Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 82
Б.,
26.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 33 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С Определение от 07.11.2019г. по гр.д.№ ***г. по описа на
Софийски районен съд е прекратено производството по делото и е изпратено по
подсъдност на РС-Б..
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал. 1, т. 2 от Кодекс за
застраховането/КЗ/.
ЗД”***”АД,
с адрес: гр.С., бул.”***”№87, с ЕИК:***, чрез пълномощник адв. М. Г., моли да
бъде осъдена Община Б. с адрес:Б., пл.”***”№13, да заплати сумата-главница от 201.90лв.,
представляваща заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на
186.90лв. и ликвидационни разноски в размер на 15лв. по щета № ***по имуществена
застраховка ”Автокаско” на МПС по застрахователна полица № *** за причинени
имуществени вреди на МПС марка „Шкода Октавия“ с рег. № ***, собственост и
управлявано от Н. Х.Н. при реализирано ПТП на ***г. следствие на преминаване през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, намиращо се в Б., ул.***при
кръстовището с ул.***, стопанисвано от ответника, за което е съставен Протокол
за ПТП № *** от ***г. от полицай при РУ-Б., ведно със законната лихва върху
сумата-главница, считано от датата на подаване на исковата молба на 09.04.2019г.
до окончателното заплащане, както да заплати и направените по делото разноски,
за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в писмено
становище.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован, не изпраща представител, депозирал е писмено становище с вх.№ ***от ***г., изпратено по пощата с п.кл. от
05.02.2020г., подадено чрез пълномощник адв. М.Г./пълномощно на л.25 от гр.д.№ ***г.
по описа на РС-С./, с което завява, че поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен.
ОТВЕТНИКЪТ-Община Б., чрез гл.юрисконсулт К.Н.Е. /пълномощно с рег.
№ ***г., приложено по гр.д.№ ***г. по
описа на РС-С./, е направил възражение за липса на местната подсъдност на РС-С., за което е представил писмено
възражение с вх.№ ***г. в предвидения в закона срок за подаване на писмен
отговор.
В съдебно заседание ответникът чрез
пълномощник гл.юрисконсулт К.Н.Е., оспорва иска и поддържа направени възражения
в писмено становище с вх.№ ***г. Моли да се отхвърли иска.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На ***г. около 10.45 часа в Б., при движение по улица ***при кръстовището с улица ***, лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № ***, собственост и управляван от св.Н. Х.Н., реализира пътнотранспортно произшествие/ПТП/ като навлиза с предните гуми в частично запълнена с мокър сняг /киша/ дупка на платното за движение вследствие, на което е спукана гума на предно дясно колело и са причинени ожулвания по джантата.
Описаната по-горе дупка е представлявала налична повреда-пътна неравност/дупка/, разположена в дясната половина на платното за движение близо до тротоара. Същата е била частично запълнена със сняг и вода/киша/ и не се е виждала. Автомобилът е преминал с предно дясно колело през нея и е срязал предна дясна гума. Св. Н. е спрял на 5 метра след дупката, която не е била обозначена на улицата, която се намира в населената част на Б., уведомил по телефон полицията. На място дошъл полицай, видял дупката и срязаната гума и съставил протокол за ПТП, който св.Н. подписал.
Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства-копия от Протокол за ПТП№ *** от ***г., съставен в 11.10 часа, от регистрационен талон, от свидетелство за управление на МПС и от контролен талон, както и от събраните гласни доказателства- показанията на св.Н. Х.Н., който е управлявал МПС и е негов собственик, както и от приетата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице-инж.В.Т.П..
От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.П., не оспорена от страните, е отразено, че при анализ на механизма на ПТП и нанесените материални щети, същите могат да се получат при описаното в Протокола за ПТП№ *** от ***г. С оглед на механизма на ПТП и щетите, които са настъпили в резултат на него, които са само в ходовата част в областта на предно дясно колело на лекия автомобил и липсата на други повреди и увреждания по детайлите и механизмите на лекия автомобил означава, че преминаването през необезопасената пътна неравност /дупка/ е причина за настъпилото ПТП. Налице е причинно-следствена връзка между причинените имуществени вреди на автомобила и процесното ПТП, така както е описано от св.Н. Н. и в приложения Протокол за ПТП.
Възраженията на ответника, че причина за ПТП е неправомерното поведение на водача на МПС, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 от ЗДвП, тъй като неправилно е преценил пътната обстановка и не се е съобразил, са неоснователни като недоказани.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от застрахователна полица № ***, се установява, че за описания по-горе автомобил има сключена застраховка „Автокаско” на МПС с валидност от 05.04.2016г. до 04.04.2017г. между собственика-св.Н. Х.Н. ***“АД. От останалите приложени писмени доказателства-копия от Общи условия за застраховане на МПС, уведомление за настъпило застрахователно събитие от застрахования-Н. Х.Н., регистрационен талон, опис на претенцията, фактура, фискален бон, удостоверение за банкова сметка ***.***г. за сумата от 186.90лв., се установява, че ищецът на основание договор за застраховка „Каско” е възстановил претърпените вреди като е превел по банковата сметка на св.Н. Х.Н. сумата от 186.90лв.
Приложено
е копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника за заплащане на сумата от 425.50лв.
Съгласно приетата САТЕ, изготвена от
в.л. инж. П., се установява, че средната пазарна стойност по възстановяване на
нанесените вследствие на ПТП на ***г. щети на увреденото МПС е в размер на
186.90лв. и стойността на обичайните ликвидационни разноски към момента на
настъпване на ПТП е в рамките на 15лв.
Ответникът не е представил
доказателства за плащане на горните суми, предмет на иска до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявеният иск с правно основание чл.410,
ал.1, т.2 от КЗ е допустим.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във връзка с чл.49 от ЗЗД за сумата-главница от 201.90лв. е основателен и следва да се уважи изцяло, по следните правни съображения:
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Отговорността на Община Б. следва да бъде ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на ***г. в Б., настъпило при преминаването с предно дясно колело на МПС през дупка, която е запълнена със сняг и вода/киша/ на пътното платно, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е възложила работа за поддържане и ремонт на пътя и за съответната сигнализация.
Касае се до ПТП, възникнало на улица ***и кръстовището с улица ***, който пътен участък се намира в рамките на града, т.е. в урбанизираната територия. Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответната община за републиканските пътища в границите на града. Съдът приема, че ПТП е станало на улица, чието стопанисване е възложено на общината, в случая ответната община. Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф 1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.
В конкретния случай установената на мястото на ПТП дупка е налична повреда-пътна неравност /дупка/, която според приетата САТЕ на в.л. инж.П. е разположена в дясната половина на платното за движение близо до тротоара. Съдът приема, че същата е представлявала препятствие по смисъла на посочената по-горе разпоредба, което е създало опасност за движението с оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията на цитираните норми.
С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната община за своевременно отстраняване на препятствието чрез съответния ремонт, за сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му.
От приложения Протокол за ПТП№ *** от ***г., който представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, която ответникът не е оборил по делото, не се установява да е имало сигнализация, тъй като логичното съждение, че ако е била налице такава, същата ще бъде отразена в протокола. В този смисъл са и показанията на св. Н. Н., които съдът кредитира, тъй като същият е свидетел-очевидец на ПТП.
Ответникът не е направил своевременно възражения по иска, тъй като не е подал писмен отговор в предвидения в закона срок. В този срок същият е направил само възражение за липса на местна подсъдност на РС-С. за разглеждане на иска.
Направените в първото по делото съдебно заседание възражения от ответника относно предявения иск са неоснователни като недоказани, тъй като са събрани писмени доказателства по делото за съществуващо застрахователно правоотношение между ищеца като застраховател и собственика св.Н. Н. по отношение на увреденото МПС, за съществуването на застраховка „Каско”, валидна към момента на извършване на ПТП на ***г. и заплащане от страна на ищеца като застраховател на паричната сума от 186.90лв. като обезщетение по банковата сметка на св.Н. за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП, отразено в Протокол за ПТП№ *** от ***г.
От събраните по делото доказателства се установи, че уврежданията, които ищецът е възстановил и са в размер на сумата от 186.90лв. като съдът взе предвид заключението на САТЕ на в.л. инж.П. и обясненията му в с.з., са настъпили от преминаването на застрахования автомобил в дупка на платното за движение и срязване на предна дясна гума. Събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства-показанията на св.Н. Н. и заключението на САТЕ на в.л. инж.П. относно механизма на ПТП и най-вероятната причина за последното, обсъдени от фактическа страна, дават основание за извод, че инцидентът е настъпил вследствие преминаване на предно дясно колело на управлявания автомобил в дупката на пътя и невъзможността за възприемане на препятствието от управляващия автомобила, както и за адекватна реакция с оглед избягване на вредоносния резултат. В този смисъл са неоснователни като недоказани възраженията на ответника, че водачът на увреденото МПС е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движел с несъобразена скорост, както и че е следвало да я избегне.
Съгласно установеното по делото водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила с допустима скорост, като липсват данни същата да не е била съобразена с релефа на местността и пътните условия. Горното се установява от обясненията на в.л. инж.П., дадени в открито съдебно заседание и отразеното в Протокола за ПТП, който представлява официален документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му-по установените форма и ред. С оглед липсата на данни за сигнализирането на препятствието-съществуващата на пътя неравност и установената от вещото лице по САТЕ невъзможност за възприемането му от водача и съответно за адекватна реакция-заобикаляне или спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил длъжен да се съобрази със съществуващата на пътя дупка и съответно не е могъл да я избегне.
По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответната община по чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди на застрахования автомобил.
Не е спорно обстоятелството, че настоящият иск е регресен.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право. Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.
С оглед на горното установяването на вземането по регресният иск следва да бъде уважен изцяло като ответникът е длъжен да репарира процесната сума, представляваща възстановени от него вреди чрез плащане по банков път на увреденото лице-св.Н. Н., като с факта на това плащане, ищцовото дружество по силата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ се е суброгирало в правата на това увредено лице, които то има срещу ответника
Основателна е и претенцията за законната лихва върху сумата-главница, считано от деня на предявяване на иска на 09.04.2019г. до окончателното му заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК съдът намира, че ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 260лв., включваща платена държавна такса /50лв./, депозит за вещо лице/200лв./ и депозит за свидетел/10лв./. По делото няма данни за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община Б. с
адрес:Б., пл.”***”№13 да заплати на ЗД”***”АД, с адрес: гр.С., бул.”***”№87, с ЕИК:*** сумата-главница от 201.90лв./двеста и един
лева и 90 стотинки/, представляваща заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 186.90лв. и ликвидационни разноски в размер на 15лв. по
щета № ***по имуществена застраховка ”Автокаско” на МПС по застрахователна
полица № *** за причинени имуществени вреди на МПС марка „Шкода Октавия“ с рег.
№ ***, собственост и управлявано от Н. Х.Н. при реализирано ПТП на ***г.
следствие на преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, намиращо се в Б., ул.***при кръстовището с ул.***, стопанисвано от
ответника, за което е съставен Протокол за ПТП № *** от ***г. от полицай при
РУ-Б., ведно със законната лихва върху горната сумата-главница, считано от
датата на подаване на исковата молба на 09.04.2019г. до окончателното заплащане,
както да заплати и сумата от 260лв./двеста и шестдесет лева/ за
направени разноски по делото.
Горните суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка ***”***”АД в Банка ДСК ЕАД, BIC: ***, IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./