Р Е Ш
Е Н И Е
№ 63 20.02.2017
г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На двадесет и пети януари 2017
година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: В.В.
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 1318 по
описа за 2016 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание – чл.124 ал.1 предлож.3-то от ГПК във вр. чл.79 ЗС и чл.537 ал.2 ГПК.
Ищецът - Б.М.А.
твърди в исковата си молба, че е придобил през 1974г. собственост върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот
- дворно място с пл.сн.№ 114 с
площ от 990 кв.м., за който е отреден УПИ ІV-114 в кв.18 по плана на с.
Пайдушко, общ. Търговище, ведно с
построената в него къща. Основанието за
придобиване на собствеността на ½ ид.ч. от имота е покупко-продажба с нот. акт от неговия
дядо А.С.Ю.. Другата ½ ид.част
от имота е придобил чрез дарение през
1974г. с нотариален акт от своята майка
– Ф. А.И.. През целия си съзнателен живот непрекъснато и до момента ищецът и
семейството му живеят и ползват
процесния имот. През 2015г.
ищецът узнал, че ответниците се снабдили
с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 197, том ХІІ, рег.№ 12838, дело № 1588 от
11.09.2015г. на нотариус П.А. – нотариус № 496 на НК. С този нотариален акт
ответниците се легитимират като собственици и оспорват правото на собственост
на ищеца върху въпросния имот. Ищецът моли
съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответниците
не са собственици на описания цял
в исковата молба имот и да отмени констативния нотариален акт от 2015г., който ползва ответниците , както и да им
бъдат заплатени направените по делото разноски. Редовно призован ищецът се
лично в първото открито заседание и с а..*** редовно преупълномощена
от а..*** . Искът се поддържа така,
както е предявен.
Ответниците – М.М.М. и Ф.А.М., редовно
уведомени за исковата молба , подадоха в едномесечния срок и по реда на чл.140
от ГПК писмен отговор, видно от който считат иска за допустим, но
неоснователен. Придобили са владението
върху процесния имот през 2004г. и след изтичане на 10-годишната придобивна давност по ЗС са се
снабдили с констативен нотариален акт.
Процесният имот е бил собственост на А. М. *** /с българско име А.М.А./. С българското си име последният е бил
записан в разписен лист на с. Пайдушко
за въпросния имот и в издадената от Община Търговище скица при снабдяване с
констативен нотариален акт през 2015г.
Първият ответник – М. М.М. е сключил сделка с Ф.Й., който е бил упълномощен от М.Ч.
и Д.К. /негови сестри/, а всички те тримата
- законни наследници на А. М. Ф.
и им заплатил през 2004 г. имота. Ответниците
са заплащА.
данък и такса „смет“ за имота.
Възражението на ответниците е, че те са придобили собствеността на целия имот след изтичане на 10-годишната
придобивна давност от 2004г. –
когато наследниците на бившия собственик
са им предА. владението - до 2014г., след което са се снабдили с
констативния нотариален акт през 2015г. Молят
предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Редовно призовани в
първото открито заседание се яви лично
от двамата ответници единствено ответницата Ф.А.М.
и за двамата – упълномощен процесуален представител а.. Д. П. ***, който
поддържа писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен, както и да им присъдят направените по делото разноски в размер
на общо 500 лв. съобразно договорите за
правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 170, том ІІІ, дело № 506 от
15.11.1974 год. по описа на Служба по вписванията-Търговище, признати са за
собственици А.С.Ю., пенсионер, и Ф. А.И.,работничка,
двамата от с. Пайдушко, общ. Търговище, за собственици по давностно владение , а втората и по
наследство, всеки един от тях по на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: Къща с дворно място от около 1.3 дка,
находящо се в с. Пайдушко, общ. Търговище, за което е отредено парцел ІV-114 в кв.18 по плана на
селото, при съседи: от две страни – път; дв.пл.№ 115 на Ю.Ф. и дв.пл.сн.№ 116
на М. М. Ч.. Безспорно се установи от
удостоверение № 1073/14.11.1974г., изд. от Търговищки районен съд, преди
съставянето на цитирания горе нотариален
акт, че В.А.С. /по паспорт И./ от с. Кралево, общ.
Търговище и Н.А.С. от гр. Търговище с молбата си от 01.11.1974г. под №
1073/1974г. са се отказА. от наследството
останало от покойната им майка С.А.Х.,
б.ж. на с. Пайдушко, общ. Търговище, в полза на сестра им Ф. А.И. и този отказ
е вписан в специалната книга при съда под № 532/1974г. Няма
спор, че А.С.Ю. е дядо по майчина линия,
а Ф. А.И. е майка на ищеца - Б.М.А.. С нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 41, том ІІ, дело № 508/15.11.1974г. по описа на СВ-Търговище Ф. А.И.
дарява на сина си Б.М.А. 1/2 ид.част от описания
по-горе недвижим имот: Къща с
дворно място от около 1.3 дка, находящо се в с. Пайдушко, общ. Търговище, за
което е отредено парцел ІV-114 в кв.18
по плана на селото. Съгласно нотариален
акт за покупко-продажба № 42, том ІІ, дело № 508/15.11.1974г. по описа на СВ-Търговище, А.С.Ю. продава на Бехчет М.А. другата ½ ид.ч.
от същия недвижим имот, като изрично е посочено, че е срещу задължение за издръжка и гледане до смъртта
на продавача, поето от купувача към продавач. От последните два нотариални акта
се установи, че към момента на
сключването на договорите за дарение и за прехвърляне на имота срещу
задължение за издръжка и гледане /независимо, че е наименуван – за
покупко-продажба/ през м. 11.1974г., ищецът Б.М.А., който е дарен и съответно
приобретател на имота, е навършил пълнолетие /през м. 07.1974г./
и по занятие – тракторист. Съгласно удостоверение изх.№
УО-ТСУ-117/20.04.2016г., издадено от Община Търговище, имотът, описан в нот.акт № 170, том ІІІ, дело № 506/1974г.
като дворно място, за което е отреден
парцел ІV-114, кв.18 по действащия ЗРП на с. Пайдушко, общ. Търговище през 1974г.
е идентичен с имот представляващ УПИ ІV-114
, кв.18 по сега действащия ПУП на
с. Пайдушко, общ. Търговище и не са правени промени по кадастралните и
регулационните граници на имота. Видно
от скица
№ СК-ТСУ-938/24.08.2015г., изд. от Община Търговище, заверена на
28.09.2016г. , площта на част от
имот № 114 е 990 кв.м., а на УПИ ІV-114
е 1525 кв.м., както площта на част от
имот № 115 е 600 кв.м., а площта на УПИ V-115 е 685 кв.м., няма промяна в уличната и дворищната
регулация, като плана на с. Пайдушко, общ. Търговище е одобрен 1934г. От писмо
изх.№ 11-03-642/12.03.2016г. от Община Търговище се установи, че ищецът и съпругата му са подА.
декларация за данъчно облагане на
имота на 27.03.1998г., в която е бил записан имот № 115 и коригиращата такава от 29.09.2015г. , в
която е бил посочен имот № 114, като основанието за деклариране е давност и нот.акт № 42. В същото писмо е отбелязано от Община Търговище,
че данъците са плащани редовно, няма задължения за имота и плащанията са на имената на посочените лица –и ищеца и съпругата
му – Б.М.А. и Х. А. А..
Ответниците се представят за
собственици с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 197, том ХІІ, рег.№ 12838, дело № 1588 от 11.09.2015г. по описа на
нотариус П.А. – рег.№ 496 на нотариалната камара /съответно Вх.рег.№ 4649, акт № 6, том ХІV, дело № 585 от 11.09.2015г.
по описа на СВ-Търговище/, с който нот.акт М.М. М. и Ф.А.М.,***
са признати за собственици по давностно владение на недвижими имоти, находящи
се в с. Пайдушко, общ. Търговище, а именно: а/ Дворно място с пл.сн.№ 115 с площ от 600 кв.м., за което е
отреден УПИ V-115 в кв.18 по плана на с. Пайдушко, общ. Търговище, ведно с
построената в имота къща, при граници на
имота: от две страни – улица, УПИ ІV-А. М. Ф..; б/. Дворно място с пл.сн.№ 114 с
площ от 990 кв.м. , за което е отреден УПИ ІV-114 в кв. 18 по плана на с. Пайдушко, общ.
Търговище, ведно с построената в имота къща, при граници на имота- от две
страни-улица; УПИ ІІІ-М.М.М., УПИ V-115 на Е.Й.Ф.. Възраженията
на ответниците в писмения отговор са, че
процесният имот № 114 с площ от
990 кв.м. в кв.18 по плана на с. Пайдушко
е бил собственост на А. М. *** /с
българско име А.М.А./, като първият ответник
е сключил сделка с Ф.Й., който е
бил упълномощен от М.Ч. и Д.К. /негови сестри/, а всички те тримата - законни наследници на А. М. Ф. и им заплатил през 2004 г. цената на имота.
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№
1660825.02.2016г., изд. от Община Търговище, А. М. Ф., ЕГН ********** и А.М.А.
са имена на едно и също лице. Видно от
удостоверение за наследници на А. М. Ф., поч. на 03.02.2003г., същият след
смъртта си е имал четирима законни
наследници: Ф. Е. Ф.а – съпруга /поч. 19.08.2008г./; Д.
А.М. – дъщеря; М.А.А. – дъщеря и Ф. А.М. – син /поч. 3.07.2007г./.
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №
1659/25.02.2016г., изд. от Община Търговище, Ф. А. Ф. , ЕГН ********** и Ф.Й. са имена на едно и също лице. Представено
е пълномощно в превод на български език,
съставено на 08.03.2004г., с което М.Ч. и Д.К.
/няма удостоверение за идентичност на лице с различни имена и вероятно
това са Д. А.М. и М.А.А./ упълномощават Ф.Й. най-общо да ги представлява, да извършва
всякакви правни и фактически действия свързани с недвижими имоти в границите на
република България – за възстановяване на правата им; да ги подписва в нот.актове; да плаща данъци,
да подава декларации; да ги продава на когото прецени; да ги представлява пред
нотариуси и пр., ако е необходимо да
преупълномощава /лист 35-36 по делото/, но никъде не са индивидуА.зирани имоти – местонахождение,
№ , идентификатор, площ, граници, основание за собственост и не става
ясно за кои имоти, къде в границите на република България. С пълномощно изх.№ 94-00-8/04.05.2004г. на
кметство с. Пайдушко, общ. Търговище , Ф.Й. упълномощава М.М.М.
*** /първия ответник по делото/ за
следното: „Да разполага с полагаемия ми
недвижим имот, представляващ къща с
дворно място. Да продава, дарява, заменя на когото намери за добре.“ Тълкувайки „да разполага“ означава по-скоро
да ползва, а не да се разпорежда. Не е
посочено и абсолютно не е ясно за какъв имот/имоти става дума – няма местонахождение; № , идентификатор, площ, граници, чия собственост е – цял имот или идеална част. По никакъв
начин не е индивидуА.зиран,
не посочен конкретен обект. Самото пълномощно е безпредметно. Отделно от
това същото по никакъв начин, нито като форма, нито като съдържание, не е доказателство за сключване на сделка /продажба, дарение, замяна
и пр./ или дори за предварителен договор. В представения от ответниците разписен лист
към проекта за дворищна регулация за с. Пайдушко е видно, че за процесния имот № 114 в кв.18 фигурират имената А.М.А. /не се чете годината на нот.акт,
доколкото е видно е след 2000г./; М.М.М. и Ф.М. /ответниците/ , не е
посочен нот.акт; Ф. А.И. -1/2 и Бехчет М.А.-1/2 /майката на ищеца и ищеца, като са
посочени цитираните по-горе нот.актове
от 1974г./ Всички тези пет имена са
задраскани, като над имената на ответниците са записани имената –Ю.М.Б. и Басри
Еролов Басриев и е посочен нот.акт №
160, том ХV, д.2929 от 2016г. За последните няма данни по делото и доколкото
може да се предполага по имената , най-вероятно това са дъщеря и зет на
ответниците. Но сами по себе си записванията в разписния лист към проекта за
дворищно регулационния план не са доказателство за собственост, биха могли да
бъдат само индиция. Декларациите за
облагане с данъци и приходни квитанции за платени данъци също не са писмени
доказателства за собственост, биха могли да са единствено индиция за
собственост. Видно от декларация по
чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти /лист 47-51/ за имот № 114 , парцел 4 в
кв.18 по плана от 1934г. на с.Пайдушко, за собственици са посочени 1. Ф. Е. Ф.а
и 2. А. М. Ф., като не е посочен начин на придобиване на собствеността и вид на
документа за собственост, а е записана
дата на придобиване/промяна на обстоятелствата -31.12.2007г. и облагане от
01.01.20012г. Съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти от М.М.М. /лист 52-55/за имот № 114
, парцел 4 в кв.18 по плана от 1934г. на с.Пайдушко, като начин на придобиване е посочена –
давност, вид на документ за собственост
– нот.акт, дата на придобиване/промяна
на обстоятелствата – 11.09.2015г. и облагане от – 01.01.2008г. От представения от ответниците дубликат от 22.01.2016г. на
приходна квитанция № **********/14.04.2014г. /лист 56-57/ , № **********/29.04.2015г. /лист 58-59/ за имота – земя и сграда в с. Пайдушко, ул.
„Вихрен“ № 9, на името на М. М.М., се установи, че са платени от 30.06.2008г. до 02.11.2015г.
С оглед изясняване на делото от
фактическа страна, съдът допусна до разпит в
първото открито заседание общо
шест свидетели, от които трима по искане на ищеца: 1. Ю.С.И. -55г., б.р.д., жив. в с.
Пайдушко; 2. З.Р.И. – 63г., б.р.д., жив.
в гр. Търговище; 3. Б.С. М. – 67,г.,
съпруг на лелята на ишеца, жив. в кв. „Бряг“-Търговище и
трима по искане на ответниците: 4.
М.И. А. ***; 5. Б.Б.Х.
– 68г., б.р.д., жив в с. Пайдушко и 6. М.С.
М.А. – 61г., б.р.д., жив в. с. Пайдушко. Св. И. от 1976г. е омъжена в с. Пайдушко и от тогава и
до сега живее там и познава страните по делото. Свидетелката знае, че в къщата на ищеца е живял дядо му, а после я
прехвърлил на Б. Имотът е ограден с плет и тел. Не е чувала и виждала някой
друг да е работил там, винаги в процесния имот са били Б., жена му Х. и децата
им и сега те си живеят там. От показанията на св. И. се установи, че на А.,
който отдавна се изселил в Турция и починал, неговите син и дъщеря продА.
къщата на Ф. и М., но това не е къщата на Б.; Ф. и М. ***, в къщата на майка
му. От показанията на св. И. се
установи, че тази къща, където живее
сега Б. е била преди това на дядо му А.. Това е кирпичена къща. Б. гледал дядо
си А. и той преписал къщата на него.От тогава Б.
заедно с дядо си е живял и сега
продължава да живее в тази къща със семейството си. Св. И. за спорове на ищците с ответниците не е чувал, мястото
на ищците е оградено. Ответниците живеят
в къща, която е над улицата, над пътя, а под , под пътя е къщата на Б.. Според втория свидетел мястото на Б. и къщата заедно
може да има около декар, но не е сигурен. От показанията н св. И. и св. И. се
изясни, че навремето на А., дето се изселил в Турция и починал, неговия зет
Еюб, продал мястото, което до двора на Б.,от
долната страна на пътя, като Б. му платил много пари и това място е оградено и в
него си сеят домати. Св. М. е свако на Б., съпруг на една от лелите на Б. и каза, че
когато починал дядо А., жена му/на свидетеля/ е подписала, така че имота
да остане на Б.. Имотът е ограден, около
декар и в него е къщата. От показанията на св. М. се установи, че Б. му е казал, че е купил и това място до двора му и все той го сее, работи. Това място
е оградено и е до двора му. Св. М. не е чувал Б. да е имал спорове с някого за
къщата, а името А. М. Ф. на него нищо не му говори, не го познава. Св. А. *** и
си спомня, че е имало човек на име А. М. Ф., който починал 2003г., тогава дошъл сина
му от Турция – Ф. и продал къщата на М.. Св. А.
знае само един имот, който Ф. продал на М. и той е там, където е
къщата. Тя е близо до къщата на Б., но
има мрежа, ограда между тях. Св. Х.
каза, че между къщите на Б. и на М. има плет, огради. Същият знае, че А. като
починал 2003г., дошъл сина му е продал къщата – то е един имот на М.,
а в имота на Б. била къщата на дядо му,
после Б. заживял там и сега живее в къщата на дядо си. Двата имота са отделни, има ограда между тях. Св. Х. каза,
че и той не знае за какво спорят
страните, като имат отделни къщи и помежду им има ограда. Последния свидетел – М.А.
също живее в с. Пайдушко, познава А. М. Ф., който починал 2003г. и дошъл сина му от Турция и продал на М. и Ф.
къщата. Имотът на А. е един – в него има къща и двора около декар и
нещо. Къщата на Б. е до тази на М., но единия имот е на Б., другия е на ответниците
и помежду им има ограда. Св. М.А. каза , че не е чувал за претенции.
Съдът, при така установената фактическа обстановка
прави следните правни изводи: Ищците са
предявили иск против ответника с правно основание чл.124 ал.1
ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено,
или за да установи съществуването или несъществуването на една правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предявеният иск е
отрицателен установителен иск т.е. да се признае за установено в отношенията му
с ответниците , че последният нямат право на собственост върху процесния имот дворно място с пл.сн.№
114 с площ от 990 кв.м., за който е отреден УПИ ІV-114 в кв.18 по плана на с.
Пайдушко, общ. Търговище, ведно с
построената в него къща. Правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е нА.це когато:
ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва; позовава се на фактическото
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича п равния му интерес, а ответникът доказва – фактите , от които
произтича правото му. В този смисъл е ТР № 8/27.11.2013г. на ВКС по т.д. №
8/2012г. на ОСГТК. В конкретния случай ищецът
доказа, че притежава самостоятелно право на собственост, което се оспорва от
ответниците. Безспорно се установи от трите нотариални акта от 1974г., удостоверението за отказ от наследство от
1974г., показанията на свидетелите, че ищецът още докато е бил 18-годишен е придобил право на собственост върху
въпросния недвижим имот : чрез дарение от майка си 1/2 ид.ч. от имота и чрез договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и
гледане /независимо , че е озаглавен – покупко-продажба/ - другата 1/2 ид.ч. от дядо си. От гласните
доказателства несъмнено се установи, че от
тогава и към настоящия момент ищецът
живее със семейството си в къщата и работи този имот, който е ограден с
плет и с тел и е отделен от къщата, в която живеят ответниците.
Последните оспорват правото на собственост на ищеца, тъй като с нотариалния акт
за собственост на недвижим имот, придобит по давност, съставен по
обстоятелствена проверка на 11.09.2015г.
, те се легитимират за собственици и процесният
имот дворно място с пл.сн.№ 114 с площ от 990 кв.м., за който е отреден
УПИ ІV-114 в кв.18 по плана на с. Пайдушко, общ. Търговище, ведно с построената в него къща е вписан в този нотариален акт. Ищецът има
правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск,
доколкото правото му на собственост е застрашено с това, че ответниците се
сочат за собственици на имота и могат да
сключват или вече са сключили разпоредителни сделки за него. Задължение на
ответниците е да докажат фактите, от които произтича правото им на собственост,
на които те са се позовА. и съдът им е указал
доказателствената тежест за това с определението си по реда на чл.140 ГПК.
Пълномощното от М.Ч. и Д.К. за
упълномощаване на Ф.Й. от 2004г. и съответно пълномощното от Ф.Й. за
упълномощаване на М.М.М. от 2004г. не са писмени доказателства за твърденията на ответниците, изложени в
писмения отговор, че М. М.М. е сключил сделка с Ф.Й.
и е заплатил през 2004 г. имота на тримата наследници на А. М. Ф..
Няма писмени доказателства, че
наследниците на А. М. Ф. са били
собственици на въпросния имот - дворно
място с пл.сн.№ 114 с площ от 990 кв.м., за който е отреден УПИ ІV-114 в кв.18
по плана на с. Пайдушко, общ. Търговище, ведно
с построената в него къща; няма
писмени доказателства за надлежно упълномощаване за продажба на процесния имот; няма писмени доказателства за сключена сделка
за прехвърляне право на собственост на ответниците върху процесния имот /нот.акт
или предварителен договор/; няма
писмени доказателства за предаване и от кой момент на владение от наследници на
А. М. Ф. на ответниците за същия имот. Упълномощаване за Ф.Й. най-общо да ги представлява другите
наследници, да извършва всякакви правни и фактически действия свързани с
недвижими имоти в границите на република България и съответно
упълномощаването от него на М.М.М. „Да разполага с полагаемия ми недвижим имот,
представляващ къща с дворно място. Да
продава, дарява, заменя на когото намери за добре.“ Не може да се
приеме за предаване на владение
за конкретния имот - дворно място с пл.сн.№ 114 с площ от 990 кв.м., за който е
отреден УПИ ІV-114 в кв.18 по плана на с. Пайдушко, общ. Търговище, ведно с построената в него къща. Записването в
разписния лист към проекта за ДРП и
подаването на данъчни декларации
и плащане на данъци биха могли да бъдат индиция, но не са доказателство за право на собственост. От
подробно обсъдените по-горе данъчни декларации
и платежни документи за платени данъци
се изясни, че за имот № 114 , парцел 4 в кв.18 по плана от 1934г. на
с.Пайдушко, за собственици са посочени 1. Ф. Е. Ф.а и 2. А. М. Ф., като не е
посочен начин на придобиване на собствеността и вид на документа за собственост,
а ответникът М. М.М. е декларирал
имота за облагане на свое име от 01.01.2008г., а за придобиване на собствеността е посочен констативния нотариален акт от
11.09.2015г. От показанията на всички
свидетели – посочените от ищеца и от ответниците се установи, че имотите с къщите на Б. и на М. се намират
един до друг, но всеки си го има отделно,
оградени са с плет или с тел, не са имА. претенции и спорове, всеки си е работил
неговото място; имота на Б. останал от
дядо му; имотът на М. бил от както Ф.
сина на А. му я продал. При съпоставка с
писмените доказателства се установи, че не става дума за формална сделка за
имота на ответниците , а и не е ясно за кой имот /в нот.акт от 2015г. са
посочени два - а/дворно място
с пл.сн.№ 115 с площ от 600 кв.м., за което е отреден УПИ V-115 в кв.18,
ведно с построената в имота къща, и ;
б/. дворно място с пл.сн.№ 114 с площ от 990 кв.м. , за което е отреден УПИ
ІV-114 в кв. 18 по плана на с. Пайдушко,
общ. Търговище, ведно с построената в имота къща/. Дори св. Б. Х. каза „Не знам за какво
спорят.“, а св. М. М.А. :“Не съм чувал за претенции“ и пр. Съобразявайки изложеното съдът счита, че
ответниците не доказаха фактите, от които произтича за тях право на собственост
върху процесния имот. Предявеният отрицателен установителен иск, при доказани
от ищеца факти, от които произтича правния му интерес и притежаваното от него
право на собственост, следва да бъде
уважен.
Ответниците следва да заплатят на ищеца направените по
делото разноски в размер на 136.40 лв. – внесена държавна такса за образуване
на гр.дело. Искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на минималния размер /300 лв. по чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба №
1809.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ следва да
се отхвърли като неоснователно. Действително заявено е с исковата молба – искането
за присъждане на разноски по делото, както и в хода на устните състезания. Но съгласно т.1 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. по Тълкувателно дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и това се доказва с
платежни документи, ако плащането е по банков път или с вписване за плащане в
брой – в договора за правна помощ. Тъй като не са представени писмени
доказателства за действително заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение,
то разноски за това не се присъждат.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б.М.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***.
ххххххххх, а..*** И на М.М.М., ЕГН ********** и Ф. А. М., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: ***, съдебен адрес:***, а.. Д.П. ***,
ЧЕ М.М.М.,
ЕГН ********** и Ф. А. М.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, НЯМАТ
ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ върху следния недвижим имот, находящ се в с. Пайдушко,
общ. Търговище, а именно: ДВОРНО МЯСТО с пл.сн.№ 114 с площ от 990 кв.м., за което
е отреден УПИ ІV-114 в кв.18 по
плана на с. Пайдушко, общ. Търговище, ведно
с построената в него къща, при граници: от две страни – улици; УПИ
ІІІ-116 на М.М.М. и УПИ V-115, на осн. чл.124 ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
197, том ХІІ, рег.№ 12838, дело № 1588 от 11.09.2015г. по описа на нотариус П.А.
– рег.№ 496 на нотариалната камара /съответно
Вх.рег.№ 4649, акт № 6, том ХІV,
дело № 585 от 11.09.2015г. по описа на СВ-Търговище/, В ЧАСТТА, в която М.М. М. и Ф.А.М.,*** са признати за собственици по
давностно владение на недвижими имоти, находящи се в с. Пайдушко, общ.
Търговище, а именно: б/.Дворно място с пл.сн.№
114 с площ от 990 кв.м. , за
което е отреден УПИ ІV-114 в кв. 18 по
плана на с. Пайдушко, общ. Търговище, ведно с построената в имота къща, при
граници на имота- от две страни-улица; УПИ ІІІ-М.М.М.,
УПИ V-115 на Е.Й.Ф.., на осн. чл.537 ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** и Ф. А. М., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: ***, съдебен адрес:***, а.. Д.П. ***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.М.А., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***. ххххххххх, а..*** , сумата
от 136.40 лв.,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд гр. Търговище
ПРЕДСЕДАТЕЛ: