РЕШЕНИЕ
№ 5179
гр. София, 12.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д.П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110209231 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
028369 от 09.01.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Б. Д. Д., ЕГН: ********** са му наложени 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 20.00 лева за
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП
и 2.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 20.00 лева за
административно нарушение по чл.98, ал.2, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.2, т.1 от
ЗДвП.
В депозирА.та жалба срещу процесното НП се инвокират съображения
против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява, като
същия лично и чрез надлежен процесуален представител релевират
допълнителни изложения в подкрепа на основателността на жалбата си.
Претендират разноски.
Въззиваемата стрА. е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
1
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 19.06.2023г. в законоустановеният
срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирА. стрА., с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, връчен на 13.06.2023г., подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна стрА. с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. РазгледА. по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа стрА. (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 30.05.2022г. е съставен по писмени документи АУАН Серия АД с бл.
№ 143835 от 30.05.2022г. от свидетеля А. С. С. - акктосъставител в
качеството му на автоконтрольор от СДВР-ОПП.
Срокът за издаване на НП на основание чл.34, ал.3 от ЗАНН, който е от 6
(шест) месеца от датата на съставанято на АУАН, изтичал на 30.11.2022г.
Установява се, че е издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
(НП) № 22-4332-028369 от 09.01.2023г. на Началник ГРУПА към СДВР,
отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Б. Д. Д., ЕГН:
********** са му наложени 1.). административно наказание парична „глоба“
в размер на 20.00 лева за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП
вр. чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и 2.). административно наказание парична
„глоба“ в размер на 20.00 лева за административно нарушение по чл.98, ал.2,
т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и разпитаните по делото свидетели, въз основа на
които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като
корелиращи на изложената фактическа обстановка и на остА.лия
доказателствен материал. Предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. В наказателното производство съдът е приел, че не
следва да разпитва свидетели, тъй като липсват писмени доказателства, които
да обосновават субективната стрА. на конкретното нарушение.
IV. От правна стрА. (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
2
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното
наказателно постановление е издадено в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
По силата на тази императивна разпоредба образуваното административно-
наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая, АУАН е
съставен на 30.05.2022г., а наказателното постановление е издадено на
09.01.2023г., след изтичае на законовия срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. НП е
могло да бъде валидно издадено до 30.11.2022 г. Издаденото след 6-месечния
срок постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В тази насока
е Решение № 6065 от 16.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 8456/2023
г. Съгласно трайната съдебна практика давността за издаване на НП по чл.34,
ал.3 от ЗАНН се спира само, ако самото спиране на административното-
производство е извършено валидно и законосъобразно, включително и от
материално компетентно лице. В настоящия случай, липсва надлежно
спиране на административно-наказателното производство от материално
компетентен орган до момента на предявяването на АУАН на жалбоподателя
на 08.12.2022г., въпреки, че е бил търсен за тази цел. При липсата на изрично
посочване в ЗАНН кой следва да спре производството, съдът намира, че при
извършване на систематичното тълкуване на нормата на чл. 43, ал. 6 от
ЗАНН, следва единствено възможния извод, че това е не наказващият орган, а
актосъставителя, доколкото именно негово е правото и задължението да
състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване, като на
основание чл. 44, ал. 3 ЗАНН преписката се изпраща на наказващия орган на
много по-късен етап. В този смисъл, дори по делото да бе извършено
спиране, ако то не е от надлежния орган -актосъставителя, то не би могло да
прояви правните си последици. По делото, при тежест лежаща върху
наказващия орган, не са изложени твърдения, не са и представени
доказателства спрямо нарушителя да са предприемани действия, които да са
от естество да прекъснат и спрат (с надлежно спиране на административното
производство от актосъставителя) е течението на шестмесечния давностен
срок за издаване на НП на основание чл.34, ал.3 от ЗАНН, поради това и
следва да се счете, че същия е изтекъл. В този изричен смисъл са и
показанията на актосъставителя А. С. С., който в съдебно заседание не посочи
дали е предприел действия по спиране на административно-наказателното
производство. При това положение, съдът приема, че спиране и/или
прекъсване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН не са предприемани. Съгласно
задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973 г. по н.д. № 9/1973г.
съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните
срокове по чл. 34 ЗАНН, поради което и при констатация, че в процесния
случай отговорността на дееца е погасена по давност, НП следва да се
отмени.
С оглед изложеното, съдът следва да постанови съдебен акт в този
смисъл.
По разноските:
На въззиваемата стрА. не са дължими разноски с оглед изхода на делото.
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на съдебния
3
спор и стрА.та създала предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази насока
настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.,
които имат действие зА.пред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззиваемата стрА. следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна
помощ, за сумата от 400.00 лева. Според посочената процесуална норма –
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на оргА., издал отменения
акт или отказ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-028369 от
09.01.2023г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Б. Д. Д., ЕГН: ********** са му наложени 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 20.00 лева за
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП
и 2.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 20.00 лева за
административно нарушение по чл.98, ал.2, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.2, т.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРА. СДВР – ОПП чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати на
ВЪЗЗИВНИКА Б. Д. Д., ЕГН: ********** на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 400.00 лева за дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните. ..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4