РЕШЕНИЕ
№ 2414
град Пловдив, 21.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в закрито заседание
на двадесет и първи ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №1707 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 175
от АПК.
Образувано е по заявление от Б.Н.М.,
с адрес *** за поправка на допуснати очевидни неточности в Решение № 1964 от
15.10.2019г., постановено по адм.дело №1707/2019г. по
описа на Адмивнистративен съд гр.Пловдив.
В искането се твърди че в мотивите
на съдебното решение, на стр.3 е посочено че „Така постановеното от
Административен съд-Пловдив решение не е обжалвано в предвидения за това 14
дневен срок и същото е влязло в законна сила.“, което е фактическа грешка, тъй
като в същото време в диспозитивната част на същото,
на основание чл.40 ал.3 от ЗДОИ е посочено, че решението не подлежи на
касационно обжалване.
Съдът, след като прецени
допустимостта и основателността на разглежданото искане, намира за установено
следното:
Искането е подадено от надлежна
страна, в законоустановения срок следователно е
допустимо, разгледано по същество е неоснователно, поради следните съображения:
С правната норма на чл. 172 “а“ от АПК
са въведени задължителните реквизитите на всяко съдебно решение, сред което са
дата и място на издаване, посочване на съда и имената на съдиите, номер на делото, имена и адреси на страните,
какво постановява съда по съществото на спора, на кого се възлагат разноските,
подлежи ли решението на обжалване. Мотивите на решението не са посочени като
негов елемент, тъй като те имат процесуалната функция на обосновка на
произнасянето на съдебния орган. Волята на съда относно правния спор се обективира в диспозитивната част
на решението и именно тя има сила на присъдено нещо и изпълнителна сила.
С правилата на чл. 175 от АПК и чл.
247 от ГПК законодателят е предвидил процесуален ред за отстраняване на
допуснати очевидни фактически грешки
както на решенията по граждански спорове, така и съдебноадминистративни
производства, но единствено в тяхната диспозитивна
част, но не и на мотивите.
Правната доктрина не въвежда
различна трактовка на предмета за поправка на ОФГ на решенията. Счита се, че мотивите
не са част от решението, макар и да са материализирани в един и същ писмен
документ, тъй като решението е правен акт, който в качеството му на волеизявление коренно се различава от съображенията /мотивите/, поради които то е
предприето. Правилата, уреждащи възможностите по поправка на ОФГ, на тълкуване
на решението, на постановяване на
допълнително решение важат само за
решението, а не за мотивите към него.
Мотивите на съдебното решение
спомагат да се узнае действителното съдържание на изявлението на съда и грешка
на решението може да има само в диспозитивната му
част и в неговата удостоверителна част,
например при посочване номера на делото,
дата на заседанието и пр.
Именно поради сходството в правната
теория относно възможността за поправка на ОФГ на съдебното решение не само
Върховният касационен съд, но и Върховният административен съд в своята
практика не допуска поправка мотивите на
съдебното решение / Определение № 12706/29.10.2010 г. по адм
дело № 6746/2010 г. на ВАС, І отд. ; Определение № 11244 / 02.08.2013 г. по адм. дело № 10290/2013 г. на ВАС , ІV отд.;
Решение № 6183/ 08.05.2013 г. по адм. дело № 12101/2012 г. на ВАС , ІІ отд./.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
Б.Н.М., с адрес *** за поправка на
допуснати очевидни неточности в Решение № 1964 от 15.10.2019г., постановено по адм.дело №1707/2019г. по описа на Адмивнистративен
съд гр.Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: