Решение по дело №311/2024 на Административен съд - Перник

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5, във вр. с чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: [населено място], местност „***“, представлявано от д-р С. В. – управител, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-09-358 от 23.09.2024 г., издадена от директора на Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК) – Перник, с която на „***“ ЕООД, [населено място], са наложени санкции, както следва:

• за нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в Националния рамков договор за медицинските дейности (НРДМД) 2020 – 2022 г. – „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., умножена по 4 броя констатирани нарушения – сума в размер на 800 лв., на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 412, ал. 2 от НРДМД 2020-2022 г.;
• за нарушаване на установените изисквания за работа с финансова документация – „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., на основание чл. 416, ал. 3 от НРДМД 2020 – 2022.

 

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна. Твърди, че в акта не е посочено, в какво се изразява фактическото нарушение и кой нормативен акт е нарушен. Заявява, че проверяващият екип и наказващият орган са приложили формално правните норми, а преценката им за изпълнение на алгоритъма на клиничните пътеки се основава единствено на наличието или отсъствието на прикрепени към историите на заболяванията медицински документи. Счита, че контролният орган не е извършил проверка на всички обстоятелства и факти, които да обективират и докажат извършено ли е нарушение. Сочи, че посочените в акт правни норми са изброени хаотично без корелация с фактите. Заявява, че липсват мотиви по съществени за спора факти и обстоятелства, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По изложените съображения иска отмяна на заповедта.

В проведеното на 09.01.2025 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат С. С. от АК – Перник, пълномощник на управителя на „***“ ЕООД, [населено място] (пълномощно на л. 231). Процесуалният представител поддържа жалбата и моли същата да се уважи като заповедта се отмени като неправилен и незаконосъобразен административен акт. Претендира присъждане на разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, представя в срок писмени бележки.

В проведеното на 09.01.2025 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – директор на РЗОК – Перник, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт М. П. (пълномощно на л. 238 от делото). Процесуалният представител моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди оспорения административен акт. Представя в срок писмени бележки.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) – специализирана болница за активно лечение.

По делото не се спори, което се установява и от приобщените доказателства, че между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и лечебното заведение „***“ ЕООД, [населено място], е сключен договор № 140251 от 21.02.2020 г. (л. 177 – 197), за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки (КП) от Приложение № 17 „Клинични пътеки“ на НРДМД 2020 – 2022 г., както следва: КП № 38; КП № 39; КП № 40.1; КП № 41.1; КП № 42.1; КП № 45. Приложение № 17 към НРДМД 2020-2022 е отменено, считано от 17.05.2022 г. (ДВ, бр. 37 от 2022 г.), от която дата влиза в сила Приложение № 17а „Клинични пътеки“ към НРДМД 2020 – 2022, неразделна част от НРДМД 2020-2022 (§ 21 от ПЗР на НРДМД 2020-2022 (отм.) (ново – ДВ, бр. бр. 37 от 2022 г., в сила от 17.05.2022 г., изм. и доп., бр. 72 от 2022 г., в сила от 9.09.2022 г., попр., бр. 77 от 2022 г.). Част от Приложение № 17а към НРМДД 2020-2022 (отм.) също са КП № 39 и КП № 40.1 и КП № 45, по които болничното заведение се е задължило да оказва медицинска помощ, във връзка, с които са и установените в процесния случай четири нарушения, за които са наложени санкции в пункт 1 до 4 на оспорената заповед.

Със заповед № РД-09-219 от 15.03.2024 г. на директора на РЗОК – Перник (л. 6), на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, във връзка с Инструкция № РД-16-46 от 03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО (по-нататък Инструкция № РД-16-46 от 03.07.2023 г.) и Глава двадесета от НРДМД 2023 – 2025 и § 9 от ПЗР на НРДМД 2023 – 2025, е разпоредено извършването в периода от 15.03.2024 г. до 29.03.2024 г. на пълна проверка на „***“ ЕООД, [населено място], със задача: проверка на отчетена дейност от лечебното заведение за месеците: януари, март и април 2023 г. по КП № 38, КП № 39, КП № 40.1, КП №42.1, съгласно сключения договор № 140251 от 21.02.2020 г. Със заповедта е определен екип от контрольори в РЗОК, които да извършат проверката. Екземпляр от заповедта e връчен на управителя на „***“, ЕООД на 15.03.2024 г.

Разпоредената проверка е извършена в периода от 15.03.2024 г. до 29.03.2024 г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 92 от 29.03.2024 г. (л. 7). В същия е отразено, че е извършена проверка на 376 броя „Истории на заболявания“ (ИЗ) във връзка с извършената от лечебното заведение дейност за месеците януари, март и април 2023 г. по КП № 38, КП № 39, КП № 40.1; КП № 42.1, КП № 45. Констатирано е, както следва:

1. В периода от 20.01.2023 г. до 26.01.2023 г. при лечението на пациент С. К. М. по КП № 39 „*** [възраст] “, с ИЗ № 93/2023, не е спазен диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 39, а именно: Съгласно диагностично-лечебният алгоритъм на КП № 39, диагностичен метод, чието приложение „се изисква за уточняване на особеностите в протичане на болестта“ е вземане на „*** (при наличие на експекторация)“. В диагностично-лечебния план, намерен в ИЗ № 93/2023 не е включено вземане *** и в ИЗ не e намерен приложен фиш от изследване *** (код 92184-02). От анамнезата на пациента в ИЗ № 93/2023 е видно, че той се оплаква от кашлица „***“. Случаят по КП № 39, ИЗ № 93/2023 е заплатен от НЗОК на лечебното заведение. Контролиращият екип приема, че с това са нарушени условията и реда за оказване на болнична помощ – чл. 55, ал. 2, т. З, във връзка с т. 2 от 330 и чл. 280 и чл. 292, т. 6, буква „б“ от НРДМД 2020-2022 г. във връзка с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г. в частта алгоритъм на КП № 39, т. II „Индикации за хоспитализация и лечение, подточка 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“.
2. В периода от 30.03.2023 г. до 06.04.2023 г., при лечението в лечебното заведение на пациент Л. А. Д. по КП № 45 „***“, с ИЗ № 408/2023, не е спазен диагностично-лечебният алгоритъм на клиничната пътека, а именно: При проверка на медицинската документация – ИЗ № 408/2023, е установено, че пациентът е хоспитализиран по спешност „***“ на 30.03.2023 г. в 10:24 часа. В 10:47 часа, видно от декурзуса, е назначена и започната кислородотералия и не е извършен кръвно-газов анализ (КГА) преди започване на кислородотерапия и един час след започването ѝ. В ИЗ № 408/2023 са приложени фишове от изследване на КГА от 30.03.2023 г. – в 12:17 часа и в 15:10 часа; от 04.04.2023 г. - в 09:00 часа, и от 06.04.2023 г. – в 09:45 часа. Не е спазено изискването КГА да се извърши преди започване на кислородотерапията и на 60 минута от започването ѝ. Съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 45 „задължителен елемент на лечението е кислородотерапията, тя е непрекъсната, дозирана и контролирана. Контролен КГА 60 мин след започването й и според клиничното състояние в следващите дни за документиране промените“. Случаят по КП № 45, ИЗ № 408/2023 е заплатен от НЗОК на лечебното заведение. Контролиращият екип приема, че с това са нарушени условията и реда за оказване на болнична помощ – чл. 55, ал. 2, т. З, във връзка с т. 2 от 330 и чл. 280 и чл. 292, т. 6, буква „б“ от НРДМД 2020 – 2022 г. във връзка с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г. в частта алгоритъм на КП № 45, т. II „***“.
3. В периода от 25.04.2023 г. до 29.04.2023 г. при лечението в лечебното заведение на пациент А. К. Д. по КП № 40.1 „*** [възраст]“, с ИЗ № 514/2023, не е спазен диагностично-лечебният алгоритъм на клиничната пътека, а именно: От декурзусите в деня на хоспитализацията, приложени в ИЗ № 514/2023 е видно, че не е извършена преоценка на ефекта от проведеното лечение 2-3 часа след приемането (на дата 25.04.2023 г.) Съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 40.1 „Задължителна е преоценката на поведението, съобразно резултата от лечението, 2-3 часа след приемането“. Случаят по КП № 40.1, ИЗ № 514/2023 е заплатен от НЗОК на лечебното заведение. Контролиращият екип приема, че с това са нарушени условията и реда за оказване на болнична помощ – чл. 55, ал. 2, т. З, във връзка с т. 2 от 330 и чл. 280 и чл. 292, т. 6, буква „б“ от НРДМД 2020-2022 г., във връзка с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г. в частта алгоритъм на КП № 40.1, т. II „Индикации за хоспитализация и лечение“, подточка 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“.
4. В периода от 28.03.2023 г. до 13.04.2023 г. при лечение в лечебното заведение на пациент Р. К. З. по КП № 40.1 „*** [възраст] “, с ИЗ № 398/2023, не е спазен диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека, а именно: В ИЗ не се намери (липсва) приложен фиш от изследване – спирометрия, в деня на дехоспитализацията (13.04.2023 г.). В ИЗ № 398/2023 са приложени фишове от изследване – спирометрия от 28.03.2023 г. и от 31.03.2023 г. Съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 40.1 „Спирометрия се извършва при приемането (когато състоянието на болния позволява) и преди дехоспитализацията“. Случаят по КП № 40.1, ИЗ № 398/2023 е заплатен от НЗОК на лечебното заведение. Контролиращият екип приема, че с това са нарушени условията и реда за оказване на болнична помощ – чл. 55, ал. 2, т. З, във връзка с т. 2 от 330 и чл. 280 и чл. 292, т. 6, буква „б“ от НРДМД 2020 – 2022 г., във връзка с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г. в частта алгоритъм на КП № 40.1, т. II „Индикации за хоспитализация и лечение“, подточка 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“.
5. На 01.03.2023 г. при изписване на пациент С. К. А., преминал на лечение в лечебното заведение в периода от 23.02.2023 г. до 01.03.2023 г. по КП № 45 „***“, с ИЗ № 259/2023, е взета неправомерно потребителска такса за 7 (седем) дни, което е видно от приложен към ИЗ № 259/2023 екземпляр на фактура № ********** от 01.03.2023 г. (л. 150) за заплатена потребителска такса за 7 (седем) дни в размер на 40.60 лв., вместо за 6 (шест) дни престой в лечебното заведение. С това според контролиращият екип са нарушени установените изисквания за работа с финансова документация – чл. 37, ал.1 от 330 и чл. 277, ал. З от НРДМД 2020 – 2022 г.

В протокола е указано, че изпълнителят на медицинска помощ – обект на проверката, има право да даде писмено становище по констатациите, направени в протокола, пред директора на РЗОК.

Управителят на „***“ ЕООД, [населено място], е запознат с Протокол № 92 от 29.03.2024 г., както и му е връчен екземпляр от същия на 29.03.2024 г. (разписка на л. 11). По делото няма данни, съответно не се представиха и доказателства за депозирано писмено становище по констатациите, обективирани в Протокола.

Със Заповед № РД-09-358 от 23.09.2024 г., предмет на настоящия съдебен контрол, основано в констатациите, обективирани в Протокол № 92 от 29.03.2024 г., в липсата на писмено становище по чл. 443 от НРДМД 2023 – 2025 г., както и в разпоредбите на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, чл. 463, ал. 1 и § 9 от ПЗР на от НРДМД 2023 – 2025, директорът на РЗОК – Перник, налага на „***“ ЕООД, [населено място], както следва:

1. „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 412, ал. 2 от НРДМД 2020–2022 г., за нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3, във вр. с т. 2 от ЗЗО, във вр. с чл. 280 и чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРДМД 2020 – 2023 г., във вр. с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г., Клинична пътека (КП) № 39, раздел II „Индикации за хоспитализация и лечение“, т. 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“, при лечението на пациент с ИЗ № 93/2023;
2. „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 412, ал. 2 от НРДМД 2020 – 2022 г., за нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3, във вр. с т. 2 от ЗЗО, във вр. с чл. 280 и чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРДМД 2020 -2023 г., във вр. с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г., КП № 45, раздел II „Индикации за хоспитализация и лечение“, т. 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“, при лечението на пациент с ИЗ № 408/2023;
3. „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 412, ал. 2 от НРДМД 2020 – 2022 г., за нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3, във вр. с т. 2 от ЗЗО, във вр. с чл. 280 и чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРДМД 2020 -2023 г., във вр. с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г., КП № 40.1, раздел II „Индикации за хоспитализация и лечение“, т. 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“, при лечението на пациент с ИЗ № 514/2023;
4. „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 412, ал. 2 от НРДМД 2020 – 2022 г., за нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3, във вр. с т. 2 от ЗЗО, във вр. с чл. 280 и чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРДМД 2020 -2023 г., във вр. с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г., КП № 40.1, раздел II „Индикации за хоспитализация и лечение“, т. 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“, при лечението на пациент с ИЗ № 398/2023;
5. „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. на основание чл. 416, ал. 3 от НРДМД 2020 – 2022 г. за нарушаване на установените изисквания за работа с финансова документация по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО и чл. 277, ал. 3 от НРДМД 2020 – 2022 г., във връзка с престоя в болничното заведение на пациент с ИЗ № 259/2023.

 

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 23.04.2024 г. чрез СЕВ (Системата за сигурно електронно връчване) (разпечатка на л. 21).

За изясняване на спора от фактическа страна по делото се изслуша съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. Й. Г., специалист по „Пневмология и Фтизиатрия“, специалист по „Вътрешни болести“, началник на Пулмологично отделение в СБАЛПФЗ – [област]. В отговор на поставените му от жалбоподателя и ответника въпроси, както и на допълнителните уточняващи такива, поставени към вещото лице в съдебното заседание, експертът дава следното заключение:

На въпрос № 1 – Задължително ли е вземането ***, за да е изпълнен алгоритъмът на КП № 39, трябва ли да бъде взета такава проба при наличие на експекторация?:

В материалите, приложени по делото няма фиш за изследване на храчка за бактериология. В епикризата е цитирана анамнеза, основана в оплакванията на пациента. Изследването на патологичен материал „храчка“ е ненадеждно, тъй като съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 39 за надеждни микробиологични резултати са посочени само получените от хемокултура и плеврален пунктат.

На въпрос № 2 – Изпълнен ли алгоритъмът на КП № 45 при ИЗ № 408/2023 г.?:

Пациентът е приет за лечение на 30.03.2023 г. в 10:24 часа с диагноза [Наименование] – ***. Първото изследване на кръвните газове е от 12:17 часа според фиша от изследването. Контролното изследване е в 15:10 часа на същата дата – 30.03.2024 г. Следват рутинни контроли на 04.04.2024 г. – в 09:00 часа и на 06.04.2024 г. – в 09:45 часа. Видно от документацията, пациентът постъпва в очевидно тежко състояние, с тежка дихателна недостатъчност, илюстрирана клинически с прогресиращ задух в покой, ограничен физически капацитет, учестено дишане, тежък бронхоспазъм. Клиничните признаци корелират с показанията на първия КГА, като тук се наблюдава т. нар. „***“ – хипоксемия с хипокапния, т.е. *** – много опасно и трудно овладяващо се, заплашващо живота състояние. Пациентът е приет в 10:24 часа, а 23 минути по-късно – в 10:47 часа, вече е прегледан, назначено му е медикаментозно и кислородолечение, назначени са лабораторни изследвания. Първият КГА е в 12:17 часа, което е часът на изследването на кръвта от самия лабораторен апарат, като има технологично време до самото включване на апарата в процеса на изследване – преди това e необходимо вземането на артериална кръв, която манипулация е технически сложна и може да бъде затруднена от множество външни фактори, както и от анатомически аномалии на кръвоносната система на пациента. При пациенти в критични състояния приоритет имат действията, пряко насочени към опазване на живота им – осигуряване на дихателен и венозен път, подаване на кислород, медикация. Едва след това започва провеждането на останалите мероприятия, като диагностичните тестове. Алгоритъм, изискващ първо да се направи изследването КГА е възможен само при пациент в стабилно състояние, най-често амбулаторно, но според вещото лице в диагностично-лечебния алгоритъм за КП № 45 такова изискване (за КГА при приемане на пациента) не съществува. Забавянето на контролния КГА с повече от 60 минути според експерта може да бъде обяснено с тежкото състояние на пациента, както и с техническите особености на изследването на КГА.

На въпрос № 3 – Има ли данни, че е извършена преоценка на ефекта от проведеното лечение на пациент с ИЗ № 514/2023 и ако има, каква е тя?:

Пациентът постъпва в лечебното заведение по спешност в 21:25 часа с ****. КГА показва белези на ****. Проведено е екзактно бронходилататорно и кислородолечение и пациентът е изписана с голямо подобрение след 4-дневен престой в лечебното заведение. Конкретно вписване в декурзуса на състоянието на пациента и преоценка на лечението няколко часа след хоспитализацията не е налично. Състоянието на пациента е проследявано коректно – има по две вписани визитации дневно в декурзуса с клинично проследяване и такова, с пулс оксиметрия, указваща кислородна сатурация.

На въпрос № 4 – Има ли приложен фиш от изследване – спирометрия, в деня на дехоспитализацията на пациент с ИЗ № 398/2023 на 13.04.2023 г., лекувана по КП 40.1, от кои дати са приложените в ИЗ фишове за извършено изследване „спирометрия“?:

Лицето постъпва в тежко състояние и трудно се е повлиява от приложеното лечение – хоспитализацията е продължила 17 дни, при изисквани 4 по КП. В документацията са налични две функционални изследвания на дишането (ФИД) (спирометрия) – първото на 28.03.2023 г. в 09:37 часа, второто – на 31.03.2023 г. Втората спирограма е извършена на четвъртия ден от хоспитализацията, който за тази КП, с продължителност 4 дни, е нейният край. Изписването е отложено с 14 дни, а тази спирограма не е последвана от други. Мнението на специалиста е, че причина за това е обстоятелството, че изследванията чрез диагностичния тест спирометрия са ненадеждни, особено при пациенти с пристъп на ***, ***, ***, които почти никога не са в състояние да изпълнят теста, съответно да предоставят важни за оценката на състоянието им данни. Експертът счита, че извършването на спирометрия не е по възможностите на [възраст] жена в момент на тежка ***, предизвикана от ***, а резултатите са дълбоко опорочени и предвид възрастта на пациента. В случаите на невъзможност да се приложи този метод, за монитиране на състоянието се използват по-надеждни методи – КГА и пулс-оксиметрия. Видно от декурзуса на ИЗ № 398/2023, случаят е проследяван коректно – вписвани всеки ден са резултати от пулс-оксиметрия, поради което спирометрия в деня на изписването е била ненужна.

Така даденото заключение не се оспори от страните, а като обективно и безпристрастно дадено в частите, относимо към поставените на вещото лице въпроси, се цени и от съда. Становищата на експерта касателно надежност/ненадежност на предвидените в диагностично-лечебните алгоритми по процесните КП диагностични методи, измервания и изследвания няма да се вземе предвид от съда. Спорът по делото няма за предмет съдържанието на нормативния административен акт - НРДМД 2020-2022 г., регламентиращ правата и задълженията по оказването на болнична медицинска помощ, включително диагностично-лечебният алгоритъм при лечението на заболявания по процесните клинични пътеки. В този смисъл, дори да са дискусионни в медицинската практика, тези изследвания, установени като част от КП са неразделна част от НРДМД 2020 – 2022.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от дата на връчване на оспорения административен акт – 23.04.2024 г. и дата на постъпване на жалбата пред административния орган – 02.05.2024 г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 76, ал. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 от АПК, на пряк съдебен контрол (определение № 9588 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8968/2021 г.), поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 74, ал. 5, предл. второ, във вр. с чл. 72, ал. 3, изр. второ, във вр. с ал. 2 от ЗЗО, директорът на съответната РЗОК издава заповед, с която налага санкция в случай на установено от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО нарушение. В конкретния случай атакуваният административен акт е издаден от директора на РЗОК – Перник, като по делото не е спорно, че към момента на издаване на заповедта длъжността се изпълнява от д-р Й. А.. Не е налице основание за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в установената от закона писмена форма, отговаря и на специалните изисквания за форма и реквизити, установени в образец съгласно Приложение № 7 към чл. 35, ал. 1 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г., издадена на основание чл. 72, ал. 10 от ЗЗО, както и на общите изисквания към съдържанието на административните актове, регламентирани в чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК. Не е налице основание за отмяна на оспорената заповед в хипотезата на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

Процесната заповед е издадена вследствие на проверка извършена от служители на РЗОК – Перник, контрольори (чл. 72, ал. 2, предл. второ от ЗЗО и чл. 11, ал. 1 от Инструкция № РД-16-46 от 03.07.2023). Проверката е извършена въз основа на заповед № РД-09-219 от 15.93.2024 г. на директора на РЗОК – Перник (чл. 72, ал. 3, изр. второ, предл. първо от ЗЗО), имаща съдържанието от чл. 11, ал. 2 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. Екземпляр от заповедта за проверка е връчен от проверяващото лице (лица) на ИМП (изпълнителя на медицинска помощ) – обект на проверката (чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г.). За резултатите от проверката е съставен протокол № 92 от 29.03.2024 г. (чл. 74, ал. 3 от ЗЗО и чл. 18, ал. 1 от Инструкцията) по образец и с реквизити съгласно Приложение № 3 към Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. (чл. 18, ал. 1 от Инструкцията), в който са описани установените факти, съответно констатираните нарушения, както и са предложени санкции (арг. от чл. 18, ал. 8 и ал. 9 от Инструкцията). Екземпляр от протокола е предоставен на лицето – обект на проверката, а в него е указано правото му да подаде писмено становище пред директора на РЗОК – Перник по направените в протокола констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола (чл. 74, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗО и чл. 18, ал. 2 от Инструкцията). Не се представиха по делото доказателства лицето да се е възползвало от това си право в указания 7-дневен срок от връчването на протокола на 29.03.2024 г., съответно на 23.04.2024 г. е издадена процесната заповед за налагане на санкции, а същата е основана именно в констатациите в протокол № 92 от 29.03.2024 г.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

1. За нарушенията по пункт 1 до пункт 4 на оспорената заповед:

Съгласно чл. 53, ал. 1, предл. първо от ЗЗО, за осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и Българският лекарски съюз (БЛС) приемат чрез подписване НРД, в случая за медицинските дейности (МД), които договори, съгласно ал. 2 на същия член се приемат за срок от три години, при необходимост се актуализират по реда на приемането им, като ежегодно, съгласно ал. 3 на същия член се предоговарят чрез подписване на анекс.

Съдържанието на НРДМД по чл. 53 от ЗЗО е регламентирано в чл. 55, ал. 2 от ЗЗО. Съгласно т. 2 на цитираната разпоредба, НРДМД съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО, включително болничната медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване (чл. 45, т. 3 от ЗЗО), изпълнител на каквато е и лечебното заведение, настоящ жалбоподател, а съгласно т. 3 на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО – условията и реда за оказване на тази помощ.

Относимо към периода на проверените в процесния случай извършени медицински дейности от страна на жалбоподателя – м. януари, март и април, 2023 г., действа НРДМД 2020 – 2022 г., сключен на 23.12.2019 г. между НЗОК и БЛС. С § 2, ал. 1 от ПЗР на НРДМД 2023 – 2025 г., сключен на 01.09.2023 г. между НЗОК и БЛС, НРДМД 2020 – 2022 е отменен, но по силата на § 9 от ПЗР на НРДМД 2023 – 2025, в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРДМД 2020 – 2022, като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД.

Така, съгласно чл. 414, ал. 3, предл. второ от НРДМД 2020 – 2022 (отм.), когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, директорът на РЗОК налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.

Според чл. 412, ал. 2 от НРДМД 2020 – 2022 (отм.), за всяко констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция.

Съгласно чл. 11, т. 3 от НРДМД 2020 – 2022 (отм.), медицинската помощ по чл. 10 е включително болничната медицинска помощ (БМП), включваща амбулаторни процедури (АПр), клинични процедури (КПр) и клинични пътеки (КП).

Съгласно чл. 280 от НРДМД 2020 – 2022 (отм.), изпълнителят на БМП (болнична медицинска помощ, (чл. 11, т. 3 от НРДМД 2020 – 2022) в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр.

Според чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРДМД 2020 – 2022 (отм.), сред основните компоненти на клиничните пътеки, които са задължителни за лечебните заведения, е и диагностично-лечебният алгоритъм (ДЛА), който е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение.

Съгласно § 21 от ПЗР на НРДМД 2020-2022 (отм.), неразделна част от този договор е включително Приложение № 17а „Клинични пътеки“ (ново – ДВ, бр. бр. 37 от 2022 г., в сила от 17.05.2022 г., изм. и доп., бр. 72 от 2022 г., в сила от 9.09.2022 г., попр., бр. 77 от 2022 г.) Част от Приложение № 17а към НРМДД 2020-2022 (отм.) са включително КП № 39 и КП № 40.1 и КП № 45, във връзка с които са и установените в процесния случай четири нарушения, за които са наложени санкции в пункт 1 до 4 на оспорената заповед.

По пункт 1 на оспорваната заповед – за случая по КП № 39, ИЗ № 93/2023:

Административният орган приема, че е извършено нарушение на условията и реда за оказване на болнична помощ, съставляващо неизпълнение на ДЛА по КП № 39, при лечение на пациент с ИЗ № 93/2023, поради невземане на ***, респективно липса на приложен фиш от изследване *** (с код 92184-02), въпреки че от анамнезата на пациента е видно, че той се е оплаквал от кашлица с „***“.

Неправилно административният орган приема наличието на нарушение на ДЛА по КП № 39, за ИЗ № 93/2023 г.

Съгласно Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 (отм.), КП № 39 „*** [възраст] “, раздел II „***“, т. 2 „***“, ДЛА е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по тази КП. Сред диагностичните методи, чието приложение се изисква за уточняване на особеностите при протичане на болестта, посочени в ДЛА за КП № 39, е и „х***“ (при наличие на експекторация).

Безспорно е от данните в приложената по делото медицинска документация, каквото приема и вещото лице, отнасяща се до ИЗ № 93/2023 г., че на пациента не е извършено медико-диагностично изследване ***. В частта ДЛА по КП № 39 са изброени основните диагностични методи, чието приложение се изисква за уточняване на особеностите на протичане на болестта. Видно от текста е, че вземането *** се изисква само при наличие на експекторация, което означава, че изследването е обусловено от предпоставящо го обстоятелство – наличие на такава секреция. Видно от данните по делото, в частност съдържанието на епикризата на пациента (л. 26) и становището на вещото лице е, че анамнезата е снета по данни на пациента, включително в частта „***“. В частта на епикризата – „Обективно състояние“, липсва такава констатация. Извод за наличие на експекторация към момента на прием на пациента не може да се формира и от данните в частта на ИЗ – „Общ статус“ (л. 24). Следователно, с оглед данните за обективното състояние на пациента към момента на приемането му в лечебното заведение и конкретно липсата на данни за наличие на секрет към този момент, не е доказано по делото да е допуснато нарушение на ДЛА по КП № 39 за ИЗ № 93/2023 в частта, изискваща извършването на медико-диагностичното изследване ***. Извършването на изследването е опционално, като зависещо от състоянието на пациента, което в случая не е доказано да е предпоставяло вземане ****.

Гореизложеното води на извод, че санкцията по пункт 1 на оспорваната заповед е незаконосъобразна, като наложена при липса на материалноправни предпоставки, което обуславя отмяна на акта в тази негова част на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

По пункт 2 на оспорваната заповед – за случая по КП № 45, ИЗ № 408/2023:

Административният орган приема, че е извършено нарушение на условията и реда за оказване на болнична помощ, съставляващо неизпълнение на ДЛА по КП № 45, при лечение на пациент с ИЗ № 408/2023, поради неизвършен кръвно-газов анализ (КГА) преди започване на кислородотерапия и един час след започването й. Изводите си административният орган обосновава в данните, съдържащи се в медицинската документация – приложени към ИЗ № 408/2023 г. фишове от изследване на КГА от 30.03.2023 г. – в 12:17 часа, и в 15:10 часа, от 04.04.2023 г. – в 09:00 часа, и от 06.04.2023 г. – в 09:45 часа, при данни за хоспитализиране на пациента по спешност в 10:24 часа на 30.03.2023 г.

Съгласно Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022, КП № 45 „***“, Раздел II „***“, т. 2 „***“, ДЛА е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по тази КП. Регламентирано в тази част на КП е, че задължителен елемент на лечението е ***, която е непрекъсната, дозирана и контролирана, като контролен *** следва да бъде извършен 60 минути след започването ѝ и според клиничното състояние – в следващите дни за документиране на промените.

Неправилно административният орган приема наличието на нарушение на ДЛА по КП № 45, за ИЗ № 408/2023 г.

На първо място дори да се приеме, че извършване на КГА се дължи още при приемането за лечение, предвид заключението на вещото лице за тежка клинична картина на пациента в обсъждания случай, съответно за назначено адекватно лечение с положителен резултат, по разбиране на съда неизвършването веднага на КГА не би съставлявало нарушение на ДЛА по КП № 45 с такъв интензитет, че да обоснове налагането на санкция.

Съдът не споделя извършения от санкциониращия орган прочит на тази част от съдържанието на ДЛА по КП № 45. В тази част от КП ясно се сочи, че контролен КГА следва да се извърши 60 минути след началото на ***. Т.е. използваният израз „контролен“ е относим към ефекта от ***, а не към извършен предходен такъв анализ.

Видно от заключението на вещото лице, пациентът постъпва по спешност с тежка ***, които клинични признаци корелират с резултатите от първия контролен КГА и водят на извод за наличие на тежко, животозастрашаващо състояние на пациента, което е обусловило, както поставянето на първоначалната диагноза, потвърдена от резултатите от контролния КГА впоследствие, така и назначаването веднага на ***, задължителен елемент от лечението по КП № 45.

Във връзка с изложеното, съдът счита, че не представлява нарушение, което следва да бъде санкционирано, извършването на КГА при пациент с ИЗ № 408/2023, повече от 60 мин. след назначаването на ***. На първо място, указанието дадено в ДЛА за КП № 45 не съдържа ясно посочване, кой часови интервал или кое именно действие, свързано с КГА би следвало да бъдат взети предвид, при извършване на проверка за спазване на алгоритъма в тази негова част касателно конкретно сочените 60 минути за извършване на контролен КГА след началото на ***. На следващо, като се вземе предвид, че *** в процесния случай е с начален час 10:47, а 12:17 е часът на изследването на кръвта от самия лабораторен апарат според фиша за изследването, както и че самото изследване изисква технологично време, а вземането на артериална кръв зависи от множество обективни фактори, каквото заключение даде вещото лице, съдът не счита, че „забавянето“ в процесния случай на контролния КГА с 30 минути след изтичането на указаните в ДЛА 60 спрямо началото на терапията, така съществено компрометира ДЛА по КП № 45, че да се приравни на неизпълнение на алгоритъма, което на свой ред да обоснове налагането на санкция на лечебното заведение само на това основание. Налице е основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на тази част от оспорената заповед като материално незаконосъобразна.

По пункт 3 на оспорваната заповед – за случая по КП № 40.1, ИЗ № 514/2023:

Административният орган приема, че е извършено нарушение на условията и реда за оказване на болнична помощ, съставляващо неизпълнение на ДЛА по КП № 40.1, при лечение на пациент с ИЗ № 514/2023, в периода от 25.04.2023 г. до 29.04.2023 г. поради неизвършена преоценка на ефекта от проведеното лечение 2-3 часа след приемането на пациента на дата 25.04.2023 г.

Съгласно Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022, КП № 40.1 „*** [възраст] “, Раздел II „***“, т. 2 „***“, ДЛА е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по тази КП. Регламентирано в тази част на КП е, че е задължителна преоценката на поведението, съобразно резултата от лечението, 2-3 часа след приемането.

Правилно административният орган приема, че е извършено нарушение на ДЛА по КП № 40.1, при лечение на пациент с ИЗ № 514/2023г.

От данните в епикризата (л. 84) е видно, че пациента е приет със средно-тежък пристъп на ***. От заключението на вещото лице се установява, че пациентът е с *** и постъпва в лечебното заведение по спешност на 25.04.2023 г. в 21:25 часа със ***. КГА показва белези на ***, във връзка, с което е проведено ***лечение. Конкретно вписване в декурзуса на състоянието на пациента и преоценка на лечението няколко часа след хоспитализацията не е налично.

При това положение, липсата на документални данни в ИЗ № 514/2023 по КП № 40.1, води на извод за нестриктно следване на установения алгоритъм при лечението на хоспитализирани болни с *** в пристъп, в частта, изискваща преоценка на поведението на пациента 2-3 часа след приемането. Съгласно § 8 (изр. осмо) от ДЛА за КП № 40.1, наблюдението и оценката на състоянието на хоспитализиран болен ***, поради възможността за бързо влошаване, независимо от провежданото лечение. По разбиране на съда в тази връзка е и въведеното изискване за преоценка на поведението на пациента съобразно резултата от лечението, 2-3 часа след приемането. Ако се съди от данните при първото проследяване на пациента, извършено на следващия ден след хоспитализацията – 26.04.2023 г. в 10:27 часа, с отбелязване „***“ (което се вписва при липса на промяна на състоянието на пациента, сравнено с предходно такова проследяване или с момента на приемането му за лечение), следва извод, че и към този момент състоянието на пациента, сравнено с това, при приемането ѝ в 21:30 часа на 25.04.2023 г., остава непроменено. От изложеното следва, че е била налице необходимост от извършване на преоценка на поведението на пациента след първите 2-3 часа след приемането. Документални данни за извършването на такава по делото не са налице, независимо от доказателствата, че състоянието на пациента е проследявано в следващите дни двукратно дневно. Освен това, противно на заключението на вещото лице, свързани с клиничното проследяване на пациента до изписването ѝ, видно от декурзусите на л. 84, на 26.04.2023 г. единствено е отбелязано „***“ (както вече се посочи), липсва отбелязване за статуса на пациента към 17:05 часа на същата дата, както и липсват данни за резултати от извършена ***, каквито са налични само за дата 27.04.2023 г. и такива не са налични до датата на изписване на пациента.

При това положение, наложил санкция за неизпълнение на ДЛА по КП № 40.1 от Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 (отм.), административният орган е приложил правилно материалния закон. Изведения извод е независимо от факта, че след проведеното лечение, по данни от медицинската документация, в каквато посока дава становище и вещото лице, пациентът е изписан в „***“ (декурзуси на л. 84). Неизпълнението на ДЛА по КП № 40.1, съставляващо нарушение, за което се налага санкция „финансова неустойка“ не е обвързано с резултат, още по-малко с негативен такъв за пациента. Диагностично-лечебният алгоритъм съдържа правила за поведение, изработени след обобщаване на медицинския опит в науката и практиката за постигане на положително ефективни резултати от провеждано конкретно лечение. Поради това не е достатъчно да се установи, че състоянието на пациентите е добро при тяхната дехоспитализация (в същия смисъл решение № 1820 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2023 г.) С оглед изложеното материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на тази част от оспорената заповед.

По пункт 4 на оспорваната заповед – за случая по КП № 40.1, ИЗ № 398/2023:

Административният орган приема, че е извършено нарушение на условията и реда за оказване на болнична помощ, съставляващо неизпълнение на ДЛА по КП № 40.1, при лечение на пациент с ИЗ № 398/2023, в периода от 28.03.2023 г. до 13.04.2023 г., поради неизвършено изследване „***“ преди дехоспитализацията на пациента.

Съгласно Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 КП № 40.1 „*** [възраст] “, Раздел II „***“, т. 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“, ДЛА е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по тази КП. Регламентирано в тази част на КП е, че медико-диагностичното изследване „***“ се извършва (освен при приемането на пациента (когато състоянието на болния позволява) и преди дехоспитализацията.

Правилно административният орган приема, че е извършено нарушение ДЛА по КП № 40.1, при лечение на пациент с ИЗ № 514/2023.

От заключението на вещото лице се установява, че пациентът постъпва в тежко състояние и трудно се повлиява от приложеното ѝ лечение, тъй като хоспитализацията е продължила 17 дни, при изисквани 4 по КП. Безспорен по делото е и факта, че в документацията на ИЗ № 398/2023 са налични две функционални изследвания на дишането (ФИД) (с***) – първото извършено на 28.03.2023 г. в 09:37 часа, второто – на 31.03.2023 г. Втората *** е извършена на четвъртия ден от хоспитализацията, която *** не е последвана от други, въпреки че изписването на пациента е отложено с 14 дни.

При това положение по делото е доказан обективният факт на неизвършване на изследването „****“ преди дехоспитализацията на пациента на 13.04.2023 г., задължително включено като част от ДЛА по КП № 40.1, изрично посочено в алгоритъма и като момент на извършване. Установява се в тази връзка от данните в епикризата и останалата медицинска документация, приложена по делото за ИЗ № 398/2023 г., че към момента на изписването пациентът е с клинично и параклинично подобрение, без медицински риск при дехоспитализация. С оглед тези данни, дори принципно да се възприеме заключението на вещото лице касателно затрудненията на пациенти с пристъп на ***, *** и ***, които почти никога не са в състояние да изпълнят теста, съдът намира така застъпеното становище за неотносимо към момента на дехоспитализацията на пациента с ИЗ № 398/2023, с описания в документацията здравен статус без медицински риск към момента на изписването ѝ. Освен това, в ИЗ № 398/2023 не са посочени причини или обстоятелства, които с оглед състоянието на лекуваното лице да са послужили като противопоказания за провеждане на изследването „***“ при изписването на пациента (в този смисъл и решение № 3368 от 07.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8789/2018 г.)

Що се отнася до надеждността на „***“, тази част от заключението е ирелевантна към предмета на спора, който не е по законосъобразността на НДРМД 2020 – 2022. Изследването „***“, включено като част от ДЛА по КП № 40.1, определящ и пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по клиничната пътека, се явява една от основните медико-диагностични процедури, предвидени като условие и за завършване на клиничната пътека. В тази връзка и както вече се посочи и по-горе, лечебното заведение доброволно е подписало обвързващ договор с НЗОК като се е задължило да оказва болнична медицинска помощ по вид, обем и сложност, съответстващи на договорените (раздел II, чл. 5, т. 2 от Договора с НЗОК, л. 178, гръб), като спазва включително установените в Приложение № 17а от НРДМД 2020 – 2022 изисквания за провеждане на диагностика и клинично лечение на заболяванията. (в същия смисъл Решение № 1820 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2023 г.; и Решение № 3368 от 07.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8789/2018 г.) Дори и да се приема за дискусионно в медицинската практика, това изследване, установено като част от ДЛА за КП № 40.1 по Приложение № 17а, неразделна част от НРДМД 2020-2022, има нормативен характер, поради което при наличие на съответните предпоставки за извършването му е задължително. Изложеното мотивира съда на извод, че липсва основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорената заповед в частта ѝ по пункт 4.

2. За нарушението по пункт 5 от оспорваната заповед – за случая по КП № 45, ИЗ № 259/2023:

В жалбата не се оспорва извършването на нарушението по т. 5 от заповедта, но актът се оспорва в цялост. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, в резултат на извършената служебно проверка за законосъобразност, въз основа на доказателствата по делото съдът намира, че административният орган правилно приема, че е извършено нарушение на установените изисквания за работа с финансова документация, установени в НРДМД 2020 – 2022, съставляващо неправомерно взета потребителска такса за 7, вместо за 6 дни болничен престой на пациент с ИЗ № 259/2023 г., преминал лечение в лечебното заведение в периода от 23.02.2023 г. до 01.03.2023 г . по КП № 45.

Съгласно чл. 37, ал. 1, предл. последно от ЗЗО, за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни, лицата по чл. 33 (задължително осигурените в НЗОК лица) заплащат на лечебното заведение суми, определени с постановление на МС. Съгласно чл. 277, ал. 3 от НРДМД 2020-2022, здравноосигурените лица заплащат потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно.

В разглеждания случай изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил така установеното нормативно изискване, което се установява от приложените по делото екземпляр от фактура № ********** от 01.03.2023 г. (л. 150), и декларация (л. 151), видно от които заплатена от пациента е потребителска такса за 7 (седем) дни в размер на 40.60 лв., вместо за 6 (шест) дни престой в лечебното заведение. Нарушението е правилно [жк], както и подведено под относимата санкционна норма, поради което обжалваната заповед в тази ѝ част е материално законосъобразна.

 

Въз основа на изложеното по повод осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност, Заповед № РД-09-358 от 23.09.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Перник, В ЧАСТТА Ѝ по пункт 1 и 2, с която на „***“, ЕООД, [населено място], са наложени две санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на 200 лв., за извършени две отделни нарушения на условията и реда за оказване на болнична помощ – за случая по КП № 39 за ИЗ № 93/2023 г. и за случая по КП № 45 за ИЗ № 408/2023, като материално незаконосъобразна, следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното по повод осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност, жалбата срещу Заповед № РД-09-358 от 23.09.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Перник, В ЧАСТТА Ѝ по пункт 3 и 4, с която на ***“, ЕООД, [населено място], са наложени две санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на 200 лв., за извършени две отделни нарушения на условията и реда за оказване на болнична помощ – за случая по КП № 40.1 за ИЗ № 514/2023. и за случая по КП № 40.1 за ИЗ № 398/2023, ще се отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛНА – материалният закон е приложен правилно.

Въз основа на изложеното по повод осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност, жалбата срещу заповед № РД-09-358 от 23.09.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Перник, В ЧАСТТА Ѝ по пункт 5, с която на ***“, ЕООД, [населено място], е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., за извършено нарушение на установените изисквания за работа с финансова документация – за случая по КП № 45 за ИЗ № 259/2023, ще се отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛНА – материалният закон е приложен правилно.

Разноски:

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената/отхвърлената част от жалбата.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител претендира съдебни разноски в размер на 300.00 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК (л. 279) и договор за правна помощ и съдействие (л. 280).

Ответникът, чрез процесуалния си представител не претендира съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

При материален интерес от 1 000.00 лв., съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева), представляващи общия размер на незаконосъобразно наложените санкции за нарушенията по пункт 1 и 2 на оспорената заповед, жалбоподателят има право на разноски в общ размер на 120.00 (сто и двадесет лева). На основание чл. 143, ал. 1, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се възстановят от бюджета на НЗОК – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган – директор на РЗОК – Перник.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-09-358 от 23.09.2024г., издадена от директора на Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК) – Перник, в ЧАСТТА, с която на „***“ ЕООД, [населено място] са наложени санкции, както следва:

• (пункт 1) финансова неустойка“ в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 412, ал. 2 от Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2020 – 2022 г. (отм. с § 2, ал. 1 от ПЗР на НРДМД 2023 – 2025 г.) (по нататък НРДМД 2020–2022 г.), за нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3, във вр. с т. 2 от ЗЗО, във вр. с чл. 280 и чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРДМД 2020 – 2023 г., във вр. с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г., КП № 39, раздел II „*“, т. 2 „***“, при лечението на пациент с ИЗ № 93/2023;
• (пункт 2) „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 412, ал. 2 от НРДМД 2020 – 2022 г., за нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3, във вр. с т. 2 от ЗЗО, във вр. с чл. 280 и чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРДМД 2020 -2023 г., във вр. с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г., КП № 45, раздел II „***“, т. 2 „***“, при лечението на пациент с ИЗ № 408/2023, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-09-358 от 23.09.2024г., издадена от директора на Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК) – Перник, в ЧАСТТА, с която на „***“ ЕООД, [населено място] са наложени санкции, както следва:

• (пункт 3) „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 412, ал. 2 от НРДМД 2020 – 2022 г., за нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3, във вр. с т. 2 от ЗЗО, във вр. с чл. 280 и чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРДМД 2020 -2023 г., във вр. с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г., КП № 40.1, раздел II „***“, т. 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“, при лечението на пациент с ИЗ № 514/2023;
• (пункт 4) „финансова неустойка“ в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 412, ал. 2 от НРДМД 2020 – 2022 г., за нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3, във вр. с т. 2 от ЗЗО, във вр. с чл. 280 и чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРДМД 2020 -2023 г., във вр. с Приложение № 17а към НРДМД 2020 – 2022 г., КП № 40.1, раздел II „***“, т. 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“, при лечението на пациент с ИЗ № 398/2023;
• (пункт 5) „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. на основание чл. 416, ал. 3 от НРДМД 2020 – 2022 г. за нарушаване на установените изисквания за работа с финансова документация по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО и чл. 277, ал. 3 от НРДМД 2020 – 2022 г., във връзка с престоя в болничното заведение на пациент с ИЗ № 259/2023.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА да заплати в полза на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: [населено място], местност „***“, съдебни разноски в размер на 120.00 лв. (сто и двадесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.