Решение по адм. дело №908/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия – 94“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Игнатиево, община Аксаково, представлявано от Я. Н. Я., подадена чрез адв. А. Г., срещу Отказ за вписване в кадастралния регистър и издаване на скица за ПИ 32278.38.371 на старши експерт при СГКК- Варна Т. К., по Заявление № 01-221587 от 19.03.2025г., обективиран в ел. писмо от 04.04.2025г.

Жалбоподателят счита, че отказът за извършване и на двете услуги е неправилен и незаконосъобразен, като постановен от некомпетентен орган, при липса на форма, при съществено нарушениена административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Релевира доводи и за нищожност на отказа, тъй като същият не отговаря на изискванията за форма и е издаден от некомпетентно лице. Лишен е от изискуемите мотиви, което представлява съществен порок, тъй като препятства страната да се защитава срещу конкретни факти, а съда - да извърши надлежен контрол за законосъобразност. Твърди, че въз основа на представеното влязло в сила решение, с което е разрешен спор за материално право, ответникът е бил длъжен да впише заявителя, и в тази връзка отказът е в нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Оспорващият намира, че съдебното решение е следвало да бъде ценено от ответника като акт за собственост, доколкото е вписано в Служба по вписвания-Варна. Несъобразена е целта на закона като са нарушени основни принцип в правото, регламентирани в АПК. Ответникът не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и неговото поведение засяга права и законно интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания отказ в частта му по т.1 и т.2, и връщане на преписката с даване задължителни указания на административния орган за извършване на исканата услуга, а именно: вписване на жалбоподателя като собственик в Кадастралния регистър и издаване на скица в определен от съда срок.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. А. Г., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Подчертава, че предмет на Решението по въззивно гражданско дело № 516 на ВОС, е ПИ 353, с площ около 1 декар, за който е установено, че е от 1035 кв.м. и ПИ 354, който изцяло попада в очертанията на ПИ 371. Сочи, че след като в КРНИ М. Б. фигурира като собственик, и с оглед цитираните съдебни решения, същата следва да бъде заличена и като собственик да се впише кооперацията-жалбоподател по настоящото дело. Подчертава, че в процедурата за издаване на скица не е необходимо да заявителят да разполага с каквито и да било документи, това е защита на правото му на собственост, гарантирано от закона. Като не издава скица за имота, административният органа съществено накърнява абсолютното материално право на собственост. Моли за присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – старши експерт при СГКК – Варна Т. К., редовно уведомена, не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище се сочи, че след като от произнасянето на органа с отказ по заявление № 01-272639/17.05.2024г., потвърден със съдебно решение, не са представени от жалбоподателя нови факти и обстоятелства, на осн. чл.124, ал.2 АПК, административният орган не дължи ново произнасяне.

Като взе предвид изложените от оспорващия доводи и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало във връзка със заявление с вх. № 01-221587-19.03.2025 г., с което Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия-94“ чрез пълномощник, е заявила предоставяне на следните услуги: 1. Нанасяне на настъпили промени в КРНИ за поземлен имот 32278.38.371, обл. Варна, общ. Акасаково, гр. Игнатиево, м. Узун мера; 2. Издаване на скица на ПИ 32278.38.371; 3. Издаване на удостоверение за характеристики на ПИ 32278.38.371 /л.5 от преп./. Към заявлението са представени молба-декларация за обстоятелствена проверка, адвокатско пълномощно, платена такса за извършване на услугата. Приложен е НА № 69, том II, рег. № 2221, дело 248 от 2004 г. /л. 8-11 от преписката/, с който ЗКПУ „Тракия-94“ се легитимира като собственик по документи на 12 % ид. части от 87 броя оранжерии, полиетиленови, районно осветление, ограда, помпена станция, обслужващи улици, капково напояване, сондажен кладенец, паркинг, външен път, ел. табла – два броя, помпа, фургон, филтърен блок, резервоар за вода, всички съоръжения, изградени в имот №235 в землището на с. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна с площ 176.253 дка, начин на трайно ползване – оранжерия, категория на земята при неполивни условия – четвърта, находящ се в м-ст „Узун мера“ и заемащи 63 дка от имота, разположени в източната му част. Представено е Решение № 842 от 22.6.2016г. по в. гр. д. №535/2016г. на ВОС, с което е отменено първоинстанционното решение по гр. д. №7213/2008г. ва ВРС и е уважен отрицателен установителен иск като е прието за установено по отношение на ЗКПУ “Тракия - 94” - с. Игнатиево, ЗК “Труд” - с. Игнатиево, ЗК “Тракия” - с. Тополи, ЗКПУ “З.” - с. З., КПУ “Съединение- 95” - гр. Аксаково, ЗК “Въглен” - с. Въглен, че “Провадинвест” ООД - гр. Варна и М. Б. Б. от с. Климентово, обл. Варна не са собственици на недвижими имоти, представляващи реална част с площ от около 1 дка от имот пл. № 353, целият с площ от 64.293 дка, при граници: имоти с №№ 248, 355, 14, 354, 125, 127, която част представлява прилежаща площ към сондажен кладенец, при граници за реалната част: от изток: имот № 354, от север, запад и юг - останалата част от имот пл. № 353 /поправено с решение № 3856 от 1.8.2013г. по гр.д.№ 7213/2008г. на ВРС, XIV състав/ и имот № 354 с площ от 58.788 дка, при граници: имоти с №№353, 14, 13, 1, 22, 21, 20, 19, 12, 11, 10, 9, 8, 125, находящи се в местността “Узун мера”, землище на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, повдигнати в червен контур на скиците, приложени на л. 118 и 119 от първоинстанционното дело, образувани от разделянето на ПИ № 000235. Решението по в.гр.д.№535/2016г. на ВОС е влязло в законна сила на 14.07.2017г. с недопускането му до втора касация с Определение № 340 от 14.7.2017г. по гр. д. №5233/2016г. на ВКС.

На 04.04.2025г. от старши експерт при СГКК-Варна Т. К. е издаден отказ по заявление с вх. № 01-221587-19.03.2025 г., в което по т.1 „нанасяне на настъпили промени в КРНИ е посочена като причина – налице е влязло в сила съдебно решение №6768/28.06.2024г. по адм. дело №1264/2024г. по описа на АС-Варна. По заявление с вх. №01-361126/13.08.2020г. от Областна дирекция „Земеделие“-гр. Варна са издадени скици-проект за издаване на актове за държавна собственост на проектните имоти, образувани от ПИ с идентификатор 32278.38.371 и 32278.38.372, поради което не може да се извърши услуга-промяна на КРНИ“. По т. 2 и т. 3 като причина за отказа е посочено влязлото в сила съдебно решение №6768/28.06.2024г. по адм. дело №1264/2024г. по описа на АС-Варна.

По административната преписка е приложено становище от Началника на СГКК-Варна /л.2 от преп./, в което са посочени фактите и обстоятелства, които са пречка да се изпълни исканата услуга на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР - изменение на кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор 32278.38.371, а именно: влязло в сила съдебно определение № 6768/28.06.2024г. по адм.дело № 1264/2024г. по описа на Административен съд Варна. Адм. дело № 1264/2024г. по описа на Административен съд Варна е образувано по жалба от ЗКПУ “Тракия-94“ срещу мълчалив отказ на СГКК-Варна по заявление с вх.№ 01- 272639/17.05.2024г., което е със заявени същите услуги каквито са и в заявление с вх.№ 01- 221587/19.03.2025г. Към заявление с вх.№ 01-221587/19.03.2025г. са представени съдебни решения, които не доказват пълна идентичност на имота, описан в тях с поземлен имот с идентификатор 32278.38.371, предвид на което е изискан с писмо изх.№ 20-20726/03.06.2024г. проект за изменение на кадастралната карта, който да настоящия момент не е представен в СГКК- Варна. В СГКК - Варна е постъпило заявление с вх. № 01-361126-13.08.2020г. от Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, с което се иска изменение в кадастралната карта с представен проект за изменение. Съгласно чл.77 ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12. 2016г., новият проект не може да се процедира, до приключването на процедурата по преписка с вх. № 01-361126-13.08.2020г. В СГКК Варна е постъпила служебна информация за образувана преписка пред Областна дирекция „Земеделие“ - Варна за закупуване на новообразуваните имоти от държавата чрез Министерство на земеделието и храните.

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя, е назначена СТЕ, вещото лице, по която дава следните заключения:

- по т.1: ПИ 354 с площ от 58,788 дка, находящ се в м. „Узун мера“, землището на гр. Игнатиево, по Решение № 7213/2008г. на ВРС е идентичен с ПИ 354 с площ от 58,788 дка находящ се в м. „Узун мера“, землището на гр. Игнатиево по Решение № 842/22.6.2016г, по в. гр. д. № 535/2016г. на ВОС, влязло в законна сила на 14.67.2017г. В заключението на Решение № 842/22.6.2016г, по в. гр. д. № 535/2016г. на ВОС, влязло в законна сила на 14.07.2017г., е описана реална част с площ от около 1 дка от имот с пл. № 353, представляваща прилежаща площ към сондажен кладенец. Поземлените имоти по КВС са интегрирано в КК на землището на гр. Игнатиево със Заповед за одобрение на КККР РД-18-908/13.12.2017 г., издадена от ИД на АГКК, като за процесният имот е отреден ПИ 32278.38.371 с площ 58,346 дка. Територията на ПИ 32278.38.371 е включена в територията на ПИ 354 по двете съдебни решения, заедно с реалната част от ПИ 353 с площ около 1дка, представляваща прилежащ терен към сондаж (Приложение № 1). От изготвената комбинирана скица между извадка в обхвата на ПИ 353 и ПИ 354 по КВС на землището на гр. Игнатиево и ПИ 32278.38.71 по КК се установи, че северната и източната кадастрални граници на поземления имот по КК са идентични със северната и източната кадастрални граници на ПИ 354 по КВС (Приложение № 1). Западната граница на поземления имот по КК е отразена с включения реален дял по Решение № 842/22.6.2016г, по в. гр. д. № 535/2016г. на ВОС, влязло в законна сила на 14.07.2017г. и е идентична с останалата част от границата между ПИ 353 и ПИ 354 по КВС (Приложение № 1). Югоизточната кадастрална граница на ПИ 32278.38.371 по КК е идентична с югоизточната кад. граница на ПИ 354 по КВС (Приложение № 1). Югозападната кадастрална граница на ПИ 32278.38.371 по КК не е идентична с югозападната кад. граница на ПИ 354 по КВС. Между тях се обособява територия с реален дял с площ от 1 472 кв.м., за който дял е отреден ПИ 32278.38.372 с площ от 3 000 кв. м. по КК. Северната граница на ПИ 32278.38.372 по КК, препокрива част от територията на най-югозападната оранжерия (Приложение № 1).

- по т. 2: инж. К. дава заключение, че реалната част от около 1 дка от ПИ 353 по КВС на землището на гр. Игнатиево, описана в Решение № 842/22.6.2016г, по в. гр. д. № 535/2016г. на ВОС, влязло в законна сила на 14.07.2017г., представлява част от територията на ПИ 353 по КВС на землището на гр. Игнатиево. ПИ 353 с площ от 64,923 дка е идентичен с описания том XXXV, дело № 7455, рег. №12441 от 26.6.2009г. на СВ-Варна. От изготвената комбинирана скица между извадка в обхвата на ПИ 353 и землището на гр. Игнатиево и ПИ 32278.38.71 по КК се установява, че реалният дял с площ от около 1 дка по Решение № 842/ 22.6.2016г, по в. гр. д. № 535/2016г. на ВОС, влязло в законна сила на 14.07.2017г., в което е описано Решение № 3856/1.8.2013г. (реалният дял е с площ от 1 035 кв.м), представлява територия от 1035 кв.м., находяща се в източната част на ПИ 353 по КВС, представляваща сондаж с резервоар и прилежащата му част, която е включена в ПИ 32278.38.371 по КК. (Приложение №1).

- по т. 3: вещото лице дава заключение, че в Н.А. № 25, том XXXV, дело № 7457, рег. № 12443 от 26.6.2009г. на СВ- Варна, ПИ 354 е записан с площ от 58 788 кв.м. при граници и съседи: ПИ 353 - оранжерия; ПИ 23.14 - нива; ПИ 23.13 - нива; ПИ 165 - полски път; ПИ 125 - друг складов терен. Към нотариалният акт е приложена и скица ФО №2876/8.6.2009г., от която са записани в док. за собственост - номер на имот; площ; землище; НТП на имота и съседи му. (Приложение №4). От приложената скица № ФО 2997/21.08.2009г. се установява, че след продажбата, площта на имота не се променя, от което е видно, че територията на реалния дял към момента на изготвяне на док. за собственост е включена в територията на ПИ 354. (Приложение №4) От това следва, че ПИ 354 с площ от 58,788 дка е идентичен с описания имот по Н.А. № 25, том XXXV, дело № 7455, рег. № 12443 от 26.9.2009г., вписан СВ-Варна. От изготвената комбинирана скица между извадка в обхвата на ПИ 353 и ПИ 354 по КВС на землището на гр. Игнатиево и ПИ 32278.38.71 по КК се установява, че реалният дял с площ от около 1 дка по Решение № 842/ 22.6.2016г, по в. гр. д. № 535/2016г. на ВОС, влязло в законна сила на 14.07.2017г., в което е описано Решение № 3856/1.8.2013г. (реалният дял е с площ от 1 035 кв.м. – Приложение №5), представлява територия от 1035 кв.м., находяща се в източната част на ПИ 353 по КВС, представляваща сондаж с резервоар и прилежащата му част, която е включена в ПИ 32278.38.371 по КК (Приложение №1).

-по т. 4: експертът посочва че от извършената справка в ОСЗ - Аксаково, се установи че ПИ 353 и ПИ 354 по КВС са обединени в ПИ 362 с площ от 123 080 кв.м. и са разделени на три имота: -ПИ 363 с площ от 63 258 кв.м.; -ПИ 364 с площ от 1 035 кв.м.; -ПИ 365 с площ от 58 787 кв.м. (Приложение №6). В ОСЗ Аксаково не се съхраняват графични данни на проекти за делби и обединяване на КВС. По КНА №72, том VIII, дело № 1560/16.2.2011г. на СВ-Варна, М. Б. Б. е собственик на ПИ 363 е с площ от 63 528 по КВС на землището на гр. Игнатиево и ПИ 364 е с площ от 1035 кв.м. по КВС на землището на гр. Игнатиево. ПИ 363 и ПИ 364 по КВС на землището на гр. Игнатиево, описани в КНА №72, том VIII, дело № 1560/16.2.2011г. на СВ-Варна са идентични по площ с ПИ 353 по КВС на землището на гр. Игнатиево, описан в Н.А. № 23, том ХХХV, дело №7455, рег. №12441 от 26.6.2009г. на СВ-Варна.

ПИ 32278.38.371 не е идентичен с никой от поземлените имоти, описани в КНА №72, том VIII, дело № 1560/16.2.2011г. на СВ-Варна. От изготвената комбинирана скица между извадка в обхвата на ПИ 353 и ПИ 354 по КВС на землището на гр. Игнатиево и ПИ 32278.38.71 по КК се установи, че северната и източната кад. граници на поземления имот по КК са идентични със северната и източната граници на ПИ 354 по КВС; западната кадастрална граница на поземления имот по КК е идентична със общата кад. граница между ПИ 354 и ПИ 353 по КВС, освен в частта на реалния дял с площ от 1 035 кв.м. от ПИ 353; югоизточната кад. граница на поземления имот по КК е идентична с югоизточната кад. граница на ПИ 354 по КВС, а югозападната кад. граница на поземления имот по КК не е идентична с югозападната кад. граница на ПИ 354 по КВС, което се дължи на това, че от ПИ 354 е отделена територия с площ от 1472 кв.м. и е включена в ПИ 32278.38.372 по КК. (Приложение №7).

- по т. 5: вещото лице установява, че в КНА №72, том VIII, дело № 1560/16.2.2011г. на СВ-Варна са описани два поземлени имота - ПИ 363 с площ от 63 258 кв.м. и ПИ 364 с площ от 1035 кв.м.; ПИ 364 съответства на реалният дял от около 1 дка по Решение № 842/22.6.2016г, по в. гр. д. № 535/2016г. на ВОС, влязло в законна сила на 14.07.2017г.; реалният дял с площ от около 1 дка е идентичен с ПИ 364 по КНА №72, том VIII, дело №1560/16.2.2011г. на СВ-Варна и е изцяло включен в територията на ПИ 32278.38.371 по КК. Кладенецът и резервоарът са съоръжения представляващи част от оранжерийния комплекс. ПИ 363 по КНА №72, том VIII, дело № 1560/16.2.2011г. на СВ-Варна и по приложената скица към него не съответства на ПИ 32278.38.371 по КК, а съответства на източната част от територията на ПИ 32278.38.366 по КК.

В хода на производството от ответника е представена Заповед № РД-13-7/24.01.2025. /л.19 дело/ за установяване компетентността на административния орган.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването – адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт – Отказ за вписване в кадастралния регистър и издаване на скица за ПИ 32278.38.371 на старши експерт при СГКК-Варна Т. К., по Заявление № 01-221587 от 19.03.2025г., обективиран в ел. писмо от 04.04.2025г. Жалбата е подадена чрез АГКК на 14.04.2025 г., видно от поставения входящ номер, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Предмет на оспорване е издаденият Отказ за отразяване на настъпили промени в кадастралния регистър /т.1/ и за издаване на скица за ПИ 32278.38.371 /т.2/ на старши експерт при СГКК-Варна Т. К., по Заявление № 01-221587 от 19.03.2025г., обективиран в ел. писмо от 04.04.2025г. /в о.с.з. от 02.07.2025г. жалбоподателят прави изрично уточнение, че не оспорва отказа по отношение на неговата т.3 – издаване на удостоверение за характеристиките на ПИ/.

Оспореният отказ на старши експерт при СГКК-Варна Т. К. е извършен от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.53а, т.1 ЗКИР, допускаща извършване на административни услуги без издаване на заповед, респективно – възможността за оправомощаване на служители от изпълнителния директор на АГКК за издаването на документи по чл. 55, ал. 3 от ЗКИР, за което е издадена Заповед №РД-13-7/24.01.2025г. /л.19/. Със същата, инж. К. е оправомощена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като съответен служител на СГКК – Варна да извършва изменения в КРНИ за обекти на територията на цялата страна, по подадени заявления, разпределени на случаен принцип, респективно – да издават на хартия официални документи по чл.55, ал.2 ЗКИР, независимо от местонахождението на имота. След като заявените изменения по чл.53а, ал.1, т.1 от ЗКИР могат да бъдат извършвани от посочените служители, без издаване на нарочен писмен индивидуален административен акт, респективно – посочените служители могат да издават документите по чл.55, ал.2 от ЗКИР, то към отказите на визираните услуги не могат да бъдат поставени по тежки изисквания за компетентност и форма. В тази връзка, не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити, писмена форма и правни и фактически основания за издаване на акта. Поради цитираните по – горе разпоредби на ЗКИР и с оглед начина на заявяване на процесните услуги – по електронен път в портала на АГКК, общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК са неприложими. Видно от текста на депозираното заявление /л.5 преписка/, предвид начина на заявяване на услугите, жалбоподателят е декларирал, че е съгласен да бъде уведомяван за изпълнението на услугата и за издадени актове на административния орган на посочения от него адрес в профила му. Наред с това, следва да бъде посочено, че фактическите и правни основания за отказа на органа се съдържат синтезирано в електронното писмо от 04.04.2025г., а в подробности - в документите към административната преписка. Предвид изложеното, съдът намира, че отказът в обжалваните му части е издаден от материално и териториално компетентен административен орган и при спазена форма за издаване на административния акт. Самото наличие или липса на основания за постановяване на отказ е въпрос по съществото на спора, който следва да бъде разгледан при преценка на материалната законосъобразност на акта (Решение № 10901 от 29.11.2022 г. по адм. д. № 6110/2022 г. на ВАС).

При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените такива, които да доведат до незаконосъобразност, респ. да са основания за отмяна на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

По делото и между страните липсва спор, че за територията на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, в която попада процесния ПИ с идентификатор 32278.38.371, има изработена и влязла в сила КККР, съгласно Заповед № РД-18-908/13.12.2017 г. на И. Д. на АГКК – София.

Конкретното административно производство, инициирано по т.1 на заявлението на жалбоподателя в СГКК-Варна, е за изменение само на кадастралния регистър. Хипотезите на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър поради настъпили последващи одобряването й промени са изброени в чл. 53, ал. 1 и чл. 53а от ЗКИР. Съгласно чл. 53а, т.1 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед при изпълнение на влязло в сила съдебно решение.

За да бъде одобрено изменение на кадастралния регистър на посоченото по-горе основание, следва да бъдат налице две кумулативни предпоставки – със съдебния акт да е разрешен спор за собственост със сила на пресъдено нещо, което да легитимира заявителят като собственик на процесния имот (Решение № 6463 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14023/2017г. и Решение № 1207 от 6.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2022 г.), и да има пълно съвпадение между границите и характеристиките на имота и данните в регистъра с акта, на който се позовава заявителят на изменението. Т.е., във връзка с първата предпоставка е необходима и преценка на вида на съдебното решение, на основание на което е заявено исканото изменение.

Процесното изменение на КРНИ е инициирано във връзка с изпълнение на влязло в сила съдебно решение по в. гр. д. № 535/2016 г. на ВОС. С уважения от ВОС отрицателен установителен иск е установено по отношение на жалбоподателя, че “Провадинвест” ООД - гр. Варна и М. Б. Б. не са собственици на недвижими имоти, представляващи реална част с площ от около 1 дка от имот пл. № 353, целият с площ от 64.293 дка, при граници: имоти с №№ 248, 355, 14, 354, 125, 127, която част представлява прилежаща площ към сондажен кладенец, при граници за реалната част: от изток: имот № 354, от север, запад и юг - останалата част от имот пл. № 353 /поправено с решение № 3856 от 1.8.2013г. по гр.д. № 7213/2008г. на ВРС, XIV състав/ и имот пл. № 354 с площ от 58.788 дка, при граници: имоти с №№353, 14, 13, 1, 22, 21, 20, 19, 12, 11, 10, 9, 8, 125, находящи се в местността “Узун мера”, землище на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, повдигнати в червен контур на скиците, приложени на л. 118 и 119 от първоинстанционното дело, образувани от разделянето на ПИ № 000235. Вярно е, че в този случай със съдебното решение на ВОС е отречено със сила на пресъдено нещо правото на собственост на М. Б. върху процесните имоти, но с него не се признава със сила на пресъдено нещо, че жалбоподателят - ЗКПУ „Тракия-94“, с. Игнатиево е собственик на тези имоти. Основание за вписване на жалбоподателя като собственик в кадастралния регистър би могло да бъде единствено влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо претендиращото лице е установило правото си на собственост спрямо лицата, вписани в регистъра като собственици. Видно от представените доказателства, такива искове за собственост не са проведени, като по отношение на жалбоподателя не е налице положително установително решение за собственост върху претендираните имоти, респективно – други доказателства или титули за собственост върху имотите. Действително, по отношение на искането за изменение само на кадастралния регистър, законодателят в нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР е предвидил специално правило, съгласно което при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Ключова предпоставка на разпоредбата е наличието на дублиращи се титули за собственост за един имот, а в настоящата хипотеза жалбоподателят не се легитимира с такъв – по силата на съдебното решение само е отречено правото на собственост на вписаните в КР лица. За разлика от положителния установителен иск, отрицателният такъв представлява по-ограничен способ за защита, при който единствено се отрича правото на ответника върху същия обект. Правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск може и да не е абсолютно установено, а само твърдяно, което обосновава правния му интерес от завеждането на такъв иск. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право. Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор /ТР № 8/2012г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Именно допустимостта на производството по отрицателния установителен иск, заведен от жалбоподателя, е обоснована в мотивите на решението по гр.дело № 3637/2015г. на ВКС /л.38 – 43 преписка/, но не и правото на собственост на жалбоподателя, каквото превратно тълкуване прави последния в настоящото производство.

На следващо място, настоящият състав намира, че в случая липсва и изискуемата пълна идентичност между описания имот в решението на ВОС и имот №371, по отношение на който са заявени промени в КР. Съгласно заключението на СТЕ по т. 1, югозападната кадастрална граница на ПИ 32278.38.371 по КК не е идентична с югозападната кадастрална граница на ПИ 354 по КВС, тъй като между тях се обособява територия с реален дял с площ от 1 472 кв.м., за който дял е отреден ПИ 32278.38.372 с площ от 3 000 кв. м. по КК. Северната граница на ПИ 372 по КК припокрива част от територията на най – югозападната оранжерия. По т.4 се установява от изготвената комбинирана скица между извадка в обхвата на ПИ 353 и ПИ 354 по КВС на землището на гр. Игнатиево и ПИ 32278.38.371 по КК, че северната и източната кадастрални граници на поземления имот по КК са идентични със северната и източната граници на ПИ 354 по КВС; западната кадастрална граница на поземления имот по КК е идентична с общата кадастрална граница между ПИ 354 и ПИ 353 по КВС, освен в частта на реалния дял с площ от 1 035 кв.м. от ПИ 353; югоизточната кад. граница на поземления имот по КК е идентична с югоизточната кад. граница на ПИ 354 по КВС, а югозападната кадастрална граница на поземления имот по КК не е идентична с югозападната кадастрална граница на ПИ 354 по КВС, което се дължи на това, че от ПИ 354 е отделена територия с площ от 1472 кв.м. и е включена в ПИ 32278.38.372 по КК. (Приложение №7). Предвид горното, съдът намира, че не е налице втората предпоставка за извършване на изменение по реда на чл.53а, т.1 ЗКИР, тъй като влязлото в сила решение не урежда права спрямо имот, който е напълно идентичен с този, за който се отнася заявеното изменение.

Предвид изложеното, като е отказал процедиране на настъпили промени по т.1 от заявлението, административният орган е постановил материалноправно законосъобразен в тази му част акт, макар и не по изложените в същия основания.

В тази връзка следва да се посочи, че в случая, ирелевантно за спора е изтъкнатото от ответника основание за отказ, а именно - претендирано от държавата право на собственост върху процесния имот, и висяща процедура по Заявление с вх. №01-361126-13.08.2020г., подадено от ОД „Земеделие“ – Варна. От една страна, ответникът не представя каквито и да било доказателства за наличие на такава процедура, а от друга – съгласно вещото лице, проектът за изменение на КР по посоченото заявление не е приет, т.е. няма такава висящност на продходно производство. Ирелевантни са и позоваваният на ответника на наличието на влязло в сила решение по адм. дело № 1264/2024г. на Адм. съд – Варна. По посоченото дело е постановено като краен съдебен акт определение № 6768/28.06.2024г., което касае произнасяне по отделно, предходно административно производство, инициирано по заявление № 01-272639/17.05.2024г. от жалбоподателя, и по съществото си единствено установява, че дадените указания във въпросната процедура не съставляват самостоятелен, годен за оспорване административен акт. Позоваването на това съдебно определение в рамките на инициираното от жалбоподателя ново административно производство по Заявление № 01-221587 от 19.03.2025г., предмет на настоящото дело, е недопустимо. В случай, че дадените в производството по Заявление № 01-272639/17.05.2024г. указания, потвърдени като такива с определение № 6768/28.06.2024г. по адм. дело № 1264/2024г. на Адм. съд – Варна не са били изпълнени, то същото е следвало да бъде прекратено.

За разлика от отказът по т.1, постановеният по т. 2 от Заявление № 01-221587 от 19.03.2025г. отказа по искането за издаване на скица за ПИ 371 е незаконосъобразен, предвид следното:

Искането за издаване на скица е такова за извършване на административна услуга по чл. 55, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКИР. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКИР, АГКК извършва при поискване услуги с данни от КККР, като предоставя официални документи и справки в електронна и/или в писмен и графичен вид. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗКИР, официалните документи са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от КККР, удостоверения и копия от данни и материали. Условията и редът за заявяване и предоставяне на услуги от АГКК съгласно ЗКИР, както и техният вид, формат и съдържание, са регламентирани в Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Скицата на поземления имот/сграда е извадка от кадастралната карта в подходящ мащаб. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот или се учредява ипотека, се изисква скица от кадастралната карта или схема на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-голям от тези на актовете за собственост.

В случая, както беше посочено по – горе, изложените по т.2 от електронното писмо от 04.04.2025г. мотиви за отказ за извършване на посочената услуга, са изцяло неотносими към нейната същност. В частност, влезлият в сила съдебен акт по адм. дело № 1264/2024г. /представляващ определение, а не решение, както е посочил органът/ по никакъв начин не се явява пречка за издаване на поисканата скица в настоящото ново административно производство, инициирано по Заявление № 01-221587 от 19.03.2025г. Наред с това, следва да се отбележи, че отказ за издаване на скица не може да се основава и на липса на надлежно установени собственически права върху имота от заявителя, тъй като липсва нормативна забрана за издаване на скица на несобственик. Липсва законова норма, която да регламентира издаване на скица само на собственика на имота, респ. носителя на вещни права, поради което следва да се изхожда от правния интерес на заявителя да иска административната услуга във връзка с претендиране и защита на вещни права (Решение № 3216 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2018 г., II о.). На административния орган не е вменено задължение за превантивна защита на правото на собственост на трети лица, с оглед евентуално засягане на техни права. Правният интерес от извършване на услугата се определя не от легитимацията на заявителя като собственик, а от претендираните от тях вещни права (Решение № 2947 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2019 г., ВАС, II о.). В случая се установява, че са налице предпоставките за издаването на исканата скица, доколкото са представени доказателства за инициирано нотариално производство за снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост върху недвижимия имот – молба-декларация от жалбоподателя до нотариус Р. К. (л.6-7 от преп.).

Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че оспореният отказ в частта за извършване на административна услуга "издаване на скица" за ПИ 32278.38.371 е незаконосъобразен и подлежи на отмяна като такъв. На основание чл.173, ал.2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, административната преписка следва да бъде изпратена на административния орган, за ново произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването й прилагането на закона.

При този изход на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, своевременно заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски е частично основателна. Доказаните разноски са общо в размер на 2150 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса, 1100 лева - заплатено възнаграждение за вещо лице и 1000 лева - заплатено възнаграждение за адвокатска защита. С оглед частичната основателност на депозираната жалба – касателно една от двете заявените услуги, предмет на оспорване, съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1075 лева. Като съобрази размера на възнаграждение за адвокатска защита по дела по ЗКИР по Наредба № 1 № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, проведените открити съдебни заседания, фактическата и правна сложност, обема и качеството на предложената адвокатска защита, съдът намира възражението на ответника за прекомерност за неоснователно. Ответната страна не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да й се присъждат, независимо от частичната неоснователност на жалбата.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия – 94“, ЕИК *********, срещу Отказ на старши експерт при СГКК-Варна по Заявление № 01-221587 от 19.03.2025г., обективиран в ел. писмо от 04.04.2025г., в частта по т.1, с която е отказано нанасяне на промени в КРНИ за ПИ 32278.38.371.

ОТМЕНЯ по жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия – 94“, ЕИК *********, Отказ на старши експерт при СГКК- Варна по Заявление № 01-221587 от 19.03.2025г., обективиран в ел. писмо от 04.04.2025г., в частта по т.2, с която е отказано издаване на скица за ПИ 32278.38.371, и

ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за произнасяне по т. 2 от Заявление с вх. № 01-221587-19.03.2025 г. и извършване на административната услуга в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати в полза на Земеделска кооперация за производство и услуги „Тракия – 94“, ЕИК *********, сумата от 1075 /хиляда седемдесет и пет/ лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част на жалбата.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.