№ 90
гр. Велико Търново, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ М.
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА К.
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20234000500509 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 269 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 595/2022 г. Окръжен съд
Русе е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на М. К. Г.
сумата от 47500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени от
пътно – транспортно произшествие, настъпило на 07.07.2021 г., както и сумата
335,03 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото
произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
31.10.2021 г. до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлен искът
за претърпени неимуществени вреди за разликата над 47500 лв. до
претендирания размер от 84664,97 лв., ведно със законна лихва върху
отхвърлената част, отхвърлено е искането за законна лихва върху двете
главници за периода от 07.07.2021 г. до 30.10.2021 г., както и е отхвърлен
искът за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи в резултат на
същото произшествие в размер на 8548,92 лв., ведно със законна лихва от
1
07.07.2021 г. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. К. Г., като то
се обжалва в частта му, с която е отхвърлен искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над 47500 лв. до сумата от 84664,97 лв.,
и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 8548,92 лв.
Излагат се доводи, че от събраните доказателства се установява необратимо и
пагубно за ищеца жалбоподател изменение в личната сфера – личен живот,
битие, навици, отношения със семейство и положението му на работното
място. Перспективата е никога да не се възстановят щетите върху неговото
тяло и психика. По отношение на искът за пропуснати ползи се заема
становище, че вещото лице по изслушаната съдебно икономическа експертиза
отговаря, че бонусната система на заплащане съществува, не е променяна,
като са определени четири броя бонуси. Докато е бил на работа, тези бонуси
са достигани и са получавани от ищеца, а по време на едногодишните му
болнични е лишен от тях. Оспорва се изводът на съда, че размерът на
пропуснатата полза не може да бъде определен.
Отправено е искане решението в обжалваните части да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен в пълния
претендиран размер от 84664,97 лв., както и бъде уважен предявеният иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи за
сумата от 8548,92 лв., ведно със законна лихва.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е
депозирало отговор по жалбата, като заема становище за нейната
неоснователност.
По делото е постъпила и въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, като решението се обжалва в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
17500 лв. до присъдените 47500 лв., ведно с лихва за забава върху тази
разлика. Излагат се доводи, че присъдената сума е прекомерна и несъразмерна
на установените телесни увреждания, степен и интензитет на търпените болки
и страдания. По делото не са доказани причинени тежки и сложни
травматични увреждания, които да са застрашили живота и здравето на
2
ищеца, и да са го белязали завинаги във физически и емоционален аспект,
както и че са налице усложнения в оздравителния и възстановителния период.
Установено е, че той се е възстановил напълно в рамките на обичайното за
този тип увреждания. Оспорва се изводът за влошаване на съпътстващото му
заболяване диабет в резултат на процесното произшествие. Вещото лице,
приело наличието на причинна връзка между травмата и завишените
показатели на кръвна захар, не е със специалност ендокринология, като
експертизата е оспорена по тази причина от дружеството. Освен това, не е
представена медицинска документация за изследвания преди произшествието,
за да се съпоставят нивата на тези показатели преди и след ПТП. И преди
произшествието ищецът е имал двигателни проблеми, поради заболяване,
износване и необходимост от смяна на тазобедрена става. Двигателната му
активност по тази причина също е била намалена, което се е отразило на
нивата на кръвната му захар. По тези причини се сочи, че определеният
размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на критериите
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Не е отчетена заинтересоваността
на разпитаните свидетели, чиито показания съдът не е подложил на критичен
анализ и не е съобразил с реално установеното здравословно състояние на Г..
Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част
и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 17500 лв. до 47500 лв.,
ведно с лихва за забава върху тази разлика, считано от 31.10.2021 г. до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност е направено искане да
се намали размерът на присъденото застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. Г., чрез процесуалния представител,
е депозирал отговор по жалбата, като заема становище за нейната
неоснователност.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
3
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба М. К. Г. твърди, че на 07.07.2021 г., в гр. Русе,
бил блъснат на пешеходна пътека, като пешеходец, от автомобил Киа
Пиканто, управляван от Б. Б. С.. Произшествието било посетено от органите
на МВР, било образувано досъдебно производство и по НОХД № 1130/2022 г.
на РРС било сключено споразумение, по силата на което С. бил признат за
виновен и осъден. Автомобилът е със сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, към което ищецът предявил
застрахователна претенция за обезщетяване на материалните и
неимуществени вреди. След кореспонденция между ищеца и застрахователя
му изплатили сумата 13879,96 лв., от които 1379,96 лв. за имуществени вреди
и 12500 лв. за неимуществени вреди. Счита тази сума за недостатъчна и
несправедлива. В резултат на удара бил приет в УМБАЛ „Канев“ АД, Русе,
където му била направена сложна операция, поставили му импланти, които
фиксирали с винтове и взели тъкани от друго място, за да възстановят десен
крак. Поради влошеното здравословно състояние не бил опериран веднага,
поради което търпял огромни болки и притеснения, като операцията била на
12.07.2021 г. Страдал от други придружаващи заболявания, които усложнили
оздравителния процес. Бил в невъзможност да се движи първоначално за 43
дни, а впоследствие болничния му продължил една година. Провел три курса
физиотерапия. Поради оперативните интервенции, липсата на физическа
активност, повишаване на телесната маса, се влошили стойностите на
хипертонията и диабета му. Обострило се и се усложнило заболяването му
диабет тип 2 и постъпил по спешност за лечение в болница. Последвала втора
операция за изваждане на метална конструкция от коляното на осмия месец
след произшествието. Предстояло му лечение на лява тазобедрена става, като
в резултат на произшествието спряло диагностицирането и лечението й. От
друга страна, към момента на инцидента със съжителката си осиновили дете
на осем месеца, за отглеждането на което ищецът не можел да помага.
4
Наложило се съжителката му да се грижи и за него, тъй като 4 месеца той бил
неподвижен и с помощни средства. Психически и физически натоварването за
двамата било голямо, като ищецът изживявал ежедневни болки и
безпокойства. Използвал постоянно обезболяващи средства. Било срамно и
унизително да му бъде оказвана помощ. Не можел да работи и да се грижи за
семейството си, наложило се да продаде личен автомобил под пазарната цена
за финансово обезпечаване на лечението му и разходите на домакинството. Не
можел да слиза и да се качва по стъпала, което наложило обявяване на
жилището им, намиращо се на 13 етаж, за продан, за да се закупи жилище на
по-нисък етаж. Коляното му има подутина – образование с размерите на орех
и търпи ежедневни болки в областта на удара. Има ограничения в движението,
накуцва, при вървене щади дясна колянна става и изпитва болка, трудно кляка.
Изпитва постоянен стрес, страх от пресичане, тревожност, че е непълноценен
и не успява да се справя със задълженията си. Невъзможно било да ходи на
разходки с детето, да пазарува, поради това, че носел патерици. В резултат на
12 месеца неработоспособност бил лишен от възможността за получаване на
пълното си възнаграждение, което получавал до преди деликта. Към
основното си трудово възнаграждение получавал 4 вида бонуси – бонус
дисциплина – 60 лв., бонус присъствие – 75 лв., 6 месечен бонус – 30 лв.,
бонус количество, ако изпълнява заложения му план – 210 лв. Би реализирал
доход и ако полага нощен труд – средно около 50 лв. месечно. Тези суми
претендира като пропуснати ползи, възлизащи на сумата 8548,92 лв., след
изменението с определение от съдебно заседание от 12.06.2023 г.
С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от
84664,97 лв., която е формирана след приспадане на заплатената част от
обезщетението за неимуществени вреди, за която предявява иск, ведно с иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 335,03 лв., и
законна лихва, считано от деня на причиняване на произшествието 07.07.2021
г., и иск за заплащане на претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи
в размер на 8548,92 лв. след допуснатото изменение..
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: сочи се, че имуществените и неимуществени вреди на ищеца са
изцяло извънсъдебно удовлетворени с плащането на сумата от 13879,96 лв. на
08.07.2022 г.; оспорва се предявения размер на обезщетението за
5
неимуществени вреди, като прекомерен и несъответстващ на характера и
степента на причинените телесни увреждания; не се доказва причинната
връзка между травмите от ПТП и неполучаването на сочените бонуси за
периода на временна неработоспособност; оспорва се началният момент на
претенцията за законна лихва.
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на
фактическия състав на непозволеното увреждане. Прието е, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 60000 лв., от
който следва да се приспадне вече изплатеното обезщетение в размер на 12500
лв., поради което предявеният иск е уважен за сумата от 47500лв. Доказаните
имуществени вреди възлизат на 1735 лв., като след приспадане на заплатеното
обезщетение остава неудовлетворено вземане в размер на 335,03 лв., до който
размер е уважен този иск. Анализирани са бонусите, изплащани от
работодателя, като е прието, че те представляват компонента от месечното
трудово възнаграждение с непостоянен характер, която не може да бъде
изначално определена по размер. С оглед на това е прието, че претендираните
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, не представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, поради което
този иск е отхвърлен, като неоснователен. Присъдена е законна лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 31.10.2021
г. до окончателното изплащане.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на
07.07.2021 г., в гр. Русе, при което водачът на лек автомобил Киа Пиканто, с
рег. № Р243*** Б. Б. С., застрахован при ответното дружество, при управление
на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП, като не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре,
когато е възникнала опасност за движението – наличието на пешеходеца М. Г.
на платното за движение, и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не изпълнил
задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
преминаващия по нея пешеходец М. Г., като спре, с което по непредпазливост
причинил на М. К. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
6
латералния кондил на дясна голямопищялна кост, наложило метална
остеосинтеза, за което на виновния водач е наложено наказание, видно от
одобреното споразумение по НОХД № 1130/2022 г. на РРС.
След произшествието М. Г. е откаран в УМБАЛ „Канев“ АД, където е
проведено оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза.
Престоял в лечебното заведение от 07.07.2021 г. до 19.07.2021 г. – епикриза от
отделение Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Канев“ АД.
Имплантите са отстранени оперативно, видно от приложената епикриза от
отделение Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Канев“ АД,
касаеща престоя му в лечебното заведение за периода от 14.03.2022 г. до
17.03.2022 г. Проведена рехабилитация в периода 17.11.2021 г. - 25.11.2021 г.,
видно от приложената епикриза от Специализирани болници за
рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД, филиал Поморие. Поради
влошено състояние на захарния му диабет престоял в лечебно заведение за
периода от 26.11.2021 г. до 02.12.2021 г., видно от епикриза при УМБАЛ
„Канев“ ЕОД.
Представени са болнични листи за ползван отпуск за временна
неработоспособност за периода от 07.07.2021 г. до 30.06.2022 г. и Експертни
решения на ТЕЛК за временна неработоспособност, поради счупване на
горния край на фибията /голям пищял/.
Видно от Експертно решение на ТЕЛК от 24.01.2023 г. ищецът е
освидетелстван с 40 % трудова неработоспособност за срок от 2 години, за
заболявания, между които и счупване на горния край на тибията. Във
въззивната инстанция е представено Експертно решение на ТЕЛК от
05.02.2024 г., с което ищецът е преосвидетелстван с 48 % ТНР за срок от две
години за заболявания, между които и счупване на горния край на тибията.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, анализирала
приложените медицински документи, и извършила личен преглед на ищеца, се
установява, че Г. е получил счупване на латералния кондил на дясна
голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза. Същият е с ограничен
обем движения на дясна колянна става. Ограниченията в обема на движенията
на дясна колянна става са налични и към момента, установени при прегледа от
вещото лице на 30.05.2023 г., те са постоянни, не подлежат на спонтанно
възстановяване. Обемът на флексията е намален с 40 градуса, което може да
7
предизвиква оплаквания, съобщени от ищеца при извършените прегледи.
Провеждането на физиотерапевтични процедури е възможно да доведе до
известно подобрение и увеличение на обема на движения, но не е възможно
пълно възстановяване. При извършения преглед вещото лице е констатирало
накуцваща походка, щадяща десен долен крайник, леко оточна дясна колянна
става. По предно-външна повърхност на дясна колянна става е установена
изпъкналост с костна плътност и размери около 3/3 см. В близост са
констатирани два белега с размери съответно 12 см и 3 см. Няма
документирани завишени стойности на артериалното налягане след
инцидента. Установена е завишена стойност на кръвната захар при Г. кратко
след получаване на травмата, което може да бъде във връзка с нея, тъй като
при такова състояние се активират контраинсуларни хормони /хормони на
стреса/, при действието на които се повишава кръвната глюкоза. Високата
стойност на гликирания хемоглобин при пролежаването на Г. отразява лош
контрол на заболяването за предходните три месеца. Това може да се свърже с
нарушената физическа активност, която се обуславя от ограниченията в
движенията на десния долен крайник. Проведеното лечение на травмата от
произшествието е оперативно – проведени са две операции за остеосинтеза на
счупването и за отстраняване за поставения имплант, както и медикаментозно
– за профилактика на постоперативен съдов инцидент. Проведени са три курса
физиотерапия в амбулаторни условия и стационарно в специализирана
болница за рехабилитация. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че би
могло да се изведе причинно следствена връзка между резултата от ПТП и
влошения контрол на заболяването, но тъй като вещото лице няма изходни
данни от преди инцидента, не може да даде категорично заключение. От
представените изследвания вещото лице обосновава извода, че вече две
години след инцидента не може да се постигне добър контрол на
заболяването, което се свързва с понижената физическа активност на ищеца.
При ищеца има и други заболявания на опорно двигателната система – на
тазобедрените стави, като увреждането в областта на дясна колянна става при
непредприемане на мерки за коригиране на проблема с тазобедрените стави,
биха довели до промяна в механиката на гръбначния стълб. С оглед увредения
десен крайник се пренася тежестта върху левия крак, което натоварва в по-
голяма степен лявата тазобедрена става, което вероятно е свързано и с повече
болка.
8
Във въззивната инстанция са приложени етапни епикризи на ищеца,
Експертно решение на НЕЛК от 17.06.2024 г., които са анализирани от вещото
лице ендокринолог, изготвил заключение по поставените въпроси във
въззивната жалба. Според вещото лице ендокринолог, изслушано пред
въззивния съд след датата на произшествието е налице завишаване на
стойностите на Г. на кръвна захар. Към датата на ПТП нивата на кръвна захар
не са идеално компенсирани, но са в приемливи стойности. След последвалото
оперативно лечение на последствията от ПТП се наблюдава трайна и
еволюираща тенденция за трайна декомпенсация на нивата на кръвни захари,
с тенденция към влошаване, като според вещото лице е налице пряка връзка
между това и лечението на травмите от ПТП. При М. Г. е налице диабет тип 2,
като трите основни групи, повишаващи кръвната захар – болка, психо-
емоционален дисбаланс, обездвижване, са налице при него. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че нивата на кръвна захар при ищеца преди
произшествието са позволявали протезиране на бедрена става.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитана св. Д. Д.,
съжителка на ищеца. Към момента на произшествието свидетелката
осиновила нейно внуче, което било на няколко месеца и което отглеждат
заедно с ищеца. Преди инцидента М. бил в отлично здравословно състояние, с
изключение на захарния диабет. Тя разчитала на неговата помощ и подкрепа в
домакинството, за детето. Обадил й се от болницата, че е претърпял ПТП,
заплатила сума за имплант около 1000 лв. М. престоял в болница около две
седмици, през които бил с протеза и не можел да става от леглото. Операцията
била извършена след 2 – 3 дни, тъй като се изчаквало да спадне отока. През
това време го лекували, следяли му диабета, увеличили се стойностите на
захарта. Като се прибрал вкъщи, свидетелката реално гледала две деца.
Свидетелката му помагала за събличане, обличане, къпане, водела го до
тоалетна, защото не можел да се придвижва, да седне. Бебето си чакало и то
реда. М. изпитвал силни болки, особено нощем, в един момент
обезболяващите спрели да му действат. Този период продължил доста време и
до момента изпитва болки. Получил израстък – изменение на коляното от
операцията и свидетелката мисли, че от този израстък го боли коляното.
Възстановявал се 4 месеца, после махнал патериците, посещавали лекари
непрекъснато. Първоначално му наблюдавали крака, после се записал на
раздвижване, на санаториум. Махнали импланта на осмия месец, защото
9
трябвало да се направи ЯМР, а импланта пречел. След това М. не успял да
възстанови нормалния си ритъм на живот. Спрели да се разхождат, той не
можел и 100 метра да извърви пеш. Преди това всяка вечер се разхождали в
парка, защото живеели в близост, той излизал с кучето, но сега преустановили.
Почивки вече не организират. М. имал страх да шофира, да пресича на
пешеходна пътека, спирали и чакали да минат всички коли. Живеели на 13
етаж, с един асансьор, който често се развалял. М. се придвижвал с патерици,
имало случай, когато искал да помогне в домакинството, слязъл до магазина,
но асансьора се повредил и той нямало как да се прибере. Това наложило да
вземат решение да сменят апартамента с къща. Преди това не са планирали да
сменят жилището, били го взели скоро преди инцидента.
За установяване на пропуснатите ползи са приложени фишове за
работна заплата за м. 05.2021 г., 06.2021 г. и м. 09.2022 г., както и извадка за
бонусна система за директни работници от 01.09.2022 г. /след завръщането на
ищеца на работа/. Вещото лице по изготвената съдебно икономическа
експертиза е установило средно месечно нетно възнаграждение на ищеца за
периода от 3 години назад от датата на ПТП в размер на 888,86 лв. и за
последните 12 месеца назад от датата на ПТП в размер на 967,96 лв. В сумите
са включени основно трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение
за придобит професионален опит и трудов стаж, допълнително
възнаграждение за положен нощен и извънреден труд и по време на
официални празници, бонуси и субсидия за храна. В приложената таблица
вещото лице е проследило ежемесечно получаваните бонуси – бонус
производителност, бонус дисциплина, бонус присъствие, допълнителен бонус,
като размерите на същите не са еднакви, има и месеци с нулеви стойности.
Представен е договор за покупко-продажба на МПС от 13.09.2021 г.,
от който се установява, че ищецът е продал собствен автомобил, както и
предварителен договор от 15.12.2022 г. за продажба на собствения му
недвижим имот – апартамент в гр. Русе, ******** и нотариален акт № 62, д.
№ 605/16.12.2022 г. за покупка на двуетажна масивна жилищна сграда от
страна на ищеца и Д. Д..
Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника,
получена на 30.07.2021 г., по която не се спори, че е налице плащане в размер
на сумата 13879,96 лв., от която 12500 лв. обезщетение за неимуществени
10
вреди и 1379,96 лв. –обезщетение за имуществени вреди.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Б. С., в
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на
поведението на водача С. следва от нарушаване на конкретни правни норми,
уреждащи правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП
/съгласно който всеки водач на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре/ и чл. 119, ал. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение на водачите да пропуснат стъпилите на пешеходна пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат/. От
събраните доказателства се установява, че С. с управлявания от него
автомобил в нарушение на посочените по-горе правила за движение по
пътищата, не изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна
пътека да пропусне преминаващия по нея пешеходец М. Г., като спре, с което
противоправно поведение реализирал по непредпазливост съприкосновение –
удар с Г..
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът е получил телесно увреждане – счупване на
латералния кондил на дясна голямопищялна кост. Това увреждане
представлява нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно
субективно право, и в субективен план предизвиква претърпяване на болки и
страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача С.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
Деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени в
наказателното производство по НОХД № 1130/2022 г. на РРС, приключило със
споразумение, имащо силата на влязла в сила присъда /чл. 383, ал. 1 НПК/,
задължителна за гражданския съд по правилото на чл. 300 ГПК при
разглеждане на гражданските последици.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача С. по чл.
11
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. С. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. С. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденият е упражнил правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят е определил обезщетение,
недостатъчно според увреденото лице, което обуславя възможността на ищеца
да предяви претенцията за заплащане пред съда.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се имат
предвид разясненията, дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено, че
следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./, а
впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, както и от непрекъснатото
нарастване на минималната работна заплата – за 2019 г. – 560 лв., за 2020 г. –
610 лв., за 2021 г. – 650 лв. и нарастване на средногодишния доход на лице – за
2019 г. – 6592 лв., за 2020 г. – 7002 лв., за 2021 г. – 7705 лв.
В конкретния случай, освен тези обстоятелства следва да се отчете
още следното: естеството на травмата –счупване на латералния кондил на
дясна голямопищялна кост, т.е. в една част на тялото; проведеното лечение –
оперативно с поставяне на метална остеосинтеза, и последващо домашно-
амбулаторно лечение; наложилото се обездвижване на ищеца от четири
12
месеца, през което време той е бил подпомаган от близките си за битовото си
функциониране; наложителността от втора оперативна интервенция за
премахване на импланта; търпените физически болки, възстановителния
период от една година, през който ищецът е ползвал отпуск за временна
неработоспособност; силното нарушаване на социалното му функциониране –
продължителен отпуск, промяна на местоживеенето; остатъчни последици от
травматичното увреждане – ограничаване в обема на движения на дясна
колянна става, което състояние е постоянно и не подлежи на възстановяване,
търпяни болки и до момента, накуцваща походка; останала изпъкналост с
костна плътност и белези; влошаване на показателите на кръвната му захар,
което е в пряка връзка с лечението на травмите от ПТП; възрастта му към
момента на ПТП – 49 години, съдът счита, че размер на обезщетението от
60000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото изобщо могат да
бъдат съпоставени душевните състояния с материалните блага/ причинените
болки, страдания, неудобства. Обезщетение в по-голям размер не се следва,
тъй като според медицинската документация влошаването на общото
здравословно състояние се дължи и на предходни заболявания на ищеца, като
и преди събитието той е бил с частична, недостатъчна компенсация на
гликемичните нива, т.е. контролът на диабетното заболяване е бил влошен.
След приключване на лечебния процес той се е върнал на работа и е
възстановил социално битовите си ангажименти, като няма данни да има
промяна в положението му на работното му място; към момента на прегледа
походката му е самостоятелна, без помощни средства; няма данни болките да
са със значителен интензитет и понастоящем. Не се доказа да са настъпили
трайно и продължително неблагоприятни изменения в емоционален план –
повишена тревожност, постоянен стрес в причинна връзка с произшествието,
като ищецът не твърди да е търсил специализирана помощ за преодоляване на
подобно състояние. Не може да бъде споделен доводът на застрахователното
дружество, че ищецът се е възстановил напълно в рамките на обичайното, тъй
като това противоречи на констатациите на вещото лице по изслушаната
съдебно медицинска експертиза, установило оточност на колянна става,
ограничен обем, изпъкналост с костна плътност. Оспорването, че
завишаването на кръвната захар няма причинна връзка с произшествието, се
опровергава от приетото заключение във въззивната инстанция, изготвено от
вещо лице ендокринолог, проследило нивата на кръвна захар и преди
13
инцидента. С оглед на това, не може да бъде възприето становището във
въззивната жалба на застрахователното дружество, че определеното от съда
обезщетение се явява прекомерно и несъразмерно на телесните увреждания.
При този извод на решаващия състав за справедлив размер на
обезщетението от 60000 лв., след приспадане на заплатената сума от 12500 лв.,
крайният размер на дължимото обезщетение от страна на ответника възлиза
на 47500 лв., до който извод е достигнал и първостепенния съд, последица от
което е потвърждаване на обжалваното решение в тези части.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи от неполучени 4 вида бонуси за период, през който
ищецът не е бил на работа, следва да се отбележи следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В този
смисъл обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и
пропуснатата полза, като последната се изразява в неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора, съответно на увреденото от
деликта лице. Съгласно постановките на ТР № 3/13.01.2023 г. на ОСГТК на
ВКС на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на
обезщетение за поражда само за действително претърпените вреди, а не
предполагаемите или хипотетичните, тъй като обратното може да доведе до
случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на
имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна,
за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е
щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на
обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които
произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила
вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието
на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е
прието и с ТР 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай от изготвената
съдебно икономическа експертиза се установява, че според системата на
заплащане на работодателя, при който ищецът е на трудов договор, са
предвидени допълнителни бонуси – бонус производителност, бонус
дисциплина, бонус присъствие, допълнителен бонус, начисляван и изплащан
14
под различни форми. Вещото лице е проследило изплащането на тези бонуси
в полза на ищеца за последните три години, като видно от изготвената таблица
те са с непостоянен характер и размер, като има месеци и без да са изплащани
бонуси. Претенцията на ищеца е обоснована от средномесечния размер на
бонусите по видове, на база последните 12 месеца, предхождащи
произшествието. Видно от наименованието на бонусите, същите са
предпоставени от конкретно поведение на работника, и последваща преценка
на работодателя, което прави получаването им по време на отсъствието на
ищеца, поради заболяване, хипотетично и предполагаемо събитие. По тази
причина не може да се приеме наличието на сигурност при увеличаване
имуществото, необходима, за да се приеме реалност на настъпване на вредата.
С оглед на това, настоящият състав приема, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване
на имуществото на увреденото лице, което обуславя отхвърляне на
претенцията за пропуснати ползи в размер на 8548,92 лв. В този смисъл е и
решението на първостепенния съд, чиито доводи настоящият състав споделя.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя Г. се следват
разноски за защита по въззивната жалба на застрахователното дружество.
Сочената сума от 2700 лв. представлява възнаграждение за изготвяне на
въззивна жалба, не и за изготвяне на отговор на жалбата на другата страна,
поради което тези разноски не следва да бъдат съобразявани. В представения
договор за правна защита и съдействие от 28.01.2025 г. е посочена сума от 500
лв., платена в брой, представляваща възнаграждение за явяване по две
заседания във въззивното производство. С оглед на това, че сумата не е
разделена по двата обжалваеми интереса, съобразно двете въззивни жалби,
настоящият състав счита, че следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение само за защита по жалбата на застрахователното дружество, а
именно 250 лв. В отговора на въззивна жалба, депозиран от ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД са поискани разноски за изготвяне на отговор, поради
което следва да се присъди в полза на дружеството юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лв., с оглед изхода на спора.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 269 от 07.07.2023 г., постановено по гр.
д. № 595/2022 г. на Окръжен съд Русе в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Г.М.Димитров, 1 да заплати на М. К. Г., ЕГН ********** от гр. Русе,
********** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща
разноски за въззивното производство – адвокатско възнаграждение за защита
по жалбата на дружеството.
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** да
заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Г.М.Димитров, 1 сумата
от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски за въззивното
производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита по
жалбата на М. Г..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16