РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Силистра, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253400500308 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по:
I. въззивна жалба вх. № 3063/02.04.2025г. от П. И. И., ЕГН
**********, с адрес гр.Силистра срещу Решение №186/18.03.2025г.,
постановено по гр.д.№2233/2023 г. по описа на РС – Силистра, в
установителната част.
Във въззивната жалба се излага, че решението е постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Релевира оплакване, че неправилно съдът установява и
приема, че уведомлението за предсрочната изискуемост на процесния кредит
е връчено на 07.04.2023г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ Г. Г.ев. Навежда,
че ПДИ с изх. №9160/05.07.2023г. по изп. дело № 621/2023г. с взискател
„Юробанк България“ АД е връчена на въззивника на 07.08.2023г., поради
което е налице и хипотезата на чл.423, ал.1, предл.1, т.1 и 2 от ГПК относно
предишни връчвания. Счита, че банката не е упражнила надлежно правото си
да направи предсрочно изискуем целия предоставен ипотечен кредит.
Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1
ГПК, от издадената заповед за изпълнение за вземане, основано на
представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и
размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на
длъжника, че кредитодателят счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на исковата молба или по друг начин след подаване на
1
заявлението в рамките на заповедното производство, включително в исковото
производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта.
Недопустимостта за изменение на основанието обуславя извода за отхвърляне
на иска на предявеното основание. Излага, че решението не е съобразено и с
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Видно от назначената по делото експертиза
е продължил да внася всеки месец суми за погасителни вноски и след
05.01.2023г., като за периода 02.09.2013г. – 01.11.2024г. общо по кредита са
внесени 24 283лв. Погасени са и стари просрочия, предвид това, че е внасян
по-голям размер от месечната вноска. Отделно от горното, излага, че
забавеното плащане на вноски по кредита поначало не би могло да бъде
основание за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като банката
получава плащане и легитимният й кредиторов интерес е удовлетворен. До
предсрочна изискуемост би могло да доведе единствено неизпълнение, което е
съществено, с оглед интереса на кредитора. Направено е искане за допускане
до разпит на свидетеля Ирина Василева Г.ева. Моли за отмяна на решението и
вместо това да се уважи иска в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала
отговор.
II. Депозирана е въззивна жалба /инкорпорирана в частна жалба с вх.
№ 4894/04.06.2025г./ от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София против Решение №265/29.04.2025г.
по гр.д. № 2233/2023г. по описа на РС –Силистра, с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл.247 ГПК.
Счита, че макар и правилно от правна страна, решението следва да бъде
отменено предвид обстоятелството, че с него се обективира краен размер на
подлежащи на заплащане съдебни разноски, който при уважаване на жалбата
срещу Определение №395/29.04.2025г. ще бъде различен.
III. Депозирана е частна жалба вх. №4894/04.06.2025г. при РС –
Силистра от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София против Определение №395/29.04.2025г.,
постановено по гр.д.№2233/2023г. по описа на РС – Силистра.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като чисто математически няма
как при два различни размера на съдебни разноски, погасявания с една и съща
сума /по направени след образуване на делото плащания/, да дадат един и същ
резултат, в това число, отчитайки редукцията на дължимите разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
От насрещната страна е депозиран отговор, с който същата се оспорва
изцяло. Навежда се, че решението е обжалвано в цялост, което предполага
отмяна и по отношение на присъдените разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът И.
не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД се представлява от
процесуален представител, който поддържа заявената позиция по спора.
Производството пред РС – Силистра по гр.д. №2233/2023г. е образувано
2
по искова молба на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* срещу
П. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, подадена по реда на чл. 422 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът, в качеството му на кредитополучател по договор за
рефинансиране на жилищен кредит по програма „Премия” №HL
62302/31.07.2013г. дължи на ищеца главница в размер на 20 914.26лв. за
периода от 05.01.2023 г. до 07.04.2023г., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 214.78лв. – възнаградителна лихва за периода
05.01.2023г. – 07.04.2023г., 176.31лв. – мораторна лихва за периода
05.01.2023г. – 25.04.2023г., 99.17лв. – такси за периода 05.02.2023г. –
25.04.2023г. и 120лв. с ДДС – разноски по кредит за периода 29.03.2023г. –
25.04.2023г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 592/2023г. по описа на РС – Силистра. Претендират се и съдебно-
деловодните разноски пред заповедния и исковия съд.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
рефинансиране на жилищен кредит по програма „Премия” №HL
62302/31.07.2013г., по силата на който ответникът e предоставен кредит в
размер на 28 250лева, от които 19 000лв. за рефинансиране на жилищен и
потребителски кредит, 8 700лв. за текущи нужди и 550лв. за плащане по
петгодишен предплатен застрахователен пакет по програма „Защита на
плащанията” – Пакет Е. Краен срок за погасяване на кредита е 300 месеца от
откриване на заемната сметка по договора, съгласно клаузата на чл.5. Твърди
се, че в резултат на неизпълнение задълженията по договора, считано от
07.11.2022г. договорът е обявен за предсрочно изискуем на 07.04.2023г. с
връчване на уведомление чрез ЧСИ. По същество се моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, по
въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от фактическа
и правна страна:
Въззивните и частна жалби са редовни по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК,
подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на въззивно обжалване
съдебни актове, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Установи се допустимостта на предявения положителен установителен
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно
изпълнение, заявеното възражение от длъжника в преклузивния срок по чл.
3
414, ал. 2 от ГПК и предявяване на иска в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка чл. 430 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест
на ищеца е да докаже вземането си по договора за кредит, вкл. по размер и по
отделни пера, както и настъпилата изискуемост на цялото задължение.
Ответникът следва да установи правоизключващите, правоунищожаващите и
правопогасяващите си възражения.
Не се спори между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства, че между страните е възникнала облигационна връзка
по посочения в исковата молба договор за рефинансиране на жилищен кредит
по програма „Премия” №HL 62302/31.07.2013г., по силата на която „Юробанк
България” АД се задължава да предостави на П. И. сумата от 28 250лева, от
които 19 000лв. за рефинансиране на жилищен и потребителски кредит,
8 700лв. за текущи нужди и 550лв. за плащане по петгодищен предплатен
застрахователен пакет по програма „Защита на плащанията” – Пакет Е.
Договорен е краен срок за погасяване на кредита 300месеца от датата на
откриване на заемната сметка. Съгласно чл.3 от договора ГЛП е в размер на
сбора на Референтния лихвен процент Прайм на „Юробанк България” АД за
обезпечени кредити в лева плюс договорна надбавка в размер на 2.45 пункта.
Методиката за изчисляване на референтния лихвен процент е приложена като
неразделна част от договора и към момента на сключване на договора е 4.9%.
Съгласно чл.18, ал.1 от договора при непогасяване на която и да е вноска
по кредита /извън случаите по чл.6а, ал.1, б. “в”/, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задължение по настоящия договор, банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2 на
чл.18 страните са уговорили, че при неизпълнение на три последователни
месечни погасителни вноски изцяло или частично /извън случаите по чл.6а,
ал.1, б. “а” и “в”/ целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на последната вноска.
За обезпечаване на задълженията по кредита кредитополучателят
учредява в полза на кредитора договорна ипотека върху свой собствен
недвижим имот – жилище с административен адрес гр.Силистра, ул. „Лале”
№7 с ид. № 66425.501.1159.2 по КККР на гр.Силистра. Сключена е и „лична
застраховка” по ПАКЕТ Е, в изпълнение на условията за ползване на
преференциални лихвени условия, съгласно чл.3а от договора.
Установява се от допуснатите, изслушани и приети като неоспорени от
страните по делото ССЕ, че кредитът е усвоен, както следва: на 09.08.2013г. –
4
12959лв., на 15.08.2013г. – 6700лв. и на 20.08.2013г. – 8591лв. През периода на
договора ГЛП „Прайм” се намалява от 4.90 до 1.25%. За периода 02.09.2013г.
до 01.11.2024г. общо са внесени 24 283лв. За период от 02.09.2013г. до
05.01.2023г. /датата, според която банката счита, че кредита следва да се обяви
за предсрочно изискуем/ са внесени 19 627лв. За период от 05.01.2023г. до
25.04.2023г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ са внесени
общо 500лв. За периода 25.04.2023г. до 11.2024г. са внесени общо 4156лв.
Предвид липсата на представен погасителен план, такъв е изготвен от вещото
лице, с цел даване на отговор по поставените въпроси. Неизпълнението на
договора настъпва още при вноска №4 с падежна дата 05.04.2014г. в размер на
206.02лв., която е погасена на 07.04.2014г. Просрочени погасителни вноски
има и през 09.2014г. до 12.2014г. От 01.2017г. до 04.2023г. всеки месец има
внасяне на суми по договора за кедит. Внасяне има и след 05.01.2023г. до
01.11.2024г. Общият размер на непогасените задължения по договора е в
размер на 21524.52лв., от които 20914.26лв. - главница за периода 05.01.2023г.
до 25.04.2023г., 214.78лв. - възнаградителна лихва за пеирода 05.01.2023г. до
07.04.2023г., 176.31лв. - мораторната лихва за периода 05.01.2023г. до
25.04.2023г., 99.17лв. - такси за периода 05.02.2023г. до 25.04.2023г. и 120лв. -
разноски за изготвяне и връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.
С допълнително заключение вещото лице посочва, че първото просрочие за
заплащане на главница и лихва е настъпило при осма вноска – на 07.04.2014г.,
първото просрочие на погасителна вноска е вноска №14 с падеж 05.10.2014г.,
която се погасява с плащане от 20.10.2014г. и 19.11.2014г. Повече от три
непогасени месечни погасителни вноски има с вноска от 05.01.2023г. Или, с
внесената сума от 12.04.2023г. се погасява вноска с падеж 05.12.2022г. Сумите,
внесени от кредитоискателя са стигали за погасяване на радовна лихва и
главница, но не са стигали за погасяване на просрочената лихва и таксите за
просрочие. По този начин са се погасявали последните и с разликата са се
погасявали падежирали и просрочени стари задължения по редовна лихва и
главница. След 05.12.2023г. /т.е. една година по-късно/ погасяването на
вноските отново се извършва редовно и без просрочие, ако се приеме, че
кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем.
В с.з. от 11.03.2025г. вещото лице подчертава, че в табличен вид е
посочено как дадена вноска от страна на ответника погасява съответната
погасителна вноска. В колона 14 е посочена сумата, която е платил ответника,
коя точно погасителна вноска погасява, а в колона 15 е посочен брой
просрочени погасителни вноски. Излага, че с внесена сума от 150лв. на
06.01.2023г. се погасява вноска №109/05.09.2022г., тоест след 05.01. вече има
непогасени повече от три вноски, а именно вноските от м.10.2022г.,
м.11.2022г., м.12.2022г. и м.01.2023г. Дори на 12.04. той е направил вноска от
150лв., която погасява вноска №112 и пак има повече от три вноски.
Изпадал е в просрочие, после ги е погасявал. Уточнява, че не на 05.12.2023г.,
както е посочил в заключението, а на 08.02.2024г., кредитът ако не е бил в
позиция на предсрочно изискуем е щял да стане и редовен.
Не е налице спор между старните, че в хода на производството, след
подаване на заявлението по чл.417 ГПК, има погасителни доброволни
5
плащания в размер общо на 4156лв. за периода 25.04.2023г. до 11.2024г.,
подробно посочени от вещото лице в табличен вид към първоначалното
заключение /л.3/. В хода на първоинстанционното производство ответникът е
представил доказателства за заплатени суми, както следва: 05.12.2024г. –
200лв. и на 07.01.2025г. -220лв. Или, общо направените погасителни
плащания, несъобразени при подаване на заявлението за изпълнение са в
размер на 4576лева.
При тези факти, съдът съобразява следното:
Със Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г., е
изпълнено задължението на Република България за транспортиране на
разпоредбите на Директива 28/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.
С изменението на ЗПК с ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., законодателят
доразвива целите на Директивата, като са уредени редица разпоредби за
закрила на потребителя на кредитни услуги и за предотвратяване на
нелоялната търговска практика на кредитодателите да са икономически по-
силната страна в правоотношенията с потребителите.
Съгласно чл.4, ал.1, т.2 от ЗПК /ДВ, бр.30 от 26.03.2013г./ разпоредбите
на закона не се прилагат за договори за кредит или договори за
посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или
друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот; за този вид договори се
прилагат разпоредбите на чл. 5, 6, 16 - 18, 25 и 33а;
Следователно към момента на сключване на настоящия договор
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК с произтичащите правни последици по чл. 22 от ЗПК, съответно
чл. 23 от ЗПК са неприложими в конкретиката на казуса. По тези съображения
евентуално несъответствие на процесния договор с въведените впоследствие с
цитирания закон съдържателни изисквания /за погасителен план, шрифт,
реквизити, ГПР и пр./ не води до опорочаването му.
Към датата на сключване на процесния договор следва да се съобрази
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави
/чл.26, ал.1 ЗЗД/.
От друга страна, доколкото е сключен по време на действие на Закона за
защита на потребителите /Обн., ДВ, бр.99 от 09.12.2005г., в сила от
10.06.2006г./, същият попада в приложното поле на този закон. С оглед целта
за сключването му, ответникът има качеството на потребител по смисъла на
§13, т.1 от ДП на ЗЗП. По изложените съображения по арг. от чл.7, ал.3 ГПК
съдът дължи служебно произнасяне за включване в договора на
неравноправни клаузи.
По отношение на договорната регламентация на възнаградителната
лихва не се констатират нарушения, водещи до ощетяване на икономически
по-слабата страна в правоотношението.
В случая по процесния договор е предоставен кредит в размер на
28 250лв. при уговорен ГЛП в размер на 7.35%. Липсват доказателства за
едностранно увеличаване на лихвения процент, напротив прилаган е по-нисък
6
доколкото намаля до 3.70%.
Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената
парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен
критерий за преценка дали с клаузата за уговорена лихва е нарушен
принципът на справедливост, следва да се съобрази размера на законната
лихва към този момент. Съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014г. се приема,
че максималният размер до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната такава, а при заемна сделка, обезпечена с договорна ипотека
върху недвижим имот – повече от два пъти законната /в този смисъл Решение
№378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д. № 315/2005г., II г.о., Решение №
906/30.12.2004г. по гр. д. №906/30.12.2004г. по гр.д. № 1106/2003г. на ВКС, II
г.о./. С оглед изложеното, в случая уговорената клауза за възнаградителна
лихва не нарушава принципа на справедливост и не създава условия за
неоснователно обогатяване на ищеца. Предварително е оповестена и
методиката, по която се формира РЛП ПРАЙМ. Стойностите на БЛП и РЛП са
изрично посочени като абсолютна стойност /съответно 2.45 и 4.9/, което
изключва неравноправния им характер по арг. от чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Договорната уредба на таксите по кредита по чл.4 от договора /за
одобрение и усвояване, за управление на кредита и месечна такса за
администриране на просрочен кредит, дължими при забава/, начислявани от
страна на кредитора, видно от приложение №5 от заключението по ССЕ /л.103
от гр.д. № 2233/23г. на РС - Силистра/ също не са в нарушение на
потребителската закрила. Това е така, предвид че забраната на чл.10а от ЗПК
не е действала към момента на сключването на договора, а уговореният
размер не надхвърля присъщата им функция, поради което не може да се
квалифицират като прекомерен.
В рамките на дължимата служебна проверка съдът не констатира при
сключване на договора страните да са се отклонили от императивни
разпоредби, уреждащи защитата на потребителя. Налице е действително
договорно съглашение между страните, по силата на което са поели
изпълнение на конкретни задължения. Установи се, че ищецът е предоставил
изцяло договорената сума, като ответникът от своя страна не е изпълнил
задължението да я върне точно във времево и количествено отношение.
Спорен по делото е въпроса касателно предсрочната изискуемост на
дълга и по-конкретно упражнил ли е кредиторът надлежно потестативното
право да направи вземанията си изискуеми преди уговорения краен срок.
С обективираното волеизявление в представената по делото покана, в
съответствие с ТР №4/2013г., кредитора е упражнил потестативното си право,
при наличие на забава в плащанията на определените в договора три вноски
/чл.18, ал.2/, да преобразува съществуващите облигационни правоотношения,
досежно периодичността и размерите на изпълнението на паричните
задължения на длъжника, като вземанията са станали изцяло изискуеми от
момента на уведомяване на кредитополучателя. Факта на допуснатата забава
от длъжника не се оспорва, спорно е налице ли е уведомяване на същия, което
7
да е достигнало до него, както и налице ли са предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, с оглед интереса на кредитора.
Въз основа на удостоверяването на ЧСИ досежно начина на връчване на
уведомлението съдът намира, че в случая е приложима фикцията за връчване
по чл.47, ал.5 от ГПК. ЧСИ, с оглед възложената му от закона удостоверителна
функция, последният може да удостоверява последиците на чл.47 от ГПК.
Установява се, че адреса е посетен на 16.02.2023г., 25.02.2023г., 02.03.2023г.,
12.03.2023г. и 17.03.2023г., като на 23.03.2023г. е залепено уведомление по
чл.47 ГПК. Същото е редовно връчено на 07.04.2023г. Оплакванията на
въззивника за липса на редовно връчване са неоснователни. Следва да се има
предвид и това, че при промяна на адреса, длъжникът е имал задължение да
посочи актуален адрес и е уговорена договорна фикция за изпратените до
адресата съобщения /чл.29 от договора/.
Отделно от горното, дори и да не е налице връчване в сочения от банката
момент, то следваше да намери приложение приетото от ВКС в Решение
№60009/02.06.2021г. по гр. д. № 2891/2019г., че с връчване препис от исковата
молба, ведно с уведомителното писмо, се съобщава предсрочната
изискуемост. Това обстоятелство не се явява промяна в основанието на
заявената искова претенция. Основание на иска са твърдените от ищеца
юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно
материално право. Позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските
с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният
договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта,
която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на
определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска
изпълнение на задължението /така, ТР №8/2017г. на ОСГТК/. На това
основание и възраженията за подмяна на основанието на иска се явяват
неоснователни.Ето защо, съдът приема, че на ответника е отнето
преимуществото на срока, при което последният следва да докаже, че е
погасил дълга.
Не се споделят възраженията на въззивника за незаконосъобразно
обявяване на предсрочна изискуемост. Договорената възможност длъжникът
да загуби предимствата на срока и от него кредиторът да иска предсрочно
пълно изпълнение не е нищожна. Предсрочната изискуемост е възможност
предвидена в закона- чл. 71 от ЗЗД, както и специално за договорите за банков
кредит – в разпоредбата на чл. 432 от ТЗ. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем при неплащане на една
или повече вноски, в какъвто смисъл е и клаузата на чл. 18 от договора. От
изложеното следва, че законът допуска при договорени условия длъжникът да
изгуби преимуществата на срока, които са му предоставени първоначално с
договора. В този смисъл съдът тълкува и разясненията по тълкуването на
закона, дадени от ВКС с решение № 82/07.07.2022 г по т. д. № 871/2021 г на I
т.о. на ВКС, в което е посочено, че при преценка на евентуално
неравноправния характер на клаузата за предсрочна изискуемост в договор за
8
кредит, сключен с потребител следва да се съобрази произнасяне на СЕС по
въпроса за неравноправието на клаузата за предсрочна изискуемост. По дело
С-421/2014г, съдът е посочил, че при преценката на националния съд относно
твърдян неравноправен характер на клауза за предсрочната изискуемост
поради неизпълнение на задълженията на кредитополучател за част от
периода на договора, следва да се съобрази дали възможността на банката да
обяви целия кредит за изискуем зависи от неизпълнението от страна на
потребителя на основно задължение в договорното отношение, дали
неизпълнението е незначително, дали договорната клауза съответства на
приложимите в тази област правни норми и дали националното право
предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за
когото се прилага такава клауза, да преустанови действието на посочената
изискуемост на кредита. С оглед така дадените разяснения при преценката на
неравноправието на клаузата за предсрочна изискуемост, обективирана в чл.
18 от договора съдът приема, че същата отговаря на националното
законодателство. Така, както е формулирана хипотезата на чл. 18, ал.2 не може
да се приеме, че към момента на сключването на договора дружеството е
постигнало изгодна само за него и недобросъвестна договорка, във вреда на
по-слабата страна-длъжника, която да противоречи на закона или да го
заобикаля. Постигната е договорка при неизпълнение на едно от
съществените задължения на договора за заем - непогасяване на заемните
вноски- кредиторът да има право да обяви вземането си за изцяло предсрочно
изискуемо. Въпрос не на валидност и равноправие на договорната клауза, а на
добросъвестно и точно изпълнение на договорните задължения е как
кредиторът ще упражни предоставеното му от чл. 18 право.
В конкретния случай е налице пълно неизпълнение на повече от три
последователни месечни вноски, след които в рамките на една година
длъжникът е продължавал да не изпълнява точно задълженията си,
доколкото погасяванията са частични. Като неоснователно се оценява
възражението на ответника, че именно поведението на кредитора е причина за
неизпълнението. Или, към момента на обявяване на предсрочната
изискуемост са били налице и двете предпоставки - обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Изложеното от вещото лице, че една година след
забавата, дала основание за обявяването за предсрочната изискуемост и
счетоводното му отнасяне като просрочен, а именно, че считано от
08.02.2024г. /уточнено в с.з. от 11.03.2025г./ погасяването на вноските отново
започва се извършва редовно и без просрочие, е ирелевантно.
В първоинстанционното производство са направени приспадания на
направени в хода на делото погасителни плащания, които обаче настоящият
състав намира за неправилни. От изпълнението са приспаднати съдебните
разноски, за които не се прилагат правилата за поредност на погасяване на
задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото не са ликвидни и не
подлежат на погасяване до влизане в сила на решението по делото. Отделно от
това неясно защо не са взети предвид от първионтанционния съд всички
доброволни погасявания след подаване на заявлението и по-конкретно
9
представеното извлечение от счетоводни книги, а именно считано от
25.04.2023г. в размер на 4576лв, а единствено тези след 10.05.2024г.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените
по делото задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на
4576лева, съдът съобрази мотивите по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д.
№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието следното: Условията и
поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2
ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя
други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от
длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат.
Като се съобразят установените по делото изискуеми вземания,
уговорената между страните поредност за погасяване в чл.16 от договора,
както и направените от длъжника доброволни погасителни вноски, извън
изпълнителното производство, след завеждане на делото /т.13 от ТР №4/13г.
на ОСГТК/, настоящият състав намира, че дължима понастоящем се явява
сумата от 16 828.52лв., представляваща главница. Респективно до този размер
исковата претенция подлежи на уважаване. Останалите задължения в размер
на 99.17лв. за разноски, 176.31лв. – мораторна лихва, 214.78лв. –
възнаградителна лихва и част от главницана в размер на 4085.74лв. са
погасени с направените доброволни плащания, поради което и на това
основание подлежат на отхвърляне предявените искови претенции, на
основание чл.253, ал.3 ГПК.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено в
изложения по-горе смисъл.
По въззивна жалба /инкорпорирана в частна жалба с вх. №
4894/04.06.2025г./ от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София против Решение №265/29.04.2025г.
по гр.д. № 2233/2023г. по описа на РС –Силистра, с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл.247 ГПК и частна
жалба вх. №4894/04.06.2025г. от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД против
Определение №395/29.04.2025г., постановено по гр.д.№2233/2023г. по описа
на РС – Силистра, съдът намира следното:
В хипотезата, в която ответникът изпълни в хода на делото, тогава с
решението си съдът ще отхвърли иска, но ще осъди ответника за разноски, ако
последният е станал причина за завеждане на иска. При положение, че към
датата на предявяване на иска вземането не e било изискуемо, но по-късно, в
хода на процеса е станало такова и именно тогава ответникът е изпълнил, то
последният няма вина за предявяване на иска. В този случай, по арг. от чл. 78,
ал. 2 ГПК ищецът е този, който ще отговаря за разноски. Но, ако вземането е
било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на иска, оспорвано
преди това или в хода на процеса и погасено при висящо дело, тогава
ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив - дължи
разноски на ищеца. По същата логика следва да се урежда въпросът за
отговорността за разноски, когато ответникът е изпълнил в хода на процеса и
10
поради това ищецът се е отказал или оттеглил иска. В този смисъл е
Определение № 511 от 29.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1499/2013 г., IV г. о.,
ГК.
С оглед гореизложеното, в настоящия случай независимо от отхвърляне
на част от исковите претенции поради това, че ответника е дал повод за
завеждане на иска и е погасил тези вземанията след завеждане на делото
именно в негова тежест следва да се възложат сторените от ищеца разноски.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане,
представените доказателства и списък на разноски и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в общ размер от 1030.49лв., от които 430.49лв. – заплатена държавна
такса и 600лв. – депозит за вещи лица.
С оглед отправеното в исковата молба искане за присъждане на
разноските, направени от заявителя в заповедното производство, както и
съобразно постановките на т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати съответната на
уважените претенции част от претендираните и доказани деловодни разноски
в заповедното производство, чийто общ размер е 2072.81лв., от които за
платена държавна такса 430.49лева и 1642.32 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Следователно, общият размер на полагащите се на ищеца разноски за
първоинстанционното производство и това пред заповедния съд възлиза на
3103.30лв.
За настоящото производство не са претендирани разноски от страните,
поради което такива не им се следват.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №186/18.03.2025г., постановено по гр.д.№2233/2023
г. по описа на РС – Силистра, поправено с Решение №265/29.04.2025г., В
ЧАСТТА, с която е прието за установено, че П. И. И., ЕГН **********, с
адрес гр.Силистра дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София сумата 4085.74лв.,
представляваща горницата над дължимата главница от 16 828.52лв. до
претендираната 20 914.26лв., сумата от 99.17лв. – такси за периода
05.02.2023г. до 25.04.2023г., 176.31лв. – мораторна лихва за периода
05.01.2023г. до 25.04.2023г. и 214.78лв. – възнаградителна лихва за периода
05.01.2023г. до 25.04.2023г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София обективно
кумулативно съединени искове за приемане за установено, че ответника П. И.
И., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра дължи на ищеца сумата от
4085.74лв. /читири хиляди осемдесет и пет лева и седемдесет и четири ст./ ,
11
представляваща горницата над уважената главница от 16 828.52лв. до
претендираната сума 20 914.26лв. по договор за рефинансиране на жилищен
кредит по програма „Премия” №HL 62302/31.07.2013г., сключен между
страните по делото, сумата от 99.17лв. /деветдесет и девет лева и
седемнадесет ст./ – такси за периода 05.02.2023г. до 25.04.2023г., 176.31лв.
/сто седемдесет и шест лева и тридесет и една ст./ – мораторна лихва за
периода 05.01.2023г. до 25.04.2023г. и 214.78лв. /двеста и четиринадесет
лева и седемдесет и осем ст./ – възнаградителна лихва за периода 05.01.2023г.
до 25.04.2023г., на основаниие чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ
и чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №186/18.03.2025г., постановено по гр.д.
№2233/2023 г. по описа на РС – Силистра, поправено с Решение
№265/29.04.2025г., В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че ответникът
П. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра дължи на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София сумата от 16 828.52лв. /шестнадесет хиляди осемстотин двадесет
и осем лева и петдесет и две ст./, представляваща главница по договор за
рефинансиране на жилищен кредит по програма „Премия” №HL
62302/31.07.2013г., сключен между страните по делото, както и в частта на
присъдените разноски в полза на ищеца за първоинстанционното
производство в размер на 1109.16лв., на основаниие чл.422 вр. чл.415, ал.1,
т.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ.
ОТМЕНЯ Определение №395/29.04.2025г, постановено по гр.д. № 2233
по описа за 2023 година на Районен съд – Силистра и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №186/18.03.2025г., постановено по гр.д.№2233/2023
г. по описа на РС – Силистра, поправено с Решение №265/29.04.2025г., В
СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра ДА
ЗАПЛАТИ на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София сумата от 1994.14лв. /хиляда деветстотин
деветдесет и четири лева и четиринадесет ст./, представляваща
допълнителни разноски над уважените в първоинстанционното производство
в размер на 1109.16лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
Особено мнение на съдията Кремена И.а Краева
В решение на Съда на Европейския съюз от 26.01.2017 г. по дело С-
421/14 (т. 3 от диспозитива) и Решение на СЕС от 14.03.2013 г. по дело С-
415/11 (т. 73 от мотивите) по тълкуването на Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи в потребителските договори е посочено, че клаузата
за предсрочна изискуемост следва се преценява, наред с другите посочени
критерии, и с оглед на предоставените от националното право възможности на
потребителя да преустанови действието на предсрочната изискуемост на
кредита и че кредитната институция упражнява правото недобросъвестно, ако
неоправдано и предварително изключва или осуетява тази възможност. Освен
това за да бъде развален един договор, респ. да бъде обявена предсрочната
изискуемост на кредита, допуснатото неизпълнение следва да е съществено с
оглед интереса на кредитора- трайно и показващо продължително нежелание
на длъжника да изпълнява точно своите задължения по сключения договор. В
тази връзка считам, че в конкретния случай Банката неоправдано не е
предприела действия в духа на разпоредбата на чл.46 ЗКНИП – правила за
работа при просрочие (факта, че към датата на сключване на договора
разпоредбата на чл. 46 от ЗКНИП, както и самия ЗКНИП не са били
действащо право, не изключва тази възможност) преди да упражни правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем и не са покрити критериите за
съществено неизпълнение. По този въпрос съобразявам и устните разяснения
на експерта в съдебно заседание (л.148 от първоинстанционното дело).
Предвид това считам, че банката е нямала основание за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем към посочената от нея дата. С оглед отговора по т.6 от
допълнителното заключение на експерта, то под съмнение е въпроса за
наличие предпоставки за предсрочна изискуемост и на по късен етап /чл. 235,
ал. 3 от ГПК/. Искът за целия размер на кредита, изискуем предсрочно, е
недоказан и неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Неоспорени са
твърдения на ответника в жалбата до въззивния съд, че изплащането на
вноските продължава и към настоящия момент, но този въпрос остана
неизследван във въззивното производство.
13