Р Е Ш Е Н И Е
№ 1411/23.4.2010г..,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, брачно отделение,
тридесет и трети
състав, в публично
заседание, проведено на двадесет
и шести март две хиляди и десета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието
на секретар А. И.,
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8950 по
описа за 2008г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявени
от П.П.Д. ЕГН **********,***, със
съдебен адрес: гр.****, чрез адв.Кр.Маринов срещу К.Г.Д. ЕГН **********, с адрес: Испания, Палма де Майорка, ул.”Пинс” №7, ап.4Д искове с правно основание чл.99, ал.1, чл.107 и чл.103 от СК/отм./, за прекратяване на брака на страните, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответника.
В исковата
молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак 15.10.1983г. в
гр.Варна, за което е съставен Акт за граждански брак №2199 от 15.10.1983г.
Твърди, че брака имат родени две деца: Георги Костадинов Д., роден на ***г. и
Мартин Костадинов Д., роден на ***г., който са навършили пълнолетие. Твърди, че
ответника работи и живее в Кралство Испания. Твърди, че през месец юни на
2007г. узнала, че ответника живее с друга жена в Испания, връзката си с която
нямал намерение да прекратява. Предявява следните небрачни
искове: претендира предоставяне на ищцата ползването на семейното жилище,
собственост на родителите на ответника, находящо се гр.Варна, кв.”Виница”, ул.”Лозарска” №22; желае запазване на брачното си
фамилно име. Претендира съдебно -деловодни разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
В с.з. ответника К.Г.Д.,
редовно призован чрез съдебна поръчка, не се явява лично, не се представлява и
не изразява становище по исковата претенция.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата
на страните и
нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Удостоверение
за сключен граждански
брак установява, че страните
са съпрузи по силата на
сключен между тях
граждански брак на
15.10.1983г., за което е
съставен Акт за
граждански брак № 2199 от
длъжностното лице по
гражданско състояние в
гр.Варна.
В хода
на производството по делото с
оглед установяване твърдяните
от ищеца факти са ангажирани и гласни
доказателства.
Разпитана св.Назике
Вахид Джевдет, без
родствени връзки със страните заявява, че познава съпрузите от 20 години, като
същите са разделени от 5-6 години. Децата им са пълнолетни. Съпругът заминал за
Испания преди 5г., а съпругата преди около 2 години. От ищцата знае, че в
Испания съпрузите не живеят заедно.
Предвид
така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от
правна страна:
По исковете с
правно основание чл.99, ал.1
от СК:
От
доказателствата по делото
се установи, и
съдът приема за
установено, че брачните отношения
между съпрузите са
дълбоко и непоправимо
разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие
и уважение, лишили са
се от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за
семейството и дома. Съдът
основава изводите си
в тази насока
на събраните в
хода на делото
писмени и гласни
доказателства. По категоричен и
убедителен начин последните
установяват, че между съпрузите се е създало отчуждение в брачните отношения. Налице от дълги години
е фактическа раздяла между съпрузите.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че
запазването на брака
би било вредно
за обществото и
самите съпрузи, между които
не съществува физическа
и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът
им следва да
бъде прекратен, на основание чл.99, ал.1 от СК.
По въпроса за
вината:
Законовата уредба
не дефинира понятието
”вина за дълбокото
и непоправимо разстройство
на брака”. Съдът приема
това понятие като
компилация от обективно
и субективно отношение
на всеки от
съпрузите към брачната
връзка, неизпълнение на поетите
брачни задължения за
взаимност, съвместно живеене на
съпрузите и грижи
за семейството. В тази
насока, за да се
произнесе на основание
чл.99, ал.2 от СК
по въпроса за
вината, съдът съобрази следното:
В настоящото
производство се установи от събраните свидетелски показания, които съда
кредитира при спазване разпоредбата на чл.172 ГПК, че страните са във
фактическа раздяла помежду си, без да е доказана конкретната вина за същата,
поради което се налага извод, че тя е следствие поведението и на двамата
съпрузи един към друг. В този смисъл
съдът намира, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по
вина на двамата съпрузи. Последните очевидно не са положили необходимите усилия
за изграждането на спокойни и стабилни съпружески отношения, проявявайки
толерантност един към друг, грижа и заинтересованост към семейните задължения.
С това си поведение двамата съпрузи са изпразнили брачната връзка от
необходимото й съдържание, поради което и съдът приема, че с поведението си и
двамата са допринесли за разстройството на брака. Затова и двамата съпрузи
следва да понесат отговорността за разтрогването на брака. При изложеното съдът
следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двете
страни.
По иска с правно
основание чл. 103, ал. 1 от СК:
Предвид липсата на депозирани по делото
доказателства съпругата да е станала
известна в обществото с фамилното име на съпруга, съдът намира, че същата
следва да носи предбрачното си фамилно име ХРИСТОВА.
По
иска с правно основание чл. 107 от СК:
Съгласно чл. 107, ал. 1 СК, при
действието на който е поставено решението и който има приложение в случая при
допускане на развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия
от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема
предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. В настоящото
производство интересът на децата не е критерий за предоставяне ползването на
семейното жилище, доколкото от брака няма родени деца. Предвид заявеното
обстоятелството, че семейното жилище е напуснато от съпрузите, както и
доколкото в с.з. се сочи от самата ищца, че иска за предоставяне ползването на
семейното жилище не се поддържа, то съда следва да отхвърли така предявеният
иск.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от
01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе от
страните по равно, на основание чл.329, ал. 1 от ГПК. Искането за присъждане на
разноски не следва да се уважава. При този изход на делото и съгласно чл.329, ал.1, изр.2
от ГПК разноски между страните не се дължат.
Мотивиран от
така изложените съображения,
Варненски районен съд:
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между П.П.Д.
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.****, чрез адв.Кр.Маринов и К.Г.Д. ЕГН **********,
с адрес: Испания, Палма де Майорка, ул.”Пинс” №7, ап.4Д, сключен на 15.10.1983г., за което е
съставен Акт за граждански брак № 2199 пред
длъжностното лице по
гражданско състояние в
гр.Варна, поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство
на брака, на основание чл. 99, ал. 1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на
брачните отношения имат двамата
съпрузи, на основание чл. 99, ал. 2
от СК.
ПОСТАНОВЯВА след
развода жената да
носи предбрачното си
фамилно име ХРИСТОВА.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.Варна, кв.”Виница”, ул.”Лозарска” №22 на П.П.Д. ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.П.Д. ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.**** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на
Държавата към бюджета
на съдебната власт, по
сметка на ВСС окончателна държавна
такса размер на 25.00 лв./двадесет и пет лева/, на основание чл.6 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата
по ГПК, ДВ бр.22
от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.
ОСЪЖДА К.Г.Д. ЕГН **********, с адрес: Испания, Палма де Майорка, ул.”Пинс” №7, ап.4Д ДА
ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата към
бюджета на съдебната
власт, по сметка на
ВСС окончателна държавна
такса в размер
на 25.00 лв./двадесет и пет
лева/, на основание чл.6 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата
по ГПК, ДВ бр.22
от 28.02.2008г., в сила
от 01.03.2008г.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
осъждане на К.Г.Д. ЕГН **********, с
адрес: Испания, Палма де Майорка, ул.”Пинс” №7, ап.4Д
ДА ЗАПЛАТИ
на П.П.Д. ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.**** сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен
срок от съобщението
до страните, че е изготвено
и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/НЕЛА КРЪСТЕВА/