че при продължително физическо натоварване и при
промяна на времето започва да чувства слаби болки и тежест в областта на
палеца, че не изключва подобно субективно усещане, но тези болки нямат
съществено практическо значение за ежедневната трудова и битова дейност на
ищеца.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Т. И., което
съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че произшествието се състои в
удар между лек автомобил „*** Q7" с peг. № *** и мотоциклет "*** 1000 РР"
с peг. № ***, което е станало по следния механизъм: На 25.08.2023 г., около
17,30 ч в гр. Плевен, водачът на лекия автомобил " *** Q7" с peг. № *** се е
движил в средната пътна лента на *** посока пешеходната пътека на *** със
11
скорост от 22,03 км/час. Попътно в дясната пътна лента и зад лекия автомобил
„*** Q7" с peг. № *** се е движил мотоциклет "*** 1000 РР" с peг. № ***. Към
момента, в който лекия автомобил „*** Q7" с peг. № *** се е намирал на
разстояние от 6,52 м от мястото на удара, водачът е предприел промяна на
направлението към дясната пътна лента. В този момент мотоциклет "*** 1000
РР" с peг. № *** се е намирал на разстояние от 6,55м от мястото на удара.
Времето от момента, в който водачът на лекия автомобил „*** Q7" с peг. №
*** е отклонил направлението на МПС-то към дясната пътна лента до мястото
на удара е 1,07 сек. и водачът на мотоциклет "*** 1000 РР" с peг. № *** не е
имал техническата възможност да реализира спиране до мястото на контакт.
Получил се страничен - кос удар. От действието на ударните сили върху
мотоциклета (отляво надясно спрямо масовия център) е възникнал ударен
импулс, вследствие на което е последвало продължаващо криволинейно
движение на мотоциклетиста към страничната лява част на паркирания лек
автомобил „***“ със загуба на напречна устойчивост. С едновременно въртене
през масовия център, завъртане на кормилото в посока на часовниковата
стрелка е последвало отхвърляне на мотоциклета вдясно и по посока на
движение на автомобила След като мотоциклетът е изминал разстояние около
1,9 м. от мястото на първоначален контакт, същият се е ударил в страничната
лява част на паркирания лек автомобил „***“ в областта на предна лява врата
и се е позиционирал в покой върху настилката. Вещото лице е посочило, че
водачът на мотоциклет "*** 1000 РР" с peг. № *** към момента на отклонение
на лекия автомобил „*** Q7" с peг. № *** към дясната пътна лента не е имал
техническата възможност да реализира закъснително движение и да спре до
мястото на удара, за да предотврати ПТП. Посочило е, също така, че
произшествието категорично е предотвратимо от техническа гледна точка от
водача на процесния автомобил „*** Q7" с peг. № ***, който е имал
техническа възможност, чрез дясното огледало за обратно виждане, да
възприеме местонахождението на мотоциклет "*** 1000 РР" с peг. № ***, да
запази постъпателното си движение в средната лента и да предотврати ПТП-
то.
При разпита си в съдебно заседание, вещото лице отново посочва, че
към момента, в който лекият автомобил е отклонил направлението от лява в
дясна пътна лента, водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност
да отреагира за реализиране на спиране и за промяна на направлението на
12
движение, съответно за предотвратяване на произшествието.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите.
По делото не е спорно наличието към датата на процесното ПТП на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързани с притежаването и използването на лекия
автомобил „*** Q7" с peг. № *** по силата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
Застрахователна полица № BG/06/123001452485.
За възникналото ПТП е изготвен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 316000-36958 от 25.09.2023 г., съставен от мл.
автоконтрольор А.Й. в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Плевен.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява от
заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза, в което се посочва, че произшествието се състои в удар между лек
автомобил „*** Q7" с peг. № *** и мотоциклет "*** 1000 РР" с peг. № ***,
като водачът на мотоциклет "*** 1000 РР" с peг. № *** към момента на
отклонение на лекия автомобил „*** Q7" с peг. № *** към дясната пътна
лента не е имал техническата възможност да реализира закъснително
движение и да спре до мястото на удара, за да предотврати ПТП. Според
13
вещото лице, от техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил „***
Q7" е имал техническа възможност, чрез дясното огледало за обратно
виждане, да възприеме местонахождението на мотоциклет "*** 1000 РР", да
запази постъпателното си движение в средната лента и да предотврати ПТП-
то.
От представените от ищеца писмени доказателства, както и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът П. П. П. е получил
една много голяма и една малка разкъсно-контузни рани на дясната ръка, в
областта на гърба на дланта.
Предвид изложеното, съдът счита, че е налице застрахователно събитие,
т.е. събитие, настъпило със застрахования през застрахователния срок, което,
съобразно покритите рискове по договора, което води до изплащане на
застрахователна сума – обезщетение. Субективният елемент от състава на
гражданския деликт – вината, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й, но такива не са представени. Поради
това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил „*** Q7" с peг.
№ *** осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния
състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно, отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да бъде
ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
14
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
Относно тежестта на получените травми, както и интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди от получените в резултат на
ПТП травматични увреждания, обективните данни по делото сочат, че
вследствие настъпилото ПТП, ищецът П. П. П. е получил една много голяма и
една малка разкъсно-контузни рани на дясната ръка, в областта на гърба на
дланта. Оздравителният процес е продължил около два месеца, като през този
период ищецът е търпял болки и страдания, които са били силни през първите
1-2 денонощия, средни през следващите 3-4 седмици и слаби за още около
един месец. Периодът на претърпените болки и страдания на ищеца съвпада и
с периода на лечение и оздравителния процес.
При определяне на размера на неимуществени вреди съдът отчете
обстоятелството, че ищецът е в млада, работоспособна възраст, както и
продължителността на търпените от същия болки и страдания, които са в
рамките на нормалния оздравителен процес около два месеца. Извършена е
първоначална хирургическа обработка на раните и зашиване с хирургични
конци. Тук, обаче, следва да се посочи, че видно от приложения на л.26 Лист
за преглед на пациент в КДБ/СО от 25.08.2023 г. /датата на процесното ПТП/,
ищецът категорично е отказал предложената хоспитализация в Клиника по
ортопедия. Ищецът е провел курс на физиотерапия и рехабилитация, лекувал
се е продължително и е ползвал три болнични листа за временна
нетрудоспособност с обща продължителност 54 календарни дни. Мускулната
сила на палеца и останалите пръсти е запазена, като няма ограничени и
болезнени движения. Лечението, което продължило около два месеца е довело
до практическо възстановяване на функциите на ръката, като не се очаква
влошаване на здравословното състояние в бъдеще. По отношение на т.нар.
„остатъчни явления“, при ищеца са установени два белега на дланта на
дясната ръка, като съдът съобрази становището на вещото лице, че белегът
личи съвсем леко и незначително, поизбледнял е след сваляне на конците, като
след този период остава за цял живот, като се касае за козметичен дефект.
Няма отклонения в активността на палеца и практически, функцията на ръката
е възстановена, с изключение на козметичния дефект. Според вещото лице,
15
твърдяните от ищеца слаби болки и тежест в областта на палеца при
продължително физическо натоварване и при промяна на времето започва да
чувства слаби болки и тежест в областта на палеца, нямат съществено
практическо значение за ежедневната трудова и битова дейност на ищеца. По
делото няма данни на ищеца да е призната нетрудоспособност, вследствие
причинените телесни увреждания от процесното ПТП. Действително, ищецът
е бил във временна нетрудоспособност с продължителност от 54 дни, но към
настоящия момент няма данни за невъзможност на същия да упражнява
трудова дейност, както и за затруднения при осъществяване на ежедневна
битова дейност. Съдът приема, че възстановителния период при ищеца е
завършил, като няма данни за усложнения, за продължаващо лечение или
необходимост от друга медицинска помощ към настоящия момент. Функцията
на ръката е възстановена, като единствено е налице белег, който е козметичен
дефект и не представлява трайно увреждане на здравословното състояние.
Във връзка с твърденията в исковата молба за изживян силен стрес от
процесния пътен инцидент, свързан с нарушения на съня, напрегнатост и
невъзможност за психическо и физическо натоварване, съдът намира, че по
делото не са събрани доказателства за наличие на здравословни проблеми от
такова естество. Няма доказателства ищецът да е посетил лекар, съответно да
му е назначено лечение във връзка с посочените оплаквания. Такива данни не
се съдържат и в изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Следва да се подчертае, че самото произшествие е от такъв характер, че
неизбежно води до негативни психични въздействия за пострадалия, свързани
с преживения стрес, но по делото няма медицински данни за влошено
психично състояние при ищеца, извън обичайното в такива случаи.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 15 000,00 лв., която сума е съобразена със
социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на
процесното ПТП – 25.08.2023 г., когато минималната работна заплата в
страната е била 780,00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно
16
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите.
Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на
справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката
на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата
представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Неоснователна е претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава,
считано от датата на увреждането – 25.08.2023 г. Неоснователно е и
възражението на ответника досежно претенцията за лихва за забава, с
твърдение, че такава се дължи от изтичането на тримесечния срок от
предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя. В действащия
Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по аргумент от чл.493
ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки това, в чл.429
ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2,
за които той отговаря пред увреденото лице се заплащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума. В този случай, от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването на застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна, т.е. отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по
силата на КЗ/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това.
Във връзка с горното, по делото безспорно е установено, че на
29.09.2023 г. ищецът е отправил претенция на пред застрахователя за
заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, видно от приложената
молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
/л.146-147/, респективно не се установи друга по-ранна дата, на която
17
застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 29.09.2023 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
Предвид изложеното, на ищеца П. П. П. следва да бъде определено
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000,00 лв., от
които сумата от 10 000,00 лв. е изплатена по извънсъдебен ред, като следва да
бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД
ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на
ищеца П. П. П. сумата от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и
страдания/, вследствие получени телесни увреждания, в резултат от настъпило
ПТП на 25.08.2023 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
обективирана в Застрахователна полица № BG/06/123001452485, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на Застрахователната
претенция – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираната сума от 40 000,00 лв., както и за заплащане на
законна лихва, считано от датата на увреждането - 25.08.2023 г., искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *** следва да бъде осъден да
заплати в полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената част от предявения
иск в размер на 200,00 лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси
по делото, както и изплатените от бюджета на съда разноски за двете
експертизи в общ размер на 1050лв.
По искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото са
представени пълномощни за адв. Д. Н. от ПлАК и адв. П. Е. от ПлАК, като се
претендира възнаграждение за осъществена безплатна защита и процесуално
представителство на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. В рамките на един
съдебен процес ищецът е учредил мандат за процесуално представителство на
двама адвокати, всеки един от които се е съгласил да предостави безплатна
правна помощ в една конкретна хипотеза от визираните в т.1–3 на чл.38 ал. 1
18
от ЗАдв – представителство на материално затруднено лице. Съгласно
приложимата по аналогия разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, според която при
уважаване на иска се дължат разноски на насрещната страна за един адвокат, в
случаите на безплатно процесуално представителство, съдът следва да
присъди възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв на един от адвокатите,
съгласили се да осъществят процесуално представителство. В зависимост от
множество конкретни обстоятелства, адвокатът, който има право да му се
присъди възнаграждение, би могъл да бъде напр. първият упълномощен
адвокат, (всеки следващ адвокат следва да е наясно, че не му се дължи
адвокатско възнаграждение), или на адвоката, който е извършил съществената
част от процесуалните действия (напр. ако първият адвокат се е отказал от
представителството в начална фаза на процеса) и т. н. Независимо, че при
осъществено съвместно процесуално представителство, какъвто е настоящия
случай, поначало с въпроса на кого от адвокатите, според вътрешните им
отношения, следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗАдв, не би следвало да се занимава съда, той може да зачете уговорката
между тези лица, когато такава е обявена по делото. В настоящия казус,
единствената уговорка, доведена до знанието на съда е сключването с
адвокатите на представените договори, въз основа на които е образувано
делото и по силата на които са извършвани в хода на процеса множество
съвместни процесуални действия.
При това положение, съдът счита, че следва да бъде определено
възнаграждение за един адвокат, което да бъде разделено между двамата
процесуални представители. Зачитайки Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено
от Софийски районен съд /задължително за съдилищата на основание чл.633
от ГПК/ и правната и фактическа сложност на делото, както и предвидения
размер в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
адвокатска работа, съдът счита, че в случая, възнаграждението за един адвокат
следва да бъде определено в размер 800,00 лв., съобразно уважената част от
предявения иск. Същото следва да се раздели между двамата адвокати, като
им се присъди възнаграждение в размер на по 400,00 лв. на всеки от тях.
Ето защо следва да бъде осъден ответникът „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на
адв. Д. Н. от ПлАК – процесуален представител на ищеца, осъществила
19
безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лв. и на адв. П. Е. от ПлАК – процесуален представител на ищеца, осъществил
безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лв.
При този изход на делото съобразно чл.78 ал.1 от ГПК ответникът „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на ищеца П. П. П., ЕГН
********** направените деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 85,63 лв. /възнаграждение за вещи лица/, съобразно уважената част
от предявения иск.
От своя страна на осн. чл.78 ал.3 от ГПК ищецът П. П. П., ЕГН
********** да заплати на ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *** направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер
на 262,50 лв. /възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение/, съобразно отхвърлената част от предявения иск.
Определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00
лв., с оглед обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на
ответното дружество единствено е подаден отговор на искова молба, като
същият не се е явил в проведеното съдебно заседание по делото.
Затова при условията на компенсация следва ищецът П. П. П., ЕГН
********** да заплати на ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *** направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер
на 176,87 лв. /възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение/, съобразно отхвърлената част от предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П. сумата от 5 000,00 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни
увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 25.08.2023 г. по вина на
застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна
20
полица № BG/06/123001452485, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на Застрахователната претенция – 29.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната
сума от 40 000,00 лв., както и за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането - 25.08.2023 г. ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената част от
предявения иск в размер на 200,00 лв., и разноски в размер на 1050,00лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.2
от ЗА на адв. Д. Н. от ПлАК – процесуален представител на ищеца,
осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лв. и на адв. П. Е. от ПлАК – процесуален представител на
ищеца, осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение
в размер на 400,00 лв.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
направените деловодни разноски за настоящата инстанция по компенсация в
размер на 176,87 лв. /възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение/, съобразно отхвърлената част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
21