РЕШЕНИЕ
№ 9648
гр. София, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110118260 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3, т. 3 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т.3 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1
ЗЗД за осъждане на Ю. С. И. да заплати на (ФИРМА) сумата в размер на 17,44 лева,
представляваща възнаградителна лихва по Договор за паричен заем №
**********/02.10.2017 г. за периода от 15.11.2017 г. до 15.02.2018 г. и сумата в размер на
131,40 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно погасяване
на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
**********/02.10.2017 г., по силата на който дружеството отпуснало на ответника заем в
размер на 200 лева, като сумата е преведена по банкова сметка на кредитополучателя.
Представителят на ищеца поддържа, че годишният процент на разходите по съглашението
възлиза на 49,88 %, а годишният лихвен процент на 41,17. В исковата молба са изложени
твърдения, че по силата на процесния договор кредитополучателят се е задължил да върне
отпуснатата му в заем сума ведно с възнаградителна лихва на 4 месечни вноски в размер на
54,36 лева всяка. Представителят на ищеца поддържа, че ответникът избрал и закупил пакет
допълнителни услуги, позволяващи искането за отпускане на кредит да бъде разгледано в
най-кратки срокове, възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на
месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни
парични средства, като така предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието
на потребителя и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. В
исковата молба са изложени твърдения, че за предоставяне на описаните допълнителни
услуги кредитополучателят дължи възнаграждение в размер общо на 131,40 лева.
Представителят на страната поддържа, че общо дължимата от кредитополучателя сума по
сделката възлиза на 348,84 лева, а месечната погасителна вноска на 87,21 лева, включваща
отпуснатата в заем сума, дължимата възнаградителна лихва и дължимите възнаграждения по
избраните от потребителя допълнителни услуги по кредита. В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК за вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит,
като съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по
спора следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.
2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва,
размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
допълнителни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплати
възнаграждение и размера на дължимата престация.
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за потребителски кредит №
**********/02.10.2017 г., сключен между (ФИРМА) и Ю. С. И., съгласно който ищецът
отпуснал в заем на ответника сумата в размер на 200 лева, която следвало да бъде върната
на четири месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 54,36 лева. В
съглашението е посочено, че годишният процент на разходите по сделката възлиза на 49,88
%. Към договора е представено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, като за описаните „услуги“
потребителят дължи възнаграждение в размер на 131,40 лева, като при изчисляване на ГПР
по кредита т. нар. „такси по допълнителни услуги“ не са включени като разход по договора.
(ФИРМА) представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Процесният
договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй
като с него дружеството се е задължило да предостави на ответника заем, съгласно
уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за
действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Договорът съдържа формално посочване на ГПР по кредита, но не са посочени
разходите, които са взети предвид за изчисляването му, като по този начин е нарушено
изискването на правото на ЕС, в който смисъл е Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-
448/17, съгласно което на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуация като тази, в която договорът съдържа само математическа формула за
изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В
подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и
следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на
задължението му. В ГПР по договор за кредит следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Задължението за заплащане на възнаграждение по
пакет допълнителни услуги представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е
включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от
2
потребителя към деня на сключването. Независимо, че формално в договора са посочени
годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включване в тях на
възнаграждението по пакет допълнителни услуги, те не могат да изпълнят отредената им
функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му. В случая възнаграждението по споразумението за
допълнителен пакет услуги е отразено както в договора за кредит, така и в погасителния
план, поради което се явява задължително условие за отпускане на заем. Оттук и съдът
намира, че дължимото възнаграждение за допълнителни услуги следва да се включи към
ГПР. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК ( в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г.
по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 13336/2019 г., Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021
г.).
Съгласно чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това сключването на
договор за услугата е условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия
включва заплащане възнаграждение за т.нар. пакет допълнителни услуги. Следователно тази
допълнителни услуги представляват разход, който е бил известен на кредитора към момента
на сключване на договора и е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че с уговаряне на клаузи за
заплащане на пакет допълнителни услуги се нарушава забраната по чл. 10а ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая договорените допълнителни услуги
задължават кредитополучателя да заплати на кредитодателя възнаграждение за услуги,
които на практика влизат в кръга на обичайната дейност на последния, доколкото заявителят
предоставя кредитно финансиране по занятие. Налага се извод, че възнаграждението за
допълнителните услуги е договорено в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
която забранява събиране на такси и комисионни от кредитора за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. При това положение следва да се приеме, че целта на
посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора
за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в
противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения/. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК с
невключването на разходите по договора за допълнителни услуги в ГПР, доколкото и същите
представляват „скрито възнаграждение“ по договора и водят до допълнително оскъпяване
на кредита. След като посочените допълнителни разходи не са включени в посочения в
договора ГПР е налице нарушение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно
съдържанието на договора за потребителски кредит, обосноваващо недействителността на
договора на основание чл. 22 ЗПК.
В допълнение съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е възможно уговаряне само
на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора, какъвто характер услугите
3
по процесното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги очевидно нямат. В
частта по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит т. нар.
„допълнителна услуга“ попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с
усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на
ищеца по договора да предостави заемната сума. На следващо място предвидената
възможност за длъжника да поиска промяна в условията по договора или възможност по
улеснена процедура да получи допълнителни парични средства неравноправно третира
икономически по - слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Предвидените в споразумението за
пакет услуги „възможности“ за потребителя отнесени към уговореното възнаграждение от
131,40 лева спрямо отпуснатата в заем сума от 200 лева сочат за явно противоречие с
добрите нрави. Уговарянето на отделно възнаграждение по пакет услуги има за единствена
цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 9, ал. 4 ЗПК води до
последиците по чл. 22 ЗПК, т. е. договорът за кредит е недействителен и потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия заем, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Предвид изложеното съдът намира, че предявените осъдителни искове
са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), срещу Ю. С. И., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС)
обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т.3
ГПК с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 17,44
лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за паричен заем №
**********/02.10.2017 г. за периода от 15.11.2017 г. до 15.02.2018 г. и сумата в размер на
131,40 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателно погасяване
на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4