Решение по дело №815/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 307
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20214310100815
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Ловеч, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310100815 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Ив. М. Ап. за установяване на вземания
по заповед за изпълнение.
Твърди се, че между страните е постигнато съгласие и сключен договор
за предоставяне на мобилни услуги до номер ++359********* за срок от 24
месеца срещу заплащане месечно на такса в размер на 31,99 лв. с ДДС /26,66
лв. без ДДС/.
При сключването на договора за предоставяне на мобилни услуги се
казва, че страните са постигнали съгласи и сключили договор, по силата на
който ищецът се е задължил да предостави за временно и възмездно ползване
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Black срещу заплащане
на сумата от 194,07 лв. с ДДС за срок от 23 месеца или по 6,59 лв. на месец,
при първоначална вноска от 42,50 лв.
Твърди си, че по договора за съобщителни услуги ответникът не е
предложил изпълнение за сумата от 106,62 лв. за периода 05.12.2018 г. до
04.03.2019 г., поради което по партидата му ищецът е начислил неустойка в
размер на 79,98 лв., формирана от сбора на три сбора на три абонаментни
месечни такси, както и сумата от 256,75 лв. – разликата между цената на
1
предоставеното му за ползване мобилно устройство без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена.
По договора, по който на ищецът е предоставено за ползване мобилно
устройство, се твърди, че той дължи сумата от 151,57 лв. от които три вноска
по 6,59 лв., начислени за периода 05.12.2018 г. до 04.03.2019 г. и 131,80 лв. –
двадесет вноски, начислени предсрочно поради неплащането на предходни
такива.
На следващо място се твърди, че 28.12.2018 г. между страните е
постигнато съгласие за изменение на договор за предоставена не електронни
съобщения до номер ++359*********. Договорено е по тази връзка ищецът не
предоставя услуги за срок от 24 месеца, по избран от ответника тарифен план,
срещу заплащане на месечна такса от 30,99 лв. с ДДС /25,82 лв. с ДДС/.
При сключването на споразумението за изменение на договора за
предоставяне на мобилни услуги до номер ++359*********, се казва, че
страните са постигнали съгласи и сключили договор, по силата на който
ищецът се е задължил да предостави за временно и възмездно ползване
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Gray срещу заплащане на
сумата от 194,07 лв. с ДДС за срок от 23 месеца или по 6,59 лв. на месец, при
първоначална вноска от 42,50 лв.
Твърди си, че по договора за съобщителни услуги ответникът не е
предложил изпълнение за сумата от 105,71 лв. за периода 05.12.2018 г. до
04.03.2019 г., поради което по партидата му ищецът е начислил неустойка в
размер на 77,46 лв., формирана от сбора на три сбора на три абонаментни
месечни такси, както и сумата от 256,75 лв. – разликата между цената на
предоставеното му за ползване мобилно устройство без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена.
По договора, по който на ищецът е предоставено за ползване мобилно
устройство, се твърди, че той дължи сумата от 151,57 лв. от които три вноска
по 6,59 лв., начислени за периода 05.12.2018 г. до 04.03.2019 г. и 131,80 лв. –
двадесет вноски, начислени предсрочно поради неплащането на предходни
такива.
За вземанията за предоставени мобилни услуги, неустойки, цена по
договори за ползване на мобилни устройства и разлика в цената за ползваните
2
устройства ищецът казва, че е издал фактури, а по тях не е предложени
изпълнение.
За събиране на вземанията ищецът е подал заявление, а издадената в
негова полза заповед за изпълнени е връчена чрез залепване на уведомление.
Отправя се искане до съда да постанови решени, с което да призна за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на
1 186,41 лв., от което 212,33 лв. цена на предоставени мобилни услуги,
неустойка в размер на 157,44 лв., формирана от сбора на три сбора на три
абонаментни месечни такси и 513,50 лв. – разликата между цената на
предоставеното му за ползване мобилно устройство без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена и 303,14 лв. – цена по договора за
лизинг, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението да
изплащането на вземането. Заявена е искане за присъждане на разноски.
В депозиран по делото отговор особеният представител на ответника
навежда възражения по размера на вземанията, предмет на заявените
установителни претенции.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител, ангажира
становище по същество в молба от 04.10.2021 г. /л. 53-56 от делото/.
Ответникът се представлява от особения представител адв. Илина
Колева, която по същество излага становище за неоснователност на заявените
искове.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и техните представители,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от „Теленор България“ ЕАД пред РС
Ловеч е образувано ч. гр. д. № 120/2021 г. В рамките на производството на
27.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено на Ив.
М. Ап. да заплати в полза на „Теленор България“ ЕАД сумата от 1 186,41 лв.,
ведно със законната лихва от 26.01.2021 г. до изплащане на вземането и
сторените разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 360,00 лв. –
адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена чрез залепване на
уведомление.
Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за
3
предоставяне на мобилни услуги по план „Тотал 31,99 с неограничени
национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“ с мобилен номер
++359********* за срок от 24 месеца /за времето от 28.12.2018 г. до 28.12.2020
г./ при месечна такса от 31,99 лв. В договора е отбелязано, че на потребителя
се предоставя мобилен апарат SAMSUNG Galaxy J Plus Black, като във връзка
с ползването му е ангажиран договор за лизинг /л. 11 от ч. гр. д. № 120/2021
г./. В договора е уговорено, че при прекратяване на договора през
първоначалния срок за която и да е СИМ карта по вина или инициатива на
потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаметен план месечни абонаменти за всяка една СИМ
карта/номер до края на срока. В случай, когато е предоставена за ползване
устройство потребителят дължи и разликата между цената на устройството
без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора и
съответните устройства към момента на прекратяване на договора и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответна обща лизингова цена по договора. В договора за мобилни услуги е
отразено, че стандартната цена на предоставено устройство е 549,90 лв., а
отстъпката 349,24 лв.
Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за
предоставяне на мобилни услуги по план „Тотал 20,99 с неограничени
национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“ с мобилен номер
++359********* за срок от 24 месеца /за времето от 23.06.2018 г. до 23.06.2020
г./ при месечна такса от 20,99 лв. С допълнително споразумение от 28.12.2018
г. страните са променили плана, по който се предоставят мобилни услуги на
ответник на „Тотал 30,99 с допълнителни 6000 МВ“ при месечна такса от
30,99 лв., за срок от 24 месеца за периода от 28.12.2018 г. до 28.12.2020 г. В
споразумението е отбелязано, че на потребителя се предоставя мобилен
апарат SAMSUNG Galaxy J Dual Grey, като във връзка с ползването му е
ангажиран договор за лизинг /л. 11 от ч. гр. д. № 120/2021 г./. В договора е
уговорено, че при прекратяване на договора през първоначалния срок за
която и да е СИМ карта по вина или инициатива на потребителя последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на срока. В случай, когато е предоставена за ползване устройство
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент
4
съгласно последната актуална ценова листа на оператора и съответните
устройства към момента на прекратяване на договора и заплатената от него
при предоставянето му от оператора цена в брой или съответна обща
лизингова цена по договора. В споразумение към договора за мобилни услуги
е отразено, че стандартната цена на предоставено устройство е 549,90 лв., а
отстъпката 349,24 лв.
Между страните по спора е постигнато съгласи и сключен договор, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue, с телефонен номер
++359*********, срещу заплащането на обща лизингова цена от 926,16 лв.,
платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 38,59 лв. Неразделна част от
договора за лизинг са Общите условия на договор за лизинг, с които
ответникът е декларирал, че е запознат. В договора при общи условия, към
договор за лизинг, е предвидено, че всички вземания по него стават
предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на
мобилни и/или фиксирани услуги, сключен от лизингополучателя, както и
при забава заплащането на плащания по договора за лизинг. В едномесечен
срок от изтичане срока на договора, предоставеното за ползване устройство
подлежи на връщане, освен при изрично заявено желание за закупуването му,
а при неизпълнението на това задължение дължи неустойка в размер на 38,59
лв. /л. 20-21 от делото/.
В декларация към договора потребителя е декларирал, че е получил
екземпляр от договора при общи условия за взаимоотношения с потребители
на мобилни телефонни услуги, съгласил се е с тях и се е задължил да ги
спазва /л. 16 от ч. гр. д. № 120/2021 г./
По делата са ангажирани четири фактури, издадени от ищеца на името
на ответника за периода декември 2018 – май 2019 г.
От фактура, издадена на 05.01.2019 г., се установява, че същата касае
отчетен период 05.12.2018 г. - 04.01.2019 г., като с нея е фактурирана
продажба на устройство на лизинга 334,44 лв., като приспаднат аванс за
устройство на лизинг 70,84 лв., разговори, данни, съобщения и други
таксувани съобщения – 11,66 лв., еднократна месечна такса от 61,1 лв., с
облагаема основана 334,77 лв. без ДДС или 404,12 лв. с ДДС, като от нея е
приспадната сума по разсрочена продажба на лизинг от – 316,32 лв., вноска
5
по лизинг 13,18 лв., включена е сума от предходен период 20,99 лв. и внесена
сума в размер на 21,00 лв., като крайната сума за плащане е 100,97 лв. с ДДС,
платима до 20.01.2019 г. В разбивка към фактурата е посочена стойността на
услугите по мобилни номера на ответника, а именно: 27,97 лв. – такса 11,66
лв. – услуги и 6,59 лв. – първа лизингова вноска за номер ********** и 33,54
лв. такса, 0,00 лв. услуги и 6,59 лв. – първа лизингова вноска за номер
********** /л. 6-7 от делото/.
От фактура, издадена на 05.02.2019 г., се установява, че същата касае
отчетен период 05.01.2019 г. - 04.02.2019 г., като с нея е фактурирани
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 2,47 лв., месечна
еднократна такса от 56,46 лв., с данъчна основа от 58,93 лв., а с ДДС 70,72
лв., като общо дължимата сумата, ведно вноски по лизинг от 13,18 лв. и
задължения от предходен период е 184,87 лв. с ДДС, платима в срок до
20.02.2019 г. В разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по
мобилни номера на ответника, а именно: 25,82 лв. – такса, 2,47 лв. – услуги и
6,59 лв. – втора лизингова вноска за номер ********** и 26,66 лв. такса, 0,00
лв. услуги и 6,59 лв. – втора лизингова вноска за номер ********** /л. 8-9 от
делото/.
От фактура, издадена на 05.03.2019 г., се установява, че същата касае
отчетен период 05.02.2019 г. - 04.03.2019 г., като с нея е фактурирана
еднократна такса от 52,48 лв., с данъчна основа от 52,48 лв. и дължима сума с
ДДС от 62,98 лв. или общо сумата от 261,03 лв., ведно със задължения от
предходен период и вноска за лизинг от 13,18, дължима до 20.03.2019 г. В
разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по мобилни
номера на ответника, а именно: 25,82 лв. – такса и 6,59 лв. – трета лизингова
вноска за номер ********** и 26,66 лв. такса и 6,59 лв. – трета лизингова
вноска за номер ********** /л. 10 от делото/.
От фактура, издадена на 05.05.2019 г., се установява, че същата касае
отчетен период 05.04.2019 г. - 04.05.2019 г., като с нея е фактурирани 670,94
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 263,60 лв. – вноски
по договор за лизинг и в едно със задължения от предходен период 251,87 лв.
дължимата сума от 1 186,41 лв., платима до 20.05.2019 г. /л. 11 от делото/.
От изслушаната в хода на производството съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че при ищеца ответникът има открита партида. По
6
нея за периода 05.01.2019 г. до 05.05.2019 г. е начислена сума в размер на
1 186,41 лв., от която 212,33 лв. – мобилни услуги, 303,14 лв. – лизингови
вноски, разлика между цена на предоставени за ползване устройства – 513,50
лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора – 157,44 лв.
Уточнено е, че размера на неустойката е формиран от сбора от три
стандартни месечни вноски по всеки един от договорите за мобилни услуги и
разлики между стандартната цена на предоставените за ползване устройства
без отстъпка и преференциалната цена. Експерта е заключил, че във връзка с
процесните договори счетоводството на ищеца е водено редовно, като всички
първични счетоводни документи са намерели счетоводно отражение,
съгласно направените хронологични счетоводни записвания.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявените са искове за установяване на вземания по заповед –
вземане за заплащане цена на предоставени мобилни услуги, вземания за
заплащане на цена по договори за лизинг и неустойка, с правна квалификация
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД.
Страните са се намирали в договорни отношения с предмет
предоставяне на електронни услуги. Ответникът е имал открита партида при
ищеца, по която е начислявана стойността на предоставените му услуги, вкл.
за процесния период. Той не е оспорил в хода на производство възможността
за ползване на договореното да е ограничена или възпрепятствана.
Фактурирането му суми за предоставени мобилни услуги са в рамките на
уговорения размер на месечната абонаментна такса по сключени от него
договори за предоставяне на мобилни услуги. За установяване размера
вземанията ищецът е ангажирал фактури /четири броя/. Вземанията по тези
фактури са надлежно осчетоводени при ищеца, като счетоводството във
връзка с тях е редовно воден. От фактурите и записванията по партидата на
ответника се установява, че за процесния период 05.12.2018 г. - 04.03.2019 г.
стойността на предоставените на ответника електрони съобщителни услуги е
212,33 лв. по двата ползвани мобилни номера. В хода на производството
ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на задължението,
чиято е тежестта на доказване.
7
Ищецът претендира установяването на вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорната връзка /разваляне/ по вина на
потребителя.
Съгласно постановката на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът
по двустранен договор с продължително и периодично изпълнение, каквито
са процесните, може да търси неустойка за обезщетяване на вредите поради
настъпило бъдещо разваляне ако такава реално е била уговорена. Неустойката
е компенсаторна по своя характер, като целта й е да възмезди вредите на
кредитора от прекратяване на правната връзка, за което длъжникът отговаря.
Предвидимата вреда към датата на сключване на договора за предоставяне на
електронни услуги при предсрочното му прекратяване е нереализирания
приход от ползването на предоставени номера в рамките на срока на
договора. В рамките на срока на договора очакванията на оператора, които
предоставя електронни услуги, са да получи договорените месечни такси,
както и суми над тях във връзка с друго реализирано потребление. В случа,
когато тези негови очаквания не се сбъднат по вина на потребителя, довело до
прекъсване на договорната връзка, клаузата за заплащане на неустойка в
рамките на таксите за остатъка от срока на договора, но не повече от
трикратния размер на дължимите стандарти месечни такси, не може да бъде
определена като неравноправна или противоречаща на добрите нрави.
Неустойката, определяна в рамките на три стандартни месечни вноски не
съставлява по своята същност насрещна престация от страна на потребителя
без насрещен неин еквивалент от страна на оператора. Тя е насочена към това
да компенсира вредите на оператора, които няма да подлежат на доказване,
като не може да се приеме, че това съставлява несъответствие с присъщата й
функция.
По договорните връзки, по които се търси установяване на вземане за
неустойка, е уговорен втори елемент при определяне размера й. Той се
формира от разликата в цената между стандартната цена на предоставеното
по договора мобилно устройство без отстъпка съгласно актуалната към
договора ценова листа на оператора и преференциалната цена, при която е
сключен договора за лизинг. В тази част съдът намира, че клаузата е
неравноправна.
В правната връзка, по която се търси изпълнение, ответникът има
8
качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП.
Според разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна е клауза в договор с
потребител, която е сключена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравенство между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.
Коментираната уговорка не отговаря на посочените изисквания, тъй
като във връзка с предсрочното прекратяване на договор за електронни
услуги се уговаря заплащането на неустойка, която се формира като разлика в
отстъпка по друго договорна връзка /договор за лизинг/, с различен предмет
от този на прекратената. Размерът на възнаграждението по другата договорна
връзка е предмет на самостоятелно договаряне между страните. По тази
връзка уговорената цена не може да бъде едностранно пременян от оператора.
По нея не се твърди да е предвидена възможност за оператора да търси
заплащане на разликата между договорената цена и цената по която
устройството се предлага на свободния пазар, която по своята същност
съставлява пропусната полза. Пропусната полза не е сигурна последица от
прекратяване на договора за предоставяне на електронни услуги, нито е в
пряка връзка с него.
По изложените съображения в рамките на производството съдът следва
да установи съществуването на вземане за неустойка в размер на 157,44 лв., а
за горницата от 670,94 лв. искът за установяване следва да се отхвърли.
Страните са се намирали в договорни отношения с предмет временно и
възмездно ползване на мобилни устройства. Ищецът е предал на ответника за
ползване две мобилни устройство от посочен модел и марка, което е
удостоверено в ангажирания по делото договор. Ответникът се е задължил в
рамките на срока за ползване да заплаща на ищеца договорена цена /по 6,59
лв. за всяко устройство на месец за срок от 23 медеца, начиная от 28.12.2018
г. Ищецът твърди, че договорната връзка е прекратена, а вземанията по нея
обявени за предсрочно изискуеми, поради прекратяване на договора за
мобилни услуги, като всички дължи за в бъдеще вземания за остатъка от
срока на договора за начислени във фактура от 05.05.2019 г.
По силата на договора за лизинг лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване на лизингополучателя вещ. В рамките на
срока на действие на договорната връзка лизингополучателят има право да
9
ползва веща. Задължение за връщането за него възниква с прекратяването
на договора. Отново в рамките на срока на действие на договора
лизингодателят е задължен да предостави възможност безпрепятствено
служене с вещта. Ако приемем, че в рамките на срока на действие на договора
лизингодателят може да обяви вземанията по него за предсрочно изискуеми
/това е отречено като възможност в решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. №
3310/2015 г. на II ТО на ВКС/, той може да продаде вещта и не дължи
прехвърляне на собствеността , като такива уговорки, както и предприетите
действия въз основа на нея, следва да се третират като прекратяване
/разваляне/ на договорната връзка. По развалена договорна връзка с
периодично изпълнение кредиторът не може да търси цената за остатъка от
срока на договора, а само връщане на даденото по нея /връщане на вещта/.
С прекратяване на договора за предоставяне на електронни услуги е
развален договора за лизинг. Начислените вноски до датата на развалянето в
размер на 39,54 лв. са дължими /вноски от едно до три/. Задълженията във
връзка с тях са надлежно осчетоводени, като не са ангажирни доказателства
за погасяването им чрез плащане, за което тежест на доказване носи
ответника. След датата на разваляне на договорната връзка правната връзка се
прекъсва, поради което по нея ответникът не дължи изпълни изпълнение.
Обстоятелството, че уговорения в договора срок за ползване на предоставено
мобилно устройство е изтекъл към датата на постановяване на решението е
без правно значение, тъй като договорната връзка е развалена преда датата на
подаване на исковата молба. След прекратяване на договора ищецът може да
търси връщането на предоставената за ползвана вещ или обезщетение във
връзка с ползването й, но не и цената за остататъка от срока на договора.
По изложените съображения съществуването на вземане за сумата от
263,60 лв. – предсрочно изискуеми вноски за цена по договора за лизинг
следва да с отрече.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. В заповедното
производството той е сторил разноски в размер на 385,00 лв. В исковото
производство ищецът е ангажирал доказателства за сторени разноски в
размер на 738,05 лв. /държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за
назначаване особен представител на ответника и възнаграждение за вещо
лице/. От общия размер на сторените разноски в заповедното и исковото
10
производството – 1 123,05 лв., с оглед изхода на спора, в тежест на ответника
следва да се възложи за заплащане сума в размер на 381,83 лв.
Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски, на което
съдът да отговори.
По делото ответникът е представляван от особен представител. За
назначаването му съдът е определил депозит в размер на 200,00 лв.
Посочената сума следва да се заплати на адв. Илина Колева, за което се
издаде РКО.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с
решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ив. М. Ап., с адрес: с.
А, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 1гр.С. Бизнес парк София, сграда
6 има вземане в размер на 212,33 лв. /двеста и дванадесет лева и тридесет и
три стотинки/ - стойност на предоставени мобилни услуги към мобилни
номера ++359********* и ++359*********, за периода 05.12.2018 г. - 04.03.2019
г., 157,44 лв. /сто петдесет и седем лева четиридесет и четири стотинки/ –
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за електронни съобщения
и 39,54 лв. /тридесет и девет лева петдесет и четири стотгинки/ – цена по
договора за лизинг на мобилни устройства SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual
Gray и SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Black за периода януари – март 2019 г.,
ведно със законната лихва от 26.01.2021 г. до изплащането им, за което е
издадена Заповед № 120 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 27.01.2021 г. по ч. гр. д. № 195/2021 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата до сумата от 1 186,41 лв., от която 513,50 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщения и
263,60 лв. – предсрочно изискуеми вноски за цена по договора за лизинг.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ив. М. Ап., с адрес: с. А да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 1гр.С. Бизнес парк София,
сграда 6 сумата от 381,83 лв. /триста осемдесет и един лева осемдесет и три
стотинки/ - сторени разноски според уважената част от исковете.
11
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Илина Колева – особен представител на Ив.
М. Ап., възнаграждение в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ от внесения
депозит, за което се издаде РКО.

Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12