№ 1351
гр. Плевен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430102861 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба подадена от Л. В. С. с ЕГН
********** от гр.**** №92, представлявана от ЕАД Е. И. Булстат *********,
със съдебен адрес ****, ул.**** №3 срещу „*****“ ООД ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.********* №29 , представлявано от
*******.
Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество „*****" ООД
Договор за кредит №646410/09.03.2022г., по силата на който му била
предоставена сума в размер на 1600 лева при фиксиран лихвен процент
40,05% и ГПР 49,62%. Твърди, че договорът за заем следвало да бъде
обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9
ал.2 ОУ, а в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да
заплати неустойка в размер на 1281,41 лева, която дължи разсрочено с
погасителните вноски. Посочва, че за да заобиколят разпоредбата на чл.19 ал.4
ЗПК, при бързите кредити кредитодателите въвели изисквания, които
кредитополучателите не могат да изпълнят, а това води до дължими
неустойки, осигуряващи допълнителни печалби на дружествата. Ищцата
посочва, че преценката за действителността на клаузата за неустойка и за
нейния размер, следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неиз0пълнението. Посочва, че в т.3 от ТР на ОСГТК на ВКС по т.д. №1/09 е
дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост
1
в гражданските и търговски отношения. Твърди, че преценката за нищожност
следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на
договора. Сочи, че по силата на чл.92 ЗЗД, неустойката представлява
предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнение и
обезпечава изпълнението на договора, а в правната доктрина се приема, че тя
може да има и санкционна функция. Навежда доводи, че в случая опредЕ.та
неустойка е загубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея
не се обезщетяват вреди от самостоятелни несигурни неблагоприятни
последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили само при
настъпване на неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност
вземанията по кредита да бъдат събрани от неговото имущество
принудително. Твърди, че уговорената неустойка в размер на 1281,41 лева е
загубила присъщата обезщетителна функция, тъй като е равна на размера на
получения кредит. Така уговорено обезщетението не служи за обезпечаване на
изпълнението на задължението за погасяване на главница и лихва, а за
неизпълнение на условие за отпускане на кредита. Кумулирането и с
погасителните вноски оскъпява кредита и създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на потребителя, което
противоречи на принципа на добрите нрави. Така уговорената неустойка
излиза извън нейната обезпечителна функция. Посочва, че всъщност
кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е
дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители. Освен това
задължение на кредитодателя е да направи оценка на платежоспособността на
потребителя.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
нищожна каузата на чл.11 от договора за паричен заем и да осъди ответника да
му заплати сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит. Прави доказателствени искания.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответното
дружество оспорва исковите претенции. Навежда доводи, че уговорената
неустойка не представлява нищожна клауза. Твърди, че ищецът е завел
множество дела, с еднакъв предмет по различни договори, което представлява
злоупотреба с право. Прави искане да бъдат обединени.
В съдебно заседение ищцата се явява лично и поддържа исковата молба,
като по отношение на осъдителния иск прави искане за неговото увеличение и
същият се счита предявен за сума в размер на 1281,41 лева вместо
първоначално посочената сума от 50 лева.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна :
Не е спорно между страните, че на 09.03.2022г. ищецът подал искане до ответното
дружество за сключване на договор за кредит, приложено на лист 42 от делото. На същата
дата му е предоставен Стандартен европейски формуляр, приложен на лист 37 и страните
сключили договор за кредит № 646410 /09.03.2022г. по искане № 9065576, по силата на
който ответникът в качеството на кредитодател предоставил на ищеца сумата от 1600 лева с
2
уговорен лихвен процент 40,05% и ГПР 49,62 %. В договора страните уговорили дата на
първо плащане 23.03.2022г, като общата сума за плащане възлизала в размер на 1854,59
лева.
Видно от чл.4 от договора, същият служи като разписка за получаване на
предоставената в заем сума.
Видно от договора, в чл.5 страните уговорили обезпечение на кредита с едно от
посочените обезпечения, а именно : Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход
следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. Да
не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и е кредитора. Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице
неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Страните са се споразумели, видно от чл.5 ал.2 от договора, че
кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок
до 3 дни от сключване на договора.
В чл.11 от същия, страните договорили в случай, че не предостави
договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 1281,41 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за
установено от правна страна, че страните са били в облигационни отношения
възникнали от сключения между тях договор за кредит. Основното
задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставената в
заем сума, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението.
По отношение на иска за прогласяване за нищожна клаузата на
чл.11 от Договор за кредит, съдът приема, че същата е нищожна и не е
породила правни последици, както с оглед разпоредбите на чл.143 и сл. ЗЗП,
така и с оглед разпоредбата на чл.26 ЗЗД.
Безспорно е в случая, че ищцата има качеството на потребител.
Съгласно чл.24 ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143 – чл.148 от Закона за защита на потребителите. Разпоредбата на чл.11
от договора е неравноправна, тъй като противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП,
която разпоредба предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
3
необосновано високо обезщетение или неустойка. Санкцията, която следва
неизпълнението , а именно плащане на неустойка в размер на 1281,41 лева
при кредит от 1600 лева безспорно представлява необосновано висока
неустойка. Касае се за неравноправна клауза, която е част от договора,
сключен при Общи условия, изготвени предварително и върху които
потребителят не е имал възможност да влияе. Това е клауза, която не е
индивидуално уговорена и която въпреки изискванията за добросъвестност
създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. В случая е бил подписан
стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено. С оглед изложеното, съдът приема, че разпоредбата на чл.11 от
Договора, сключен при Общи условия е неравноправна клауза на основание
чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП и на основание чл.146 ЗЗП е нищожна.
Така уговорената клауза за заплащане на неустойка е нищожна и на
основание чл.26 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави по следните
съображения : Тази уговорка в договора въвежда изключително кратък срок за
предоставяне на обезпечение и сложни условия, на които да отговаря
поръчителя, което не съответства на ниския размер на заетата сума. Съдът
счита, че ниския размер на заема очевидно не отговаря на тежките изисквания
за обезпечението му и въведените функции на неустойката. Целта на
неустойката е да служи за обезпечение, обезщетение и санкция при
неизпълнение на договорни задължения. Видно е, че уговорената неустойка е
в значително висок размер, като в същото време не гарантира възстановяване
на вреди от неизпълнение на това основно задължение, поради което съдът
приема, че с нея не се осъществява обезщетителната функция. В случая
неустойката е предвидена при неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение, т.е. тя би се дължала и в случай, че кредитополучателят
заплаща изцяло и в срок дължимите си вноски по кредита. В случай, че
кредитополучателят изплати изцяло и в срок дължимите вноски, но не
предостави обезпечение, то той би дължал неустойка без да е причинил вреди
на кредитодателя, т.е. няма санкционна функция. Освен това кредитодателят
има правомощия да изисква и събира информация, с която да провери
кредитоспособността на потребителя и тези негови действия би трябвало да
предхождат вземането на решение за отпускане на кредита (чл.16 ЗПК). Едва
след анализа на тази информация, кредитодателят може да вземе решение
дали да отпусне кредит. Кредитодателят не е събрал такава информация и е
прехвърлил последиците от неизпълнението на това свое задължение на
кредитополучателя. Отделно от това житейски преценено, се явява
невъзможно в тридневен срок да бъде събрана изискваната за поръчителите
информация, което нарушава принципа на добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Всички тези аргументи сочат, че така
уговорената клауза противоречи на добрите нрави, което безспорно я прави
нищожна.
С оглед на така изложеното, съдът стига до извод, че разпоредбата на
4
чл.11 от Договор за потребителски кредит № 646410/ 09.03.2022г. се явява
нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение, а това прави основателен предявения иск.
По предявения иск по чл.55 ЗЗД, съдът приема същия за основателен по
следните съображения : Както се посочи по- горе, клаузата за заплащане на
неустойка в размер на 1281,41 лева непредоставено в тридневния срок
обезпечение е недействителна, а нищожното правно основание се приравнява
на липса на основание. По делото съдът прие заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че през периода
31.03.2022г – 14.07.2022г. ищецът е заплатил изцяло дължимите по договора
суми. , общо 3136 лева, от които 1281,41 лева неустойка, 254,59 лева лихва и
1600 лева главница. Независимо, че цялата сума е платена преди изтичане на
договора – 19.10.2022г., на ищцата е начислена изцяло дължимата сума за
лихва и неустойка.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.55 ЗЗД за сумата от 1281,41 лева следва да бъде уважен до
размера, в който е предявен.
По разноските : Ищцата е освободена от държавна такса в размер на
100 лева и разноски за експертиза в размер на 200 лева, като с оглед изхода на
делото ответникът следва да заплати тези суми по сметка на ПлРС.
На основание чл.38 ЗА, ищецът е направил искане за заплащане на адв.
възнаграждение по двата иска. Съдът счита, че същото следва да се определи
като се отчете реалната фактическа и правна сложност на делото, по аналогия
с разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, съгласно която съдът определя
възнаграждението на особения представител съобразно фактическата и
правна сложност на делото и при това положение може да определи
възнаграждение дори и под минималния размер за съответния вид работа
съгласно чл.36, ал.2 от ЗА.
Съдът приема, че двата иска – за прогласяване на нищожна клауза в
договора за кредит и връщане на платено без основание по същата клауза,
касаят един интерес. По обективно съединените искове, предявени в защита
на един интерес произтичащ от Договор за кредит, размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен въз основа на този интерес, който е
1281,41 лева.
Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адв.възнаграждения следва да се определи на 513,76 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11, ал.1 вр. чл.5 от
Договор за потребителски кредит № 646410/09.03.2022г. по искане №
5
9065576, с която се начислява неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечение на кредита по чл.5 от Договора сключен между Л. В. С. с ЕГН
********** от гр.**** №92 и „****“ ООД, с ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление в гр.***, ул.***** №29, ет.7, представлявано от *******,
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА „****“ ООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в гр.***, ул.***** №29, ет.7, представлявано от ******* да
заплати на Л. В. С. с ЕГН ********** от гр.**** №92 сумата от 1281,41 лева,
представляваща платена без правно основание неустойка за неизпълнение на
задължение за обезпечение по Договор за потребителски кредит № №
646410/09.03.2022г., ведно със законната лихва считано от 28.05.2024г. до
изплащането .
ОСЪЖДА „****“ ООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в гр.***, ул.***** №29, ет.7, представлявано от *******, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Плевен, разноски в размер на 300 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в гр.***, ул.***** №29, ет.7, представлявано от ******* да
заплати на ЕАД Е. И. , булстат *********, съдебен адрес гр.**** ул.**** №3
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 513,76 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6