№ 3255
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. П.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110207755 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Е. П. с ЕГН –**********, жив. в гр.***,
ул.“***“ № 4 чрез адв.И. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
4332- 015326 от 15.08.2022 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият твърди, че на 13.05.2024 г. е бил спрян за
проверка от служители на РУ –*** и едва тогава е разбрал за издаденото
срещу него наказателно постановление. Запознавайки се със съдържанието
му, жалбоподателят категорично отрича на посочената в него дата и място да е
управлявал МПС – „***“ модел „***“, както и изобщо да е бил в гр.София по
това време. Относно съставения му АУАН жалбоподателят заявява, че такъв не
1
е бил съставен в негово присъствие, и същият не е подписан от него.
Въззиваемата страна – Началник Група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована за с.з. чрез упълномощения си
процесуален представител моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
направените от страните доводи и възражения, намира за установено
следното от фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
703113 от 29.06.2022 г. на мл.автоконтроьор при ОПП –СДВР е установено, че
на същата дата /29.06.2022 г./, около 12.55 часа в гр.София, по бул.“Христо
Ботев“ жалб. И. Е. П. управлявал л.а. „*** ***“ с рег.№ *** собственост на
фирма „*** ЕООД с посока на движение от ул.“Цар Симеон“ към
ул.“Пиротска“ и срещу № 79 при извършена му проверка било установено, че
водачът управлява горепосоченото МПС с изтекъл срок на валидност на
Разрешение за временно движение № *** до 12.06.2022 г. Отделно от това
водачът не представил КТ към СУМПС.
В АУАН е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.140, ал.1, пр.1
и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, както и че акта е съставен по докладна записка от
свидетели -очевидци.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели – А. Д. С. и М. Е. Г., заключението на изготвената в
хода на съдебното следствие съдебно-графическа експертиза, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания. Видно от отразеното в процесния АУАН лицето е
посочило, че живее в гр.***, ул.“*** ***. Съгласно изготвената разписка П. е
получил препис от АУАН със задължение при промяна на адреса си да посочи
2
новия такъв. Видно от приложена по преписката докладна записка от
служител на РУ –*** от 26.01.2024 г. жалбоподателят е бил търсен на
посочения адрес в гр.***, за връчване на процесното НП, но същият не е бил
намерен. Адресът е бил посещаван многократно, но по данни на съседи, които
са отказали да предоставят писмени сведения, жалбоподателят не живее на
адреса от години. От извършена справка в АИС –БДС е установено, че
настоящият адрес на лицето е в гр.София, жк.“Студентски град“, бл.4, ет.5,
ап.514. От приложена докладна записка на служител на 07 РУ-СДВР се
установява, че адресът е посетен, но търсеното лице не живее на него. При
извършена нова справка в АИС –БДС е установено, че лицето няма друг
заявен адрес, на който да е регистрирано.
Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В
настоящият случай е налице именно тази хипотеза, но с оглед твърденията на
жалбоподателя, че на процесната дата и място не е бил спиран за проверка,
доколкото изобщо не е бил в гр.София, както и че АУАН не е бил съставен в
негово присъствие и не съдържа негов подпис, с оглед обезпечаване правото
му на защита в пълен обем, съдът намери жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат
всички задължителни реквизити, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което същите са съобразени с изискванията на процесуалния
закон. Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, доколкото с постановление от 02.08.2022 г. СРП е отказала да образува
3
досъдебно производство и е препратила преписката на ОПП-СДВР по
компетентност. В този смисъл в атакуваното НП недвусмислено е посочено, че
същото е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН по съответната
прокурорска преписка. В случая е бил издаден и АУАН № 703113 от
29.06.2022 г. срещу жалб.И. Е. П. за същото нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1
ЗДвП. С оглед на това, съдът счита, че в случая са спазени изискванията на
процесуалния закон за започване на административнонаказателното
производство и ангажиране на отговорността на жалбоподателя за
извършеното от него административно нарушение.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
АУАН е бил съставен в негово отсъствие и той не го е подписвал. Видно от
заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза подписът в
графата „Нарушител“ в процесния АУАН е положен от жалб.И. Е. П..
Подписът в разписката за получаване на препис от акта също е положен от
жалбоподателя.
Съдът счита, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42
ЗАНН, доколкото са посочени всички факти и обстоятелства, които обуславят
наличието на съставомерните признаци на процесното административно
нарушение. Не отговаря на обективната истина твърдението на
жалбоподателя, че на процесната дата и място не е бил спрян за проверка от
полицейски служители в гр.София. Горното се опровергава от показанията на
свидетеля Г., която заедно с неин колега -също служител на 04 сектор ООП –
СДВР са спрели жалбоподателя с управлявания от него автомобил за
проверка, за което Г. е изготвила докладна записка. В тази насока са и
показанията на свидетеля С. – служител на ОПП –СДВР, който е бил изпратен
на място за съдействие на колегите си. Същият е съставил процесния АУАН,
като е връчил екземпляр от него на жалбоподателя, за което последният се е
подписал в изготвената разписка и това обстоятелства се установява по
безспорен начин от заключението на изготвената съдебно-графическа
експертиза.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.
4
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че на 29.06.2022 г., жалб.П. е управлявал
процесния автомобил, който е бил с транзитни табели с регистрационен
номер, които са били с изтекъл срок на валидност до 12.06.2022 г.
Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, срокът на валидност на транзитните
табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно
движение. Видно от приложената по делото справка от ОПП-СДВР, датата на
първоначалната регистрация – транзитна е била 13.05.2022 г., като към
29.06.2022 г. същата е била изтекла.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., след изтичане срока на транзитните табели с
регистрационен номер същите не могат да се използват. В този смисъл
съответното нерегистрирано МПС е нямало право да се движи по пътищата за
обществено ползване, доколкото не е имало издадени по съответния ред
транзитни табели с регистрационен номер и не е било регистрирано по
надлежния ред от компетентните органи в страната.
С оглед на това, жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, което не е регистрирано
по надлежния ред.
Съдът счита, че жалбоподателят е осъществил вмененото му
административно нарушение и от субективна страна при форма на вина
непредпазливост.
По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН,
процесното административно нарушение може да бъде извършено и при двете
форми на вина – умисъл и непредпазливост. За да е налице непредпазливост в
хипотезата на небрежност се изисква деецът да е бил длъжен и да е могъл да
5
предвиди общественоопасния резултат, макар и да не го е предвиждал. В
случая жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил, но при
спирането му за проверка същият е представил на полицейските служители
разрешение за временно движение № *** валидно до 12.06.2022 г. От горното
следва, че същият като водач е бил длъжен и е могъл да установи дали
автомобила отговаря на всички законови изисквания преди да започне да го
управлява. Като е управлявал автомобила след изтичане на 30-дневния срок на
валидност на транзитните табели с регистрационен номер, съзнавайки че
автомобилът не е регистрирал по надлежния ред, жалбоподателят е могъл да
предвиди неправомерния резултат (управлението на МПС, което не е
регистрирано по предвидения в страната ред), като по закон е бил длъжен да
го предвиди.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП при управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на водача на същото се
налага наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно
средство" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лв. В конкретния
случай на жалбоподателя И. П. са наложени наказания "глоба" в размер на 200
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, като
същите са индивидуализирани в минималния им размер. С оглед принципа
"reformatio in pejus", положението на жалбоподателя не може да бъде влошено
само по подадена от него жалба, поради което е безпредметно обсъждането на
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. По
изложените съображения, съдът счита, че обжалваното НП се явява
законосъобразно и в своята санкционна част.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице "маловажен
случай" на нарушение. Извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни
вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на
въпроса дали са настъпили или не вредни последици от извършеното
нарушение.
С оглед на всичко гореизложено, подадената жалба се явява
неоснователна, поради което атакуваното НП следва да се потвърди като
законосъобразно и обосновано.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
6
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.С оглед гореизложеното, съдът
намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в
съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22- 4332-
015326 от 15.08.2022 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя И. Е. П. с ЕГН –**********,
жив. в гр.***, ул.“***“ № 4, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложена „Глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. Е. П. с ЕГН –**********, жив. в гр.***,
ул.“***“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните
работи /СДВР/ сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
7
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
След влизане в сила на решението материалите по пр.пр.№ 32581/2022
г., по описа на СРП, ДА СЕ ВЪРНАТ НА СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8