РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. Враца, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело
№ 20251420101173 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба депозирана от М. С. Д. с
ЕГН:********** от гр.В. ж.к.”Д.”********** чрез адв.Д. Г. от АК С. гр.Л.,
служебен адрес:гр.Т., ул.”З. С.”* против “Ф. Б.“ЕООД,Е И К *****,със
седалище и адрес на управление гр.С. район М. бул.“А. М.“*********
Ищцата предявява иск за обявяване нищожността на сключения между
страните договор за потребителски кредит №***********г.,доколкото в него
не бил посочен реално дължимия годишен процент на разходите/ГПР/ и в него
не било включено възнаграждението за поръчител. Ищцата твърди,че по
силата на сключения между страните договор,ответникът й бил предоставил в
заем сумата от 4 500 лв.,при фиксирани ГЛП 23.33% и ГПР 49.66%. Ищцата
следвало да внесе общо 6 075.00 лв. главница и лихва. На същата дата,ищцата
била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
Multitude Bank,което дружество следвало да обезпечи задълженията й по
договора за потребителски кредит.Било уговорено възнаграждение от 4 770.00
лв.,разсрочено на вноски,дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по заема, като кредиторът бил овластен да приеме плащанията.И този
договор бил недействителен,доколкото с него се предвиждало
1
кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта,което противоречало
на добрите нрави,водело до неравноправност,липсвало основание за
сключването му и бил сключен като обезпечение на недействителна сделка.
Клаузата за обезпечение реално увеличавала печалбата на 1
кредитора.Посоченият в договора ГПР не отговарял на действителните
разходи,доколкото не включвал сумата за обезпечението.Липсвала ясно
разписана методика на формиране на ГПР.Договорът за поръчителство само
формално представлявал отделна сделка.Двете дружества били свързани лица
по смисъла на закона,очевидно бил формиран бизнес модел за разделяне на
приходите от кредита между две свързани юридически лица.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,с който
отговор се оспорва иска: Поръчителството не било задължително условие за
сключване на договора за кредит.Потребителят сам избирал
обезпечението.Договорът за гаранция бил отделно облигационно
правоотношение,по което ответникът не бил страна.Разходът за гаранцията не
се включвал в ГПР,тъй като услугата не била задължителна. Съдът намира,че
следва да се направи предварителен доклад по делото и да се произнесе по
доказателствените искания на страните/на ищцата/.
Предявен е насрещен иск от ответника срещу ищцата за заплащане на сумата
232.00лв. неизплатена главница по договора, ведно със законната лихва върху
тази сума,считано от предявяване на иска-10.07.2025г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответницата/ищца по първоначалния иск/ е
депозирала писмен отговор,че при условие,че процесния договор бъде
прогласен за нищожен насрещния иск е основателен.
Ищцата поддържа следните въведени твърдения за нищожност на договор за
кредит: 1. противоречие със закона - чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.1 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП; 2. заобикаляне на закона – чл. 19 ал.4 от ЗПК . Съдът приема,че
е сезиран с два отделни иска – по чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22
от ЗПК и чл.146 от ЗЗП и по чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД. Основанието на иска се
определя от съда въз основа на обстоятелствата,на които се позовава ищецът в
исковата молба.Ето защо,след като определянето на основанието на
предявения иск е процесуално задължение на съда,то именно
съдът,разглеждащ спора,извършва и преценка за съотношението,в което се
2
намират помежду си съединените искове,като не е обвързан от изявлението на
ищеца относно обективното им съединяване/в този смисъл са и решение
№527/21.06.2010 г. по гр. дело №1363/2009 г. на ВКС,IV г.о. и решение
№97/08.02.2013 г. по т. дело №196/2011 г. на ВКС,I т.о.,както и др./. Доколкото
по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на
сделка е налице задължителна съдебна практика,според която съдът е длъжен
да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца
порок в поредността от най-тежкия през по-леките,а не от начина на
подреждане на претенциите в исковата молба/в този смисъл са: решение
№97/08.02.2013 г. по т. дело №196/2011 г. на ВКС,I т.о.,решение №106/
01.03.2011 г. по гр. дело №1460/2009 г. на ВКС,IV г.о., решение
№199/12.07.2016 г. по гр. дело №583/2016 г. на ВКС,IV г.о.,както и
др./,настоящият съд приема,че е сезиран с главен иск с правно основание чл.26
ал.1 предл.1 от ЗЗД и в условията на евентуалност с иск с правно основание
чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД. Т.е.,предявени са следните искове: 1. иск с правно
основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с
чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения между страните
договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона - чл.11
ал.1 т.10 и чл.19 ал. 1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. В условията на евентуалност: 2.
иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност
на сключения между страните договор за потребителски кредит поради
заобикаляне на закона - чл.19 ал.4 от ЗПК. По иска с правно основание чл.26
ал.1 предл.1 от ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже,че сключеният между
страните договор за потребителски кредит противоречи на закона – чл.11 ал.1
т.10 и чл.19 ал.1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. По иска с правно основание чл.26
ал.1 предл.2 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже,че сключеният между
страните договор за потребителски кредит 3 заобикаля законовата разпоредба
на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр.с чл.86
ЗЗД.,по който ищеца следва да докаже,че ответницата по този иск не му е
изплатила остатъка от главницата предмет на претенцията, ответницата
признава като размер това неиздължение.
На основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК,съдът признава за безспорни между
страните обстоятелствата,че: 1. между страните са били налице облигационни
правоотношения по валидно сключен договор за потребителски кредит за
3
сумата от 4 500 лв.която сума ищцата е усвоила; 2. между ищцата и М.б. са
били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за
предоставяне на поръчителство,по който договор ищцата е следвало да
заплати 4 770 лв. възнаграждение; 3. при добавяне на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство към ГПР по договора за
потребителски кредит се получава ГПР,надвишаващ законоустановения
максимален. 4.че ищцата не е погасила гравница в размер на 232.00лв.
При така установените факти се налагат следните правни изводи: Предвид
момента на договаряне и факта,че кредита е предоставен на физическо
лице,като не са налице данни то да е действало като
професионалист,респективно кредитополучателят се явява потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК,процесният договор за кредит попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна
потребителска закрила.Наред с това, договорът е сключен от търговско
дружество,което предоставя кредити на потребители в рамките на своята
професионална и търговска дейност,като приложението на ЗПК е признато и
от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на
договора формално отговаря на изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.т.1-9,11
и 1 2 о т ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма,съдържа дата и
място на сключването,вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните,срок на договора,общия размер на кредита и начина на усвояването
му,размер на лихвен процент,информация относно размера,броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр.. Съгласно
чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същият не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума,дължима от потребителя.Съгласно чл.19 ал.1 от
ЗПК,годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя,настоящи или бъдещи/лихви,други преки или косвени
разходи,комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,в т.ч. тези,дължими на
посредниците за сключване на договора/,изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи,които трябва да заплати длъжникът,а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
4
кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено,че ГПР е 49.66%,но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР.Нещо повече,възнаграждението по договора
за предоставяне на гаранция е установено в полза на кредитодателя по
договора за кредит,доколкото чрез сключване на процесния договор
последното постъпва в неговия патримониум,като се заплаща ведно с
месечните погасителни вноски по договора за кредит.Съгласно чл.5 от
договора,кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude
Bank в полза на ищеца,като с одобряване на обезпечението от кредитора
предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от
кредитополучателя,нито от лицето,предоставило обезпечението.Дължими
вноски по договора за поръчителство не са посочени в преддоговорната
информация,изпратена на клиента,нито пък е посочено в ОУ,че сключването
на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит.
Следва да се отбележи,че възнаграждението по договора за гаранция,макар и
сключен с лице,различно от кредитора, е пряко свързан с договора за
потребителски кредит разход и следва да бъде включено в общите разходи по
кредита при изчисляване на годишния процент на разходите.В този смисъл
сключването на договор за поръчителство е допълнителна услуга за
потребителя,която е пряко свързана с договора за кредит и разхода за него
следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на
годишния процент на разходите.Независимо от горното, доколкото самият
договор за кредит,сключен между страните,не предвижда дължимост на сума
в размер на 4770 лв. за банкова гаранция,то превеждането на такава по сметка
на ответника се явява недължимо при липса на установено основание.Без
значение се явява обстоятелството,че сумата се зачислява за друго лице.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10
от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР,но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В конкретния
случай,това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл.3 от
5
договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена сумата от
6 075.00лв.В тази величина обаче не е включена дължимото по договора за
предоставяне на гаранция възнаграждение в размер на 4 770.00 лв.Чрез
прибавянето на последната,общата сума,която следва да заплати
потребителят,възлиза на 10 845 лв,което е над два пъти размера на получения
в заем финансов ресурс.Тоест,налице е и пълно разминаване между посочения
в договора ГПР,дължимата сума за заплащане и действително дължимата
величина в края на заемния период. Така и от заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,че при изчисляването на
ГПР в размера на 49.66% са включени главницата,срока на договора и
договорирания лихвен процент.Действителният обаче ГПР,изчислен при
параметри на кредита – главница-,договорна лихва, такса за гаранция сума,е с
41.01% по-голям от договорирания ГПР или реален 90.67%.
Съгласно §1 т.1 от ЗПК,общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита,включително лихви, комисиони, такси,възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с
договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните
премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите,когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод,че
предоставянето на кредит, обезпечен чрез поръчителство от свързано с
кредитора дружество,в случая Ф. Б. с актуално юридическо наименование M.
B. p.l.c. със седалище в М., цели заобикаляне на ограничението предвидено в
чл.19 ал.4 от ЗПК,съгласно което годишният процент на разходите/ГПР/ не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. За да преодолее ограничението на чл.19
ал.4 от ЗПК за ГПР и да получи допълнителен доход,значително надвишаващ
главницата по кредита,групата M.,към която принадлежи кредиторът,предлага
на пазара финансов продукт,при който потребителят да заплати този
допълнителен доход на свързаното с ответното дружество дружество Ф. Б. с
актуално юридическо наименование M. B. p.l.c. със седалище в М..Така с
6
формално законни средства се постига една противозаконна цел,което е
класически пример за заобикаляне на закона.При това положение,таксата за
поръчителство не може да се разглежда като разход за
кредитополучателя,който няма връзка с договора за кредит и не следва да се
включва в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.19 ал.1
от ЗПК. Гореописаните условия по възмездното поръчителство, които
отнапред са известни и се извършват със съдействието на кредитора,и които
водят до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем,налагат
извода,че въпросното възнаграждение за професионален гарант е следвало да
се включи при изчисление на годишния процент на разходите по кредита при
условията на чл.19 ал.1 от ЗПК,като попадащ в категорията разходи,пряко
свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора
и които 6 потребителят трябва да заплати,съгласно легалната дефиниция на §1
т.1 от ЗПК.След като процесното оскъпяване на кредита чрез добавяне на
възнаграждение на свързан с кредитора гарант не е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 о т ЗПК,то на
основание чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен. С оглед
приетите по-горе постановки и доколкото се констатира,че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора
ГПР и включените в него компоненти,то следва да се приеме,че договорът за
потребителски кредит е недействителен,на основание чл.22 от ЗПК във връзка
с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. С оглед уважаване на така предявения иск следва да
се остави без разглеждане предявения евентуален иск за нищожността на
договора на основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона
- чл.19 ал.4 от ЗПК.
При този изход на спора по първоначално предявения иск ищцата дължи на
ответника връщане на остатъчното неиздължение 232.00лв. неизплатена
главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
предявяване на иска-10.07.2025г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС 243 лв. държавна такса,а на представлявалия безплатно ищцата
на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адвокат 500 лв. адвокатско възнаграждение с
ДДС. За да определи адвокатското възнаграждение в този размер,Съдът ще се
7
позове на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №С-438/22,съгласно което
въведеният с разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК праг на разноските за
адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния,определен в
Наредба №1/2004 г.,следва да се счита за ограничение на конкуренцията с
оглед на целта по смисъла на чл.101 §1 от ДФЕС.Съответно,при преценката си
за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната,в чиято полза е разрешен спора,съдът не е
обвързан от посочените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения.И при надлежно заявено възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК може да намали дължимото се адвокатско
възнаграждение под минималните размери,предвидени в НМРАВ,след
преценка дали делото се характеризира с правна и фактическа сложност. Тази
преценка следва да се извърши съобразно броя на страните и тяхното
процесуално качество,предмета на правния спор,броя и вида на релевираните
възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на
гражданския процес,вида и обема на търсената съдебна защита,вида и броя на
извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните
заседания,в които процесуалният представител на страната е участвал,
действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от
страната теза,броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания,
възражения, реплики и дуплики.Не на последно място,при определяне на
възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските
услуги за процесуална защита по подобни дела,както и икономическата
ситуация,характеризираща се с инфлационни процеси и динамичен пазар. И
доколкото активността на адвоката на ищцата се състои в изготвяне и
подаване на искова молба и молба-писмена защита/без явяване в с.з./,Съдът
приема,че справедливият размер е именно 450 лв. с ДДС Съдът намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1089 лв. с ДДС е
значително прекомерно при изложените съображения.
С оглед уважаване на насрещния иск следва да бъде осъдена ответницата по
него да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция за
внесена държавна такса 50.00 лв. и юристконсултско възнаграждение в размер
на 150.00 лв.
Водим от горното,Съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Ф. Б.“Е.,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.С. район М. бул.“А. М.“№*******,че сключеният с М. С. Д. с
ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”Д.”********Договор за предоставяне на
потребителски кредит №1358931/17.06.2024 г.,е нищожен,на основание чл.26 ал.1
предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК,чл.146 от ЗЗП поради противоречието му със
закона - чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.1 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения като евентуален от М. С. Д. с
ЕГН:********** от гр.В., ж.к.”Д.”****** против “Ф.м “ЕООД,ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление гр.С. район М. бул.“А. М.“********,иск за прогласяване
нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит
№1358931/17.06.2024 г.,на основание чл.26 ал.1 предл.2 от ЗЗД поради заобикаляне на
закона - чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА М. С. Д. с ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”Д.”******* да заплати на “Ф.
Б.“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С. район М. бул.“А.
М.“№******* сумата от 232.00лв. неизплатена главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1358931/17.06.2024 г, ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от предявяване на иска-10.07.2025г.
до окончателното изплащане и сумата от 50.00 лв. за внесена държавна такса и
150 лв. юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Ф. Б.“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С. район М.
бул.“А. М.“********,да заплати по сметка на В. р. с. 243 лв. държавна такса .
ОСЪЖДА “Ф. Б.“ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.С. район М.
бул.“А. М.“*******,да заплати на адв.Д. Д. Г. от АК Л.,служебен адрес:гр.Т., ул.”З. С.”,
******* сумата от 450 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред В. о. с. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9