Решение по дело №1609/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 17
Дата: 8 януари 2020 г. (в сила от 31 януари 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220201609
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…..

гр. П., 08.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД П., Наказателна колегия, Х състав в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от съдия Петкова АНД № 1609 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 2, ет.3, ап.6, представлявано от управителя П.Г.Т., против Наказателно постановление № 448739-F476839 от 16.07.2019 г. издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП София, с което на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушение на материалния закон, като се излагат съображения за маловажност на случая, като се иска отмяна на НП.

За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява законовия му представител, не изпраща и процесуален представител. По делото не е постъпило и писмено становище по същество.

За въззиваемата страна- АНО, редовно призована не се явява законовия представител. В първото съдебно заседание се явява процесуалния представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и представя писмено становище, в което излага аргументи за неоснователност на жалбата, както и в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като законосъобразно.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на въззиваемата страна, прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП за това, че при извършена на 11.02.2019 г., в 16,20 часа проверка от контролни органи на ЦУ на НАП, на обект хранителен магазин, находящ се в гр. П., на ул. „Христо Смирненски“ №1Г, стопанисван от „***“ ООД, било установено, че в деня на проверката в наличното монтирано и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ) модел DATECS FP-1000 KL с инд № DT356498 и фискална памет (ФП) 02356498, не се регистрира всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

В момента на извършване на проверката било установено, че ФУ притежавало конструктивно възможността да се извърши операцията „служебно изведени“ суми. Изведен бил дневен отчет без нулиране, фискален бон № 1833193/11.02.2019 г., съставен бил и саморъчен опис на наличните парични средства от ФУ  от служителя в обекта Г.К.. От тези и други проверени документи в обекта се констатирало, че разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ (общ оборот от продажби) е в размер на 1 815,52 лева. Установена била фактическа наличност на паричните средства 450,75 лева, описани в опис и нелева сума на паричните средства в началото на работния ден. Не се установили други служебно въведени пари и служебно изведени пари във ФУ към момента на проверката.

Установена била отрицателна разлика на паричните средства в размер на 1 270,03 лева, която не била отразена във ФУ, чрез функцията „служебно изведени“ суми. В съставения от служителя Г.К.опис, било декларирано, че установената касова разлика се дължала на неотразяването й във ФУ като „служебно изведени суми“.

Така установеното било отразено в Протокол за извършена проверка Сер. АА № 0378006/11.02.2019 г. Констатираното съставлявало нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС и не водело до неотразяване на приходи.

С оглед на така установеното на дружеството-нарушител в присъствието на неговия управител П.Т.бил съставен и връчен срещу подпис АУАН с № F476839/13.03.2019 г. В акта управителят на дружеството-нарушител вписал собственоръчни обяснения, като посочил, че не знаел че трябвало да се въвежда началната каса в касовия апарат, както и сумите изваждани за доставки.

Въз основа на съставения АУАН на 16.07.2019 г. било издадено обжалваното НП, връчено на управителя на санкционираното дружество на 30.07.2019 г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП била подадена от законовия представител на санкционираното дружество чрез АНО до РС- П., като била входирана на 02.08.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. П.А..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

От правна страна съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в същата основания.

Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, която правна норма императивно предвижда, че „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми”.

Въпросната наредба е издадена на основание чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, която разписва, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

От всичко това следва, че неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., при което деянието правилно е квалифицирано по чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, според която разпоредба извън случаите по ал.1 се налагат конкретно посочени санкции на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, но когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по алинея първа.

От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че в деня на проверката в обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател, е имало ФУ, както и че в същото не са били регистрирани всички промени в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени суми”. Няма спор по обстоятелството, че процесното ФУ е разполагало с конструктивната възможност да извършва посочените две операции. Безспорно се установи, че в касата е констатирана фактическа наличност от 450,75 лева, а разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ е била 1 815,52 лв., като се формирала отрицателна разлика на паричните средства от 1 270,03 лв.

Установи се също така, че сумата от 1 270,03 лева представлявала оборота от касовата наличност на първата смяна, работеща в обекта, която сума била отчетена и изведена от касата, но не и от ФУ, което стана ясно от показанията на св. А., и от обясненията от продавач-консултанта Г.К., отрадени в Опис на паричните средства в касата (л.14 то делото). Установи се, че освен не отразяване на изведената сума в процесното ФУ, тази операция не е била отразена и в книгата за дневния финансов отчет. Стана ясно, че нито управителят на санкционираното дружество, стопанисващо обекта, нито служителите в обекта- консултант-продавачите, са знаели че следва да вписва във ФУ в обекта посредством операцията „служебно изведени суми“ тези парични средства, които са били отчетени и изведени от касата. Не знанието обаче на настъпилите законодателни промени е без значение за изпълнението на това задължение от дружеството.

С оглед на всичко това съдът намира, че констатираното от контролните органи запълва състава на административното нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. във вр. с чл.118 ал.4 т.1 и с чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.

Съдът обаче намира, че АНО неправилно е санкционирал дружеството с имуществена санкция над предвидения в закона минимален размер от 500 лева. При положение, че нарушението е извършено за първи път от дружеството, а и АНО не е ангажирал доказателства да отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства или пък такива елементи на нарушението, които да сочат особена тежест на обществената опасност на това нарушение, водещи до завишена отговорност. Следва да се отбележи, че изтъкнатите от процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки обстоятелства, сочещи на необходимост от по-висока от минималния размер на наложената санкция, като напр. бракуване на ФУ след проверката, изтекъл срок на договора за сервизно обслужване на ФУ, наличие и на други ФУ в други обекти на дружеството) по своята същност не съставляват обстоятелства, които да завишават обществената опасност на нарушението, нито тази на дееца, още повече, че същите не са подкрепени и от каквото и да било доказателство.

С оглед на изложеното съдът намира, че наложената на дружеството имуществена санкция следва да бъде редуцирана до определения в закона минимален размер от 500 лева.

Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното не разкрива признаците на маловажен случай. Вярно е че нарушението е извършено за първи път, но следва да се има предвид, че според обясненията на управителя на дружеството (л.26 от делото), както и приложените извлечения от касовата книга (л.27-31 от делото) такова служебно извеждане на суми във ФУ в обекта не е било извършвано системно в един немалък период от време преди проверката поради незнание. На следващо място нерегистрираната сума във фискалното устройство не е малка. Тя е в размер на 1 270,03 лева, макар и в края на работния ден. Вярно е, че от нарушението не са настъпили вредни последици, но следва да се има предвид, че нарушението е формално и при него законодателят е приел за осъществяването му самото поставяне в опасност на обществените отношения, свързани с финансовата отчетност, които в случая са поставени в степен на значителна опасност. В този смисъл е и практиката на Административен съд П., като за пример може да се посочи Решение № 737/08.11.2019 г. по к.а.н.д. № 1032/2019 г.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд П., в настоящия състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 448739-F476839 от 16.07.2019 г. издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП София, с което на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 2, ет.3, ап.6, представлявано от управителя П.Г.Т., на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, като НАМАЛЯВА имуществената санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. П..

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: