Р Е Ш Е Н И Е
№ 84 / 10.2.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на трети февруари,
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Николинка Попова
2. Георги Видев
при секретаря Я. В. и с участието на
прокурора С. Я., разгледа докладваното от съдия Видев касационно
административно дело № 1365, по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ против Решение № 823/21.10.2020 г., постановено по
административно дело № 682/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик,
едночленен състав.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди от Т.И.Н., находящ се
понастоящем в Затвор – Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ в размер на 27 000 лв. за периодите от 03.01.2011 г. до 30.05.2018
г. и от 19.04.2019 г. до 17.06.2020 г.,
през които е пребивавал в пенитенциарни заведения под юрисдикцията на
дирекцията. С решението искът е уважен частично до размер 3 600 лв. за периодите
от 27.01.2011 г. до 22.05.2018 г. и от 20.10.2019
г. до 17.06.2020 г., без периодите от 27.07.2017 г. до 18.09.2017 г., 12.01.2018
г. до 31.01.2018 г., от 21.01.2020 г. до 28.01.2020 г., 11.02.2020 г. до
19.02.2020 г. и от 07.04.2020 г. до 17.06.2020 г., във връзка с установеното от
съда незаконосъобразно бездействие на ответника да осигури на ищеца минимална
жилищна площ от 4 кв.м. В останалата му част, над уважения размер от 3 600 лв.
до претендирания размер от 27 000 лв.
искът е отхвърлен.
С касационната
жалба се претендира отмяна на решението в осъдителната му част и пълно
отхвърляне на предявения иск или алтернативно – отмяна на решението в частта
му, с която искът е уважен в размера над 500 лв. Касаторът счита, че по делото
не са доказани реално причинени вреди. Поддържа жалбата си и чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – Т.И.Н.
– участва в проведеното съдебно заседание посредством видеоконферентна връзка.
Жалбата беше оспорена от него и от процесуалния му представител с нарочна
писмена молба, постъпила преди заседанието.
Прокурорът представя заключение за основателност
на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за неправилно.
Намира, че лишеният от свобода не е бил поставен в неблагоприятни условия.
Предлага касационният съд да уважи жалбата или да уважи искането за намаляване
на размера на обезщетението.
С обжалваното решение е прието за установено,
че в периодите от 03.01.2011 г. до 30.05.2018 г. и от 19.04.2019 г. до 17.06.2020 г. (с
изключение на изрично изброените в решението периоди) ищецът (ответник в
настоящото производство) е разполагал с жилищна площ значително под
необходимите 4 кв.м., т.е. в продължение на повече от седем години е пребивавал
в пренаселени килии. Приел е също, че на ищеца са били осигурявани необходимите
битови и спални принадлежности, че килиите в които е пребивавал са имали достъп
до светлина и проветряване. Установил е, че са били осигурявани съответни
средства и са извършвани мерки по дезинфекция, дератизация и дезинсекция,
поради което са неоснователни оплакванията на ищеца в тази насока. Всички тези
обстоятелства са установени със събраните от съда писмени и гласни
доказателства.
Настоящият
тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел обосновани и
законосъобразни правни изводи. От представените по делото служебни справки действително
се установява, че в значителния период от време от повече от 7 години ищецът е
разполагал с жилищна площ, която е значително под минималния стандарт. При това
положение присъденото обезщетение в размер на 3 600 лв. не е завишено, а е
съобразено с продължителността на времето, през което ищецът е пребивавал в
условия на пренаселеност. Обезщетението е съобразено и с практиката на ЕСПЧ и с
реалната икономическа обстановка в страната.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал малоценност, чувство на
унижение или потиснатост, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешкото и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Несъмнено поставянето на
ответника в условията на липса на достатъчно жилищна площ, само по себе си
представлява обстоятелство, сочещо за подлагането му на нечовешко и унизително
отношение. Това изрично е постановено и в чл. 3, ал. 2, предл. 1 от ЗИНЗС.
От гореизложеното следва, че жалбата е
неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 823/21.10.2020 г., постановено по административно дело № 682/2020
г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав, с което е
уважен частично до размер 3 600 лв., предявеният от Т.И.Н. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди, по отношение на
периодите от 27.01.2011 г. до 22.05.2018 г.
и от 20.10.2019 г. до 17.06.2020 г. (с изключение на периодите от
27.07.2017 г. до 18.09.2017 г., 12.01.2018 г. до 31.01.2018 г., от 21.01.2020
г. до 28.01.2020 г., 11.02.2020 г. до 19.02.2020 г. и от 07.04.2020 г. до
17.06.2020 г.), през които е пребивавал в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на дирекцията, във връзка с установеното от съда незаконосъобразно
бездействие на ответника да осигури на ищеца минимална жилищна площ от 4 кв.м.,
като в останалата му част, над уважения размер от 3 600 лв. до претендирания
размер от 27 000 лв. искът е отхвърлен.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/