О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574 12.07.2019 година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
12.07…………………………………………………………. 2019 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ……………………………………………………………………
Като
разгледа докладваното от съдията ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА…………
ч.гр.д.
№ 1282 по описа за 2019 година,за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по подадена частна жалба
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу разпореждане от
31.05.2019г., постановено по ч.гр.д.№2844/2019г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което се отхвърля
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.А.С. от гр. Стара Загора, за
неустойка в размер на 189,00 лв., за такса експресно разглеждане на документи в
размер на 189,00 лв. и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита в
размер на 195,00 лв., уговорени в договор за кредит № 5418495/19.02.2018 г.,
като неоснователно.
Жалбоподателят излага твърдения, че постановеното определение
е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като се моли настоящата инстанция да отмени
същото като постанови друго, с което да разпореди да
бъде издадена заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявление по чл.410 от ГПК. Развити са
изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията си.
Съдът, като взе предвид направените в частната жалба
оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на
изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той
препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в
предвидения по закон срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното разпореждане Старозагорският районен съд
е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за
неустойката, разходите за извънсъдебно събиране на кредита и таксата за
експресно разглеждане на документи е неоснователно. Посочил е, че от
фактическите твърдения изложени от заявителя, в подаденото заявление, се
установява, че претендираните вземания произтичат от договор за кредит от
19.02.2018 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и Г.А.С., като заемателят
длъжник е трябвало да погаси заемната сума в размер на 400,00 лв. на 16.11.2018
г. В тридневен срок от падежа на
задължението, при наличие на неизпълнение длъжникът е следвало да предостави
обезпечение за изпълнение на задължението си – поръчителство, като е уговорено
при неизпълнение на това задължение той да дължи неустойка в размер на 189,00
лв. В изпълнение на задължението си за служебна проверка Старозагорски районен
съд е приел, че заявлението в частта му относно претендираната неустойка в
размер на 189,00 лв., за сумата от 195,00 лв. такси за извънсъдебно събиране и
сумата от 189,00 лв. такса за експресно разглеждане на документи следва да бъде
отхвърлено поради нищожност на посочените клаузи в договора за заем поради
противоречието им със закона, като е изложил изключително подробни съображения
за това. Предвид същите, съдът е приел, че договорената неустойка по договора
за заем, е в противоречие със закона и заобикаля закона. Посочил е, че съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата, с която страните са договорили
неустойката е нищожна, тя не е породила права за заемодателя. Клаузата за такси
за извънсъдебно събиране на кредита и такса за експресно разглеждане на
документи от своя страна се намирали в противоречие със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Поради това съдът, счел, че заявителят няма вземане към длъжника за
неустойка и такси за извънсъдебно събиране на кредита и за експресно
разглеждане на документи и заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.
Въззивният съд споделя напълно съображенията, изложени
от първонистанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът
може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на
закона или на добрите нрави.
Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ регламентира неравноправните клаузи в потребителските
договори, а именно: всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора /
приложими в конкретния казус/.
Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. Разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗЗП предвижда неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, да се преценява, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Съгласно задължителната за националните юрисдикции
практика на Съда на Европейския съюз /виж дело С – 176/2017 / съдът в
заповедното производство следва да следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи.
Преценена в аспекта на нормата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК, тази задължителна за българските съдилища съдебна практика задължава заповедният
съд, разглеждащ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, да извърши преценка за наличието на неравноправност на договорните клаузи
на база на изложените от заявителя обстоятелства, от които произтича вземането
му. В случай, че въз основа на заявените от самия заявител обстоятелства съдът
достигне до извода за нарушаване на относимите към защитата на потребителите
правни норми на ЗЗП, то следва да откаже да издаде заповед за изпълнение. В
конкретният казус първоинстанционният съд е извършил именно такава преценка и
обосновано е достигнал до извода, че договорните клаузи, предвиждащи
задълженията за неустойка в размер на 189,00 лв., за сумата от 195,00 лв. такси
за извънсъдебно събиране и сумата от 189,00 лв. такса за експресно разглеждане
на документи накърняват гарантираната от ЗЗП защита на потребителя
Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните
изводи на първоинстанционният съд в обжалваното разпореждане, поради което
препраща в своите мотиви към тях.
В заключение следва да се посочи, че в рамките на
своята компетентност правилно заповедният съд е преценил посочените договорни
клаузи като неравноправни, а оттам и като нищожни, поради което законосъобразно
е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията,
основани на тези клаузи.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК
Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 31.05.2019г., постановено
по ч. гр.д. № 2844/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.А.С. от гр. Стара Загора, за
неустойка в размер на 189,00 лв., за такса експресно разглеждане на документи в
размер на 189,00 лв. и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита в
размер на 195,00 лв., уговорени в договор за кредит № 5418495/19.02.2018 г.,
като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: