№ 7784
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110158588 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 311259/03.10.2024г. на СРС,
подадена от „Дженерали Застраховане“ АД срещу „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД
във връзка със Заповед №23819/31.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 41169/2024г. на СРС.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД чрез юрк. К.Р. е предявил срещу ответника
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 411
КЗ за признаване за установено между страните, че „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД
дължи на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 480,49 лева, представляваща регресно
вземане за застрахователно обезщетение /с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски/
по щета № ********** за нанесени вреди на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие на 05.12.2023г. на пътен възел
„Даскалово“, причинено виновно от водача на автомобил марка „Форд“, модел „С-Макс“,
рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/05.07.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 05.12.2023г.
на пътен възел „Даскалово“ водачът на автомобил марка „Форд“, модел „С-Макс“, рег. №
*********, причинил пътно-транспортно произшествие, при което бил увреден марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № **********. Към датата на събитието за увредения
автомобил при ищеца била сключена застраховка "Каско на МПС" (полица №
***************/02.02.2023г.). За автомобила, управляван от причинилия произшествието
водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска
отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № **********.
За отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят изплатил обезщетение в
размер на 465,49 лева. Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна
претенция спрямо ответника, ведно с ликвидационни разноски, но плащане не последвало.
В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк.
1
Ройдев или не изпраща представител, като се депозира писмено становище. Предявеният иск
се поддържа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Застрахователна Компания Лев Инс“
АД чрез юрк. Х. П. е подал Отговор, вх. № 360503/11.11.2024г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като недопустим, тъй като пред него не била заявявана извънсъдебно
претенция. Искът се оспорва и като неоснователен, като се оспорва наличието на ПТП,
неговия механизъм, вината на застрахования при ответника водач, както и причинната
връзка с настъпилите щети. Напротив – причина за настъпването на ПТП било поведението
на застрахования при ищеца водач. Претендираната сума била завишена по размер. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк.
В.Л. / юрк. В.Т.. Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Видно от приложените на л.38-39 покани, към ответника е отправена
извънсъдебна регресна претенция.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 422 вр. чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца
за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата,
които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от представената на л. 7 застрахователна полица №
***************/02.02.2023г., за лек автомобил марка „Фолксваген“, рег. № **********, е
налице сключена при ищеца застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“, с покритие
от 08.02.2023г. до 07.02.2024г., по която вредите по автомобила, последица от ПТП,
съставляват покрит риск /л.8-гръб/.
Видно от представената на л. 37 разпечатка от сайта на Гаранционния фонд,
автомобилът с рег. № ********* е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ за
периода 29.12.2022г.-28.12.2023г. в „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД.
Видно от представеното заверено копие, е съставен двустранен констативен протокол
за ПТП, според който на 05.12.2023г. на пътен възел „Даскалово“ е настъпило ПТП между
лек автомобил с рег. № ********* и лек автомобил с рег. № **********.
За установяване на фактите относно настъпването и механизма на ПТП по делото
като свидетели са разпитани водачите на двата автомобила. Показанията им съдът като цяло
кредитира като вътрешно и помежду си в общи линии непротиворечиви, в съзвучие с
останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено
пристрастно. Известните разминавания относно фактите съдът отдава на пресъздаването на
2
обективната действителност от свидетеля през призмата на собствената му преценка и
гледна точка.
Свидетелката Г. Д. е управлявала автомобила „Фолксваген“. Спомня си за процесното
произшествие. Посочва, че е станало през м.01.2023г., но след запознаване с протокола за
ПТП заявява, че не помни дали е през януари или декември, като датата в протокола
вероятно е вярната. Произшествието станало на кръговото движение на излизане от град
Перник към село Драгичево. Рано сутринта било. Тя идвала от Перник. Движела се в крайна
дясна лента със скорост 10-20 км/ч. Подготвяла се да влезе в кръговото движение, спряла,
потеглила и усетила удар. Първо помислила, че е нещо от скоростите, но в огледалото
видяла кола зад нея, спряла на аварийни светлини. Не са викали полиция, а подписали
двустранен протокол. Нейната кола била с напукана задна броня, а по другата кола имало
малки щети. Потвърждава подписа си върху двустранния протокол.
Свидетелят Р. Д. е управлявал автомобила „Форд“. Спомня си за произшествието.
Идвал от град Перник, като отивал на работа в град София. На пътния възел при Драгичево
станало ПТП-то. Свидетелят се движел в крайната дясна лента. При влизане в кръговото
движение колата пред него тръгнала, но после спряла, защото в кръговото движение имало
други коли. Свидетелят тръгнал след нея, но не успял да спре и се ударили. Ударът не бил
силен. Не може да каже какви щети е имало по другия автомобил, но по неговия била
повредена само пластмасата на номера.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата
правилност. Установява се, че автомобилът „Фолксваген“ се е движил от град Перник в
посока към кръговото движение на пътен възел „Даскалово“, а зад него и попътно се е
движил автомобилът „Форд“. Водачката на първия автомобил, движейки се в дясната лента
с около 20 км/ч, намалява скоростта и спира на границата на кръговото кръстовище, а след
нея спира и другата кола. „Фолксвагенът“ потегля плавно, но поради наличието на друг
автомобил с предимство в кръговото движение намалява скоростта си до около 5 км/ч.
Водачът на автомобила „Форд“ също потеглил с около 10 км/ч, но наблюдавайки вляво за
автомобили в кръговото кръстовище, не възприел намаляването на скоростта на автомобила
пред него. Настъпил челен удар между предната броня на автомобила „Форд“ и задната
броня на автомобила „Фолксваген“. Нанесените щети на автомобила „Фолксваген“ и
дейностите по ремонт и възстановяване са в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на ПТП, като действителната им стойност възлиза на 457,18 лева. Обичайните
ликвидационни разноски се определят на 15,00 лева.
Ответникът не оспорва изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице /л. 72/.
Съдът намира, че по делото се доказа настъпването на ПТП да е по вина на водача на
автомобила "Форд", чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Той не е
изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, изискващи от водача на
пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко, както и при избиране скоростта на движение да се съобразява с характера и
интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Не са налице обстоятелства, въз основа на които може да се обоснове извод за
съпричиняване. Поведението на водача на автомобила „Хюндай“ е изцяло правомерно и в
съответствие с обективните възможности и пътната обстановка.
3
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество
със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). При това положение ищецът е заплатил за
отстраняване на вредите по застрахования автомобил сумата от 465,49 лева. Вещото лице е
установило, че действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза на
457,18 лева. Следователно дължимата по регреса сума възлиза, с добавяне на
ликвидационните разноски от 15,00 лева, на 472,18 лева. За тази сума предявеният иск е
основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния си предявен размер от
480,49 лева следва да се отхвърли.
Останалите заявени в отговора на исковата молба доводи не променят този извод,
поради което е безпредметно да бъдат обсъждани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока, като са представени и
списъци по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство.
Съобразно изхода от делото и доказаните разноски, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 73,70 лева, а в полза на
ответника – 86 стотинки, в които суми е включена пропорционална на
уважената/отхвърлената част от иска съответна част от юрисконсултско възнаграждение,
изчислена на база пълно такова от 50,00 лева.
Съобразно изхода от делото и доказаните разноски, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за първоинстанционното исково производство в размер на 476,61 лева, а
в полза на ответника – 7,09 лева, в които суми е включена пропорционална на
уважената/отхвърлената част от иска съответна част от юрисконсултско възнаграждение,
изчислена на база пълно такова от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ, че
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище в
град София, дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в град София, сумата от 472,18 лева, представляваща регресно вземане за
застрахователно обезщетение /с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски/ по щета №
********** за нанесени вреди на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №
**********, при пътно-транспортно произшествие на 05.12.2023г. на пътен възел
„Даскалово“, причинено виновно от водача на автомобил марка „Форд“, модел „С-Макс“,
рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/05.07.2024г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 472,18 лева до пълния му предявен размер от 480,49 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
**********, със седалище в град София, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
4
АД, ЕИК *********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 73,70 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
41169/2024г. на СРС), както и сумата от 476,61 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково (гр.д. № 58588/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в
град София, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
**********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 86
стотинки, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 41169/2024г. на
СРС), както и сумата от 7,09 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково (гр.д. № 58588/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5