О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
Велико
Търново, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в закрито заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
при участието на секретаря………………………………….,
изслуша докладваното от председателя адм. дело №189 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от АПК вр. с 54, ал.5 от АПК.
Жалбоподателят „Агрозем ВТ“ ЕООД – град Златарица, чрез представителя си ***К. от ВТАК, е оспорил като незаконосъобразна заповед №03-РД/486 от 15.02.2021 година на ИД на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК е разпоредено спирането на административното производство по обработка за кампания 2019 година на заявление за подпомагане с УИН 04/030619/83506, подадено от жалбоподателя. Жалбоподателят излага подробни доводи, че заповедта за спиране на производството по подаденото общо заявление за подпомагане е незаконосъобразна. Сочи се в този контекст, че от съображенията, изложени в заповедта не може да се извлече извод за наличие на хипотезата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК – т.е. административният орган по никакъв начин не установява престъпни обстоятелства, които да са от значение за издаването на административния акт. Обстоятелството, че е образувано досъдебно производство срещу неуточнен субект не води до наличието на тази законова хипотеза. Всъщност липсват доказателства, че такова производство е свързано по някакъв начин с управителя на жалбоподателя, подал и заявлението за подпомагане по различни схеми и мерки за подпомагане от ОСП. Няма и данни какъв е точно характерът на престъпните обстоятелства, които могат да се вменят на управителя на жалбоподателя и какво е тяхното значение за хода на административното производство, за да е налице хипотезата на чл.54 , ал.1, т.3 от АПК. Накрая се излага в жалбата, че с обжалваната заповед административният орган е спрял обработката на заявлението за подпомагане за всички схеми и мерки, за които такова подпомагане е поискано, като това е в пълен разрез с изтъкнатите в заповедта обстоятелства. Ответникът – ИД на ДФ „Земеделие“, не е изразил становище по жалбата и наведените в нея оплаквания. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 197, вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспорената заповед на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК административният орган е наредил спирането на административното производство по обработка за кампания 2019 година на заявление за подпомагане с УИН 04/030619/83506, подадено от „Агрозем ВТ“ ЕООД.В мотивите е посочено, че във фонда било постъпило писмо №07-1200/4462 от 25.11.2019 година на ИА „СОСЕЗИФ“ за проверки в ЖО в областите Габрово и Велико Търново във връзка с писмо на дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ с приложен сигнал за измами при финансиране със средства на от ЕЗФ, за което OLAF открива случай ОС/2019/0107. При проверки били установени несъответствия между регистрирани във ветеринарна информационна система и налични по време на проверката животни, несъответствия между регистрирани и установени на място ушни марки на животни, вкл. и на лица извън проверяваните, маркирани с излезли от употреба ушни марки животни и прочие. Цитираната изпълнителна агенция проверявала свързаност между физически и юридически лица, проверка в системата на БАБХ на наличните животновъдни обекти, физическа проверка на животните, проверка в интегрираната система /ИСАК/ за изплатени средства от ЕЗФ и декларирани земеделски парцели от тип постоянно затревени площи от съответните лица, без да е посочено кои са тези лица. Тази информация била представена на фонда за извършване на административни проверки с оглед на посочените данни. При тези обстойни проверки от фонда на посочените лица е изготвен доклад, съдържащ констатации за периода 18.06-5.09.2019 година досежно схема за обвързана подкрепа ДПЖСК, СМЛС и СМКЮ и периода 18.06.2019 – 25.09.2019 година за овце и кози по ПНДЖЗ. Не е спорно посоченото в заповедта, че дружеството подава заявление за подпомагане, посочвайки Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол, както и схеми за подпомагане на площи. Според доклада на Инспектората към МЗГ било установено, че било налице нарушение на изискванията на чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД с оглед несъответствие между броя на овцете, вписани в регистъра на БАБХ и констатирани при физическа проверка. Вписано е в заповедта и не е спорно и, че според информационната система към 18.11.2019 година наличните животни били 47, при проверката на следващият ден били установени 40, от които редовни животни били 20 броя.
В мотивите на оспорената заповед е посочено, че по схемата ДПЖСК са декларирани 76 животни, в периода на задържане между 18 юни и 5 септември на 2019 година в обекта били отразени в за м.юни 40 животни, за юли, август и септември – по 76 броя овце. Тези обобщени данни били изпратени във ВТОП за присъединяване към преписка №2161/2020 година. Впрочем не е спорно, а и от писмото на прокурор при ВТОП /лист 64 от делото/ се установява, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.248а, ал.2 във връзка с ал.1 от НК за това, че в периода 3.6.2019 година до 19.11.2019 година били подадени неверни сведения пред ОД на ДФЗ в нарушение на задължението да се предоставят такива сведения, регламентирано в чл.1, ал.1, т.1, т.2 и 3, чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.3, ал.1, т.3, буква „в“ от Наредба №5/27.02.2009 година за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на МЗГ, като в общото заявление за подпомагане за 2019 година с УИН 04/030619/83506, подадено от името на дружеството жалбоподател са посочени като отглеждани в ЖО 5068-0068 в с.Никюп животни по брой и номера, които не отговарят на действителните такива, за да се получат чрез фонда средства от фондове, „принадлежащи“ по лексиката на писмото на ЕС по схемата „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока принадена стойност“. Преди всичко съдът следва да уточни, че националната процесуална разпоредба, прилагана в материята на подпомагането на земеделски производители като част от Общата селскостопанска политика на Съюза, следва да е съобразена с първичното и вторичното право на Съюза, когато то урежда такава материя и в секторни регламенти и в други актове, които не са секторни, но уреждат финансовите правила на Съюза и защитата им. В заповедта се изтъква, че с посочено деяние е налице съмнение за престъпление по чл.248а, ал.2 от НК като се цели подпомагане по схемата „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока принадена стойност“, която е част от мярката „Агроекология и климат“, която пък е част от ПРСР и е неотносима схемата за обвързано подпомагане за овце – майки и/или кози майки под селекционен контрол. При това положение, приложимият секторен Регламент би бил РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1305/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета – чл.28 от него. В него не се съдържат конкретни процесуални правила, относими към спирането на обработка на заявление за подпомагане. При твърдяното в обстоятелствената част на заповедта досежно престъпното деяние, следва да се приеме, че от гледна точка на Общностното право става въпрос за съмнение за измама по смисъла на чл.2, буква „а“ от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/1971 НА КОМИСИЯТА от 8 юли 2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета със специфични разпоредби относно докладването на нередности по отношение на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията. С аргумент от разпоредбата на чл.6, §1 от общоприложимия в случаите на защита на финансовите интереси на Съюза РЕГЛАМЕНТ (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 НА СЪВЕТА следва да се приеме, че административното производство може да се спре единствено, ако е образувано наказателно производство срещу конкретно лице и то във връзка със същите факти, т.е. когато фактите, обусловили спирането са тези, които обуславят и провеждането на наказателно преследване, като в случая нито едно от двете изисквания на тази общностна норма не е налице. Всъщност, както се установява от приложеното към жалбата удостоверение, по отношение на управителя на дружеството жалбоподател Недялко Георгиев Николов не е водена преписка и няма образувани никакви наказателни производства.
Дотук изложеното налага извода, че липсва общностна разпоредби, на която заповедта може да се основава с оглед на изтъкнатото в обстоятелствената и част. Дори и да се приеме, че националният процесуален закон /АПК/ е пряко приложим извън общите и секторните правила на Общността, анализирани по-горе, това отново не води до законосъобразност на оспорената заповед. Както съдът вече отбеляза, в заповедта се споменава за постъпила информация в ДФ „Земеделие“ във връзка с образуваното досъдебно производство по преписка №2161/2020г. по описа на ВТОП, като става въпрос за престъпление по чл. 248а, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това че в подаденото от „Агрозем ВТ“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 04/030619/83506 са били декларирани неверни данни за броя на животните в животновъден обект №5068-0068 в село Никюп, за да бъдат получени средства от Европейските фондове по схема за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/. Всъщност тази схема представлява агроекологична дейност за подпомагане съгласно чл. 3, т. 1 от Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020г., издадена от МЗХ. В чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №7 са посочени кои земеделски парцели са допустими за подпомагане по това направление, а в чл. 14, т. 1 от тази наредба се визират начините за определяне на размера на агроекологичното плащане на годишна основа.Сред критериите за определяне размера на това плащане отсъстват брой животни и животновъдни обекти, поради което посочените в писмото на ВТОП обстоятелства, като основание за образуване на досъдебно производство, не са релевантни към условията за кандидатстване по тази схема за подпомагане. Вярно е, че в чл. 26, т. 8 от Наредба №7 се визира, че не се одобряват за участие в мярка 10 "Агроекология и климат" парцелите, заявени по направлението по чл. 3, т. 1 за поддържане чрез паша, ако земеделският стопанин не е декларирал в заявлението за подпомагане животни, но в такъв случай меродавно за преценката на ДФ „Земеделие“ ще е деклариране или наличие въобще на животни, а не техния брой. Извън торното, следва да се маркира и, че тази преценка е по същество и касае одобряване или не на помощта по подаденото заявление. При това образуваното наказателно производство, с оглед сочените признаци от състава на престъплението, не води до извод за наличие на престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.
Следва да се маркира и, че дружеството - жалбоподател е заявило подпомагане по още 9 схеми /вж. лист 43 от делото/, за които няма не само данни, но и твърдения от страна на ответника да са налице обективирани престъпни обстоятелства, свързани с получаване на финансиране от ЕЗФ. По този начин спирането на производството по подаденото общо заявление за подпомагане по всички мерки и схеми, декларирани от жалбоподателя е в противоречие както с разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, така и с принципите за законност, съразмерност и този на служебното начало/чл. 4, ал. 2, чл. 6, ал. 2 и ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от АПК/. В случая липсват доказателства, за да може да се направи обоснован извод, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение, т.е. намират се в преюдициална зависимост от издаването на акта, производството по издаването на който се спира. Такива достатъчно данни следва да са налице към момента на постановяване на спирането, което в случая не е така. Изложеното по-горе налага оспорената заповед да се отмени, като преписката се върне на ответника за възобновяване на производството по подадената заявление за подпомагане за 2019 година. С оглед на този резултат, следва на жалбоподателя да се присъдят разноски в размер на 550 лв., представляващи внесената от него държавна такса и заплатеното възнаграждение за адвокат. С тези мотиви, Административен съд Велико Търново, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ заповед №03-РД/486
от 15.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Изпраща делото като
преписка на ДФ „Земеделие“ за продължаване на производството по заявление за
подпомагане с УИН 04/030619/83506 за 2019 година, подадено от „Агрозем ВТ“ ЕООД
– град Златарица с ЕИК *********.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на „Агрозем ВТ“ ЕООД – град Златарица с ЕИК *********,
разноски по производството в размер от 550 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му от страните, участвали в
административното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :