РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. ХАСКОВО, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д. Въззивно
гражданско дело № 20225600500065 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 176/15.12.2020г.по гр.д. №1303 по описа за 2021 г., Районен съд-
Димитровград е признал за установено, че В. Т. Д. не дължи на „Електроразпределение юг"
ЕАД-гр.Пловдив сумата в размер на 222,82 лв., представляваща стойността на начислената
по фактура №********** от 10.08.2021г. ел.енергия за периода от 20.01.2021г. до
20.04.2021г., по партида с клиентски № **** за ИТН ****, за обект в ****. С решението
първоинстанционния съд е осъдил ответника „Електроразпределение Юг" ЕАД, гр.
Пловдив, да заплати на В. Т. Д. направените по делото разноски в размер общо на 350лв.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“
ЕАД – Пловдив, който чрез упълномощения юрисконсулт Венета Илиева го обжалва в срок,
с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, постановяване на решението при
непълнота на доказателствата и необоснованост. Поддържа, че във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена ел. енергия правото на мрежовия оператор да
извърши едностранна корекция не било предпоставено от доказване на виновно поведение
на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената ел.
енергия, тъй като корекционната процедура, според въззивника, цели възстановяване на
настъпило без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение. Счита, че нормата на чл. 82 от ЗЗД се явява
1
неприложима при подобен тип обществени отношения, като в тази връзка се позовава и на
съдебна практика. Счита,че мотивите на решението на първоинстанционния съд изцяло
противоречали на константната практика на ВКС.По делото се установило безспорно, че е
извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на което електромерът отчитал по-
малко от реално консумираната ел. енергия. Мотивите, с които голяма част от съдебните
състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни потребители на ел.
енергия, само въз основа на обстоятелството, че същите не са привели общите си условия в
съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и не са предвидили изричен ред за
уведомяване на клиентите, били неотносими, тъй като крайният снабдител вече не участвал
в процеса на извършване на корекция за сметка на клиент и общите му условия се явявали
неприложими.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено
при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Доказателствата по
делото били тълкувани превратно и единствено в полза на ищеца, което довело и до
постановяването на едно неправилно решение. Според жалбоподателя ирелевантен за спора
бил въпросът кой е бил конкретният извършител на манипулациите по измервателния уред,
тъй като единственото условие за упражняване правото на оператора да извърши
едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електроенергия.Чл.82 от ЗЗД бил неприложим на плоскостта на
обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си, жалбоподателят
сочи и съдебна практика.
По изложените в жалбата съображения, намира, че процесната сума е била
основателно начислена и моли съда да отмени обжалваното решение, и да отхвърли
предявения иск.Претендира заплащането на разноски за двете инстанции. Релевира и
възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение, което да бъде намалено,редуцирано до минималния размер
от 300,00 лева предвиден в чл.36,ал.2 от ЗАдв във вр. с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се
разноски по делото, за което е приложен списък на разноските.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Т. Д. с искова молба, с която
срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив е предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в **** и е абонат
на ответното дружество, и ползвател на предоставената чрез неговата
електроразпределителна мрежа ел.енергия, с клиентски номер ****, с ИТН ****. При
извършена проверка от страна на служители на ответника било констатирано, че
2
електромера на обекта не отчитал ел.енергия.С фактура №**********/10.08.2021 г. на
ищеца допълнително била начислена за плащане сумата от 222,82 лв., представляваща
корекция на сметка за минал период от време, а именно от 20.01.2021 г. до 20.04.2021 г.
Счита,че обективната отговорност е изключение и като такава нейното предвиждане е
правомощие на законодателя, а не на административния орган като ДКЕВР, поради което
начислената сума за плащане в размерна 222,82 лв. представляваща корекция на сметка за
минал период от време е недължима поради начална липса на основание за начисляването
й. Претендира от съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД,че ищцата не му дължи сумата от 222,82 лв. начислена
по фактура № **********/10.08.2021 г. представляваща корекция на сметка за минал период
от време.
В едномесечният срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“
ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като
неоснователна.Посочва,че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ,
приети на основание чл. 83 от ЗЕ.Ирелевантен както за спора, така и за правото на
ответника за преизчисление оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие
върху електромера.Твърди,че в случая точно е била спазена процедурата за корекция на
сметката на електрическа енергия, съдържаща се в ПИКЕЕ, поради което искът бил
неоснователен и следвало да се отхвърли.
Твърди се в отговора на исковата молба,че на 12.02.2021г. негов служител е
извършил проверка на електромера, отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта на
ищеца, находящ се на адреса.При проверката било установено, че електромерът е с изгаснал
дисплей, поради което и консумираната ел. енергия не можела да бъде отчетена. Съставен
бил констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 648032/20.04.2021 г.
от представител на ответника и в присъствието на свидетел, подписан от тях. С оглед
изложеното и наличието на предпоставките по чл.52 ал.1 т.З от ПИКЕЕ, операторът на
разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисленис на количеството
електрическа енергия, като начислил допълнително 1109 кВч, на стойност 22,82 лв., с ДДС.
Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 90 дни, като първата дата
20.012021 г. /началото на корекционния период/ била датата на последния отчет на
показанията на електромера, а последната дата била датата на извършената последваща
техническа проверка и демонтаж на процесния електромер – 20.04.2021 г. Ответникът
възразява, че не съществувало законово основание за начисляване на процесната сума.
КЕВР имала правомощие да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които да регламентират условията и реда за установяване случаите за неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.3 т. 6 от Закона
за енергетиката/. На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение
намирали раздел IX, чл.52 ал.1, т.3 и чл. 56 ал.1 и ал.З от същите. Цитираните норми били
законовото основание за преизчисление на сметката на клиента.Ответникът нямал
задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, което било от
3
компетентността на разследващите органи и прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В случая,
въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, т.к. посочените законови
разпоредби не съдържали изискване за установяване на виновно поведение на крайния
потребител,като единственото условие за едностранна корекция било установяването по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия. Считано от 04.05.2019 г. в сила били нови ПИКЕЕ, според които
преизчисленисто на количеството сл.енергия вече се извършвало от операторите на
съответната ел.мрежа, като от този процес били изключени крайните снабдители - §1 т.28а
б."а" и т. 346 б."а" от ДР на ЗЕ и в тези правила не бил предвиден изричен ред за
уведомяването на клиентите. По изложените в отговора съображения, счита предявеният
иск за неоснователен и моли съда да постанови решение с което да го отхвърли изцяло и да
му присъди направените деловодни разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства за релевантните за спора между страните факти и
обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към
исковата молба и към писмения отговор документи и е назначена съдебно – техническа
експертиза Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.
Не се спори по делото, че ищцата е клиент на ответното дружество - като
потребител на електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в **** ,с ИТН****, по
партида с клиентски номер *****. На 20.04.2021 г. при извършена проверка от страна на
служители на ответника е съставен констативен протокол № 648032 от същата дата за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване /СТИ/.На 10.08.2021 г.
ответното дружество е издало фактура № ********** на името на ищеца по която за
периода от 20.01.2021 г. до 20.04.2021 г. е начислено задължение за доставена и
консумирана в обект,находящ се в ***** ел. енергия на стойност 222,82 лв.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35
от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ подзаконови
норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правила за измерване на
количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а,
ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на електроенергия.
Между страните няма спор, че е извършена проверка на 20.04.2021 г.,
констатациите от която са били отразени в Констативен протокол №648032 за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Ищцата не е
присъствала на проверката, но действията са извършени в присъствието на свидетел И. К.
4
Я., видно от приетия като писмено доказателство протокол за извършена на 20.04.2021
проверка.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с
въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд
фактическа обстановка, която приема изцяло.
Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на
длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от
страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата
енергия.Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата
сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).
Крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързан от договорно
правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка
между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл.
98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат както от законовата регламентация,
така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и
задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното
дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая
ответното дружество „ЕР ЮГ“ ЕАД има право единствено да извършва изчисленията, без
обаче да има право да коригира сметката на крайния потребител.Това води до извода на
въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да
възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя.
Подобно въздействие, извършено именно от ищеца – потребител не е доказано в хода на
първоинстанционното производство.
От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закона
безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на
електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-
малко пък в полза на ответното дружество,което се явява трето лице за договорната връзка
между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и
или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в
сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване
на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните
подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура
излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.
5
6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат
прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.
С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и
нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в
тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната
равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния
електромер за един минал период от време.Възприемането на подобен подход води до
извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни
задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.
Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер.
В първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е
налице виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да
обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от
СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в
отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и
ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно
поведение. Разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения
от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения.
Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за
пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали
въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82
от ЗЗД.Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до по-
ниско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна,
не е установено от ответника да са резултат от поведението на потребителя. Начислената
сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция,
които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че
именно потребителят е осъществил въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една
такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат извършените действия
от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях
неотчетена електроенергия, консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява
конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като информацията
следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.
Съобразно чл. 89,т. 4, чл. 116 и чл.120 от ЗЕ средството за търговско измерване
на електроенергия е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и
предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,
изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира
поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения.
6
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство.
От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на
отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за настоящия спор лице и я
модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето за договорната връзка
между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия договор за доставка на
електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата
на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.Задължението обективирано в
издадената фактура е резултат на извършената проверка на СТИ, ползвано от ишцовата
страна от длъжностни лица на дружеството. За тази проверка е съставен протокол.
Настоящият състав на съда намира че дори и надлежно съставен такъв документ
касае само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така
извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и
редовността му, се прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата на
договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на протокола по
ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на състоянието и
показанията на СТИ към момента на проверката, без в нито една хипотеза да доказва
виновно неизпълнение на договорни задължения, увреждащи действия/бездействия от
страна на купувача на ел. енергия довели до техническите аномалии, каквато е същината на
доказване в настоящото производство. Идентична е и доказателствената стойност на
експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ. В тази връзка, дори да се
установи спазена процедура по ПИКЕЕ, това не рефлектира върху крайните изводи на
въззивната инстанция за основателност на исковата претенция.
Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество
ще следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата направените пред настоящата
7
инстанция разноски в размер на 300,00 лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно въведеното с жалбата възражение с правно
основание чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение. Видно от разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
минималното възнаграждение за извършено от адвокат процесуално представителство по
дела с материален интерес до 1 000 лв. е 300,00 лева В настоящият случай цената на иска
попада в тези рамки, поради което договореното между ищеца и процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна
инстанция е договорено в минималния предвиден размер в наредбата и не следва да се
намалява поради прекомерност.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №176/15.12.2021 г. на Районен съд- Диммитровград,
постановено по гр. дело № 1303/2021 г.по описа на съда.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД,с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив,ул. „Христо Данов“ № 37, да заплати на В. Т. Д., *****
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300,00 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8