№ 19213
гр. С, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110128177 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от И. С. М., ЕГН ..., с адрес гр.С, бул.“А С“ № ...., чрез адв.К., със
съдебен адрес гр.П, ул.“Н А“ № 57, насочени срещу „С-К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр.Ш, пл.О № 13Б, представлявано от С Н Т, за признаване за установено, че
сключения между страните договор за потребителски кредит № ..../17.07.2023 г. е нищожен.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски, вкл. и адвокатски
хонорар по реда на чл.38, л.2 от Закона за адвокатурата.
Ищeцът твърди, че на 17.07.2023 г. е сключил с ответника договор за потребителски
кредит от разстояние № ...., по силата на който той е получил сума в размер на 950.00 лв.
при ГПР от 42.58 %. Отбелязва се, че в от договора е установено задължение за ищеца да
предостави обезпечение с банкова гаранция или две физически лица, които да отговаря на
определени условия, като при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в
размер на 0,9% от стойността на предоставената в кредит сума за всеки ден, в който не е
предоставено обезпечението.
С исковата молба се оспорва действителността както на договора за кредит в цялост
на основание чл.19, ал.4 вр. чл.22 ЗПК, чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.143, ал. вр. чл.146 от
ЗЗП.
Поддържат се доводи за нищожност на договора изцяло поради противоречие с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК – липса на посочен ГПР по кредита с изчерпателно изброяване на
разходите, които го формират. Становището на ищеца в тази насока е, че вписаният в
договора ГПР не отразява точно неговия размер, който в действителност надхвърля
ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК.
В исковата молба се съдържат доводи за противоречие на уговорената в договора
1
клауза за неустойка с добрите нрави, тъй като с нея се накърнява принципа на
добросъветност в гражданските и търговските взаимоотношения. С това пък се постига
несправедливо облагодетестване на едната страна за сметка на другата и и като краен
резултат води до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните по
правоотношението. Ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Освен
това, според ищеца извършената оценка на кредитоспособността му е на база
предположение, че кредитополучателят ще предостави в срок обезпечението, което е
равнозначно на липсата на такава оценка и нарушаване на изискването на чл.16 от ЗПК.
Ищецът навежда и доводи, че неустойката не е включена в ГПР, противно на
приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите, които се включват
в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР
противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
В същото време, ищецът отбелязва, че тази клауза, както и другите такива в
процесния договор не са индивидуално уговорени между страните, а наложени от ответното
дружество.
По така изложените съображения, от съда се иска да прогласи нищожността на
процесния договор за кредит.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит. В отговора на исковата молба се отбелязва, че същият е
сключен от разстояние като подробно се обяснява процедурата за това. Обръща се внимание,
че инициативата е на ищеца, който е създал личен профил и е попълнил заявка за
кандидатстване за кредит от разстояние. На същия са изпратени по електронен път проект
на договора, погасителен план към него, стандартен европейски формуляр и общи условия.
С оглед на това, според ответника е осигурена възможността на потребителя да се запознае с
условията по кредита и той сам е избрал да даде съгласието си за сключването му,
натискайки бутон „подпис“.
По отношение конкретната клауза за неустойка се твърди, че тя обезпечава
изпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави договореното с кредитора
му обезпечение, като неустойка се начислява само за времето на неизпълнението.
Ответникът се позавава на практика на ВКС, според която за действителността на
неустоечната клауза е от значие дали неизправният длъжник има възможност сам да
ограничи размера на неизпълнението. Доколкото в настоящия случай, такава възможност е
налице, според ответника, клаузата не е недействителна.
Излагат се съображения и че в процентно отношение размерът на неустойката е 0.9%,
2
който не може да се приеме за прекомерен, въпреки че сам по себе си размерът не е критерий
за действителността на неустоечната клауза, а това е нейната цел, която не може да излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Ответникът
аргументира становище, че не е налице изначална невъзможност на заемателя да осигури
поръчител в посочения в договора срок, като от неизпълнението на това задължение,
кредиторът търпи вреди, а именно той се лишава от гаранция, че неговото вземане някога ще
бъде удовлетворено.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между
него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски
кредит № № ..../17.07.2023 г., твърдените основания за недействителност на договора
(уговаряне на ГПР в размер, надхъвърлящ законоустановения максимален такъв).
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит № ..../17.07.2023 г. По силата на сключения договор за потребителски кредит
заемодателят „С-К“ АД се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 950,00
лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 6 месеца съгласно
погасителен план, приложен към договора. Видно от погасителния план, между страните
били уговорени 6 фиксирани погасителни вноски, всяка от които в размер на 271,61 лева,
включваща главница, лихва и неустойка. Уговореният ГПР бил в размер на 42,58 %, а
процентът на фиксираната годишна лихва – 36. Дължимата сума по договора в хипотеза, при
която не е осигурена гаранция от потребителя и последният дължи неустойка, е в размер на
1629,69 лева.
Съгласно чл. 17 от процесния договор за предоставяне на кредит, кредитополучателят
се е задължил в срок 3 работни дни от сключване на договора да обезпечи кредита чрез
гарант – физическо лице, на възраст над 21 г., с минимален осигурителен доход от 1500 лв.,
който няма записи в ЦКР относно просрочия по кредити, под наблюдение, загуба и др., да
има валидно трудово правоотношение поне в последните 6 месеца, предхождащи сключване
на договора за кредит, да не е поръчител по друг кредит към банка или финансова
институция или кредитополучател по кредит със „С-К“ АД, като посоченото лице следва да
поеме солидарно задължение по отношение на заемодателя за връщане на всички дължими
3
суми по договора. Алтернативно е дадена възможност за учредяване на банкова гаранция в
полза на кредитора в размер на всички суми по договорите /главници, лихви, неустойки/.
При неизпълнение на посоченото задължение в чл. 27 от договора е предвидено, че
потребителят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като тази сума
следва да се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита.
На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да
върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за потребителски
кредит от 17.07.2023 г. по правната си същност е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая в договора е предвиден ГПР в размер
на 42,58 %.
По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорената в договорите
неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към размера на ГПР,
съдът намира следното:
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
4
и условия.
Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо
се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако
в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Видно от данните по делото, договореният в договора за потребителски кредит ГПР
не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на
обезпечение по чл. 20 от договора. В случая неустойката представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е
била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване
на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е
била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежемесечно и
представлява част от месечните погасителни вноски. Макар формално заплащането й да е
обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при
съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги
дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически
неизпълняемо – в тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице –
поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни
изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да
разполага със средства в общ размер от главницата, лихвата и неустойката по договора. Така
формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито
възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по
кредита /в този смисъл напр. Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
13357/2022 г., Решение № 780 от 9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др./.
Налага се извод, че както формално уговореният размер на ГПР в договора, така и
действителният му размер след прибавяне на дължимата неустойка, надвишава значително
максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута – арг. чл.19, ал.4 ЗПК. Вписаните в договора
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата
на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
5
обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 ЗПК. В
този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от
ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл 11, ал.1, т.10 от ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен
състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б
въззивен състав и др.).
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността
на процесния договор за потребителски кредит е основателен, поради което следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляваща
разноски за държавна такса.
На пълномщника на ищеца следва да се определи възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, което съобразно материалния интерес по делото
и предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висщия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 463.00 лв., за която сума следва да бъде
осъден ответника да заплати на адв. Б. К..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. С. М., ЕГН ..., с адрес гр.С,
бул.“А С“ № ...., насочени срещу „С-К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.Ш, пл.О № 13Б, представлявано от С Н Т, иск, че договор за потребителски кредит №
..../17.07.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „С-К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Ш, пл.О № 13Б,
представлявано от С Н Т, да заплати на И. С. М., ЕГН ..., с адрес гр.С, бул.“А С“ № ....,
сумата в размер на 50.00 лв., представляваща направени от последния разноски по делото.
ОСЪЖДА „С-К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Ш, пл.О № 13Б,
представлявано от С Н Т, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата на адв. Б. Д. К., със съдебен адрес гр.П, ул.“Н А“ № 57, сумата в размер на
463.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ищеца И. С. М., ЕГН ... по настоящето гр.д.№ 28177/2024 г. по описа на СРС.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7