РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Ямбол, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330101722 по описа за 2023 година
Въз основа на Заповед № 302/17.06.2025 год. на Председателя на РС – Ямбол
делото е било преразпределено на настоящия съдебен състав.
С определение от 08.02.2024 год. производството е било спряно на осн. чл.
229,ал.1,т.4 от ГПК, до приключване на висящо производство по оспорване произхода
от бащата на роденото по време на брака на страните дете.
След приключване на горепосоченото производство с молба от 10.07.2025 год.
ищцата е заявила, че прави отказ от предявените искове по чл. 59,ал.4- 6 от СК, като с
влязло в сила определение производството е прекратено в посочената част.
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д. П. М.
против С. В. М., с искане за прекратяване на сключения между страните гр. брак като
дълбоко и непоправимо разстроен , без произнасяне по въпроса за вината, както и
фамилно име на съпругата след развода.
В исковата молба се посочва, че страните са сключили граждански брак на
07.01.2020 год. Не поддържат никакви отношения от 2022 год., когато ищцата
разбрала, че ответникът е създал връзка с друга жена. Съпрузите били напълно
отчуждени, а брачната връзка изпразнена от съдържание, поради което и се иска
прекратяване на брака със съответните законни последици, както и възстановяване на
предбрачното име на ищцата.
В депозирания отговор ответникът не оспорва иска за развод. Оспорва фактите и
обстоятелствата, на които се основава иска, като излага собствени съображения.Също
претендира за прекратяване на брака, като с молба от 24.07.2025 год. посочва, че не е
дал повод за завеждане на делото, поради което моли и за присъждане на разноски.
1
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата и
процесуалния й представител.
Ответникът , редовно уведомен , не се явява и не се представлява.
Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните
са сключили граждански брак на 07.01.2020 год. , за което е съставен акт за
граждански брак № 1 от същата дата от длъжностно лице при с. Войника, общ.
Стралджа.
За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан свидетелят Иванов –
баща на ищцата, който посочва, че страните се оженили преди ищцата да навърши 18
години, живеели в Германия. Всички знаели, че ищцата е бременна, но от друг. В
последствие хванали ответника да ходи с племенницата си, казали на ищцата и
съпрузите се разделили.Вече имал дете от друга жена. Живели заедно около две
години, като след раздялата нямало как да се съберат повече.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото
му и непоправимо разстройство по реда на чл.49, ал.1 от Семейния кодекс, без искане
за произнасяне по въпроса за вината, съединен с небрачен иск относно фамилното име
на съпругата след неговото прекратяване.
Основни функции на семейството са раждане, отглеждане и възпитаване на
децата; осигуряване на възможности за развитие на способностите на всички членове
на семейството, както и на условия за изпълнение на трудовите и обществените им
задължения; създаване в семейството на отношения, основани на уважение,
привързаност, дружба, общи усилия и взаимна отговорност за неговото развитие.
Отсъствието в брачната връзка на уважение, привързаност, доверие, общи усилия и
взаимна отговорност за неговото развитие водят до безполезност на брака от гледна
точка на обществото и на съпрузите и същия следва да бъде прекратен като в тези
случаи е налице и дълбоко разстройство на брака.
В процесния случай, с оглед на събраните по делото доказателства следва да се
приеме за доказано, че бракът между страните е изпразнен от съдържание. Същите са
в продължителна фактическа раздяла около три години, като всеки е създал свой
собствен живот. Съдът приема, че по делото е безспорно установено, че между
съпрузите е настъпило отчуждение, както и нежелание за полагане на общи усилия за
развитие на семейството. Гласните доказателства по делото сочат, че съпрузите са
преустановили изцяло контактите си и не поддържат никаква връзка. Изложеното до
тук налага извода, че бракът съществува само формално и запазването му не е в
интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй
като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване. Поради изложеното
съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен,
като дълбоко и непоправимо разстроен.
По отношение на фамилното име:
Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име от преди
брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е променил името си при
сключване на брака и носи това име. В настоящото производство ищцата е направила
искане, след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име . Искането
2
й е основателно и следва да бъде уважено.
По разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на
общо 50 лв., от която при образуването му са внесени 25 лв., поради което и
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС държавна такса в
размер на 25 лв.
Сторените от страните разноски следва да останат в тежест на всеки от тях,
предвид разпоредбата на чл. 329,ал.1 , изр. 2 от ГПК.
В случая молбата на ответника по чл. 78,ал.2 от ГПК за присъждане на разноски
се явява неоснователна. Това е така, т.к. по смисъла на чл. 324 от ГПК по брачни
искове, какъвто е и настоящия, не се постановява решение при признание на иска, т.е.
независимо от формираното становище по отговора на исковата молба, че ответникът
също желае прекратяване на брака, съдът не може да приеме, че са изпълнени
кумулативните предпоставки на чл. 78,ал.2 от ГПК. Правилото за разпределяне на
разноски по брачни дела е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 329 от ГПК.
Дори и да се приеме, че се претендират разноски във връзка с прекратената част от
исковете, то определение № 1690/19.08.2025 год. е връчено на ответника на 01.09.2025
год., като в срока за обжалването му същият не е депозирал молба по чл. 248 ГПК.
Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак между С. В. М.,
ЕГН ********** и Д. П. М., ЕГН **********, сключен на *** год., за което е
съставен акт за граждански брак № *** г. от длъжностно лице при с. В., общ. С. , като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 53 СК съпругата Д. П. М., ЕГН ********** след
развода да носи предбрачното си фамилно име – И.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Я. държавна
такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Я.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
3