№ 962
гр. Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501085 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 798/07.03.2025 г., постановено по гр. д. № 12786/2023 г. по описа
на Районен съд – Варна, е прието за установено в отношенията между Т. В. С. и „Еко
Стийм 2017“ ЕООД, че сключеният между страните извън търговски обект на
15.01.2023 г. договор за продажба на система за почистване „ЕСО 2 000 SB“ сер.
№001591 на стойност 3200 лв. е прекратен, считано от 26.01.2023 г. и е осъдено
ответното дружество да приеме обратно в свой офис продадената вещ - система за
почистване „ЕСО 2000SB сер. №001591“, предоставена по прекратения договор, на
основание чл. 53 ЗЗП, вр. чл. 124 ГПК и чл. 55 ЗЗП.
Решението на Районен съд – Варна е обжалвано от ответника „Еко Стийм 2017“
ЕООД, който навежда оплакване, че решението е недопустимо, поради липса на правен
интерес от предявяването на установителен иск, тъй като дори и разгледан в
настоящото производство постановеното обжалвано решение по него не води до
разрешаване на правния спор между страните. Въззивникът счита, че въпросът дали
процесният договор за покупко-продажба е прекратен, респ. дали е допустим отказ от
него, следва да се разгледа в рамките на друго производство, което не е установително.
Поддържа се, че в частта, в която ответното дружество е осъдено да приеме обратно в
своя офис продадената вещ е неправилно, тъй като задължение на ищцата е да върне
системата за почистване, а не на търговеца, съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗП. Сочи, че по
делото няма доказателство за изпращане на стоката към дружеството и то да е
отказало получаването й. Счита за недопустимо да се търси отговорност от търговеца
за виновното недобросъвестно поведение на ищцата и да бъде осъден да изпълни
задължение, което не му е вменено по закон. Навежда се довод, че приемайки като
доказателство по делото заявката за покупка, която служи за договор за покупко-
продажба, първоинстанционният съд е приел и отпечатаните на гърба й общи условия
1
като доказателство по делото, поради което неправилно не е кредитирал допълнително
представените Условия на „Еко Стийм 2017“, тъй като били успешно оспорени.
Позовавайки се на т. 8 от общите условия, неразделна част от заявката за покупка,
въззивникът счита, че ищцата е изпратила в писмена форма изявлението си за отказ от
договора на посочения на търговеца адрес на 30.01.2023 г., което е след
законоустановения 14-дневен срок. В тази връзка приема, че договорът не е прекратен.
Моли се за обезсилване на обжалваното решение, евентуално да бъде отменено, като
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата страна – Т. В. С., чрез процесуален представител, депозира
отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във
въззивната жалба основания и доводи за недопустимост на предявения установителен
иск и отмяна на оспореното решение, като счита същото за правилно. Поддържа се, че
предвид обстоятелството, че ответното дружество не признава за прекратен на
26.01.2023 г. или алтернативно на 30.01.2023 г. договора за покупка на стока, сключен
извън търговския обект на 15.01.2023 г., за ищцата е възникнал правен интерес да
предяви установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за да може да внесе
яснота в отношенията си с ответника, като се позовава на съдебна практика на ВКС.
Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че представените общи условия
не следва да се вземат предвид, а трябва да се приложат общите правила, предвидени
в ЗЗП, предвид неоспореното заключение на съдебно-графологичната експертиза,
доказващо, че подписът и почеркът на ищцата са подправени. Отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е недопустимо, като постановено при
липса на положителна процесуална предпоставка, а именно наличието на правен
интерес от предявените искове, поради следните съображения:
Ищцата е отправила искане до съда да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че е прекратила на 26.01.2023 г. или алтернативно на
30.01.2023 г. договор за покупка на стока – система за почистване „ЕСО 2 000 SB“ сер.
№001591, сключен извън търговския обект на 15.01.2023 г. с ответното дружество Еко
Стийм 2017“ ЕООД, както и за осъждането на ответника да приеме обратно в свой
офис продадената вещ - система за почистване „ЕСО 2000SB сер. №001591“,
предоставена по прекратения договор, както и да заплати куриерските услуги по
неуспешното изпращане на уреда в офиса на ответника и обратно на стойност 57,71
лв., съобразно направеното уточнение с молба с вх. № 80388/27.10.2023 г. По
последната претенция Районен съд – Варна не се е произнесъл с постановеното
решение.
С Определение № 2969/25.06.2025 г. въззивният съд е оставил без движение
исковата молба, депозирана от Т. В. С., по която е образувано гр.д. № 12786/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, като са дадени указания на ищцата да отстрани
нередовностите на исковата молба, както следва: да обоснове правен интерес от
воденето на отделен установителен иск с предмет факт на прекратяване на договор без
да се претендират и без да се търси защита на права, настъпили в резултат на
прекратената облигационна връзка; да обоснове правен интерес от отправянето на
искането да бъде задължено ответното дружество да приеме обратно вещта, при
положение, че не е предявил иск за връщане на платената сума, както и да заяви
2
конкретен петитум към съда, с оглед правото на защита, което търси.
В предоставения срок ищцата Т. В. С., чрез адв. О. А., е депозирала молба с вх.
№ 20484/14.07.2025 г., с която излага, че съгласно чл. 52, ал. 5 ЗЗП тежестта за
доказване на упражненото право на отказ лежи върху потребителя и доколкото това
право е оспорено от ответника, е предявен пред Районен съд – Варна иск да се
установи надлежното упражняване на правото на отказ от договора, защото
търговецът и банката настояват да се изпълнят поетите задължения по прекратен
договор за покупко-продажба. Пояснява се, че искането към съда е да се установи
несъществуването на договор за покупка на стока – система за почистване „ЕСО 2 000
SB“ сер. № 001591, сключен извън търговския обект на 15.01.2023 г., на основание чл.
124, ал. 1 ГПК. Счита, че защитата на правото на ищцата не е възможно при
осъдителен иск за връщане на сума, защото банката е превела на търговеца сумата по
прекратен договор. Навежда се довод, че правният интерес на ищцата от искането на
ответното дружество да приеме процесния уред произтича от неизпълнението на
задължението на търговеца да си прибере вещта, съгласно чл. 55, ал. 3 ЗЗП,
оспорването от негова страна, че ищцата му е изпращала стоката и отричането, че
договорът за продажба е прекратен, поради което не могат да се възстановят
средствата, платени от банката в полза на ищцата, след което тя да си уреди
отношенията с банката. Отправят се следните искания към съда: да бъде установено в
отношенията между страните, че ищцата не е обвързана от Договор за покупка на
стока – система за почистване „ЕСО 2 000 SB“ сер. № 001591, сключен извън
търговския обект на 15.01.2023 г. с „Еко Стийм 2017“ ЕООД, да бъде осъдено
ответното дружество да приеме обратно в офиса си вещта, предоставена по
прекратения договор, да заплати пълната стойност на куриерските услуги по
неуспешното изпращане на уреда в офиса на ответника и обратно, а в условията на
евентуалност, в случай че съдът счита исковете за недопустими, ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 3200 лв., представляваща платена продажна
цена по прекратения договор от финансираща институция в полза на ищцата, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда, че иск за пораждане, изменение или
прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените
в закон случаи.
Ищцата в настоящото производство е предявила иск за установяване, че договор
за покупка на стока – система за почистване „ЕСО 2 000 SB“ сер. № 001591, сключен
извън търговския обект на 15.01.2023 г., е прекратен поради надлежно упражнено
право на отказ на конкретна дата, на основание чл. 50 ЗЗП, който е квалифициран от
първоинстанционния съд като иск по чл. 53 ЗЗП. На първо място нито чл. 50, нито чл.
53 от ЗЗП не регламентират установителен иск, а уреждат правото на отказ на
потребителя и начина, по който това право може да се упражни. Абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск е наличието на
правен интерес. Липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато
целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или
конститутивен иск. Спрямо тях установителният иск е субсидиарна форма на защита (в
този смисъл – Решение № 1109 от 09.07.2003 г. по гр. д. № 1890/2002 г. на ВКС).
Обвързващото действие на сключения договор за продажба, респективно неговото
3
прекратяване и упражняването на правото на отказ, ще бъде установено по исковете за
реално изпълнение или при търсене на последиците от прекратяването на договора,
какъвто иск по чл. 54 ЗЗД за връщане на платеното по договора е заявен от ищцата с
молба с вх. № 20484/14.07.2025 г. за отстраняване на нередовностите на исковата
молба след дадени указания от въззивния съд по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Искането на ищцата да бъде осъден ответникът да приеме обратно в офиса си
вещта, предоставена по прекратения договор, настоящият съдебен състав също намира
за недопустимо. Задължение на потребителя е да изпрати или предаде стоките обратно
на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано забавяне и не по-
късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е съобщил на търговеца за
решението си да се откаже от договора, съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗП. Не се
твърди в исковата молба, че между страните е уговорено задължение на ответника да
приеме продадената вещ в случай на отказ от договора, за да се претендира реално
изпълнение на договорно задължение, на основание чл. 79 ЗЗД. Получаването на
стоката от търговеца при отказ на потребителя от договора по реда на чл. 50 ЗЗП, респ.
самото изпращане на стоката обратно от потребителя, има отношение за
основателността на претенцията по чл. 54, ал. 1 ЗЗП за връщането на платените суми
по договора, като потребителят не разполага със самостоятелен иск за осъждането на
търговеца да получи обратно стоката.
При тези съображения разгледаните установителен иск с правно основание чл.
53 ЗЗП, вр. чл. 124 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗП са
недопустими, поради което решението по тях подлежи на обезсилване изцяло като
недопустимо. Делото следва да бъде върнато на Районен съд – Варна за разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд на предявения от ищцата осъдителен иск с
правно основание чл. 54, ал. 1 ЗЗП за заплащане на сумата от 3200 лв., представляваща
платена продажна цена по договор за покупка на стока – система за почистване „ЕСО
2 000 SB“ сер. № 001591, сключен извън търговския обект на 15.01.2023 г., прекратен
поради упражнено право на отказ от договора, на основание чл. 50 ЗЗП.
За пълнота на изложението следва да се изясни, че по иска на ищцата за
осъждане на ответното дружество да заплати пълната стойност на куриерските услуги
по неуспешното изпращане на уреда в офиса на ответника и обратно липсва
произнасяне от първоинстанционния съд в обжалваното решение, във връзка с което
страната е разполагала с правото да иска допълване на решението от Районен съд –
Варна, срокът за което понастоящем е изтекъл, съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Всички съдебни разноски, сторени от страните до настоящия момент, трябва да
бъдат присъдени съобразно изхода на правния спор при новото разглеждане на делото
от Районен съд – Варна.
Така мотивиран, Окръжен съд – Варна на основание чл. 270, ал. 3 ГПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 798/07.03.2025 г., постановено по гр. д. № 12786/2023
г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Т. В. С., ЕГН **********, с
адрес ****, срещу „Еко Стийм 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Войсил, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „20-та“ № 1, искове да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях извън
4
търговски обект на 15.01.2023 г. договор за продажба на система за почистване „ЕСО 2
000 SB“ сер. №001591 е прекратен, считано от 26.01.2023 г., както и за осъждане
ответното дружество да приеме обратно в свой офис продадената вещ - система за
почистване „ЕСО 2000SB сер. №001591“, предоставена по прекратения договор, на
основание чл. 130 ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд на предявения от ищцата осъдителен иск с правно основание
чл. 54, ал. 1 ЗЗП за заплащане на сумата от 3200 лв., представляваща платена
продажна цена по договор за покупка на стока – система за почистване „ЕСО 2 000
SB“ сер. № 001591, сключен извън търговския обект на 15.01.2023 г., прекратен поради
упражнено право на отказ от договора, на основание чл. 50 ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5